Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 290
гр. Перник, 23.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 14 по описа на Административен съд – Перник
за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във с чл. 10, ал. 6 от Закона за
семейните помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба на О.Ю.Т.,
ЛНЧ: ***********, гражданин на *** с предоставена временна закрила в Република ***,
с настоящ адрес:***, притежаваща Регистрационна карта на чужденец № ***, лично
и като законен представител на малолетните си деца Е.А.Г., ЛНЧ ********** и А.Г.,
ЛНЧ **********, гражданини на ***, с
предоставена временна закрила в Р. ***, чрез адвокат П.Ж. *** срещу Заповед
№ ЗСПД/Д/РК/7321 от 04.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“
– Перник. С оспорената заповед, на основание чл. 3 от ЗСПД, на семейството на О.Ю.Т.
е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за
покриване част от разходите в началото на учебната година за децата ѝ – Е.
А.Г. и А.А.Г., записани като ученици в 3-ти, съответно 2-ри клас на XIII Основно
училище (ОУ) „***“, гр. Перник, за учебната 2023/2024 г.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед противоречи
на материалния закон. Излагат се аргументи, че:
Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи
на чл. 39 от ЗУБ. Макар действително чл.
3, т. 5 от ЗСПД да съдържа ограничение, отнасящо се за семейства на чужди
граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната и изисква
международен договор, по който Република *** да е страна, същото е в
противоречие с нормите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който се явява
специален по отношение на ЗСПД и урежда правата и задълженията на лицата,
получили временна закрила.
Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи
на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните
стандарти за предоставяне на временна закрила в случая на масово навлизане на
разселени лица. В чл. 13, т. 2 се предвижда, че държавите-членки създават
разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се
с временна закрила, каквито разпоредби съдържа и ЗУБ, следователно същите са
приложими и спрямо лица с временна закрила, а административният орган е бил
длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалваната заповед.
Разпоредбата на чл. 3, т. 3 от ЗСПД противоречи
на чл. 2, ал. 6 от ЗСП. В Закона за социалното подпомагане (ЗСП) също е
предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна
закрила, а независимо от различното наименование на помощта, предоставяна по
реда на ЗСПД, същата представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря
на законовата дефиниция по чл. 2, ал. 2 от ЗСП – обвързана е с минимален размер
на получаван доход и посещение на детето в училище.
Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи
и на разпоредбите на чл. 4, чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от Конвенцията за правата на
детето във вр. с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република ***, ратифицирана
от Република *** без резерви в допустимия им обхват съгласно чл. 51, както и
без поправка съобразно механизма по чл. 50, респективно приложима е
разпоредбата на чл. 41, съгласно която Конвенцията може да не се прилага само
при по-благоприятен режим съгласно националното законодателство или
международното право в сила за държавите, страни по Конвенцията.
По изложените доводи от съда се иска да отмени
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призована, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 363 от
07.02.2024 г., депозирана от адвокат П.Ж., жалбата се поддържа.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – директор
на ДСП – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от старши
юрисконсулт Е.Г., която оспорва жалбата
като неоснователна, твърди, че в случая не са налице основания за отпускане на
еднократна целева помощ по чл. 10а от ЗСПД, тъй като случаят не попада в някоя
от хипотезите на чл. 3 от ЗСПД.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа
страна следното:
О.Ю.Т. е гражданин на *** с предоставена ѝ
временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ, с право да остане на територията на
Република *** на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Същата е майка на две
деца под 14-годишна възраст – А.Г. и Е. Г., записани като ученици съответно във
втори и трети клас на за учебната 2023/2024 г. в XIII ОУ „***“, гр. Перник.
На 27.09.2023 г. О.Т. подава пред директора на
ДСП – Перник заявление-декларация с вх. № Д-РК/7231-27, за отпускане на
еднократна помощ по чл. 10а от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети
или четвърти клас. Декларира, че е омъжена с две деца, прилага служебни бележки,
издадени от директора на ОУ „***“, гр. Перник, удостоверяващи записването за
учебната 2023//2024 г. на А.Г. като ученик във втори клас, и на Е. Г. като
ученик в трети клас на ОУ „***“, гр. Перник.
На 29.09.2023 г. длъжностно лице при ДСП –
Перник вписва в заявлението-декларация становище с мотиви за отказ от
предоставяне на поисканата помощ – неспазено условие по чл. 3 от ЗСПД – семейството
няма българско гражданство.
Становището е съгласувано на
04.10.2023 г. от главен социален работник при ДСП – Перник, извършила на същата
дата и предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за
предоставяне на социална подкрепа.
Със заповед № ЗСПД/Д-РК/7231, директорът на ДСП
– Перник, отказва на О.Ю.Т. предоставянето на еднократна помощ по чл. 10а, ал.
1 от ЗСПД с мотиви за неспазено условие по чл. 3 от ЗСПД – заявителят и децата ѝ
нямат българско гражданство.
Заповедта е връчена на О.Т. на 20.10.2023 г.
(разписка на л. 11).
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността
на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Компетентност на органа, издал акта, форма и съобразяване
на административнопроизводствените правила:
Оспорената заповед на директора на ДСП – Перник
е постановена от материално и териториално компетентен орган – съгласно чл. 10,
ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗСПД, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за
прилагане на ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за
отпускането им се извършва със заповед на директора на ДСП по настоящ адрес на
лицата, в случая настоящ адрес, посочен в Регистрационната карта (л. 6 и 7 от
АД №455/2023 по описа на Административен съд – Перник) на получилото временна
закрила лице (арг. от чл. 44, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 5 от
ЗУБ).
Оспорената заповед е издадена в
законоустановената писмена форма - чл. 59, ал. 3 във вр. с ал. 2 от АПК, във
вр. с чл. 10, ал. 7 от ЗСПД, мотивирана е съгласно изискването на чл. 10, ал.
5, изр. първо от ЗСПД, както и съдържа изискваните от разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 10, ал. 7 от ЗСПД реквизити. Изложените в заповедта фактически и
правни основания за издаването ѝ дават възможност да се установи волята
на административния орган и са в обем, позволяващ извършването на проверка на
материалната законосъобразност на акта.
В хода на проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
С оглед горното не са налице основанията по чл.
146, т. 1, 2 и 3 от АПК за отмяна на оспорения административен акт.
По материалния
закон:
Оспореният отказ за отпускане на помощ по чл.
10а от ЗСПД, е мотивиран правно с разпоредбата на чл. 3 от ЗСПД без
посочване на конкретна ограничаваща това право хипотеза, а от фактическа страна
е обоснован в обстоятелството, че заявителят и децата ѝ нямат българско
гражданство.
Неправилно административният орган приема, че не
е налице правно основание за предоставяне на семейни помощи за деца в
конкретния случай.
От данните по делото е видно, както и страните
не спорят, че жалбоподателят и семейството ѝ са чужди граждани – с
украинско гражданство. Т.е. същите не попадат в хипотезите на чл. 3, т. 1 до т.
4 от ЗСПД, каквито са и мотивите на оспорения административен акт.
Заявителят и семейството ѝ обаче попадат в
неизследваната в хода на проведеното административно производство хипотеза на чл.
3, т. 5, предл. второ във вр. с чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, предвиждаща представяне
на семейни помощи за деца при наличието в кумулация на три предпоставки, последната
в две хипотези: на чужди граждани (1), пребиваващи постоянно и отглеждащи
децата си в Република *** (2), ако получаването на такива помощи е предвидено в
друг закон или в международен договор, по който Република *** е страна (3).
Първите
две предпоставки: Действително, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не визира конкретно
случаи на предоставена временна закрила, но предвижда право на семейни помощи
за деца за чужденци, постоянно пребиваващи и отглеждащи децата си на
територията на Република ***, какъвто е процесният случай – жалбоподателят е
чужд гражданин (§ 1, т. 1 от ДР на ЗУБ), а семейството ѝ пребивава в
страната постоянно – повече от 183 дни в рамките на 12 месеца (§ 1, т. 4 от ДР
на ЗСПД) във връзка с предоставената временна закрила на 14.02.2023 г., като
молбата за предоставяне на помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е депозирана на
27.09.2023 г.. т.е. налице са първите две предпоставки, обуславящи право на
получаване на семейни помощи за деца, вкл. помощта по чл.10а, ал. 1 от ЗСПД.
Третата
предпоставка: Налице е и третата предпоставка по чл. 3, т. 5 от ЗСПД в първата ѝ
хипотеза – предвидено е получаване на такива помощи в друг закон – ЗУБ и
по-конкретно чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, която разпоредба изрично предвиждаща,
че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. В случая,
независимо от различното наименование на помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД –
семейна, и независимо от необвързването
ѝ с дохода на семейството (чл. 10а, ал. 2 от ЗСПД), същата се отпуска за
покриване на част от разходите в началото на учебната година, т.е. има за цел
подпомагане на семействата.
Освен това и по характеристика тази помощ е вид
социално подпомагане. Каквото се застъпва и в решение № 3 от 27.06.2013 г. на
КС по к. д. № 7/2013 г. – помощите за деца по ЗСПД би могло да се разглеждат
като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава по общо
значение, а по замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални
помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното
осигуряване. Сходни мотиви обосновават и решение № 2 от 4.04.2006 г. на КС на
РБ по конст. д. № 9/2005 г., във връзка със ЗСПД и конкретно разпоредбата на чл. 5а от ЗСПД,
образувано по повод искане за обявяване на противоконституционност на
разпоредбите на чл. 48а и чл. 52а от КСО (в действащите към този момент
редакции) – тези семейни помощи са вид „социални помощи“ по смисъла на чл. 47,
ал. 2 от Конституцията на Република *** и се предоставят с оглед разходите за
издръжка на децата, а с разпоредбите на ЗСПД са създадени и се прилагат нови
форми на социално подпомагане.
Административния орган е следвало да съобрази и, че
§ 76 от ДР на ЗУБ посочва, че ЗУБ въвежда
изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето
на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е
предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на
лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за
съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на
стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. В този смисъл, разпоредбата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС
предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за
предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена
международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно §
2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните
обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален
гарантиран доход за съответното лице. Предоставянето на семейните помощи за
деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран
минимален доход, както е разписано и в т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС.
В обобщение, независимо от различното
наименование на помощта в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, то нейната характеристика
като вид социално подпомагане не се променя. При това положение се приема, че
ЗУБ е „друг закон“ по смисъла на чл. 3, т. 5, предл. първо от ЗСПД, който
гарантира право на чужденците с предоставена временна закрила в Република ***, включително
на семейни помощи за деца, включително на еднократна семейна помощ по чл. 10а,
ал. 1 от ЗСПД за покриване част от разходите в началото на учебната година,
когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Не на последно място, каквито доводи съдържа и
жалбата, приложима в процесния случай е и Конвенцията за правата на детето
(КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г.,
в сила от 3.07.1991 г. Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5,
ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите
норми от вътрешното право, които ѝ противоречат, държавите – страни по
Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция на всяко
дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация,
независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите
или други възгледи, националния, етническия или социалния произход,
имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на
неговите родители или законни настойници. Разпоредбата на чл. 3, § 1 от
Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи. Съгласно § 2 на
същата разпоредба, държавите, страни по Конвенцията се задължават да осигурят
на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите
родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него и
за тази цел предприемат всички необходими законодателни и административни
мерки. В тази връзка едно от основните права съгласно Конвенцията е и правото
на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, регламентирано в чл.
27, § 1, предвиждащ, че държавите – страни по Конвенцията, признават това право
на всяко дете, като съгласно § 3 на същата разпоредба държавите – страни по
Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите
възможности, предприемат необходимите мерки с цел подпомагане родителите и
другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на
нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по
отношение на изхранването, облеклото и жилището. В който контекст следва да се
тълкуват и разпоредбите на ЗСПД, целящи именно подпомагане на родителите в
защита на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална
помощ. Същевременно чл. 41 от Конвенцията регламентира, че разпоредбите на
Конвенцията не засягат единствено разпоредби на законодателството на държава –
страна по Конвенцията, или които се съдържат в международното право, които са по-благоприятни за осъществяване правата
на детето, т. е. разпоредбите на Конвенцията следва да бъдат съобразявани във
всички останали случаи. Ако се възприеме стеснителното и буквално тълкуване на
разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, като отнасяща се само за хипотези
на предоставяне на социално подпомагане по реда на ЗСП на чужденците с
предоставена временна закрила, т. е. за неотносима към условието на чл. 3, т.
5, предл. второ от ЗСПД, то следва извод, че разпоредбите както на чл. 3, т. 5
от ЗСПД, така и на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, противоречат на КПД .
Предвид изложеното, семейството на О.Ю.Т. - гражданин на ***, с предоставена ѝ временна
закрила по чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, чиито деца (чл. 39а, ал. 1 от ЗУБ)
живеят постоянно в страната – повече от 183 дни през последните 12 месеца, записани
съответно във втори и трети клас на училище за учебната 2023/2024 г., има право
на семейни помощи за деца при условието на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, във вр. с чл.
39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, включително право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1
от ЗСПД, за покриване на част от разходите на семейството в началото на учебната година.
По изложените съображения съдът намира, че
Заповед № ЗСПД/Д/РК/7321 от 04.10.2023 г. на директора ДСП – Перник,
следва да бъде отменена като незаконосъобразна в хипотезата на чл. 146, т. 4 от АПК – постановена в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби и тъй като естеството на оспорения акт
не позволява решаването на въпроса по същество от настоящата инстанция, преписката
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по
заявлението-декларация, при съобразяване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
Относно разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят има право на
разноски. Такива не се претендират, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д/РК/7321 от
04.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която
на основание чл. 3 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), на О.Ю.Т.,
ЛНЧ: ***********, гражданин на *** с предоставена временна закрила в Република ***,
с настоящ адрес:***, притежаваща Регистрационна карта на чужденец № *** е
отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за покриване
част от разходите в началото на учебната година за децата ѝ – Е.А.Г., ЛНЧ
********** и А.Г., ЛНЧ **********, гражданини на ***, с предоставена временна закрила в Р. ***, записани като ученици в 3-ти, съответно 2-ри клас
на XIII Основно училище „***“, гр.
Перник, за учебната 2023/2024 г., КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА преписката на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, за ново разглеждане и произнасяне по
заявление-декларация с вх. №
Д-РК/7231-27, за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а от ЗСПД, при
съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 10, ал. 6 от
ЗСПД, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/