№ 395
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601157 по описа за 2024 година
Упълномощен от Д. Ц. Ц. защитник (адв. М. Х.) е поискал в срока по чл. 421,
ал.3 НПК да бъде възобновено (по реда на гл. ХХХIII от НПК) наказателното
производство по в.н.о.х.д. № 5200/23 г. на СГС и отменено постановеното по него
Решение № 153/06.03.24 г., с което е потвърдено осъждането на Ц. (с присъда от
24.04.23 г. по н.о.х.д. № 11887/19 г. на СРС) за престъпление по чл. 129, ал.1-2 НК и
наказването му с девет месеца лишаване от свобода, условно – с тригодишен
изпитателен срок по чл. 66 НК.
Искането, поддържано от подателя в откритото заседание по чл. 424, ал.4 НПК,
е с аргументи за „съществени нарушения“ (чл.422, ал.1, т.5 НПК) на процесуалния
закон, основно квалифицирани като „липса на мотиви“ (чл. 348, ал.3, т.2 НПК) към
въззивното решение, което (според защитата) не съдържало цялостен отговор на
отправените до втората инстанция оплаквания и се основава на некоректна
доказателствена оценка на свидетелските показания, довела до порочни фактически
изводи. Иначе казано, осъденият отрича да е автор на инкриминираната телесна
повреда спрямо пострадалия О., като отново (и в сега провежданото производство)
поддържа защитната си версия, че не е присъствал на мястото на инцидента.
Защитникът му, пък, настоява да бъдат оценени с доверие показанията на свидетелите
П., Щ. и К., потвърждаващи лансираната версия – теза, на която участвалият пред САС
1
прокурор се противопоставя с лаконичното си становище, че не са налице основания
влезлият в сила съдебен акт да бъде отменян по реда на възобновяването.
САС прецени, че следва да остави без уважение искането за извънредна отмяна
на въззивното решение, с което е потвърдено осъждането на Ц..
Твърдението за липса на мотиви в случая прикрива друго оплакване, което не
съответства на отменителните основания по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1-3
НК. Защитата по същество е несъгласна с начина, по който СГС е оценил
доказателствата относно авторството (участието на осъдения в деянието), като отдава
повече тежест на тримата свидетели (Щ., П. и К.), отричащи съпричастността на Ц.
към побоя спрямо пострадали О., вместо на показанията на самия О. и съпругата му
(включително и на извършените от тях разпознавания на дееца), съдържащи основните
обвинителни улики, довели до осъдителната присъда. Сочените доводи, обаче, стоят
извън пределите на осъществявания в това производство контрол, в чийто рамки нито
могат да се ревизират фактите по делото (като се преоценяват свидетелските
показания), нито да се проверява обосноваността на съдебния акт.
Градският съд, като втора инстанция по същество на делото, е изпълнил
задължението си не само да отговори на оплакванията на въззивния жалбоподател (чл.
339, ал.2 НПК), но и да извърши самостоятелна оценка на всички доказателствени
източници. Именно в нейните рамки са изложени убедителни мотиви защо е отдадено
доверие на едната група от свидетелски показания (на ч.о. О. и съпругата му) и е
оставена без доверие другата (сочена от защитата), като са проследени внимателно
всички фактически нюанси, сочещи на недобросъвестност и откровено
лъжесвидетелстване от страна на К., Щ. и П.. В същото време, съобщеното от
семейство О. за начина, по който са протекли събитията и участието на осъд. Ц. в тях,
не е кредитирано безусловно, а след критичен анализ, който е убедил и СРС, и СГС, че
лансираната версия е напълно логична; че свидетелите О. и О. нямат никакъв личен
мотив умишлено да набедяват осъдения като автор на телесната повреда; че
изявленията им са константни, последователни и добросъвестни по време на цялото
наказателно производство, а проведените с тяхно участие разпознавания на Ц. са
процесуално изрядни. Така - щом е приела, че двама от свидетелите са очевидци на
фактите, касаещи деянието и неговото авторство, и мотивирано е оценила с доверие
(като достоверни) техните показания, въззивната инстанция на практика им е придала
значение на източник на преки доказателства, които са напълно достатъчни да се даде
отговор на същинските въпроси по чл. 301, ал.1, т.1 НПК.
Когато съдът по същество е обективирал по убедителен начин своите мотиви,
от които личи как е формирал вътрешното си убеждение за фактите по делото и този
процес не е съпътстван от съществени процесуални нарушения по допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата, нито касационната, нито
2
възобновителната инстанция по гл. ХХХIII от НПК имат правомощието да отричат
изводите му. А те сочат именно на умишлено причинена от Ц. средна телесна повреда
(чл. 129, ал.1-2 НК), наказанието за която изобщо не е отделен предмет на оспорване в
искането за възобновяване.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение,
III състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъд. Д. Ц. Ц. (чрез адв. М. Х.) за
възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 5200/23 г. на СГС и
отмяна на постановеното по него Решение № 153/06.03.24 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3