№ 1165
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
СъдебниКРАСИМИРА ЦАНЕВА
заседатели:ПЕТРОВА
СТЕЛА ДИМИТРОВА
ЛАЗАРОВА ЩУРКОВА
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
и прокурора Михаела Спасова Райдовска (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20211100202380 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:35 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Х. Вр. К. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с
адв.Ст. Ст. – от САК – надлежно упълномощен защитник, с представено по делото
пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА изискани въз основа указания на съда от предходното съдебно
1
заседание и постъпили писмени доказателства, а именно: отговор от ГД „ИН“, както и
заверени преписи на постановени по отношение на осъдения Х. Вр. К. присъди от
Софийски районен съд, които документи ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и
становища.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото постъпилите и докладвани в днешното с.з. писмени доказателства, с оглед
тяхната относимост към предмета на настоящото производство и допринасят за
неговото правилно решаване, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилите такива, а именно:
писмен отговор от ГД „ИН“, рег.№ И-12891 от 23.08.2021 г.; писмен отговор от СРС,
входиран в СГС под № 13931/ 23.08.2021 г., ведно с приложени към него заверени
преписи на протоколно определение на СРС, НО, 18 състав, постановено по НЧД №
83/2019 г. и на присъда на СРС, НО, 18 състав, постановена по НОХД № 14647/2016 г.,
ведно с мотивите към нея и с решение на СГС, НО, 16 въззивен състав, постановено по
ВНОХД № 3800/18 г., както и писмен отговор от СРС, входиран в СГС под №
14324/26.08.2021 г., ведно с приложен към него заверен препис от присъда на СРС, НО,
23 състав, постановена по НОХД № 6453/2009 г.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателства и доказателствени искания.
АДВ.С.: Нямам доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становищата на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено от
фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението, което е внесено от колегата от
СГП, като несъмнено по отношение на осъдения К. са налице основанията за
групиране на наложените му наказания. От справката за съдимост, а и от приложените
допълнително материали, се установява, че той е осъждан общо четири пъти с
наказание „Лишаване от свобода“. Съблюдавайки най-благоприятния вариант за него,
посочено е в предложението да се определи едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ измежду наложените му по НОХД № 262/2012 г. на
Специализирания наказателен съд, по НОХД № 6453/2009 г. на СРС и по НОХД №
2861/2017 г. на СГС, като се определи общо най-тежко наказание в размер на 5 години
„Лишаване от свобода“. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, режимът следва да
бъде „общ“.
В предложението е посочено, че на основание чл. 24 от НК, това определено
общо най-тежко наказание, следва да бъде увеличено до 1/2, като предлагам да бъде
увеличено с 1 година „Лишаване от свобода“.
Наказанието по НОХД № 14647/2016 г. на СРС, в размер на 1 година „Лишаване
от свобода“, следва да бъде изтърпяно отделно.
От така определеното общо наказание следва да бъде приспаднато времето, през
което К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ –
по първата група и това е от 07.04.2011 г. до 08.11.2011 г., когато е бил задържан под
стража и от 08.11.2011 г. до 23.02.2012 г., когато е бил с мярката за неотклонение
„Домашен арест“, като 2 дни „Домашен арест“ се считат за 1 ден „Лишаване от
свобода“. Също следва да бъде приспаднато и времето, през което е бил задържан под
стража по НОХД № 2861/2017 г., считано от 05.10.2007 г. до 08.10.2007 г. и от
16.10.2007 г. до 15.04.2008 г. Отделно моля да бъде и приспаднато и времето, през
което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“, ефективно.
По НОХД № 14647/2016 г., за задържането му може би има техническа грешка в
предложението, като считам, че следва да бъде приспаднато времето, когато той е бил с
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ – от 29.01.2015 г. до 29.09.2015 г.
Мисля, че това е всичко.
АДВ.С.: По първа точка от предложението на Прокуратурата се съгласявам
изцяло, че основата, която трябва да се вземе за изтърпяване на наказанието, е 5 –
годишната присъда на 4-ти състав при СГС, която е последна.
По отношение на прилагането на чл.59 от НК, имам известни възражения, тъй
като във всяка една от присъдите е посочен периодът, за който се приспада и аз ще Ви
помоля чисто математически да се прегледат тези неща и да се съберат, за да видите, че
има разлика от предложението на Прокуратурата. Така, че аз не мога да коментирам
неща, които математически са ясни и съдът би трябвало само да види от кога до кога се
приспадат въпросните наказания.
По отношение т. 2 и т.3 от предложението, за приложение на чл. 24 от НК, аз Ви
3
моля да обърнете внимание на следното: К. е издирван многократно в продължение на
много години за деяние, което е извършил 2007 г., това е по последната присъда, на
която му е наложено най-тежкото наказание. Следващото деяние му е 2008 г. и третото
е 2010 г. или 2011 г. Когато приключиха делата пред 18 състав на Районния съд, той не
знаеше, че такива други дела има заведени срещу него и замина в Англия съвсем
легално да работи. Той е бивш състезател по борба и национален състезател, и отиде в
Англия да продължи кариерата си. Там работи в продължение на годините до момента,
до когато се завърна тук, в България.
Искането на нашата Прокуратура е обявено в системата „SIRENE“, обаче не е
изпълнено поради простата причина, че английският съд и въобще съдилищата в
Европа, когато има такова голямо отдалечаване от датата на извършване на деянието
до искането за екстрадиране, просто не ги изпълняват. Аз Ви уверявам, че този човек
може да изкара старините си в Англия и в цяла Европа, с изключение на България, и
никой нямаше да изпълни Европейската заповед за арест, която е постановена от
българския съд. На този човек, след като съм обяснил всичко това, той сам пожела да
се върне в България, за да изтърпи определеното му от Вас наказание. Вече говоря за
чл.36 от НК, целите на наказанието, които както по индивидуалната и генералната
превенция на закона, той е осъзнал, че идвайки в България, ще бъде задържан.
Поради тази причина ние сме приложили към СРП специална молба, която е от
26.02.2021 г., преди той да бъде задържан, в която аз уведомявам Прокуратурата, че
той се връща в България, за да изтърпи наказанието си по наложените му присъди. За
да облекчим работата на държавната администрация, по негово искане аз уведомих
„Гранична полиция“ и „Гранична полиция“ го чакаше, когато той се върна, така, че той
съвсем съзнателно, без да бъде издирван, се върна на територията на Република
България с едно единствено желание – да бъде задържан и да изтърпи наказанието си в
България. Това ми е вторият такъв случай за 42-годишната ми кариера, така, че моля да
отчетете този момент. Всички деяния, които към настоящия момент ние дискутираме,
са извършени в неговата младежка възраст. Като състезател по борба, той е осъждан за
организирана престъпна група, нека да не Ви връщам назад във времето, но тогава
беше време на борци, боксьори, каратисти, джудисти, разни групировки и т.н. Той,
като младо момче, няма начин да не е бил увлечен и при това – и състезател по борба,
да не участва в такива групи. Всичко това, което го е направил, е поради увлечение и
лекомислие.
Съжалявам, че не съм се явил по делото на 4-ти състав, защото имахме много
доказателства, но аз приемам, че присъдата, която е постановена от 5 години
„Лишаване от свобода“ е правилна, защото все пак тук се касае за грабеж с телесни
увреждания и аз мисля, че съдът е направил една балансирана присъда, поради което
не сме искали възобновяване на делото, поради липса на това, че той не е участвал в
съдебното производство. Обяснил съм го това и той каза, че приема тази присъда за
правилна.
Предвид всичко казано, аз Ви моля приложението на чл.24 от НК, да прецените
много внимателно. Чест прави на Прокуратурата, че от две години и половина
увеличаване, в днешното съдебно заседание представителя на Прокуратурата поиска 1
година увеличаване на наказанието. Аз считам, че тази 1 година е много за един човек,
който е осъзнал поведението си, иска да се поправи, иска да работи. Той е работил в
Англия и може пак да се върне да работи. Тук е трудово ангажиран, тук поема отбор по
борба и по ММ – изкуства. Така, че той излизайки, веднага ще започне да работи. В
Англия има и социално, и здравно осигуряване, известен е на всички, и в България –
4
също. Не се е укривал от Правосъдието, за което моля да обърнете особено внимание.
По отношение на чл.24 от НК, считам, че съдът би бил много несправедлив при
положение, че за едно деяние, извършено 2007 г., в 2021 г. да му наложим още 2
години и половина или 1 година, както иска Прокуратурата към настоящия момент.
Лишаването от свобода не е само превенция, то е част от загубата на живота на един
човек. Аз не смятам, че точно затворът е място да превъзпитава такъв човек, който
съзнателно е дошъл да си изтърпи наказанието.
По отношение на увеличаването на наказанието по т.3 от предложението, аз
считам, че не бива да се увеличава, защото като погледнах внимателно, аз считам, че не
би трябвало отделно присъдата да се търпи, това е по т.3, говоря за присъдата по
НОХД № 14647/2016 г. от една година „лишаване от свобода“.
За нас най-справедливото решение на въпроса е съдът да не увеличава
наказанието, от 5-годишната присъда да приспадне чисто математически всички
определения и лишения на съда, които признават времето за задържане, плюс
справката, която идва от ГД „ИН“ и да не се налага наказанието от 1 година, което се
твърди, че задължително трябва да се изтърпява. Аз считам, че това наказание влиза в
общата характеристика на приложението на чл.23, чл.25 от НК.
Дори да приемете, че аз съм сгрешил, то аз съм длъжен да остана на защитни
позиции. Длъжен съм по искането на моя доверител да кажа и това, разберете ме като
защитник.
ОСЪДЕНИЯТ Х. Вр. К. /в своя защита/: Моля да вземете наистина под
сериозно внимание това, че аз наистина съм осъзнал това, че съм бил под издирване в
България. Разбрах това една година, след като загина баща ми и трябваше да летя до
Русия и тогава разбрах, че съм под издирване в България. Мен никой не ме е търсил в
Англия. Аз там живея от 5 години. Имам трудов договор като треньор, имам диплома
там, работя. Не знам защо така искате да ме натоварите. Моля да бъда осъден само на
това, което ми се полага. Моля да ми бъде определено едно общо наказание и да не
бъде увеличавано така, както иска Прокуратурата.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Х. Вр. К.: Моля да
бъда освободен. Съжалявам за всичко. Прибрал съм се добронамерено да си излежа
всичко, да се изчистя от миналото си. Искам да си отида и да създам семейство. Аз не
съм в разцвета на годините си, 30 – годишен съм. Искам да видя майка си, да създам
семейство. Позволете ми това право, моля Ви се! Не ме лишавайте, много са тези
години, които иска прокурора допълнително.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, НАМЕРИ за установено следното:
5
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 НК.
Образувано е по предложение на прокурор при СГП, с правно основание чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК, за определяне на едно общо наказание по отношение на
осъдения Х. Вр. К., в размер на 5 години „Лишаване от свобода“, явяващо се най-
тежкото измежду определените му по НОХД № 262/2012 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23
състав и по НОХД № 2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
С така направеното предложение, прокурорът предлага и да бъде приложена
нормата на чл. 24 НК, като следващото да бъде определено спрямо К. общо наказание в
размер на 5 години „Лишаване от свобода“, да бъде увеличено до ½, като наложеното
общо най-тежко, заедно с увеличеното, да бъде определено в размер на 7 години и 6
месеца „Лишаване от свобода“, следващо да бъде изтърпяно при „Строг“ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, прокурорът
предлага от следващото да бъде определено общо ведно с увеличението наказание
“Лишаване от свобода“ в размер на 7 години и 6 месеца, да бъде приспаднато времето,
през което осъденият К. е бил задържан по цитираните по-горе наказателни
производства, с конкретно упоменати в предложението срокове и времеви периоди,
както и времето, през което същият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по тези
производства, в местата за лишаване от свобода.
С предложението прокурорът предлага да бъде постановено отделно
изтърпяване на наложеното по отношение на осъдения К. наказание по НОХД №
14647/2016 г. по описа по СРС, НО, 18 състав – в размер на 1 година „лишаване от
свобода“.
Така депозираното от СГП предложение се поддържа от представителя на
държавното обвинение в днешното съдебно заседание изцяло относно пункт 1 от
диспозитива на същото, касателно определяне на едно общо най-тежко наказание по
отношение на К. измежду тези, наложени му по НОХД № 262/2012 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23
състав и по НОХД № 2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 състав. Предлага
увеличението на това наказание, на основание чл. 24 от НК, да бъде в размер на 1
година „Лишаване от свобода“, като така определеното по отношение на К. общо
наказание, да бъде изтърпяно при „Общ“ режим.
Пледира наложеното спрямо осъдения К. наказание по НОХД № 14647/2016 г.
по описа на СРС, НО, 18 състав, да бъде изтърпяно отделно, доколкото не се включва в
съвкупността от деяния, за които е осъден, по описаната по-горе кумулативна верига.
Изтъква съображения и относно необходимостта от приспадане от общо
определеното на К. наказание, на времето, през което същият е бил с МН „Задържане
под стража“, както и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, в хода на водените
спрямо него наказателни производства, обуславящи групата от наказания, които следва
да бъдат кумулирани в едно общо такова по настоящото производство, като
конкретизира съответните периоди на изпълнение на тези мерки, както и на времето,
през което осъдения е търпял ефективно наказание „Лишаване от свобода“ по тези
производства.
В синтез с изложеното от прокурора касателно първата част на предложението, е
6
становището на защитата – адв. С. – от САК, който изразява изцяло съгласието си с
направеното предложение от прокурора за определяне на едно общо наказание по
отношение на К. измежду наказанията, наложени му по НОХД № 262/2012 г. по описа
на Специализирания наказателен съд, по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО,
23 състав и по НОХД № 2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 състав. Възраженията на
защитата са относно предложението на прокурора, съдържимо в пункт 2 от
депозираният прокурорски акт, касателно приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК.
В тази връзка, адв. С. изтъква обстойни съображения за неуважаване на така
направеното от прокурора предложение, респ. относно неприлагане от съда на
посочената материално-правна разпоредба. На първо място, защитата обосновава, че
следващото да бъде определено едно общо наказание на К. в размер на 5 години
„Лишаване от свобода“, му е наложено за престъпление, извършено през 2007 г., за
което същият е осъден с присъда на СГС, НО, 4 състав, постановена по НОХД №
2861/2017 г., която осъденият приема за правилна, което иначе наказание се явява
действително най-тежкото измежду наложените по отношение на К. по описаните,
включени в предложената от прокурора група, наказателни производства. Обосновава,
че и по трите производства, включени в съответната кумулативна група, деянията са
извършени през 2007 г., 2008 г. и 2011 г., когато К. е бил в съвсем млада възраст.
Обосновава, че към онзи момент осъденият не е осъзнавал достатъчно последиците от
своята криминална деятелност, респективно, че е осъществил деянията при наличие на
увлечение и лекомисленост, с оглед младата му, податлива на изкушението на времето
възраст, съотнесена към отминалите времеви периоди на силови групировки и преход
към демокрацията. Акцентира, че К. е бивш и национален състезател по борба, който е
отишъл да работи във Кралство Великобритания, за да продължи кариерата си и в
която страна, в продължение на годините, до момента, когато се завърнал в България, е
живял и работил. Изтъква съображения, че осъденият не е знаел за воденото спрямо
него производство, по което е осъден последно от СГС, НО, и след като е разбрал за
влязлата в сила спрямо него присъда, сам е изявил желание да се завърне, за да изтърпи
наложеното му наказание. Сочи, че К. действително е пристигнал в Република
България с тази цел, осмисляйки необходимостта от изчистване на миналото си и
манифестирайки по този начин самосъзнание относно обективните дадености,
свързани с осъжданията му, както и относно вредата, която е причинил чрез
осъществените от него деяния, демонстрирайки наред с това и готовност да изтърпи
доброволно и добросъвестно определените му санкции за тези престъпления, с което
заявява разбирането си за миналите си грешки, което е поведение, според защитата,
следва да бъде толерирано в полза на конкретното осъдено лице. В тази връзка, адв. С.
пледира за правилна преценка приложението на чл. 24 от НК, с искане да не бъде
увеличавано следващото да бъде определено едно общо наказание на К., като
обосновава, че от една страна, увеличаването на наказанието към настоящият момент –
2021 г., за престъпление, извършено през 2007 г., би било несправедливо, а на следващ
ред, със завръщането на осъдения в Р България и явяването му пред съответните
власти за изтърпяване на определените му наказания, са изпълнени превенциите,
визирани в чл. 36 от НК, изтъквайки, че затворът не е място за превъзпитание на
конкретния осъден, който съзнателно е дошъл да изтърпи така наложените му санкции.
Сочи, че К. е осъзнал грешките от миналото си поведение, че не се е укривал от
правоохранителните органи, а желае да работи, да се поправи изцяло и да осмисли
живота си по законоприемлив начин, поради което защитата пледира да не бъде
увеличавано в какъвто и да е размер следващото да бъде определено едно общо най-
тежко наказание спрямо К..
В синхрон с изложеното от защитата са и твърденията на самия осъден,
изтъкнати от него в своя защита и в последната си дума – все в насока осъзнатата от
7
него осъществявана в миналото противоправна деятелност; желанието занапред да
води законосъобразен начин на живот, и да създаде свое семейство, поради което се е
прибрал напълно осъзнато и добронамерено в Р България, за да изтърпи наложените му
наказания, и с оглед на което и моли общото наказание, което следва да му бъде
определено, да не бъде увеличавано на основание чл. 24 от НК.
Анализирайки доказателствените материали по делото, на първо място, СЪДЪТ
обсъди, че с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК, настоящият съдебен състав е
компетентен да се произнесе по така внесеното от СГП предложение – с правно
основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл.23, ал.1 НК, предвид
обстоятелството, че СГС в този си състав е постановил присъдата, която последна е
влязла в сила спрямо осъдения К., а именно – тази по НОХД № 2861/2017 г. по описа
на СГС, НО, 4 състав, влязла в сила на 06.02.2021 г. В този смисъл, настоящият
съдебен състав е компетентния в случая съд да прецени основателно ли се явява
депозираното от СГП предложение, поддържано от прокурора и от защитата в
днешното съдебно заседание – в пункт 1-ви от същото, респективно – налице ли са
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.
След запознаване с доказателствените материали по делото, в частност с
приложеното по делото актуално свидетелство за съдимост на осъдения К., СЪДЪТ
констатира, че действително същият до момента е осъждан четирикратно, като в тази
връзка отчита, че първият осъдителен акт е въз основа на определение, с което е
одобрено споразумение, постигнато между страните по НОХД № 262/12 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, влязло в сила на 05.03.2012 г., с което К. е осъден за
извършено от него за периода от м. 02 2011 г. до 07.04.2011 г., престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което му е определено наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца и 22 дни, следващо да бъде изтърпяно при
първоначален „Общ“ режим.
В по-късен момент, с присъда на СРС, НО, 23 състав, постановена по НОХД №
6453/2009 г. и влязла в законна сила на 28.06.2013 г., Х. Вр. К. е осъден за извършено
от него на 03.07.2008 г., престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от
НК, на наказание 3 години „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено,
на основание чл. 66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 години.
Впоследствие, с присъда на СРС, НО, 18 състав, постановена по НОХД №
14647/2016 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 21.11.2018 г., Х. Вр. К. е
осъден за извършено от него на 29.01.2015 г., престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, на
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, с определен първоначален
„Строг“ режим на изтърпяване на това наказание.
В последващ времето момент, с присъда, постановена по НОХД № 2861/2017 г.
по описа на СГС, НО, 4 състав, влязла в сила на 06.02.2021 г., Х. Вр. К. е осъден за
извършено от него на 20.09.2007 г., престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което
престъпление му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години,
следващо да бъде търпяно при първоначален „Общ“ режим.
СЪДЪТ констатира, че с определение на СРС, НО, 18 състав, постановено по
НЧД № 83/2019 г., влязло в законна сила на 24.07.2019 г., спрямо Х. Вр. К., на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено едно общо наказание – в
размер на 3 години „Лишаване от свобода“, явяващо се най-тежкото измежду
8
наказанията, наложени му по НОХД № 262/2012 г. по описа на Специализирания
наказателен съд и по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, като така
определеното наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“, на основание
чл.24 от НК, е завишено с 1 месец, което общо наказание ведно с увеличеното, е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим. С цитираният
съдебен акт на СРС, НО, 18 състав, е поставено и отделно изтърпяване на наложеното
на К. наказание по НОХД № 14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав – в размер
на 1 година „Лишаване от свобода“.
Съобразявайки изложените данни въз основа на приложените по делото
доказателствени материали и в частност приобщената актуална справка за съдимост по
отношение на осъденото лице, датите на извършване на деянията по цитираните по-
горе производства, както и датите на влизане в сила на постановените спрямо К.
присъди, настоящият съдебен състав прие, че направеното от СГП предложение в
пункт 1 от същото – с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 НК – се явява напълно основателно, тъй като са налице заноустановените
предпоставки за групиране на наложените по отношение на осъдения Х. Вр. К.
наказания, определени му по НОХД № 262/12 г. по описа на Специализирания
наказателен съд; по НОХД № 6453/09 г. по описа на СРС, НО, 23 състав и по НОХД №
2861/17 г. по описа на СГС, НО, 4 състав. В тази връзка, СЪДЪТ НАМИРА, че
прежденаправената спрямо К. кумулация, въз основа на влязъл в сила акт на СРС, НО,
18 състав, постановен по НЧД № 83/2019 г., подлежи на ревизия предвид
обстоятелството, че последно постановената спрямо К. присъда – по НОХД № 2861/17
г. по описа на СГС, НО, 4 състав, се явява в кумулативна верига с другите две
цитирани по-горе производства, които са били предмет на преценка от СРС, НО, 18
състав към момента на произнасянето му по НЧД № 83/19 г., за които деяния и
наложените за тях наказания, приложение намират нормите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, с оглед факта, че тези деяния, за които К. е осъден по сочените
производства, са извършени преди да има влязла в сила присъда за което да е от тях. С
оглед на изложеното и с цел правилното приложение на закона, изискващ
определянето на най-благоприятния вариант за търпене на наложените спрямо
конкретното осъдено лице наказания по постановените спрямо него до момента
присъди, СЪДЪТ счита, че предложението на СГП в пункт 1 от същото, се явява
правилно и основателно, доколкото деянията, за които К. е осъден по НОХД №
262/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд; по НОХД № 6453/2009 г. по
описа на СРС, НО, 23 състав и по НОХД № 2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4
състав, предпоставят условията за формиране на кумулативна група, обуславяща
определянето на едно общо наказание на осъденото лице измежду тези, наложени му
по трите цитирани по-горе производства.
В тази връзка СЪДЪТ отчете, че деянията по цитираните по-горе три
производства, са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях,
като безспорно се установява, че присъдата по НОХД № 262/2012 г. по описа на
СпНС, е влязла в сила на 05.03.2012 г., преди която именно дата са извършени
престъпленията, за които К. е осъден по цитираните по-горе 3 наказателни
производства. В конкретност, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че по първото цитирано
производство – по НОХД № 262/2012 г. по описа на СпНС, К. е осъден за извършено
от него престъпление за периода м.02.2011 г. – 07.04.2011 г., като както беше посочено
вече, присъдата е влязла в сила на 05.03.2012 г; по НОХД № 6453/2009 г. по описа на
СРС, НО, 23 състав, престъплението, за което К. е осъден, е извършено от него на
03.07.2008 г., като тази присъда е влязла в сила на 28.06.2013 г., а по НОХД №
2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, К. е осъден за извършено от него на
9
20.09.2007 г. престъпление, която последно постановена присъда, е влязла в законна
сила на 06.02.2021 г.
С оглед на изложените данни, настоящият съдебен състав прие, че
законосъобразно и правилно се явява групиране на така наложените по отношение на
осъдения Х. Вр. К. наказания „Лишаване от свобода“ по горе цитираните 3
наказателни производства, доколкото същите се намират в условията на съвкупност,
предпоставяща определяне на едно общо наказание на осъдения К. по тези 3
производства, което общо наказание се явява това, определено му по НОХД №
2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 състав – „Лишаване от свобода“ в размер на 5
години, тъй като то се явява най-тежкото, за което К. е осъден по уточнените по-горе
три производства, в насока на което СЪДЪТ СЧЕТЕ, че както предложението на
прокурора в пункт 1 от същото, така и тъждественото такова във връзка с него искане
на защитника и на осъденото лице, се явяват напълно основателни, налагащи
произнасянето от съда в позитивен смисъл.
СЪДЪТ намира, че следващото да бъде определено едно общо най-тежко
наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“, следва да бъде изтърпяно от К.
при първоначален „Общ“ режим, с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Същевременно, СЪДЪТ намира, че от следващото да бъде изтърпяно едно общо
наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“, следва да бъде приспаднато
времето, през което осъденият Х. Вр. К. е бил задържан в хода на водените 3
наказателни производства – по реда на ЗМВР и на НПК, с МН „Задържане под
стража“, както с МН „Домашен арест“ – последната търпяна по НОХД № 262/2012 г.
по описа на СпНС и по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23 състав.
От следващото да бъде определено общо наказание в размер на 5 години
„Лишаване от свобода“, следва да бъде приспаднато и времето, през което К. е търпял
наказание „Лишаване от свобода“ по всяко едно от цитираните три производства в
местата за лишаване от свобода.
Същевременно, настоящият съдебен състав прие, че се явява правилно и
направеното от прокурора предложение в пункт 3 от депозираното пред СГС такова, а
именно: наказанието по НОХД № 14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, да
бъде изтърпяно отделно, извън формираната по-горе кумулативна група, доколкото
деянието, за което К. е осъден по това производство, не влиза в условията на
съвкупност с останалите деяния, за които спрямо него са постановени осъдителни
присъди по цитираните по-горе три наказателни производства, и в този смисъл не
обуславя изграждането на кумулативна верига с тези производства именно предвид
факта, че това престъпление е извършено на 29.01.2015 г., след като вече спрямо К. е
била влязла в сила присъда – както тази по НОХД № 262/2012 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, така и тази по НОХД № 6453/2009 г. по описа на
СРС, НО, 23 състав. Безспорно, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1
от НК, законодателят регламентира възможност за определяне на едно общо наказание
по отношение лице, само когато то е извършило няколко отделни престъпления, преди
да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Факт безсъмнен е, че
престъплението по НОХД № 14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, както бе
отчетено, е извършено на 29.01.2015 г., след като К. вече е бил осъждан по цитираните
по-горе две производства, и в този смисъл същото не може да бъде включено в
кумулативната верига на наказателните производства, подлежащи на групиране, а
именно – тези по НОХД № 262/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд;
10
по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23 състав и по НОХД № 2861/2017 г.
по описа на СГС, НО, 4 състав. В този смисъл, наложеното на К. наказание по НОХД
№ 14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав – „Лишаване от свобода“ в размер на 1
година, следва да бъде изтърпяно отделно, при „общ“ режим, като от същото следва да
бъде приспаднато времето, през което К. е бил задържан по това производство.
Анализирайки доказателствените материали по делото, в това число и данните за
съдимостта и за личността на конкретното осъдено лице, настоящият съдебен състав
прие, че предложението на СГП за прилагане в конкретния случай на разпоредбата на
чл. 24 от НК, не следва да бъде уважено, поради неговата неоснователност.
СЪДЪТ изцяло се солидализира със становището на защитата в аспект, че и по
трите производства, по които подлежи групиране и определяне на едно общо
наказание спрямо К., престъпленията са извършени в една съвсем млада възраст от
осъденото лице.
Първото престъпление, за което К. е осъден – по НОХД № 2861/17 г. по описа на
СГС, НО, 4 състав, е извършено от него през далечната 2007 г., само няколко месеца,
след като същият е навършил непълнолетна възраст и е започнал своето пълнолетие, а
следващите деяния, за които К. е осъден по производствата, формиращи кумулативната
група на наложените по тях наказания – по НОХД № 262/2012 г. по описа на СпНС и
по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, са извършени от К. в един
съвсем кратък времеви отрязък след това първо осъществено от него престъпление,
когато следва да се отчете, че съзнанието на осъденото лице не е било достатъчно
устойчиво укрепнало и утвърдено, за да осмисля нуждата от напълно законосъобразно
поведение и да осъзнава отрицателните последствия от своята проявявана тогава
криминална деятелност по онова време.
Безспорно СЪДЪТ отчита, че действително през 2018 г., К. е осъден по НОХД
№ 14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, за деяние, извършено през 2015 г.,
съставляващо престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, тоест – значително различаващо се
по своята характеристика, естество и насоченост от престъпните посегателства, за
които той е осъден през 2012 и 2013 г. по другите три наказателни производства. В
този смисъл следва да се отчете, че всъщност след деянието, извършено от К. през 2011
г., няма каквито и да било факти, които да обосновават, че същият не е осмислил
негатива и вредата от своето противоправно поведение, проявявано в миналата си,
нестабилизарана напълно млада възраст, респективно не е осъзнал необходимостта от
това да спазва законовия и правов ред в държавата. Последното деяние, извършено от
К., за което той е осъден по НОХД № 14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, е
извършено на 29.01.2015 г., от който момент липсват каквито и да било данни в
отрицателна насоченост спрямо К. – в тази връзка отсъства информация спрямо него да
са образувани и да се водят други наказателни производства; липсват данни за
противообществени прояви и всецяло за отрицателно поведенческо проявление, което
да наклони към необходимостта да бъде завишена превенцията спрямо него чрез
увеличаване размера на следващото да бъде определено общо наказание в размер на 5
години „Лишаване от свобода“.
Не е без значение и фактът, че всъщност действително К. сам се е завърнал в
България, за да изтърпи така определените му наказания по постановените спрямо него
осъдителни присъди, с което достатъчно ясно е показал възпитателния ефект, който
това наказание влага в себе си, осмисляйки своето поведение и необходимостта
занапред да води начин на живот, изцяло съобразен с утвърдените законови норми в
11
държавата и с добрите нрави, и поуката за това след изтърпяването на тези наказания
да спазва добросъвестно, съзнателно и дисциплинирано законовия порядък в
държавата.
СЪДЪТ намира, че следващото да бъде определено едно общо наказание в
размер на 5 години „Лишаване от свобода“, в достатъчна и пълна степен е съобразено с
превенциите, визирани в нормата на чл. 36 от НК; както и със степента на обществена
опасност на съответното осъдено лице, доколкото, както бе отчетено, за един дълъг
период от време назад, К. няма каквито и да било криминални прояви и престъпни
деятелности, от които СЪДЪТ да извлече, че не е осъзнал грешките от миналото си и
не извел необходимата поука за своето съзнателно, отговорно поведение като
гражданин на Република България. В този смисъл СЪДЪТ счита, че това наказание в
нужната степен ще изиграе целения поправителен, възпитателен и предупредителен
ефект, както и ще изпълни изцяло генералните и специалните превенции, визирани в
нормата на чл. 36 от НК. Размерът на общото наказание в размер на 5 години
„Лишаване от свобода“, което подлежи на изпълнение, ще допринесе осъденият,
поставен в условията на пенитенциарно заведение, да осъзнае отрицателните белези на
своите предишни противообществени прояви, за които е бил наказан; да осъзнае
нуждата от непротивоправно и законосъответно поведение, насочено към спазване на
обществения ред, на добрите норми на поведение и на законите в държавата, а така
също ще въздейства възпитателно върху другите членове на обществото, което е
поставена като основна превенция в нормата на чл. 36 от НК.
В този смисъл, СЪДЪТ намира, че предложението на СГП в пункт 2 от същото,
и в известна степен частично поддържано от прокурора в днешното съдебно заседание,
не следва да бъде уважено поради неговата неоснователност, предвид изложените по-
горе съображения относно достатъчност на размера на следващото да бъде
изтърпявано от К. едно общо наказание, преценен на база неговата не висока степен на
обществена опасност и ниска криминална проявеност, трудова и социална
ангажираност, както и въз основа липса на каквато и да е противоправност, след
последното осъждане на К. до сегашния момент.
Като съобрази, че изложеният по-горе вариант за групираните на наложените
спрямо осъдения Х. Вр. К. наказания измежду тези, определени му по цитирани по-
горе три производства, а именно – по НОХД № 262/2012 г. по описа на
Специализирания наказателен съд; по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23
състав и по НОХД № 2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, се явява най-
благоприятният такъв, СЪДЪТ намира, че направеното предложение от прокурора,
съдържимо в пункт 1 и в пункт 3 от същото – относно отделно изтърпяване на
наложеното спрямо К. наказание по НОХД № 14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18
състав, следва да бъде уважено, и респективно същото да бъде оставено изцяло без
уважение относно приложение нормата на чл. 24 от НК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
12
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на осъдения Х. Вр. К. – роден на 05.05.1989 г. в
Република Армения, ЕГН – **********, българин, българско гражданин, неженен,
осъждан, със средно образование, професия – треньор по борба, живущ от 7 години в
Лондон, Кралство Великобритания, с настоящ адрес: Кралство Великобритания, гр.
Брайтън, кв. Хов, с адрес на територията на Република България – гр. София, кв. „Овча
купел – 2“, ул. ****/ – едно общо най–тежко наказание измежду наложените му по
НОХД № 262/12 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 8 месеца и 22 дни
„Лишаване от свобода“; по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23 състав – 3
години „Лишаване от свобода“ и по НОХД № 2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4
състав – 5 години „Лишаване от свобода“, а именно: едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален „ОБЩ“
режим за изтърпяване на така определеното по отношение на осъдения Х. Вр. К. едно
общо най–тежко наказание "Лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, ПРИСПАДА от определеното
едно общо най–тежко наказание "Лишаване от свобода“, в размер на 5 /пет/ години –
времето, през което осъденият Х. Вр. К. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на
НПК, в хода на цитираните три наказателни производства – по НОХД № 262/2012 г. по
описа на Специализирания наказателен съд; по НОХД № 6453/2009 г. по описа на СРС,
НО, 23 състав и по НОХД № 2861/2017 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, като един ден
задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал.1, т.2 от НК, ПРИСПАДА от определеното едно общо
най–тежко наказание "Лишаване от свобода“, в размер на 5 /пет/ години – времето,
през което осъденият Х. Вр. К. е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“ по
НОХД № 262/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд и по НОХД №
6453/2009 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, като два дни домашен арест се зачитат
за един ден „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, ПРИСПАДА от определеното едно общо най–
тежко наказание "Лишаване от свобода“, в размер на 5 /пет/ години – времето, през
което осъденият Х. Вр. К. е търпял наказание "Лишаване от свобода" по цитираните
по–горе три производства, в местата за лишаване от свобода на територията на
Република България, до влизане в сила на постановеното днес определение.
НАКАЗАНИЕТО, определено по отношение на осъдения Х. Вр. К. – по НОХД
14647/2016 г. по описа на СРС, НО, 18 състав – в размер на 1 година „Лишаване от
свобода“, следва да бъде изтърпяно отделно, при първоначален „Общ“ режим, като
на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, от това наказание ПРИСПАДА
времето, през което осъденият Х. Вр. К. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на
НПК, в хода на цитираното наказателно производство, а на основание чл. 25, ал. 2 от
13
НК, в случай на нетърпене на наказание „Лишаване от свобода“ по това производство
– и времето, през което К. е търпял това наказание, до влизане в сила на днес
постановеното определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на СГП – пункт 2 от същото, с
правно основание чл.24 от НК, за увеличаване размера на определеното спрямо
осъдения Х. Вр. К., едно общо най-тежко наказание – в размер на 5 години „Лишаване
от свобода”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 15-дневен срок от
днес, пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16,45 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14