№ 142
гр. С.З., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Н. Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20245500500190 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ОД на
МВР – С.З., представлявана от Л.В.Х. – директор, чрез пълномощника си
юриск.М. А. против решение № 597/27.11.2023г. по гр.д.№ 380/2022 г. по
описа на Районен съд К., с което се осъжда ОД на МВР -С.З. да заплати на
Н. А. С. сумата от 500 лв. възнаграждение за извършена съдебна авто-
техническа експертиза по ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на Сектор “ПП“
към ОД на МВР-гр.С.З., ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане, като се отхвърля иска в частта над 500 лв. до
претендираните 525.46 лв. като неоснователен.
Въззивникът ОД на МВР- С.З. обжалва първоинстанционното решение,
с което съдът е осъдил ОД на МВР- С.З. да заплати на ищеца Н. С. сумата от
500 лева за извършена съдебно-техническа експертиза по
ДП№1228зм168/2018г., като е отхвърлил същия в частта на 500 лева до 525,46
лева и е осъдил ОД на МВР С.З. да заплати направените разноски по делото в
размер на 61,85 лева.
Твърди, че в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че иска на Н. С. е предявен с правно основание чл.266, във вр. чл.258 от ЗЗД, а
именно, че се касае за договор за изработка, за който не е заплатено.
Въззивникът посочва, че както в отговора на исковата молба, така и в
писмените бележки представени по делото са посочили, че иска е недопустим
и като такъв следва да бъде отхвърлен. Подробни мотиви за това е изложил,
1
както пред първа инстанция, така и с въззивната жалба. Посочва, че
дейността
на вещото лице в наказателното производство и неговите права и задължения
са точно законово определени и тази дейност не произтича от сключен
договор между експерта и съответния орган на досъдебното производство,
както е приел РС К., а правоотношенията между вещото лице и назначилия го
орган са от административноправен характер, като в този смисъл посочва
Определение по гр.д. 2794/2014г на ВКС.
Въззивникът счита, че настоящият спор не следва да се разглежда по
граждански ред по смисъла на чл.1 от ГПК, тъй като правоотношенията
между ищеца и ОД на МВР- С.З. са по повод дейността му в качеството му на
вещо лице и общият исков ред не е приложим за претенции за изплащане на
възнаграждение относно изготвени експертизи в досъдебни производства,
доколкото въззивникът посочва, че не оспорва дължимостта на сумата, а реда
по който въззиваемия следва да я поиска от ОД на МВР- С.З., а именно чрез
изготвяне и представяне на фактура за сума от 500 лева.
Моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, в
обжалваната част и да бъде отхвърлена исковата молба на Н. А. С., като
недопустима, алтернативно като недоказана по основание и размер.
Претендират и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Н. А. С. от гр.С.З., чрез адв. Н. М. от АК С.З., изразяват
становище по направените оплаквания в жалбата. Сочи, че въззивникът
излага същите доводи за това, че искът бил недопустим, както пред Районен
съд въпреки, че той ги е счел за неоснователни. В този смисъл сочи, че искът
е допустим, а възражението на въззивника следва да бъде оставено без
уважение. Излага подробни аргументи в тази насока. Моли да бъде оставена
без уважение въззивната жалба на ОД на МВР- С.З., като неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.266, във вр. с чл.258 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е вписан в списъка на експертите към Окръжен съд
С.З. като автотехнически експерт в продължение на повече от 15 години.
Ответникът бил основна структурна единица на МВР, с отделен статут и
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР е юридическо лице. Ищецът бил назначен като
вещо лице по Досъдебно производство -1228 зм 168/2018г. по описа на ОД на
МВР. Досъдебно производство - 1228 зм 168/2018г. било прекратено от РП-
С.З. и архивирано. Отношенията му като вещо лице с ответника намирала
приложение Наредба №2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица. На основание справката декларация,
разследващият полицай изготвял постановление за определяне на
възнаграждение, въз основа на което в счетоводството на ОД издавал
фактура. От известно време ответникът тенденциозно прилагал
2
предоставеното му по Наредбата право за коригиране сумата, посочена в
справка-декларация и напълно неоснователно оспорвал дейности, ефективно
извършени по възложените експертизи, без които действия АТЕ-зи не биха
били факт в своята завършена цялост. В случая ответникът отказвал да
заплати стойността за реално положения труд по досъдебно производство -
1228 зм 168/2018г. по описа на ОД на МВР като с ново постановление за
определяне на възнаграждение разследващият полицай намалил
възнаграждението му от 525.46 лв. на 500 лв. с мотиви, че някои от
дейностите, посочени в Справка декларация според Наредбата били
несъстоятелни: действия „получаване" и "предоставяне" на материалите, ...не
били включени между изброените в Наредбата...и не можели да бъдат
заплатени..."; ... "известяване", "връщане“ ... - и „.. участие в изготвяне на
протокол за оглед", защото това било действие на разследващия...". В
периоди, през които относно визираните дейности не са настъпвали
изменения в Наредбата, те били заплащани от ОД МВР С.З., без оспорване.
Не професионално отношение на ответника било и драстичното разминаване
сумарната стойност на оспорвани в Постановлението дейности с удържаната
сума от 25.46 лв. при определяне възнаграждение 500лв. С писмена молба от
12.05.2020г. поискал преразглеждане, на която получил писмен отказ поради
неоснователността й. Това го мотивирало и след сигнализиране
Прокуратурата, получил отговор за търсене правата си по ГПК. Ответникът
не изпълнил разпорежданията на прокуратурата при определянето на
възнаграждението, че злоупотребил с материални права и ползвал процедура
за определяне на възнаграждението му по методика противоречаща на
Наредба №2 за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите
лица. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна Дирекция
на МВР С.З. да му заплати сумата от общо 525.46 лв., посочена в подадената
справка декларация, която сума представлява реално дължимата цена на
възнаграждението му като вещо лице по възложената от ответника и
изготвена авто-техническа експертиза по ДП 1228 зм 168/2018г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. С постановление от
05.11.2018 г. по Досъдебно производство №1228 ЗМ 168/2018 г. ищецът бил
назначен в качеството му на вещо лице и му било възложено изготвяне на
авто-техническа експертиза. Експертизата била изготвена като съгласно
изискването на Наредба №2 от 29 юни 2015 г. той представил и Справка-
декларация, в която било вписано, че за отработеното време следвало да му се
заплати сумата от 528.28 лева. Назначилият експертизата разследващ орган,
първоначално определил с постановление от 12.04.2019 г. сума за
възнаграждение в размер на 525.46 лева. С повторно постановление от
19.04.2019 г. на основание чл.29 от Наредба №2 от 29 юни 2015 г.
3
разследващият е определил нова сума в размер на 500 лева, като се мотивирал
за това, съгласно чл.23, ал.1, т.6 от Наредбата - при определяне на
възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява
други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа,
в това число срочност на изпълнението. Въпреки, че било определено
окончателно възнаграждение в размер на 500 лева, ищецът след две и
половина години издал фактура №222/20.10.2021 г. за сумата от 525.46 лева.
Тази фактура на основание чл.8 от Закона за счетоводството му била върната
с писмо №349000- 26349/02.11.2021 г., тъй като била с неправилно вписан
размера на възнаграждението за изплащане, и му било указано каква следва
да бъде сумата. Вместо ищецът да издаде нова фактура за сумата от 500 лева
и да я представи пред ОД на МВР - С.З., той завел настоящото дело.
Претендираната от ищеца сума в размер от 525.46 лева била без правно
основание. Той определял размера на своето възнаграждение сам, но такава
възможност не била предвидена в законовите и подзаконовите разпоредби
уреждащи тази материя. Правната уредба на дейността на вещите лица се
съдържала в НПК и Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. В НПК били посочени
случаите, в които се назначава експертиза, актът, с който се назначава такава
в досъдебното производство, а именно постановление, правата и
задълженията на вещото лице, случаите, в които вещото лице може да откаже
да даде заключение. Подробна правна регламентация относно определянето
на размера на възнаграждението се съдържала и в Наредба №2 от 29 юни
2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Възнаграждението на вещото лице се определяло също с постановление на
съответния орган в наказателното производство. Разследващият полицай бил
органа, който съгласно Наредбата определял размера на възнаграждението.
Само той имал право да го намали, съответно увеличи, както и да не бъде
изплатено никакво възнаграждение, ако заключението не бъде прието - арг. на
чл.23, чл.26, чл.27 и чл.29 от Наредбата. В Наредбата било посочено, че
заедно с изготвеното писмено заключение се представяла от страна на вещото
лице и справка-декларация, но не справката била основание за определяне на
размера и изплащане на възнаграждението - арг.чл.23, ал.2 от Наредбата. При
положение, че вещото лице не било съгласно с определения размер на
възнаграждението, за него съществували способи за защита. Изрично било
предвидено, че постановленията на разследващите органи се обжалват по
реда предвиден в НПК пред прокурора. При намаляване на претендираното
възнаграждение, за вещото лице съществувала възможност да обжалва, от
което право ищецът се е възползвал. Такова произнасяне имало и от РП - С.З.
от 30.12.2020 г. Във всички постановления на прокуратурата се отказвало на
ищеца да бъде преразгледано определеното възнаграждение т.е. в момента
имало едно влязла в сила постановление на разследващия орган, назначил
експерта, с което постановление била определена крайната сума за
възнаграждение - 500 лева. Наредбата определяла и второ кумулативно
условие за изплащане на възнаграждението - представяне от вещото лице на
4
документ, съдържащ реквизитите по чл.7 от Закона за счетоводството (чл.27,
ал.2 от Наредбата). Такъв валиден документ не бил представен. Не можело да
се счита за такъв представената и върната фактура №222/20.10.2021 г. за
сумата от 525.46 лева. Така вписаната сума не отговаряла на реално и
законово определеното му възнаграждение от 500 лева. Моли съда да
отхвърли исковата молба като недопустима и недоказана. Претендира
съдебни разноски.
Безспорно е установено по делото, че ищецът Н. А. С. е вещо лице,
вписано в списъка при Окръжен съд-С.З., раздел „Съдебнооценителна-
автотехническа експертиза“.
С постановление от 05.11.2018 г. за назначаване на експертиза на Х.Л.-
старши разследващ полицай при ОД на МВР- гр.С.З. по ДП №1228 зм
168/2018 г. по описа на Сектор “ПП“ към ОД на МВР- гр.С.З. и допълнение
към постановление за назначаване на експертиза от 28.12.2018 г., на Н. А. С. е
било възложено в качеството му на вещо лице извършването на авто-
техническа експертиза. В издаденото от разследващия полицай
постановление и допълнително постановление изрично са били посочени
въпросите, на които вещото лице е следвало да отговори в т.ч. да се изготви
мащабна скица на транспортното произшествие. С оглед изпълнение на
възложените от разследващият орган задачи, в Допълнение към
постановление за назначаване на експертиза от 28.12.2018 г., връчено
лично на ищеца на 02.01.2019 г. са били предоставени материалите по
досъдебно производство №1228 зм 168/2018 /описани в т.4 на допълнение
към постановление/ и е бил е определен 30 дневен срок за представяне на
писмено заключение.
В изпълнение на възложените му задачи по ДП №1228 зм 168/2018 г. по
описа на Сектор “ПП“ към ОД на МВР-гр.С.З., ищецът Н. А. С. е изготвил
заключение за извършената авто-техническа експертиза / л.53 на
приложеното по делото ДП №1228 зм 168/31.08.2018 г./, предадено на старши
разследващ полицай Л., заедно със Справка- декларация по чл.23, ал.2 и чл.24,
ал.2 от Наредба №2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица. В издадената от вещото лице справка -
декларация са посочени действията/дейностите, часовете и възнаграждение за
отработени часове в т.ч. възнаграждение на час / 11.73 лв./, общата сума за
плащане- 528.28 лв., ведно с посочена банкова сметка в „Р.“ АД и декларация,
подписана от вещото лице С., че е самоосигуряващо се лице, която е
необходима на счетоводството на ответника за да бъде извършено плащането
на възнаграждението. С постановление от 12.04.2019 г. за определяне на
възнаграждение на вещо лице, старши разследващ полицай Х.Л. е определил
на ищеца като вещо лице по ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на Сектор
“ПП“ към ОД на МВР-гр.С.З., възнаграждение за извършената съдебна- авто-
техническа експертиза в размер на 525.46 лв. като са изложени мотиви за
неуважаване на сумата 2.82 лв. за разходи. С постановление за ново
определяне на възнаграждение на вещо лице от 19.04.2019г., утвърдено от
5
зам.директора на ОД на МВР-Ст.Загора, старши разследващ полицай Х.Л. е
определил на ищеца като вещо лице по ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на
Сектор “ПП“ към ОД на МВР- гр.С.З., окончателно възнаграждение за
извършената съдебна- авто-техническа експертиза в размер на 500 лв. с
изложени в обстоятелствената част на постановлението подробни мотиви.
С постановление на РП-С.З. от 21.05.2019 г. наказателното
производство по ДП№1228 зм 168/2018 г. по описа на Сектор “ПП“ към ОД
на МВР-гр.С.З., пр.пр.№3902/2018 г. по описа на РП-С.З. е прекратено поради
липса на извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“А“ вр. с чл.342, ал.1 от
НК.
На 29.12.2020 г. Н. А. С. е подал жалба до РП-С.З. вх.№3902/2018 г.
срещу постановлението за определяне на възнаграждение от 19.04.2019 г. по
ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на Сектор “ПП“ към ОД на МВР-гр.С.З.. С
постановление №3902/2018 г. от 30.12.2020 г. на РП-С.З. жалбата е изпратена
по компетентност на ОД на МВР-С.З. за разглеждане и произнасяне. На
16.02.2021 г. ищецът е подал жалба вх.№606/2021 г. до ОП-С.З. срещу
постановление №3902/2018 г. от 30.12.2020 г. на РП-С.З.. С постановление
№606/2021 г. от 26.02.2021 г. на Окръжна прокуратура- С.З. е потвърдено
постановлението на РП-С.З., а с постановление №3902/2018 г. от 04.03.2021 г.
на ОП-С.З. е потвърдено постановление от 19.04.2019 г. на старши
разследващ полицай Х.Л. по ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на Сектор
“ПП“ към ОД на МВР- гр.С.З., с което е определено възнаграждение на
вещото лице Н. А. С. в размер на 500 лв. за изготвяне на съдебна авто-
техническа експертиза. С постановление №991/2021 г. от 12.04.2021 г. на
Апелативна прокуратура-П. са потвърдени постановление на ОП-С.З. от
26.02.2021 г. /пр.пр.№606/2021 г./ и потвърденото постановление на РП-С.З.
от 30.12.2020 г., с указания до наблюдаващия прокурор при ОП-С.З. за
осъществяване на служебен контрол на постановление на РП-С.З. от
04.03.2021 г. /пр.пр.№3902/2018 г./. С постановление №606/2021 г. от
21.04.2021 г. на ОП-С.З. е потвърдено постановление на РП-С.З. от 04.03.2021
г.
Съгласно показанията на св.Х.Г.Л., като разследващ полицай е
назначавал ищеца Н. С. за вещо лице по различни досъдебни производства,
както и по досъдебно производство №1228 зм 168/2018 г. с Постановление за
назначаване на експертиза от 05.11.2018г. Ищецът присъствал при
извършения огледа на местопроизшествието, съставил мащабна скица.
Протоколът за оглед се съставял от разследващия орган. След изготвяне
заключението по експертизата наблюдаващият прокурор се запознал с нея,
вероятно я приел, след което е поставено постановление за определено
възнаграждение. В мотивите на акта било посочено, че следвало да се
съобрази колко време е продължил огледа на ПТП, като се изключвали
„известяване“, „връщане в града“ и „участие в изготвяне на протокол за
оглед“, тъй като последното било действие на разследващият. Нормативно
било предвидено, за кои дейности следвало да се определи възнаграждение на
6
експерта. По всяка експертиза имало връчване на експертизата и получаване
на документи от назначеното вещо лице. В МВР, длъжностно лице
проверявало финансовите документи, включително и справките и
декларациите, касаещи счетоводната отчетност на вещите лица. След
съставяне на постановление за възнаграждение от разследващия полицай, то
се извеждало от деловодството и се изпращало за утвърждаване. Ако
служителят, натоварен да извърши финансов контрол установи нередност,
пропуски или необходимост от корекции, уведомявал писмено това и ако
действително имало пропуск от вещото лице се съставяло ново
постановление за възнаграждение при съобразяване с установената
нередност. Възможно било да има некоректно вписани часове. Това било
специфична дейност, за която се натоварва определеното лице извършващо
контрол. Нямало изискване за скицата. Можело да е изписана на ръка или на
компютър, черно- бяло или цветно. Вещото лице само преценявало как и в
какъв вид да онагледи установените от него фактически данни. В
заключението на процесната авто-техническа експертиза, както
изображенията, така и схемата били цветни. На базата на предоставения
документ се изготвяли постановленията за възнаграждение. В справката-
декларация всичко било в часове. Часовете не трябвало да се препокриват.
Приети по делото са Методически указания за определяне на разноски
за експертизи по наказателни производства от разследващи органи на МВР и
заверени копия на заповед №1з-1057/15.05.2014 г. на ММВР и заповед
УРИ:349з-1042/19.09.2014 г. на Директора на ОД на МВР-С.З..
Съгласно чл.258 от ЗЗД, изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. За успешното провеждане на иска по чл.266, ал.1 от
ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните предпоставки: възлагане от страна на ответника на изготвяне на
експертиза, по която е изработил възложената му работа, както и приемането
й от страна на ответника.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е бил
назначен като вещо лице за извършване на експертно заключение по авто-
техническа експертиза по образуваното ДП №1228 зм 168/2018 г. по описа на
Сектор “ПП“ към ОД на МВР-гр.С.З.. Не е спорно, че той е изготвил и предал
по ДП №1228 зм 168/2018 г. заключението в срок към което приложил и
справка-декларация, с посочена банкова сметка. Ето защо съдът приема за
доказано по делото, че в изпълнение на задълженията си ищецът като вещо
лице е извършил възложените му задачи като е изготвил заключение, което е
прието от възложителя и е издадено постановление от 19.04.2019 г., с което
той е определил възнаграждение на ищеца в размер на 500 лв. Спорът между
страните се свежда до размера на дължимо се на ищеца възнаграждение за
изготвеното експертно заключение. В тази връзка съдът съобразява, че
определянето на възнаграждение на вещото лице, съобразно критериите по
Наредба №2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
7
на вещите лица /отм./, но действала в процесния период, е в правомощията на
органа на досъдебно производство, в рамките на което е допусната
експертизата / арг. на чл.22, чл.23, чл.29 от Наредбата и на чл.144 от НПК/.
Поради това релевантен в случая е решаващият акт на компетентния орган в
досъдебното производство, с който е приет размера на дължимо
възнаграждение на ищеца като вещо лице. Такъв акт съдът намира, че е
постановление от 19.04.2019 г. по ДП №№1228 зм 168/2018 г. по описа на ОД
на МВР-гр.С.З., потвърдено с Постановление от 04.03.2021 г. по пр.пр.
№3902/2018 г. на РП-С.З., потвърдено с Постановление от 21.04.2021 г. по пр.
№606/2021 г. на ОП-С.З., с което е определен 500 лв. окончателен размер на
възнаграждението. Определеното възнаграждение е съобразено с чл.23 и
чл.24, ал.1 от Наредба №2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица. Следва да се посочи, че в §1, т.2 от ДР на
действалата Наредба №2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица (отм.) е дадена дефиниция на понятието
"Необходими разходи" -разходите, използвани за материали,
консумативи,съоръжения и други, без които експертизата не може да бъде
изготвена, а в според т.3 - "действително отработен час" е времето за
извършване на: оглед на обекти, събиране на образци за сравнително
изследване, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие
в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и
други дейности, необходими за изготвяне на експертизата.“, които са
съобразени при определяне на възнаграждението на ищеца.
По делото не е представено от ответника доказателство определеното
възнаграждение от 500 лв. да е изплатено на ищеца, поради което
предявеният иск е основателен за сумата от 500 лв., а в частта до
претендираните 525.46 лв. следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони. Оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.
В останалата част решението не е обжалвано, поради което е влязло в
законна сила.
С оглед изхода на делото-неоснователност на въззивната жалба на
въззивника не следва да се присъждат разноски. Пълномощникът на
въззиваемия е направил изявление, че не претендира присъждане на разноски
за настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 597/27.11.2023г. по гр.д.№ 380/2022 г. по
8
описа на Районен съд К. в обжалваната му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9