Р Е
Ш Е Н
И Е № 233
гр.Кюстендил,
09.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия
Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното
от съдия Карамфилова адм.д.№249/2018г. по описа на КАС, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
П.В.К., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол е предявил иск с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София за заплащане на сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания в периода 20.07.2016г. до 01.06.2018г., резултат на нарушения на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на минималните му права за
течаща вода за къпане.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния представител изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора е за
недоказаност на иска по основание и размер.
Кюстендилският административен съд след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Ищецът П.В.К. изтърпява в затвора гр.Бобов дол
наказание „лишаване от свобода“ /срав. справка за правното положение на
осъдения/. От 20.07.2018г. е преместен в ЗООТ „С.“, което обстоятелство не се
оспорва от страните. Съгласно справки от администрацията на затвора ищецът не
работи и не получава трудово възнаграждение, диспансеризиран е към МЦ със
захарен диабет тип 1, диабетна невропатия, тиреоидит на Хашимото, хипотиреоидна
фаза. Същият е на инсулинолечение и диетично хранене.
Във връзка с
наведените в исковата молба факти за нарушаване на правото му да ползва банята,
поради липса на течаща вода за къпане за периода 20.07.2016г. –
01.06.2018г., са събрани
писмени доказателства – справка от НС ЗООТ, график баня, обяснения от лишени от
свобода във връзка с ползването на банята, аварии, при които е нямало вода и начина на снабдяване с вода
общежитието, докладни записки от 21.12.2016г., 22.12.2016г., 23.12.2016г. и
27.12.2016г. за липса на вода в ЗООТ „С.“, както и подписка от лишените от
свобода в ЗООТ за неосигуряване редовно на вода в общежитието.
Събрани са
гласни доказателства. Свидетелят Калтакчиев заявява, че е в ЗООТ „С.“ от
м.април 2018г. и до настоящия момент се е случвало 4-5 да няма вода за пиене и
къпане. Последната седмица на октомври тази година пет дни не е имало вода. На
един душ се редят за къпане, тоалетните са под всякаква критика – има 3 бидона,
които се пълнят с вода, но тя е недостатъчна и свършва много бързо. Течаща вода
няма. През лятото се ходи с бус да се докарва вода. За пиене се препраща към
лафката, но там трябва да си я купуваме. Свидетелства, че липсата на вода се
отразя зле на ищеца както психически, така и на здравето му, тъй като има
болести и трябва да спазва определена хигиена.
Свидетелят К.
сочи, че действително в затвора има често проблеми с водата. От м.юли миналата
година до м.юли тази година те са били около 3-4 пъти. Големи аварии са спирали
водата в столовата, банята, тоалетните. При проблеми се пълнят бидони и туби,
от м.април 2018г. има водоноска. Сочи, че в общежитието в С. има по една баня
на двата етажа, но се ползва само тази на първия етаж.
От
показанията на св.С. се установява, че проблем с водата в ЗООТ „С.“ е налице,
като това е отразено и по местната телевизия. Проблемите се отстраняват с
пълненето на водоноска, бидони и изграждането на лятна баня.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен
от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред
компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по
същество е частично основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т.е. отговорността
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за неимуществени вреди
с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени
от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на
минималните права на ищеца за течаща вода за къпане. С разпоредбата на чл.151,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС се регламентира правото на лишените от свобода, респ.
задължението на специализираните органи по изпълнение на наказанието да
осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти
седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира. Съгласно чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на
лишените от свобода следва да бъде осигурен постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода, а ал.6 предвижда създаването на условия за къпане не по-малко от
два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Макар
влизането в сила на втората разпоредбата да е отложено три години след
приемането на програмата по §11 от ПЗР ЗИНЗС, а такава е следвало да се приеме
в 6 месечен срок от влизане в сила на ЗИНЗС, съдът счита след анализ на
законовата регламентация, че за периода на исковата претенция администрацията
на затвора Бобов дол е следвало да осигурява течаща вода в баните и тоалетните
на ЗООТ „С.“ в обем, който да задоволява техните текущи хигиенно-битови
потребности. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства,
съдът приема, че такива незаконосъобразни бездействия се установяват по
безспорен начин. От показанията на свидетелите К., К. и С., които съдът
кредитира като обективни по отношение на водата, доколкото са дадени от лица,
пребивавали заедно с ищеца в затвора Бобов дол, респ. служители на
администрацията, пряко отговорни за водоснабдяването в общежитието и които са
били подложени на същите условия на живот, т.е. това са показания на преки
свидетели, се установи, че на лишените от свобода не е осигуряван редовен и
непрекъснат достъп до течаща вода, както в банята, така и в тоалетната.
Гласните доказателства сочат безспорното наличие на проблеми с водата в ЗООТ „С.“
– чести аварии /5-6 пъти в рамките на една година/, при които общежитието е
оставало без вода или нередовно е осигуряване през деня на вода за къпане и
тоалетна. В този аспект са и докладните записки от м.12.2016г., от които е
видно, че в продължение на няколко дни мястото за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ е било без вода. В този смисъл съдът приема за доказано
възпрепятстването на редовното къпане на лишените от свобода, в т.ч. и на
ищеца, въпреки че е утвърден график за ползване на банята всеки ден от
осъдените. Безспорно, е че той не е спазван многократно /срав. показанията на
свидетелите за броя на авариите, при които общежитието е оставало без вода/.
Това е създало дискомфорт на ищеца и психическо страдание с оглед
здравословното му състояние /срав. медицинска справка/, поради това че не е
осигурено гарантиране на правото му на течаща вода за къпане и за спазване на
необходимата лична хигиена.
Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Изхождайки
от дифинициите за изтезания, жестоко или нечовешко отношение по чл.3, ал.2,
т.1, 2 и 3 от ЗИНЗС, а именно че това са всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност, съдът приема
за доказани лоши хигиенно-битови условия в ЗООТ „С.“ откъм липса на редовен
достъп до течаща вода за къпане и тоалетна. Това от своя страна може да се
отнесе към умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и по своята
правна същност се приравнява на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при МЛС, при или по
повод изпълнение на административна дейност. Бездействието е незаконосъобразно, защото е извършено
в противоречие с предписан от ЗИНЗС волеви акт, т.е. налице е пасивно поведение
в разрез с изискуемо от нормата на чл.3, ал.1 от закона активно такова. Съдът
не счита, че пълненето на водоноска, бидони и туби с вода, както и препращането
на лишените от свобода да си закупуват вода за пиене от лафката е активно
поведение, насочено към спазване на задълженията по закон в сочения аспект.
Тези действия на специализираните органи не гарантират спазването на
изискванията за осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на
наказанието и по-специално на изискванията за добра хигиена в баните и
санитарните възли.
Съдът счита, че чрез проведено от ищеца пълно и главно
доказване се установи и втората предпоставка за основателността на първия иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпила неимуществена вреда в правната
му сфера – изтърпени неудобства, болки и
страдание. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС
настъпването на тези вреди се предполага до доказване на противното. Доказаният
факт, че ищеца е бил лишен от течаща вода за къпане и тоалетна през процесния
период при наличните му заболявания, установява че същия е бил поставен в положение
да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират
като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл.3 от
ЕКПЧОС. В изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилата вреда. Само по себе
си лишаването от постоянен достъп до течаща вода в затвора води до негативен
резултат върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност.
Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с
доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на осн. §1 от ЗР ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост,
приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на
увреждането, здравословното състояние на ищеца и последиците за него намира, че
обезщетението следва да се присъди в размер от 1000 лв., в какъвто искът се
явява основателен и доказан. В останалата част до претендираната сума от 5 000
лв. искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода от правния спор съдът не присъжда разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" -
София, бул. "Ген.Н.Столетов" №21 да заплати на П.В.К., ЕГН **********
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов /ЗООТ „С.“/
сумата от 1000 лв. /хиляда/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания
в периода 20.07.2016г. до 01.06.2018г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на минималните му права за течаща
вода за къпане. За разликата до претендираните 5 000 лв. обезщетение ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: