РЕШЕНИЕ
№ 6 10.01.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, въззивна гражданска колегия, в открито заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
при участието на секретаря К.Н,
като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш
Цветанов в. гр. д. № 750 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е контролно-отменително -
по реда на чл. 240 ГПК.
Образувано е по молба на „Д.“ ООД за
отмяна на неприсъствено Решение № 334/24.07.2019г. по гр. д. № 319/2019г. по
описа на РС – Димитровград, с което е признато за установено, че „Д.“ ООД дължи
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД суми във връзка с доставена ел. енергия
и мрежови услуги.
В молбата се твърди, че са налице
предпоставките на чл. 240, ал.1, т.1 ГПК, като се сочи, че връчителят на
съобщението с препис от искова молба и приложения към нея и на призовка за
проведеното единствено открито съдебно заседание по делото, по което е
постановено неприсъственото решение, не е събрал необходимите сведения,
обуславящи законосъобразно прилагане на фингирано връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК
и поради това районният съд неправилно е приложил тази разпоредба. Изтъква се,
че адресът на управление - седалище на „Д.“ ООД, на който са изпращани
документите, е посочен в Търговския регистър и не е променян по време на
делото, като в регистъра са посочени още телефон и електронен адрес.
В депозиран от ответника – „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД писмен отговор се твърди неоснователност на молбата за
отмяна на неприсъственото решение с довод, че предвид отразеното в посочените
съобщение и призовка - за неколкократни
неуспешни опити за откриване на адресата, процедурата по връчване на „Д.“ ООД
на книжата е спазена, а фикцията на чл. 50, ал.2 ГПК – правилно приложена.
Хасковският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за
установено следното:
Молбата е подадена от легитимирана по
делото страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на отмяна по реда
на чл. 240 ГПК съдебен акт. Депозирана е и в срока по чл. 240, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
РС–Димитровград е бил сезиран от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с
искови претенции по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК с правни
основания чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, срещу дружеството-молител в
настоящото производство.
В рамките на процедурата по чл. 131, ал.
1 ГПК първоинстанционният съд е изпратил
съобщение на „Д.“ ООД с искова молба и приложения, със съответните указания за
неблагоприятните последици от неподаването на отговор в срок. От върнатото в
цялост съобщение се установява, че адресът на дружеството: гр. ***, е бил
посетен от призовкар на 13.03.2019г., 26.03.2019г., 02.04.2019г. и
14.04.2019г., но „фирмата не е открита“. От приложена по делото справка от
Търговския регистър се установява, че този е бил актуалният адрес на
дружеството. С прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК посредством резолюция на съда от 15.04.2019
г. съобщението с приложенията е счетено за редовно връчено и по делото е
насрочено открито съдебно заседание за 15.07.2019г. На призовката за него,
изпратена на същия адрес на „Д.“ ООД, същият
призовкар отново е посочил, че фирмата не е открита на адреса на датите
26.06.2019г., 02.07.2019г. и 10.07.2019г., както и че „на адреса се намира
жилищен блок и няма офис или лице, което да получи призовката.“ Отново с
резолюция върху документа, от 12.07.2019г., районният съд е приложил фикцията
на чл. 50, ал.2 ГПК, като след проведеното съдебно заседание е постановил
неприсъственото решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
При така установените факти и на основание
на закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 50, ал. 2 ГПК всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за
връчени ако юридическото лице е напуснало адреса си, без да е вписан новият в
регистъра.
За
да се удостовери обстоятелството, че адресът е напуснат, връчителят следва да
извърши проверка дали на мястото има някаква индиция за съществуването на
канцелария – „табела с фирма на
търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други
негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това
наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да
бъдат отразени от връчителя в съобщението, включително и в случаите, когато не
могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса.
Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога
и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в
сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на
съобщението“ ( така - Решение
№ 546/13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС)
В горепосочения смисъл отбелязаното върху
съобщението с препис от исковата молба, че „фирмата не е открита“, както и върху
призовката - че „на адреса се намира жилищен блок и няма офис или лице, което
да я получи“, са недостатъчни да обосноват извод за извършена от призовкаря дължима
обстойна проверка, от която да е установено, че адресатът е напуснал адреса си.
На първо място - съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал.3 ГПК връчването на търговци и юридически лица става
в канцелариите им. Понятието „канцелария“ няма легална дефиниция, но от
практиката се извежда, че то представлява място, осигуряващо възможност за
осъществяване на контакти и връчване на
книжа (така - Решение
№ 96/15.07.2016 г. по т. д. № 587/2016 г. на ВКС, I т. о.) В този смисъл то може да е и жилищен апартамент и няма
законово изискване за обозначаването му като офис. От справката
от Търговския регистър се установява, че като седалище и адрес на управление на
„Д.“ ООД е посочен не само блока, а
конкретен апартамент в него, за който в практически невръчените съобщение и
призовка не е отбелязано да е посетен или да са събрани сведения дали в него
пребивават служители или представители на адресата. Посоченото, в контекста и на показанията на разпитания пред настоящия състав
свидетел Н.Б. - че адресът на управление на дружеството не е сменян и
представлява обитаем от управителката на дружеството и семейството й
апартамент, в сграда, чийто вход се заключва, води до извод, че връчителят не е
намерил достъп до апартамента или лице съгласно да получи съобщенията - обстоятелство,
което предпоставя приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Отразеното в съобщението и призовката за
оставени от връчителя известия не отговаря на законовите изисквания за
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.
Освен това - от приетите като доказателство
материали по заповедното производство (ч. гр. д. №1993 по описа за 2018г. на
РС-Димитровград), предшестващо исковото, по което е постановено неприсъственото
решение, се установява, че съобщението със заповедта за изпълнение на
претендираните от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД парични задължения е връчено на
04.01.2019г. на управителя на „Д.“ ООД не само на същия адрес, а и от същото
длъжностно лице – призовкар. Именно този връчител е съумял и да открие там
представител на дружеството и на 13.09.2019г. и 20.11.2019г. по повод
връчването на съобщение и призовка по настоящото въззивно производство.
Предвид гореизложеното
настоящият състав намира, че от една страна - по съдържание извършените от
връчителя отбелязвания не са годни да удостоверят напускане на адреса от
дружеството - като едно от законовите
условия за приложението на чл. 50, ал.2 ГПК, а от друга – тезата за такова
напускане се оборва от събраните по делото доказателства за поддържана към
момента на връчване на книжата канцелария от дружеството на процесния адрес.
Следователно, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовката
за съдебното заседание на „Д.“ ООД, фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл.
50, ал. 2 ГПК е неправилно приложена от първоинстанционния съд, което е довело
до лишаване на страната, срещу която е било постановено неприсъственото решение,
да участва в делото.
По въпроса за разноските следва да се
посочи, че производството по чл. 240 ГПК не води до решаване на повдигнатия от
страните материалноправен спор, нито има за предмет правилността на съдебния
акт, по повод на който се провежда. Решението по него не слага край на спора, а
напротив – възстановява висящността му. Поради това и по аргумент от т. 4 на ТР
6/2013 на ОСГТК в настоящото производство не следва да се прилага общото
правило на чл. 81 ГПК, а направените от страните разноски
следва да бъдат разпределени по правилата на чл. 78 ГПК при новото разглеждане на спора по
същество от първоинстанционния съд в зависимост от изхода му.
Мотивиран от горното
Хасковският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено Решение №
334/24.07.2019г. по гр. д. № 319/2019г. по описа на РС – Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Димитровград за продължаване на съдопроизводствените
действия по него от етапа на връчване на ответника на препис от исковата молба
и приложенията към нея за отговор.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.