Решение по дело №604/2020 на Районен съд - Провадия

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ………./28.08.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на  четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в следния състав:

             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

при участието на секретаря И.В., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 604/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, с правно основание чл. 28, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, за настаняването на малолетната Х.М.К., ЕГН **********, в семейството на нейни роднини по майчина линия, а именно: Д.И.А., ЕГН ********** /брат на бабата на детето по майчина линия/ и А.И.З. ЕГН **********, /негова съжителка/, за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила.

В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-141/26.06.2020 г. на директора на ДСП - **** детето е настанено в негови роднини по майчина линия, а именно: Д.И.А. и А.И.З.. Излага се, че детето е родено от  съвместното съжителство на Н.А.Ю., ЕГН ********** и М.Л.К., ЕГН **********. В акта за раждане на детето фигурират и двамата родители, а като за място на раждане: ***, Дуисбург. Родителите на детето имали сключен граждански брак на 04.07.2017 г., но към момента същите били разделени. На 22.05.2020 г. в ОЗД към ДСП – **** бил получен сигнал от лицето А. С. К., която е уведомила социалните работници, че от месец септември 2019 г. до настоящия момент е полагала грижи за детето, тъй като майката я помолила за това, а последната заминала да работи в чужбина. Два месеца след заминаването на майката същата престанала да изпраща парични средства на К., както и да осъществява контакт с дъщеря си чрез електронните средства за контакти. К.се опитвала да се свърже с нея, но контактите ѝ с нея се осъществявали все по – трудно. Бащата на детето също бел извън България. При извършеното социално проучване било установено, че Д.И.А. и А.И.З. са изразили готовност да отглеждат детето в семейството си. При посещенията си социалните работници са установили, че Х. е привързана към членовете на семейството, че е с много добра лична хигиена, но не може да говори на български език. Предстои да бъде записано на детска градина. Условията в жилището, в което е отглеждано детето са добри. Д.А. работи, като семейството отглежда животни. Същото е подпомагано с месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД и чл. 49 от от ППЗЗД. Членовете на семейството са привързани един към друг. Становището на ОЗД е, че настаняването на детето в семейството на негови роднини по майчина линия е изцяло в негов интерес, тъй като родителите са се дезинтересирали от детето. По този начин детето ще бъде отглеждано в среда близка до семейната и рискът за него ще бъде сведен до минимум. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде постановена исканата мярка за закрила.

В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.

Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат Н.К. пледира за уважаване на разглежданата молба. Счита, че тригодишната мярка е достатъчно добра, защото едногодишната мярка за настаняване е недостатъчна, което поставя детето в стресова ситуация.

Изслушан е приемният Д.А., който изразява съгласие детето да се отглежда в семейството му. Пояснява, че през 2019 г. детето е било отглеждано 8 месеца в неговото семейство, след което майката го взела и отишла да живее с него в гр. ****, но пак го изоставила и заминала за ***. Твърди, че бабата на детето не желаела да полага грижи за него. Когато социалните работници му разказали това, той започнал да плаче. Заявява пред съда, че няма да остави детето и ще се грижи за него, защото той самият е израснал без майка. Посочва, че в дома му живеят общо 6 човека, като той и неговата съжителка отглеждат още едно дете - момиче, което е настанено при тях и то е на 9 години. Когато взели детето, се оказало, че не са му поставени нужните ваксини и нямало личен лекар, но той се погрижил за това. Записали детето на детска градина.

Изслушана е и А.З., която изразява желание да гледа детето. Заявява, че имат възможност да се грижат за него. Х. и другото момиче имали личен лекар и когато боледували им купували изписаните от доктора лекарства. Твърди, че когато им дали Х., много се зарадвала. Детето ги наричало „мамо” и „татко”.  

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД ЗД/Д-В-141/26.06.2020 г. на директора на ДСП - ****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0016/06.07.2017 г. на Община Долни чифлик; декларации за даване съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от Д.И.А. и А.И.З., както и от приложения социален доклад, се установява че малолетната  Х.М.К. е родена на *** г. в ***, Дуисбург от майка Н.А.Ю. и баща М.Л.К.. За времето от месец септември 2019 г. до месец май 2020 г. грижи за детето е полагала А. К., позната на майката. Двете имали уговорка Кирчева да се грижи временно за Х., а майката да замине за *** с цел да работи и да вземе съгласие от биологичния баща на детето то да пътува в чужбина, за да може майката да вземе детето с нея в ***. През последните пет месеца обаче майката на детето спряла да изпраща финансова подкрепа на Кирчева, като от заминаването си се е обадила около 5 – 6 пъти и в крайна сметка прекъснала всякакви връзки с детето. Това наложило К. да подаде сигнал до ДСП – ****, които извършили съответното проучване. В резултат на проучването семейството на Д.А. и А.З. изразили съгласие да се грижат за детето. Последното е изразено и писмено в приложените по делото декларации. 

Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:

Подадено е искане с правно основание чл. 28, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 2  от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. 

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - ****, обективирани в Заповед № ЗД/Д-В-141/26.06.2020г., както и тези на социалните работници в социален доклад № СЛ/Д-В/1586-008/26.06.2020 г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярка за закрила.

Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето има роднини, които имат желание и възможност да се грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП – Провадия мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт, а именно: настаняване в семейство на роднини, е в интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането. 

                    Ето защо молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

  Мотивиран  от горното,  съдът  

 

Р   Е   Ш   И :

 

НАСТАНЯВА детето Х.М.К., ЕГН **********, в семейството на нейни роднини по майчина линия, а именно: Д.И.А., ЕГН ********** /брат на бабата на детето по майчина линия/ и А.И.З. ЕГН **********, /негова съжителка/, за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: