О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 05.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 272 по описа за 2020 г.
на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е
частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу разпореждане № 118 от 05.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 110/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп,
с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника А.Д.С. за сумата от 636. 20 лева – договорно възнаграждение за периода
10.11.2018 г. – 03.09.2019 г., както и за сумата 1 819. 29 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Като е
сторил това, съдът е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл. 145,
ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава
преценка. Излага, че с пакета от допълнителни услуги кредиторът се задължава да
извърши услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на
погасителния план, като отложи или намали до 6 погасителни вноски, промени
падежа на всяка погасителна вноска. Тези действия представляват услуга в полза
на кредитополучателя. Посочва, че, видно от условията на договора и ОУ,
сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не
е задължително условие за отпускане на кредита, а е по избор на потребителя и
зависи само от неговата воля. По тези съображения счита, че не става въпрос за
неравноправна клауза. Кредиторът, от своя страна, гарантира на ответника, че ще
може да се възползва от всички допълнителни услуги за срока на кредита. Още при
сключване на договора потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по
договора за кредит, включително закупения пакет от допълнителни услуги, който
предоставя на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността
на кредитора, а са свързани с необходимостта от бързо получаване на исканата
сума. Посочва, че потребителят не е поставен в неравностойно положение, тъй
като споразумението е сключено по искане на клиента, направено при информиран
избор от негова страна. Искането
е за отмяна на обжалваното разпореждане.
Софийски окръжен
съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото,
намира следното.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е частично основателна.
Производството
пред районния съд е образувано по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.Д.С.
за вземания по договор за потребителски кредит № …………….. от …………… година. Претендира се главница от 1 941. 06 лева, договорно
възнаграждение за периода 10.11.2018 г. - 03.09.2019 г. в размер на 636. 20
лева; сумата от 1 819. 29 лева, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, лихва за забава 106. 95 лева за периода 11.09.2018
г. - 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането, както и разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедният съд е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на
чл. 410, ал. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или при наличие на обоснована вероятност за това.
При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави, изследва и въпроса на наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният
договор между длъжника и „П.К.Б.“ ЕООД представлява
договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), поради което са приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребител, и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени
изчерпателно различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително, и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл.13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ
бр.64/2007г./ Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени, и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са
свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на
страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното
развитие на обществените отношения.
По
силата на сключения договор длъжникът А. Д.С.
е получила кредит в размер на 2 000. 00
лв., като дължимата сума по кредита е 5 497. 92 лева, която сума включва и
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги /с месечна вноска 152.72 лева/.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. С оглед на това настоящият състав приема, че така,
както е уговорена тази вноска, създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора (и представлява
противоречие с добрите нрави). Налице е
нееквивалентност на двете престации – тази на кредитора и тази на заемателя,
което е значително и то в ущърб на последния. Заплащането на възнаграждение от
потребителя за допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброени услуги /отлагане на
погасителни вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна дата на падеж и
др./, както е посочено и в самото споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Ето защо тази нееквивалентност, заедно с
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора, представлява
накърняване на добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни
услуги, поради което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част правилно е било
отхвърлено.
Договорната
лихва е възнаграждението (печалбата) на кредитора за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР, и е определил
максимален размер на последния. Преценката за противоречие със закона следва да
се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите
разходи, надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
В
случая, от една страна, определеният в договора размер на ГПР от 49. 89 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%), договореният лихвен
процент е 41.17 %., а от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се
касае за необезпечен заем, със сравнително дълъг срок за погасяване от 36
месеца, отпуснат от небанкова финансова институция, който е високорисков за
кредитора, респективно следва да бъде отчетен чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Поради изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че уговореният между страните годишен лихвен
процент не накърнява добрите нрави. В тази част обжалваното разпореждане е
неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК по заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД срещу А.Д.С. за сумата
от 636. 20 лева – договорно възнаграждение за периода 10.11.2018 г. –
03.09.2019 г. по договор за потребителски кредит № …………. от ………….. година.
По изложените
съображения Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 118 от 05.03.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 110/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.Д.С. за сумата от 1 819. 29 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОТМЕНЯ разпореждане №
118 от 05.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 110/2020 г. по описа на Районен съд – гр.
Пирдоп, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлено заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника А.Д.С. за сумата от 636. 20 лева – договорно възнаграждение
за периода 10.11.2018 г. – 03.09.2019 г.,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение чл. 410 ГПК по заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД срещу
А.Д.С. за сумата от 636. 20 лева – договорно възнаграждение за
периода 10.11.2018 г. – 03.09.2019 г. по договор за потребителски
кредит ………………. от ………….. година.
Делото
да се върне на РС – гр. Пирдоп за фактическо изготвяне и издаване на заповедта за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: