№ 795
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203257 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. К. СТ., ЕГН **********, чрез адв. П.В. от САК, срещу
Наказателно постановление № 21-0346-000078/05.04.2021 г., издадено от началник на група
към ОДМВР - Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. П.В. от САК, която
поддържа подадената жалба и прави искане за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - РУ Созопол при ОД на МВР - Бургас, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.02.2021 г., в 23:43 часа, в село Атия, на изход ж.к. Миньор в посока ж.к.
Блоковете, жалбоподателят управлявал лек автомобил "Опел Астра" с рег. № ..., собственост
на Станислава С.а с ЕГН **********. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на
РУ - Созопол. В хода на разговора свидетелят С.Р. – младши автоконтрольор в РУ -
Созопол, усетил дъх на алкохол и изпробвал жалбоподателя с техническо средство "Дрегер
7410" № 0061 за употреба на алкохол, което отчело 0.91 промила. Свидетелят С.Р. издал на
жалбоподателя талон за медицинско изследване, като му било разяснено, че следва да се яви
в Центъра за медицинска помощ в гр. Созопол в рамките на 40 минути. Жалбоподателят се
явил пред посоченото медицинско заведение в предоставеното му време, но не дал кръв за
анализ в рамките на същото.
За установеното нарушение свидетелят С.Р. съставил на жалбоподателя на 27.02.2021
г. АУАН, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя. На 05.04.2021 г. било издадено
1
и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля С.Р. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал на 27.02.2021 г., в 23:43 часа, в село Атия, лек
автомобил "Опел Астра" с рег. № ..., с концентрация на алкохол над 0,8 на хиляда, а именно
0.91 промила, установено с техническо средство "Дрегер 7410".
Съдът намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателя възражение, че не
му било осигурено достатъчно време за да се яви в медицинския център.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, когато нарушението е извършено извън населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване срокът на явяването е до 120 минути. Преценката
колко време е необходимо да се яви лицето и да даде проба се извършва от контролния
орган. В настоящия случай мястото на установяване на нарушението (село Атия) е извън
населеното място, в което следва да се яви установеният за нарушител (гр. Созопол) и да
даде кръв. По тази причина свидетелят Р. е преценил, като е съобразил разстоянието между
двете населени места и липсата на обективни пречки жалбоподателят да тръгне веднага за
гр. Созопол, и му е определил срок до 40 минути. С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира така определеният срок за явяване до 40 минути за правилно
определен от контролния орган. Посочените от жалбоподателя обстоятелства – отдалеченост
на населените места, късния час, липсата на градски транспорт, таксиметрови услуги и друг
обществен транспорт, не разколебават извода на съда, че правилно свидетелят е определил,
че 40 минути са достатъчни жалбоподателят да отиде до Центъра за медицинска помощ в гр.
Созопол (което разстояние е около 15 км). Видно от показанията на свидетеля С.Р.
жалбоподателят е пристигнал навреме пред медицинското заведение и е имал обективна
възможност да даде кръв, но не го е сторил. Свидетелят Русенов установи, а и това не се
оспорва от жалбоподателя, че при пристигане на място жалбоподателят е бил неколкократно
канен от св. Р. да даде кръв за изследване, но същият е продължил да говори по телефона и
предоставеното му време е изтекло. Последното обстоятелство се установява и от
отразяването в талона за изследване /на л. 21 - гръб/.
2
Съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване,
определен в талона за изследване. След като жалбоподателят не се е явил в медицинското
заведение, в предоставения му срок, за служителите в лечебното заведение не е
съществувало задължение да вземат от него кръв за анализ. В същата алинея на чл. 15 от
Наредбата е предвидена хипотеза, в която да се вземе кръв след определеното време, но
само при наличието на обективна невъзможност да се вземе навреме. По делото обаче не се
установиха обстоятелства, които да са препятствали жалбоподателя да се яви в
медицинското заведение, в указания срок. След като не е бил съгласен с показанията на
техническото средство жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа да се
яви навреме, за да обори с изследване оспорените от него показания.
С оглед изложеното съдът достигна до извод за липса на допуснати нарушения на
установената в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози процедура за
установяване на употреба на алкохол от водачите на МПС от контролните и медицински
органи, които да са довели до нарушаване правата на жалбоподателя.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на СТ. К. СТ. на 27.02.2021 г., като в момента на
връчването той не е вписал никакви възражения в него. Тоест самият жалбоподател е приел
екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде
връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на
л. 20 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал
възможност да се запознае със съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и
НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че
правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал
възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота
защитата си, включително и в съдебното производство.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията "лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство" за срок от 12 месеца и "глоба" от 1000 лв. Правилно наказващият орган е
приложил посочената санкционна разпоредба като относима и на жалбоподателя са
наложени наказания именно в предвидените в нормата размери "глоба" от 1000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са
фиксирани от законодателя и не подлежат на изменение.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В случая деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК, следва в тежест на жалбоподателя
да бъдат възложени разноските за пътни разходи на св. Р. в размер на 20 лв., които са били
изплатени от бюджета на съда, както и следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателя, че на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК има
възможност в седемдневен срок от влизане на решението в сила да заплати доброволно
дължимите разноски в размер на 20 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Бургас, като в платежните документи посочи основанието и номера на делото.
3
В противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0346-000078/05.04.2021 г.,
издадено от началник на група към ОД МВР - Бургас, РУ - Созопол, с което за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя СТ. К.
СТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА СТ. К. СТ., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Бургас, сумата от 20 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4