№ 14071
гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110153696 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 12.10.2023 г., подадена от С.
Д. Г., чрез адв. С., срещу А. С. Г..
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба и писмения отговор документи са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва
да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели, следва да бъде уважено, доколкото касае относими към
предмета на делото факти, имащи отношение към доказването на изложената от него
защитна теза срещу предявените искове. Искането за втори свидетел, следва да бъде
оставено без уважение, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор документи, като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на ответника, че разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за датата на насроченото по делото открито
съдебно заседание за установяване на възраженията, релевирани в депозирания писмен
отговор, касаещи основанието за плащане от ищцата на претендираните суми, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на трети свидетел, на основание чл.
159, ал. 2 ГПК.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.06.2024 г. от 15:30 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчи и препис от писмените отговори на ответниците.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че с
ответника са законни наследници на починалия на 29.03.2020 г. С.Г.Г.., заедно с
М.С.Г.. и А.С.Г.., при квоти от по ¼ ид. част за всеки от тях. Твърди, че всички
наследници са приели наследството по опис. Излага доводи, че има непогА.и от
ответника вземания по сключени договори за заем, както и изискуеми вземания за
суми, с които ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Сочи, че
ответникът й дължи и заплащането на извършени разходи, свързани с поддържането на
сънаследствен имот. Излага доводи относно възникнали заемни правоотношения с
ответника в периода 06.02.2019 г. – 10.01.2020 г., по силата на които му е предоставила
в заем суми в размер на 18 000 лв., които не са възстановени от заемателя. Поддържа,
че ответникът е изпаднал в забава за плащане на посочените вземания с оглед връчена
на 27.07.2023 г. нотариална покана. В тази връзка, твърди че за нея е налице правен
интерес от претендирането на мораторно обезщетение върху стойността на главницата,
представляваща сбор от изискуемите вземания по сключени договори за заем, в размер
на 236,16 лв., начислена за периода 28.08.2023 г. – 02.10.2023 г. Твърди, че ответникът
се е обогатил неоснователно за нейна сметка, доколкото е заплатила дължимата от него
застрахователна премия по сключен договор за застраховка „У дома и щастлив“ с
„........“ АД, с предмет: къща, находяща се в ..........., за периода от месец ноември 2019 г.
до месец ноември 2020 г., в размер на 180,95 лв. Сочи, че е заплатила и дължимите от
ответника разходи за цената на доставената от „...........“ АД електроенергия, в имот с
адрес: ..........., с погасяването на задълженията по издадени от дружеството фактури за
периода от 03.10.2019 г. до 05.02.2020 г., на обща стойност от 562,18 лв. Твърди, че е
заплатила и разходите за доставените в посочения имот ВиК услуги за периода от
26.09.2019 г. до 17.02.2020 г., на обща стойност от 743,91 лв., дължими от ответника.
Сочи, че общата стойност на вземанията, с които ответникът се е обогатил
неоснователно за нейна сметка, е в размер на 1490,04 лв., като излага доводи за
наличието на основания за начисляване на мораторно обезщетение върху стойността
на посочената главница за периода от 07.08.2023 г., с оглед изтичането на предвидения
в нотариалната покана десетдневен срок, считано от който вземането става изискуемо,
до 02.10.2023 г., в размер на 30,95 лв. Твърди, че с ответника притежават в
съсобственост ............, поради което същият й дължи заплащането на извършените
разходи за ремонт и поддръжка на имота, съобразно припадащата му се част. В тази
връзка излага подробни съображения за извършени от нея разходи във връзка с
поддържането и управлението на имота, за които ответникът й дължи сума в общ
размер на 1596,44 лв. Счита, че са налице основания за начисляване на мораторна
лихва върху стойността на посоченото вземане за периода от 07.08.2023 г. до
02.10.2023 г., в размер на 33,16 лв.
С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника за заплащането на
вземанията, както следва: 18 000 лева, представляващи непогА.и вземания във връзка с
предоставени в заем суми, в периода 06.02.2019 – 10.01.2020 г., а именно: 6000 лева по
заем от 06.02.2019 г.; 1000 лева заем от 11.02.2019 г.; 1000 лева по заем от 18.02.2019
г.; 1500 лева по заем от 28.02.2019 г.; 1500 лева по заем от 27.03.2019 г.; 1000 лева по
заем от 07.05.2019 г.; 1000 лева заем от 29.07.2019 г.; 1000 лева по заем от 30.07.2019
г.; 1000 лева по заем от 22.10.2019 г.; 500 лева по заем от 06.01.2020 г.; 2000 лв. по заем
2
от 10.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху общата стойност на
вземанията, считано от 28.08.2023 г. до датата на исковата молба, в размер на 30,95
лева, както и законната лихва за забава върху стойността на главницата, считано от
датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата от 18 000 лв. При
условията на евентуалност претендира заплащането на посочените вземания като
получени без правно основание. Претендира осъждането на ответника и за сумата от
1490,04 лева, представляваща стойност, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, образувана като сбор от следните плащания: 180,95 лева, представляващи
заплатена от ищцата застрахователна премия по договор за застраховка „У дома и
щастлив“, сключен с „........“ АД, с предмет: къща, находяща се в ..........., за периода от
месец ноември 2019 г. до месец ноември 2020 г.; 562,18 лева, заплатени от ищцата в
полза на „...........“ АД за доставка на електрическа енергия в ........... в периода от месец
септември 2019 до месец януари 2020 включително; 743,91 лева, заплатени от ищцата
по банков път на „........а“ АД, за доставка на водоснабдителни и канализационни
услуги в имот с адрес: ..........., за периода за периода от месец септември 2019 до месец
януари 2020 включително, заедно с 30,95 лева - законна лихва за забава върху тази
сумаот 07.08.2023 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва за забава
върху сумата от 1490,04 лева от датата на исковата молба до окончателното заплащане
на вземането. Претендира осъждането на ответника и за сумата от 1596,44 лева,
представляваща сторените от нея необходими разноски за поддържането на съсобствен
имот, представляващ ............, заедно с 33,16 лева - законна лихва за забава върху тази
сума от 07.08.2023 г. до датата на исковата молба и законна лихва за забава върху
сумата от 1596,44 лева от датата на исковата молба до окончателното заплащане на
вземането.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за получени от него в заем суми.
Твърди, че претендираните от ищцата вземания на обща стойност от 1490,04 лв. са
неоснователни, доколкото на 17.09.2019 г. придобил собствеността върху къщата в с.
Горни Богров, при учредено в полза на баща му пожизнено право на ползване. В тази
връзка, отбелязва, че режийните разходи за имота, както и застрахователната премия са
били дължими от ползвателя на имота. По отношение на претендираните от ищцата
вземания на обща стойност от 1586,44 лв. за извършените необходими разходи в
съсобствен имот, сочи че след смъртта на баща му, имотът се ползвал от ищцата и
непълнолетната й дъщеря. Твърди, че разходите, които претендира във връзка с имота
не са свързани с неговото поддържане и ремонт, а с използването му, поради което не
следва да бъдат поделяни между съсобствениците. Отбелязва, че описаните от ищцата
строително-ремонтни дейности са извършени и заплатени приживе от баща му.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата в общ размер на 18 000 лв.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл.
3
240, ал. 1 ЗЗД за сума в общ размер на 18 000 лв.:
За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието
на предвидените законови предпоставки от фактическия състав на чл. 240 ЗЗД, а
именно: наличие на валидно възникнало облигационно задължение по сключен между
страните договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се
установи предаването в собственост от заемодателя-ищец на заемополучателя-
ответник на уговорената парична сума на твърдяното в исковата молба основание –
заем.
По предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сума в общ размер на 18 000 лв.:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, факта на получаване на процесните суми от ответника.
При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е налице валидно основание за получаване на претендираните суми, съответно за
задържане на полученото.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в общ
размер на 1 409,04 лв., представляващи извършени плащания от ищцата на трети лица,
с които са погА.и задължения на ответника:
Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на
ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за
сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното
обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото разместване и 4) липса на
друга правна възможност и ред за защита. Следователно, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи факта на своето обедняване, т. е. намаляване на актива и/или
пропускане на сигурно увеличение на имуществото, факта на обогатяването на
ответника, т. е. увеличаването на актива, така и намаляването на пасива или
спестяването на имуществени разходи, както и връзката между обедняването и
обогатяването, като в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
имущественото разместване.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сума в
общ размер на 1596,44 лева:
Разпоредбата постановява, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ, съразмерно с частта си. По смисъла на тази норма под тежести се имат
предвид всички разноски за запазване и поддържане на общата вещ, без които тя би
погинала или състоянието й би се влошило, а също и обикновените разноски по текущо
поддържане, които включват публичните задължения за данъци и такси. За тях
отговорност носят съсобствениците, съобразно правата си в съсобствеността.
Следователно, основателността на предявените искове, в доказателствена тежест
на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е извършила
претендираните разходи в качеството на съсобствен с ответника имот и във връзка с
неговото запазване и поддържане, включително частта от имота, която е собственост
на ответника.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг на
ответника в претендираните размери и забава за плащането му.
4
В доказателствена тежест на ответника, при установяване на горепосочените
обстоятелства, е да докаже плащане на задълженията в срок.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, общоизвестни или
служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да
съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5