РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 45349
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110120212 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
23.05.2022 година, град София
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 50 с-в, в закрито съдебно заседание на
23.05.2022 г. в състав:
Съдия: Десислава Тодорова
като разгледа ч. гр. дело 20212/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Образувано е по заявление на „K. И.” АД срещу М. Б. Р. за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумата 2666,66 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит „Е.“ №ДЗ009270/21.09.2020 г. ведно със законна лихва от
14.04.2022 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1440,00 лв. за периода
21/12/2020-21/03/2022 г., такса „Г.“ в размер на 1920,00 лева, обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата в размер на 309,36 лв. за периода 22/12/2020-
11/04/2022 г.
Съдът, като взе предвид изложените фактически твърдения, писмените доказателства
и закона, приема следното:
Заповедният съд, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, е властен да следи
служебно за наличието на уговорки между страните, които противоречат на закона и
добрите нрави, и/или увреждат правата на потребителя.. Потребителят е в положение на по-
слабата икономически страна спрямо търговеца от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност. Ето защо, нормативната уредба на
ЕС, респ. Закон за потребителския кредит /ЗПК/, е въвела редица императивни изисквания,
1
които ограничават свободата на договаряне с цел обезпечаване защитата на потребителя и
баланс в интересите на двете страни по заемното правоотношение.
По отношение на паричното вземане за такса „Г.“ съдът приема, че може да се
направи обосновано предположение, че произтича от неравноправна клауза, която
противоречи на чл. 16 от ЗПК, чл.11, ал.2, т.10 от ЗПК, чл. 146, вр. чл. 143,ал.2, т.5, т.16 от
ЗЗП. Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните
средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.
Предвид това, съдът приема, че претендираната такса след сключване на договора вероятно
произтича клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК,
тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална
грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната преценка за
кредитиране, и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно поведение на
длъжника. Сумата не е включена в годишния процент на разходите. Видно от приложените
доказателства по чл. 410,ал.3 от ГПК претендира се въз основа на сключен договор, какъвто
не се твърди и не се доказва да е сключен, като следва да се отчете, че дори да е вид услуга,
то основание на неиното плащане е договор, сключен с длъжника, а материално
легитимиран да търси възнаграждение е трето лице. Обстоятелството, че таксата е във
фиксиран размер, предварително е обособена като част от дълга по кредитното
правоотношение, а не по друга облигация, сключена с длъжника, дава основание
противоречи на добрите нрави и има за цел единствено да заобиколи императивните
разпоредби на чл. 10а, чл. 19, чл. 21, чл. 22 и чл. 33 ЗПК, а освен това покрива хипотезата на
чл. 143, ал.1, т. 15 от ЗЗП за неравноправна клауза, защото налага на потребителя да изпълни
своите задължения /да плати възнаграждението/ дори и ако търговецът или доставчикът не
изпълни своите.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че искането на дружеството е частично
основателно при условията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В останалата част заявлението подлежи на уважение.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която се прилага и в заповедното
производство, на заявителя следва да се присъдят разноски за платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение, за сумата 471,65 лв.
Мотивиран така, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ по заявление на „K. И.” АД срещу М. Б. Р. заповед за изпълнение за
сумата 2666,66 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Е.“
№ДЗ009270/21.09.2020 г. ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 1440,00 лева за договорна лихва за периода 21/12/2020-21/03/2022 г,
сумата 309,36 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 22/12/2020-11/04/2022 г., както и разноски по делото за сумата общо 471,65 лева за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за такса „Г.“ в размер на 1920,00 лева и за
съдебни разноски над уважения размер от 471,65 лева до пълния претендиран размер от
676,72 лева – ОТХВЪРЛЯ.
Разпореждането в отхвърлителната част може да се обжалва от заявителя с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането и заповедта за изпълнение да се връчи на заявителя на
адреса посочен в т.4 от заявлението.
ПРЕПИС от заповедта да се връчи на длъжника.
СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3