№ 20090
гр. С, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110136314 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., чрез
пълномощника си адвокат К. – САК, срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж. к. „М - 3“, бул. „А М“ № .., офис № 20, представлявано от И В Д и Д В
Н, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 674.79 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 14.11.2023
г./, частично предявена от общия размер на иска от 3000 лв., заплатена без основание по
нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г., до погасяването.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Ф Б“ ЕООД са страни по
договор № .. за предоставяне на потребителски кредит от 05.01.2019г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 3 000 лева, като
ищецът следвало да върне на „Ф Б“ ЕООД сума в общ размер о т 3690.00 лева, платима на
дванадесет равни вноски по 442.50 лева всяка. Бил уговорен фиксиран лихвен процент в
размер от 23 % и годишен процент на разходите в размер от 49,110 %, както и че
изпълнението на задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено от „Ф Б“, въз
основа на което ищецът на 05.01.2019 г. е сключил договор за гаранция с „Ф Б“, по силата
на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 2310.00 лв. Посочва, че е
погасил изцяло задълженията си по сключения договор, като е заплатил сума в общ размер
на 6000,00 лв. на „Ф Б“ ЕООД.
Оспорва действителността на договора за кредит с твърдения, че същият не е
сключен в предвидената от закона форма, предвид използването на средства за комуникация
от разстояние съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а именно – без предварително представена
преддоговорна информация и без получаване на валидно съгласие от потребителя за
сключване на договора чрез електронно подписано писмено изявление от потребителя.
Посочва, че разменените между страните съобщения не са подписани с квалифициран
електронен подпис. Посочва, че договорът за кредит не е оформен в шрифт, формат и
1
размер, изискуеми съобразно ЗПК.
Наред с това, самостоятелно основание за недействителност на договора е липсата на
съществени елементи от изискуемото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК и конкретно:
липсата на погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски; липсата на клауза относно правото на
кредитополучателя на отказ от договора, условията и срока, при което същото може да бъде
упражнено; липсата на посочен общ размер на кредита чрез отразяване на сумата, която
реално подлежи на получаване от кредитополучателя, както и на коректно посочен ГПР.
Посочва се, че в нарушение на императивните законови изисквания, установени в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в процесния договор за потребителски кредит ГПР
бил посочен единствено като процент, без изрично описание на основните данни,
послужили за изчисляването му и без включване като величина при определяне на размера
му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за гаранция. Счита, че последното е
част от общо дължимата сума по кредита, която реално е заплатена от Р. на ответното
дружество-кредитор, поради което с невключването му при определяне на ГПР се заобикаля
изискването на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
което обуславя нищожността на договора на основание чл. 21 ЗПК.
Поддържа, че разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция
представляват печалба за кредитора, надбавка върху главницата, която се заплаща
периодично и именно поради това следва да е част от ГПР. При включването й като негов
компонент, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което обуславя недействителността на договора.
Ищецът намира като самостоятелно основание за това и противоречието с добрите
нрави на уговорената възнаградителна лихва по договора, чийто размер надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което на основание чл. 11, ал.
1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК обуславя нищожността на целия договор.
В исковата молба се излагат твърдения за недействителност и на договора за
гаранция, пряко свързан с договора за потребителски кредит, поради несъблюдаване на
изискванията за форма на съглашението съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
В условията на евентуалност ищецът оспорва договорите като унищожаеми, поради
сключването им чрез въвеждане на Л. Р. в заблуждение от ответника чрез създаване на
невярна представа относно съществените елементи от съдържанието им и конкретно
относно действителния размер на общата сума, която кредитополучателят следва да върне.
Наред с това, поддържа, че договорите са били сключени и при грешка.
Евентуално – в случай на извод, че договорите са действителни, ищецът оспорва
валидността на конкретни договорни клаузи, в т.ч. клаузата на чл. 5 от договора за кредит,
предвиждаща обезпечаване на заема с поръчителство. Посочва, че последното има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, пряко противоречи с
разпоредбата на чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на кредитоспособността на
потребителя, както и на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не позволява на ищеца да прецени
икономическите последици от сключване на договора по ясен и недвусмислен начин, което
я прави неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП.
Намира за нищожна и клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащането на
възнаградителната лихва в уговорения размер, като противоречаща на добрите нрави.
Предвид недействителността на договора за кредит и на свързания с него договор за
гаранция и на основание чл. 23 ЗПК ищецът намира за недължимо платена на ответника „Ф
Б“ ЕООД сумата от 3 000 лева, формирана като разлика между общо платената от него в
размер от 6 000 лева и реално дължимата от 3 000 лева, равняваща се на размера на чистата
стойност на кредита. В настоящото производство отправя искане за присъждане на сумата
2
от 50 лева като част от общо дължимата от 3000 лева, представляваща планета без
основание на ответника сума по нищожен, респективно – унищожаем договор, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че процесният
договор за кредит е сключен въз основа на подадено от кредитополучателя искане под
формата на електронен формуляр на интернет страницата на кредитодателя, като след като
потребителят е бил одобрен, му е изпратен стандартен европейски формуляр, заедно с
проекти на договор, погасителен план и общи условия, в които изрично е посочено правото
на потребителя да се откаже от кредита.
Поддържа още, че кредитодателят няма задължение за посочване на формулата за
ГПР в договора за кредит, тъй като тази формула е определена в закона.
Оспорва твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е
следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит
по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на
договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Поради това
счита, че разходите за предоставяне на обезпечението не следва да се включват в ГПР, тъй
като заплащането на сумата за предоставяне на поръчителство не е била задължително
условие за сключване на договора и е доброволна незадължителна услуга.
Посочва, че тъй като потребителят е избрал при сключване на договора допълнителна
услуга за поръчителство срещу заплащане и е потвърдил със СМС, че желае да сключи
договора за поръчителство, тази клауза е индивидуално договорена.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който оспорва иска. Ищецът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане на суми по недействителен договор, с което се надхвърля
чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията; при
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 05.01.2019 г. Л. Б. Р. е сключил с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор № .. за
предоставяне на потребителски кредит за сумата от 3000.00 лв. Страните са постиглани
съгласие годишният лихвен процент да е 23.00%, а годишният процент на разходите 49.11
%. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 3690.00 лв. и
срокът за това – 12 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е
посочен размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница
и лихва/, както и падежната дата /л.29 от делото/. Съобразно предвиденото в чл.5 от
договора, кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на Ф Б. Това е уговорено и
3
в отделен договор с Ф Б срещу възнаграждение от 2310.00 лв., платимо на 12 месечни
вноски, съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит.
По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в
този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на
ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена,
щом е съставен електронен документ.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесът по
кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на „Ф Б“ ЕООД включва
попълване и подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на
същия. Според експерта, налице е опция потребителят да избере дали ще посочи личен
гарант или ще се възползва от допълнителната услуга – гаранция, предоставена от Ф Б.
Следващата стъпка, описана в заключението е изпращане, при одобрение, на посочения от
кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата на
стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора, с
изкрично указано право на отказ от договора. При съгласие, потребителят следва да изпрати
SMS, че е съгласен да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е
категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от
страните по него. В тази насока изрично е отбелязало, че на 05.01.2019 г. в 18:27 ч. на
електронната поща, предоставена от ищеца, са му изпратени като прикачени файлове
стандартен европейски формуляр, общи условия на ответника и договор за предоставяне на
потребителски кредит № ../05.01.2019 г. От заключението на вещото лице се установява, че
договорът е написан с големина на шрифта „12“.
При тези данни съдът приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние при сключване на процесния договор. В случая
договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от
ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен
план, неразделна част от договора с вписани 12 бр. месечни погасителни вноски с размер на
4
всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в
погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е
безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите
на договора са написани с четлив шрифт, който, както се установи от приетата по делото,
съдебно-техническа експертиза е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК.
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл.4 от договора е посочен
годишният процент на разходите по кредита от 49,11 %.
Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11,
т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Р Б за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от
Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
5
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на ищеца,
изложени в исковата молба, че невключване на възнаграждението за поръчителство,
съобразно предвиденото в договора задължение за осигуряване на такова от
кредитополучателя, в процентното изражение на годишния процент на разходите, така както
е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.
В този смисъл съдът намира, че не следва разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да се
тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на
посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на
възприето от общностния законодател правило в разпоредбата на чл.10, § 2, б."ж" от
Директивата, осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като
националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и
пълен начин.
Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез
невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в месечен
размер чрез посочване на неговата стойност в погасителния план, не води до
недействителност на договора за кредит на соченото от ищеца основание. Макар това
възнаграждение за гарант да оскъпява кредита, респ. да води до по-голям процент на
разходите по него, не следва да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл.22
ЗПК. Това е така, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава
установения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, приложение намира специалната
разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото
изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е установена в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., е
осигуряване на максимална информираност на потребителите, при сключване на договори
за кредит при условия, които са отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите, установяващи
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери
приложение установената в чл.22 ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за
потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото
формиране. В процесния казус, макар задължението за възнаграждение за гарант да не е
включено в процентното измерение на годишния процент на разходите по кредита, това
задължение е установено в месечен размер като част, която се добавя към размера на
месечната вноска по кредита, поради което за потребителя съществува яснота относно
точния размер на задължението му и общата стойност на кредита.
По така изложените съображения съдът намира, че при сключване на договора за
кредит не е допуснато соченото нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Не е допуснато и соченото от страна на ищеца нарушение на клаузата на чл.11, ал.1.
т.9 ЗПК, тъй като в договора за кредит е установен годишния лихвен процент, а именно от
6
23.00 %, като отделно е посочен и размерът на договорната лихва – 690 лв. В случая следва
да се посочи, че лихвеният процент е фиксиран, поради което не е необходимо да бъде
установена формулата за неговото определяне. Размерът на годишния лихвен процент
съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и
представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен
с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на
ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение.
По така изложените съображения съдът намира, че договора за кредит отговаря на
нормативно установените изисквания за необходимо съдържание и не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Следва да се посочи, че съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че
процесните договори са унищожаеми, поради измама, евентуално поради грешка.
Следва да се посочи обаче, че с клаузата на чл.5 от договора е установено и
задължение за предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение по кредита чрез
поръчителство, предоставено от “Ф Б“. Посочено е и че кредитополучателят има право да
посочи и физическо лице за поръчител, което да бъде одобрено от страна на кредитодателя.
По отношение тази клауза за предоставяне на обезпечение, следва да се посочи, че
съдът намира същата за нищожна, доколкото установява задължение, което противоречи на
добрите нрави и въвежда допълнителна тежест за заемателя. В случая, действително ищецът
доброволно се е съгласил с това изискване на своя кредитор, но свободата на договаряне не
може да бъде използвана за оказване на натиск на едната страна по правоотношението по
отношение на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на
добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и
неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата
страна, поставя „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава
привидно доброволен характер и привидно право на избор.
Съдът намира обаче, че сама по себе си нищожността на посочената клауза не влече
нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият би бил сключен и без процесната
уговорка. Извод в тази насока се следва от факта, че задължението за предоставяне на
обезпечение е въведено без оглед индивидуалните особености на всеки кандидат за кредит.
В същото време, дори и да се приеме, че процесната нищожна клауза въвежда
допълнителен резход по кредита, който не е включен в посочения ГПР от 49.11% , то
доколкото тя като недействителна не поражда права и задължения за страните, не може да се
приеме, че ГПР по договора е в размер, надхвърлящ максималния такъв по чл.19, ал.4 от
ЗЗП вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за погасяване задълженията си по договора за кредит ищецът е заплатил
сумата в общ размер на 3 695,00 лева, от които за главница - 3 000,00 лева, договорна лихва
в размер 152,96 лв., възнаграждение за обезпечение с гарант - 466,83 лв. и събрани такси,
именно 40,00 лева - две такси за напомнителни писма и 15,00 лева такса за предсрочно
погасяване. Установява се, че в системата на „ Ф Б“ ЕООД с отбелязване на внесените суми
се намаляват задължения от първа до дванадесета погасителна вноска за главница, от първа
до втора погасителна вноска - част. за лихва и гаранция, преизчислена при уговореното в
Договора и Преддоговорна информация до предсрочното погасяване, като след последното
плащане по кредита не остават непогасени задължения. Установява се, че сумата в размер
на 466,83 лева не е задържана от „Ф Б “ ЕООД.
С оглед на изложеното и доколкото се установи, от една страна, че клаузата на чл.5
от договора е нищожна, а от друга, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в
7
размер на 466.83 лв., представляваща възнаграждение за обезпечение с гарант, то съдът
намира предявения иск за основателен до сумата от 466.83 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 674.79 лв., частично предявен от общия размер на иска от 3000 лв.,
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищецът е
представил списък на разноските, приложен на л.116 от делото, вписаните в който разходи
са реално извършени. С оглед уважената част от иска от общо заплатените 250.00 лв.,
разноски, на ищеца следва да се 172.95 лв.
На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат К. сумата в размер на 276.73 лв., представляваща
пропорционална на уважената част от иска сума от дължимото се възнаграждение за
производството от 400.00 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 400.00 лв..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден, съобразно
отхвърлената част от иска да заплати на ответника сумата в размер на 801.28 лв. от
направените разходи да депозит за съдебно-техническа експертиза от 1600.00 лв., депозит за
съдебно счетоводна експертиза от 100.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 900.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „М
- 3“, бул. „А М“ № .., офис № 20, представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на Л. Б. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., сума в размер на 466.83 лв., частично
предявена от общия размер на претенция от 3000 лв., представляваща заплатена без
основание сума по договор № .. за предоставяне на потребителски кредит от 05.01.2019 г.,
ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г., до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 674.79 лв., който е заявен като частичен от общия размер на
претенцията от 3000 лв.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„М -
3“, бул.„А М“ № 51, вх. А ет.9, офис № 20, представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на
Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., сумата в размер на 172.95 лв.,
представляваща направени от последната разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„М -
3“, бул.„А М“ № ..., представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на основание чл.38, ал.2
вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвокат В. С. К. – САК, с ъдрес
гр.С, ул.“Г.С.Р“ № ..., сумата от 276.73 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство и защита на ищеца по настоящето гр.д.№ 36314/2023 г. по описа на СРС,
128 състав - Л. Б. Р., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., да заплати на „Ф
Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„М - 3“, бул.„А М“ № ...,
представлявано от И В Д и Д В Н, сумата в размер на 801.28 лв., представляваща направени
от последното разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
8
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9