Определение по дело №480/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2020
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия:
Дело: 20213100500480
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2020
гр. Варна , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500480 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила молба вх. 9387/19.05.2021 г., подадена от ЗЛ. Н.
СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ., чрез адв. П.Т., с искане за изменение в частта за разноските на
постановеното по настоящото дело Решение № 765/19.04.2021 г. Излага се становище за
дължимост на разноски в полза на въззивната страна като се сочи, че не е съобразено
направеното в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Отправено е искане за
редуциране на присъдените в полза на „Електроразпределение Север“ АД разноски,
направени пред ВРС от 1272 лева с ДДС на 639.90 лева с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Електроразпределение Север“
АД, чрез адв. Христо Игнатов, изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въззивното производство е образувано въз основа на жалба на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, против Решение №261778 от 23.12.2020
г., постановено по гр. д. № 9241/2020 г. по описа на ВРС, с което е била уважена исковата
претенция по чл. 124 от ГПК на ЗЛ. Н. СТ., Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. против
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* за приемане за установено в
1
отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от по
1444, 05 лева, представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода 18.10.2016 г.
– 12.05.2020 г. за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Долни чифлик, ул. Люлин №
14, за която сума е издадена фактура № **********/28.05.2020г., на обща стойност от 4332,
14 лева.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 765/20.04.2021 г., с което е отменил
обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е отхвърлил предявените исковете.
В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение Север“ АД са присъдени
разноски, направени пред ВРС и ВОС, в размер на 2930,64 лева.
В рамките на първоинстанционното производство „Електроразпределение Север“
АД, чрез адв. Милослава Лечева, е претендирало присъждане на разноски в размер на 1572
лева, от които 1272 лева – заплатен адвокатски хонорар и 300 лева – заплатен депозит за
изготвяне на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 76 по делото на ВРС).
В открито съдебно заседание, проведеното на 27.11.2021 г. пред ВРС ищците, чрез
процесуален представител адв. П.Т., са направили възражение за прекомерност, по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното от „Електроразпределение Север“ АД адвокатско възнаграждение,
доколкото от една страна делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, а от
друга страна така договореният размер на адвокатския хонорар е близък до минимално
установения с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При материален интерес, който е защитавала ответната страна в
първоинстанционното производство в размер на 4332,14 лева (3х1444,05 лева), дължимото
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по всеки от предявените
искове, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 331,08 лева, или общо 993,24
лева, а дължимият данък върху добавената стойност – по 66,22 лева, или общо 198,66 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на
въззивното решение в частта за разноските. Молбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът




2



ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 19640/31.08.2020 г., подадена от ЗЛ. Н. СТ.,
Н. Г. СТ. и К. Г. СТ. чрез адв. П.Т., с искане за изменение в частта за разноските на Решение
№ 765/20.04.2021 г., постановено по в. гр. дело № 480/2021 г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3