Номер 118622.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100501767 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба № 31132 от 27.05.2020 г.
по опис на ВРС , депозирана от ГД „Гранична полиция“ при МВР – гр.София, бул. Княгиня
Мария Луиза“ № 46 срещу решение № 1202 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 16318
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 34-ти състав, с което ГД „Гранична полиция“
при МВР – гр.София е осъдена да заплати на М. М. И. , сумата от 1479.11 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1.143, по правилата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР,
175.91 лева, обезщетение забава върху всяко от месечните неизплатени в срок месечни
възнаграждения, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 09.10.2019 г. на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД, 659.16 лева разноски в производството, от които 400 лева за адвокатско
възнаграждение, 259.16 лева за възнаграждение на вещо лице и държавна такса , на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
1
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният труд е над
нормата за съответното тримесечие, преди да го квалифицира като извънреден. Счита, че
дори и при прилагането на общите трудови норми е незаконосъобразно преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт. В
съдебно заседание въззиваемия поддържа становището си за правилност на обжалвания
съдебен акт и претендира за присъждане на разноски в размер на заплатеното адв.
Възнаграждение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба отговоря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
от ГПК, депозирана е от активно легитимирана страна, която е обосновала правен интерес
от обжалването. Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения:
Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо. От мотивите на
обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че
същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение
на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК,
2
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното: М. М. И. е
предявил срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Мария Луиза“ № 46, бективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата
1479.11 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд за периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението;
2. Иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 175.91 лева, предсталяваща сбор
от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение
в общ размер от 1479.11 лева за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата
на предявяване на иска – 10.10.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е полагал труд на длъжността
„старши полицай“ в ГПУ-гр. Варна към РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение
към Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, поради което е бил със статут на
държавен служител. Твърди, че в процесния период е полагал нощен труд, който не му е
бил заплатен. Ответната страна е оспорвала исковата претенция като неоснователна, без да
оспорва съществувалото служебно правоотношение.Оспорването се и заключавало в
правопогасяващо възражение, че дължимото е платено и в правоизключващо възражение, че
ищецът се позовава на неприложими правни общи норми на НСОРЗ при положение, че има
действащи специални норми. Счита, че нощният труд не е извънреден такъв, а
превръщането в дневен е само с цел увеличено заплащане на нощния труд.
Безспорно в първоинстанционното и въззивното производство е, че в периода от
15.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност „ст.полицай“ в ГПУ-гр.
Варна към РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, поради което е бил със статут на държавен служител. Не се
спори още, че ищецът че за процесния период е работил при сумирано изчисляване на
работното време. Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи за отчитане
на видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени
по констатации от страните по делото и данните от които са взети предвид при
заключенията по ССчЕ. От заключението се установява, че за периода от 15.10.2016 г. до
30.09.2019 г., ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1288 часа общо, въз
основа на представените по делото и неоспорени ведомости. Тези часове не са
преизчислявани с коефициент - 1.143. При преобразуване на нощния труд в извънреден с
преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават с
разлика от общо 210 часа, които са останали неплатени и са на стойност на 1479.11 лева.
Размерът на мораторната лихва върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от процесния период, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася съответното плащане, до датата на предявяване на исковата
молба е определена в размер от 175.91 лева.
От правна страна, при правилно разпределение на доказателствената тежест е
установено наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от ищеца
часов труд. Спорът между страните във първоинстанционното и въззивното производство е
изцяло правен. Свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон –
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
3
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати
такъв. В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на
ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 от ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. В този смисъл за исковия период от 15.10.2016г. до
30.09.2019г. отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14 от
20.02.2015г. , а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.10.2019г. на тримесечие /чл.187,
ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178
от ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 от ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00часа
до 6:00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът
за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се
определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. За периода на исковата претенция 15.10.2016г. до 31.10.2019г. действащи са били
последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00часа и 6:00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от
отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм.,
бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува
като забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
4
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
При липса на специална правна норма, се прилагат общите разпоредби на трудовото
законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. От заключението на
съдебно счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото възнаграждение
след преизчислението с коефициент 1.143 е 1479.11 лева. С горните мотиви, които
въззивния съд напълно споделя, постановеното решение е правилно и обосновано. С оглед
уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорния иск за лихва за забава.
Предвид, че не се установи уговорена падежна дата за плащане на трудовото
възнаграждение, следва да се приеме, че същото е дължимо най-късно на последния ден от
месец, като от първо число на следващия месец работодателят изпада в забава. Съгласно
заключението на вещото лице сборът от мораторните лихви за забава върху главниците за
всяко неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1479.11 лева за периода от
15.10.2016г. до 30.09.2019г., изчислени за периода от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 09.10.2016 г. е 175.91
лева. В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на
доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради
което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да
излага самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство. От
представения списък се установява, че въззиваневия е бил представляван от адвокат и
размера на платеното адвокатско възнаграждение е 480 лева.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1202 от 06.03.2020 г. постановено по гр.д. № 16318
по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР – гр.София, бул. Княгиня Мария Луиза“
да заплати на М. М. И. с ЕГН ********** сумата 480 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6