Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Пловдив, 17 март 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на
деветнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря А.Х., като разгледа
административно дело №1548
по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.80 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България (ЗОВСРБ).
А.В.И.,***,
представляван от адвокат М.Г.- пълномощник, обжалва Заповед №606 от
11.07.2008г. на командира на поделение 32 990, гр. Пловдив, с която е
отменил Заповед №24 от 02.01.2008г. на командира на поделение 32 990, гр.
Пловдив, с която е разпоредено изплащането на допълнително възнаграждение за звание
и прослужено време в размер на две заплати. Претендира се прогласяване нищожността
на оспорения акт, както и присъждане на направените по делото разноски.
При служебна
проверка, извършена в деловодството съда е установено, че срещу процесната заповед са били подадени общо 8 броя жалби с
искане за прогласяване на нейната нищожност, както и на две заповеди, издадени
въз основа на нея, съответно Заповед №622 от 16.07.2008г. и Заповед №624 от
16.07.2008г., за което, освен настоящето дело, са били образувани
административни дела по описа на Административен съд- Пловдив за 2008г., както
следва: дело №1553, ІV-ти състав, по жалба на К.Т.К., представляван от адвокат Г.Д.-
пълномощник; дело №1554, ХІ-ти състав, по жалба на С.Д.Д.,***, представляван от
адвокат Г.Д.- пълномощник, като с жалбата е оспорена и Заповед №622 от
16.07.2008г. на командира на поделение 32 990, издадена въз основа на процесната; дело №1555, ХІ-ти състав, по жалба на Ц.Г.С.,***,
ЖР”Тракия”, бл.186, вх.”А”, ет.3, ап.11, представляван
от адвокат Г.Д.- пълномощник, като с жалбата е оспорена и Заповед №624 от
16.07.2008г. на командира на поделение 32 990, издадена въз основа на процесната; дело №1676, VІІІ-ми състав, по жалба на Р.Н.К.,***,
ЖР”Тракия”, бл.143, вх.”Е”, ет.7, ап.16, представляван
от адвокат М.Г.- пълномощник; дело №1677, VІ-ти състав, по жалба на Г.И. ***,
ЖР”Тракия”, бл.143, вх.”Д”, ет.4, ап.12, представляван
от адвокат М.Г.- пълномощник; дело №1678, ХV-ти състав, по жалба на П.А.П.,***,
представляван от адвокат М.Г.- пълномощник; и дело №1679, ІV-ти състав, по
жалба на М.С.А.,***, ЖР”Тракия”, бл.186, вх.”А”, ет.2,
ап.5, представляван от адвокат М.Г.- пълномощник.
С влязло в
сила определение №1807 от 06.08.2008г. производството по дело №1553, ІV-ти
състав, образувано по жалбата на К.Т.К., е прекратено.
С оглед на
правилното и непротиворечиво решаване на делата, както и за осигуряване на
процесуална икономия, с определение №2629 от 25.11.2008г. останалите 7 броя
висящи дела са съединени за общо разглеждане.
Ответникът-
командир на поделение 32 990, гр. Пловдив, представляван от юрисконсулт С.Ж., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите
лица- П.Д.Т., П.М.Л., Н.В.Н., К.Т.К., Г.С.М., Й.Н.Й., Л.С.П., Г.К.П., А.Й.Г. и М.Д.К.,
не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата.
Заинтересованото
лице- Г.П.П., представляван от адвокат Г.Д.- пълномощник, изразява становище за
основателност на жалбите, претендира присъждане на разноските по делото.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По
допустимостта на жалбите, съдът констатира следното:
По делото не
са ангажирани доказателства относно датата на съобщаване на акта на жалбоподателите, за да може да се прецени дали правото на
жалба е упражнено в рамките на преклузивния процесуален
срок за целта, но тъй като в заповедта не се съдържат указания пред кой орган и
в какъв срок може да се подаде жалба, на основание чл.140, ал.1 от АПК 14-дневният
срок за подаване на жалба следва да се счита удължен с два месеца. От своя
страна, първата по време жалба, тази на С.Д.Д. е постъпила в съда на
31.07.2008г., а последната по време, съответно от М.С.А. е постъпила в съда на
19.08.2008г., т.е. всички жалби са подадени в рамките на двумесечния срок по
чл.140, ал.1 от АПК. Нещо повече, с жалбите е направено искане за прогласяване
нищожността на административен акт, което право, съгласно чл.149, ал.5 от АПК,
не е ограничено със срок. Следователно жалбите, като подадени в срок и при
наличието на правен интерес се явяват допустими, а разгледани по същество са
основателни.
Със Заповед
№24 от 02.01.2008г. на командира на поделение 32 990, гр. Пловдив, на основание
чл.80, ал.4 от ЗОВСРБ и раздел ІІІ, т.1, б.”б” от Инструкция за допълнителните
възнаграждения на летателния и авиационния инженерно-технически състав от
Българската армия, е наредено изплащането на добавки за звание и прослужено
време в размер на две заплати на 18 служители от поделението, съответно жалбоподателите и заинтересованите лица в производството (лист
11). На 16.05.2008г. комисия, назначена със Заповед №292 от 13.05.2008 г. на
командващия сухопътните войски, е извършила служебна проверка в поделение
32 990, гр. Пловдив, обхващаща изплащането на допълнителните
възнаграждения на летателния състав за стимулиране на продължителността на
летателната дейност. Резултатите от проверката на комисията са подробно описани
в протокол от 16.05.2008г. (листи 12-13), утвърден от командващия на сухопътните
войски на 19.05.2008г. Една от констатациите на комисията била, че изплатените
въз основа на цитираната заповед № 24 от 02.01.2008г. допълнителни възнаграждения
са неправилно определени и направила предложения командирът на поделение
32 990, гр. Пловдив да отмени заповедта си като незаконосъобразна и да
покани кадровите военнослужещи доброволно да възстановят неправомерно
получените суми. Въз основа на отразените в протокола констатации командващият
сухопътните войски издал разпореждане с Рег.№300-753
от 07.07.2008г. до командира на поделение 32 990, гр. Пловдив (лист 14), с
точка 1, от което, разпоредил предприемането на незабавни действия по отмяната
на Заповед №24 от 02.01.2008г.
При така описаната
фактическа обстановка била издадена процесната заповед.
Според чл.10
от ЗОВСРБ, военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се
изпълнява съгласно Конституцията и закона от военнослужещи лица, които се
ползват с всички права по Конституцията и закона, доколкото не е предвидено
друго в закона. А според чл.201, ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да
изпълняват разпоредбите на уставите, правилниците и другите вътрешни актове във
въоръжените сили, както и заповедите и разпорежданията на командирите или началниците,
които заповеди и разпореждания не могат да противоречат на Конституцията и
законите и на международните договори, по които Република България е страна. Заповедите
и разпорежданията трябва да са свързани само със службата и при необходимост да
се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното
достойнство на подчинените, както и да им налагат извършването на очевидно
престъпление.
С процесната Заповед №606 от 11.07.2008 г. е отменена Заповед
№ 24 от 02.01.2008г. Според установената константна практика на Върховния
административен съд тези заповеди са индивидуални административни актове по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК, защото предмет на регулиране с тях са правоотношения, свързани
с кадровата военна служба, представляващи правоотношения на власт и подчинение,
които се регулират от нормите на административното право, като с тях едностранно
се определят права и задължения за кадровите военнослужещи.
Към датата на
издаване на Заповед №606 (11.07.2008г.), отменената с нея предходна Заповед №
24 от 02.01.2008 г. представлява влязъл в сила, стабилен административен акт, за
който липсват доказателства да е бил оспорен по съдебен ред, поради което развилото
се производство по издаването и представлява възобновяване на производство по
издаване на административен акт. Това производство представлява извънреден
способ за контрол върху влезли в сила административни актове, поради което
възможността да бъде инициирано се обуславя от наличието на изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл.99, т.т.1-7 от АПК предпоставки, и само от ограничен
кръг правни субекти, изчерпателно изброени в чл.100 от АПК, а именно: административният
орган, прокурора или омбудсмана в случаите по чл.99,
т.1 от АПК, а в останалите случаи (чл.99, т.т.2-7 от АПК) и по искане на
страна. Освен това, възобновяването на производството е обвързано със срок и то
може да бъде направено в едномесечен такъв от влизане в сила на акта в случаите
на чл.99, т.1 АПК, а в случаите на чл.99, т.т.2-7 АПК – в тримесечен срок от
узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение
на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието.
Така определеният от кодекса срок е преклузивен,
поради което с изтичането му се погасява възможността за право на искане за
възобновяване на производството, респективно производство не се образува, а
образуваното се прекратява. Освен това, при всички хипотези на чл.99 от АПК,
компетентен да отмени или измени влезлия в сила индивидуален административен
акт е непосредствено по-горестоящият административен орган, когато актът не е
бил оспорен пред съд, а когато не е подлежал на оспорване по административен
ред – от органа, който го е издал.
В случая,
оспорената заповед съдържа единствено бланкетно
посочване на разпоредбата на чл.80, ал.4 от ЗОВСРБ като правно основание за
издаването и, а за фактическо основание е посочено разпореждане с Рег.№300-753 от 07.07.2008г. При липсата на изрична
разпоредба в ЗОВСРБ относно обжалваемостта на заповеди
от вида на Заповед №24 от 02.01.2008г. и като се има предвид, че същата
представлява индивидуален административен акт, то за нейното обжалване,
съответно и за възобновяване на производството по издаването и, следва да се
прилагат разпоредбите на АПК. В същото време обаче, съдът намира, че
производството по възобновяване е започнало в изпълнение на разпореждането на
командващия сухопътните войски от 07.07.2008г., т.е. извън рамките на преклузивния 1-месечен срок по чл.102 от АПК. Така установеното
обстоятелство представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорения
акт.
Нещо повече,
както вече бе посочено, компетентни да инициират възобновяване на
производството са ограничен кръг субекти, между които и органът, издал акта. Правомощие
да отмени акта си, издалият го орган притежава само при положение, че съществено
е нарушено някое от изискванията за законосъобразност на акта (чл.146 от АПК) и
актът му не е подлежал на оспорване по административен ред пред по-горестоящ
административен орган. В случая, производството по възобновяване е инициирано
по разпореждане на командващия сухопътните войски, който, съгласно установените
правила за подчинеността във въоръжените сили на Република България, като осъществяващ
непосредственото ръководство на този вид войски, съгласно чл.80, ал.1 от ЗОВСРБ,
се явява по-горестоящ орган спрямо командира на поделение 32 990 и съответно
притежава компетентността да отменя актовете на подчинените му командири на
поделения, в случай, че са оспорени пред него. Следователно, отмяната на
Заповед №24 от 02.01.2008г. по реда на възобновяване на производството по
издаване на административен акт е в кръга от правомощия на непосредствено
по-горестоящия орган, какъвто безспорно е командващият сухопътните войски, а не
е правомощие на издалия я административен орган- командира на поделение 32 990.
Ето защо, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от орган, който не
притежава необходимата компетентност за целта, поради което заповедта е нищожна.
От своя страна, установената нищожност на Заповед №606 от 11.07.2008г. на
командира на поделение 32 990, като негоден да породи правни последици
административен акт, обуславя нищожността и на издадените въз основа на нея
Заповед №622 от 16.07.2008г. и Заповед №624 от 16.07.2008г.
Следва, за
пълнота на изложението, да се отбележи, че в разпореждане с Рег.№
300-753 от 07.07.2008г. командващият сухопътните войски е изразил становище за незаконосъобразността на Заповед №24 от 02.01.2008г., но
дори и да беше разпоредил нейната отмяна, каквато компетентност той притежава,
то неговата заповед би била незаконосъобразна, предвид установеното изтичане на
законоустановения срок за това.
С оглед на очерталия
се изход на делото, съдът намира, че заявената претенция за присъждане на
разноските по делото от страна на жалбоподателите,
както и на едно от заинтересованите лица, се явява основателна и такива ще им
се присъдят до размера, в който са направени.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на Заповед №606 от 02.01.2008г. на командира на поделение 32 990,
гр. Пловдив, както и на издадените въз основа на нея Заповед №622 от
16.07.2008г. и Заповед №624 от 16.07.2008г. на командира на поделение 32 990,
гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Министерството
на отбраната да заплати на А.В.И.,***, сумата от 210,00 лева, представляваща
направените по делото разноски; на С.Д.Д.,***, сумата от 350,00 лева,
представляваща направените по делото разноски; на Ц.Г.С.,***, ЖР”Тракия”,
бл.186, вх.”А”, ет.3, ап.11, сумата от 350,00 лева,
представляваща направените по делото разноски; на Р.Н.К.,***, ЖР”Тракия”,
бл.143, вх.”Е”, ет.7, ап.16, сумата от 210,00 лева,
представляваща направените по делото разноски; на Г.И. ***, ЖР”Тракия”, бл.143,
вх.”Д”, ет.4, ап.12, сумата от 210,00 лева,
представляваща направените по делото разноски; на П.А.П.,***, сумата от 210,00
лева, представляваща направените по делото разноски; на М.С.А.,***, ЖР”Тракия”,
бл.186, вх.”А”, ет.2, ап.5, сумата от 210,00 лева,
представляваща направените по делото разноски, и на Г. ***, ЖР”Тракия”, бл.143,
вх.”В”, ет.5, ап.12, сумата от 100,00 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Б.