Решение по дело №1702/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 1281

гр. Сливен, 06.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря М. ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1702  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, със седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК ********* срещу З.М.В., ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

            По делото е постъпил отговор на исковата молба от определения и назначен особен представител на ответника адв. С. ***.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на  04.11.2016 бил сключен договор за потребителски заем между ответника, в качеството му на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънал Файненс ” ЕАД, в качеството му на кредитор. В деня на сключването на договора на ответника му бил предоставен паричен кредит в общ размер на 430,92 лв. Ответникът удостоверил с подписа си усвояването на посочената сума. Ответникът се бил задължил да погасява задължението си на 12 месечни анюитетни вноски всяка в размер на 43,97 лв. Тези вноски включвали главницата по заема и оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите- 42,52 % и годишния лихвен процент- 35,96 %  посочени в договора. След усвояване на кредита ответникът не бил заплащал месечните си вноски, като останало непогасено задължение в размер на 527,64 лв.,  съставляваща 12 бр. погасителни вноски към 20.01.2017 г., когато отпуснатият кредит станал изискуем в пълен размер. Кредитополучателят въпреки настъпилият падеж на целия кредит не бил изпълнил задължението си. Претенциите били дължими на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска съгласно приетия от страните погасителен план, което било на 20.11.2017 г. или към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 22.12.2017 г.  кредитът бил станал изискуем в пълен размер поради изтичане на срока за погасяването му.

Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 6616/2017 г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 566,70 лв., като сумата от 430,92 лв. съставлява главницата, а сумата от 96,72 лв. съставлява възнаградителна лихва за времето на действието на договора,  сумата от 39,06 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-22.12.2017 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответника депозира отговор на исковата молба. Посочва, че не оспорва наличието на облигационни отношения между страните по договора за потребителски кредит и усвояването на сумата от ответника. Оспорва размерът на претендираната суми. Твърди, че ищецът не бил посочил доказателства относно настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и не бил уведомил длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

На 04.11.2016 г. между страните е сключен договор за потребителски заем № CREX-14141245 , като на ответника е предоставен паричен кредит в размер на 430,92 лв. Усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с подписа си. Видно от погасителния план инкорпориран в договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка в размер на 84,18 лв., като в този размер се включвала част от главницата ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите-42,52 % и годишния лихвен процент-35,96 % посочени в договора. Писмено са приети и общите условия към договора. Длъжникът преустановил плащането на 20.01.2017 г., като към тази дата били погасени нула вноски. На основание чл. 3 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. Ответникът следвало да изплати остатъка от заема в размер на 527,64 лв., съставляваща общия размер на дължимите 12 бр. погасителни вноски към 20.01.2017 г., към която датата кредитът станал предсрочно изискуем в пълния му размер. Не се представиха доказателства относно уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Падежът на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,  настъпвал на 20.11.2017 г. т.е.към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-22.12.2017 г. бил вече настъпил.

Ищецът  е изпълнил задължението си да предостави заема, в какъвто смисъл е и изричното писмено признание на ответника съобразно раздел "Удостоверявания" към ОУ на договора. Видно от изготвената и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза ответникът е усвоил сума в размер на 430,92 лв., като сумата от 399 лв., съставлява стойността на закупената от него стока от „Технополис България” ЕАД съгласно фактурата от 04.11.2016 г., а сумата от 31,92 лв., съставлява застрахователна премия по застрахователна полица от 04.11.2016 г. на Кардиф Животозастраховане клон България. Към 19.04.2018 г.- датата на подаване на исковата молба в съда няма постъпили погасителни вноски и непогасената част от кредита е в размер на 527,64 лв., от които сумата от 430,92 лв., съставлява главница по договора, а сумата от 96,72 лв., съставлява възнаградителна лихва.

Според общите условия на договора, изрично и писмено приети от ответника - чл. 3, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

Предявени са обективно кумулативно съединени  положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД  и чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно производство, като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за потребителски заем отпуснат за закупуване на смартфон, усвоена е от кредитополучателя предоставената сума от 430,92 лв., настъпил е падежа на задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва по см. на чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за кредит-20.11.2017 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение  и ответникът не заплатил нито една анюитетна месечна вноска по него. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -22.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД

За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в част втора от договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок на договора на 20.11.2017 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-22.12.2017 г. Размерът на договорната лихва равняващ се на 96,72 лв. за периода от 20.12.2016 г. до 20.11.2017 г. видно от изготвената и неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза. Вземанията за главницата и възнаградителната лихва се обхващат от пределите на издадената заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени в пълен размер.

Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.01.2017 г, тъй като това е падежната дата на втората непогасена вноска. Не са представени доказателства от страна на ищцовото дружество, че длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на заема, поради, което съдът счита, че отпуснатия заем е станал изискуем с настъпването на падежа на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,   на 20.11.2017 г. т.е.към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-22.12.2017 г. бил вече настъпил.

С оглед основателността на главния положителен установителен иск се обуславя и основателността на предявения акцесорен иск за заплащане на мораторната лихва с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г, /за който краен период е подадено заявлението по чл. 410 ГПК/ по см. на чл. 3 от договора за заем, където е уговорена мораторна лихва в размер на законната лихва за всяка просрочена вноска. Размерът на законната лихва, /изчислено чрез електронен калкулатор ЕПИ/ е 39,06 лв. за периода от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г.

С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати в пълен размер сторените в настоящото исково производство разноски от ищеца в размер на 750 лв. и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. На ответникът не се дължат разноски, тъй  като предявения иск е изцяло уважен. По изложените мотиви съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответника З.М.В., ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост”, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 430, 92 лв. -  главница по договор за потребителски заем № CREX-14141245 от 04.11.2016 г., сумата от 96,72 лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 20.11.2017 г., сумата от 39,06 лв. - обезщетение за забава за периода от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г,  и сумата от 75 лв., съставляваща разноски сторени в заповедното производство, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017 г. до окончателното плащане, за които суми в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е издадена заповед № 4435 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 28.12.2017 г. по ч.гр.д. № 6616/2017 по описа на РС – Сливен.

ОСЪЖДА З.М.В., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост”, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 725 лв. - разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: