Р Е Ш Е Н И Е
№
1793 16.11.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, двадесет и осми ноември, две хиляди двадесета и първа година, в
публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.М.Н.
секретар: И.Л.прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 1854 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Централно управление на НАП, чрез
юрисконсулт в ТД на НАП - Бургас, против Решение № 260751/25.05.2021г., постановено по
НАХД № 1018/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отменено НП № 523033-F554601/08.07.2020
г., издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на
НАП, с което на касационния ответник „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.1, вх.8, ет.22
и законен представител Х.И.А.за нарушение на
чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г. или Наредбата/, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В касационната жалба се сочи, че БРС абсолютно погрешно е приел, че
дружеството жалбоподател е санкционирано на основание разпоредба, която не е
приложима към конкретното административно нарушение. Сочи се, че дори при
наличие на такова разминаване, допуснатата грешка в санкционната норма не
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не противоречи на
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Оспорва се изводът на БРС и за това, че
множеството издадени служебни бонове, описани в общ АУАН имали обща деятелност.
Сочи се, че не се възприема и становището на районния съд за това, че
актосъставителят не е разяснил на жалбоподателя колко имуществени санкции ще му
бъдат наложени тъй като не е в правомощията на актосъставителя да определя
техния брой и размер. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение
за всяка от двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът по касация – „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД, редовно призован, не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на първата
инстанция е неправилно и незаконосъобразно.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е бил
санкциониран за допуснато нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. – за това, че при извършена проверка на 10.06.2020г. в 11.30
часа с наблюдение на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС -
бирария „Върбата“, находящ се в гр. Бургас, к-с Славейков, бл.46 и стопанисван
от „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД с ЕИК *********
от Разпечатан КЛЕН (Контролна лента на електронен носител) от налично
стационарно и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП модел DATECS DP-150 с индивидуален номер на ФУ DT
834168 и ФП № 02834168 било установено, че на 18.05.2020г. търговецът при
извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснал издаване на
служебен бон № 0000333/15.05.2020г.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е събрал необходимите
доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях
правилно е установил фактическата обстановка. От правна страна е намерил, че Актът за
установяване на административно нарушение и НП са съставени от лица,
компетентни да сторят това. Едновременно с горното е приел, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви в три
насоки, според които в хода на административнонаказателното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е била приложена
санкционната норма и нарушението не било доказано.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, посочена като санкционна от
страна на органа „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 2000 лв.“ касае се за неиздаване на фискална касова бележка, което
правилно е било отчетено от страна на въззивната инстанция като санкция за нарушаване
нормата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., според която „Независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата:…..“.
За нарушението по чл.7а е приложима санкционната норма на чл.185, ал.2,
според която „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1“.
От така цитираните разпоредби, безспорно се установява наличието на правна
връзка между двете алинеи, обусловена от установяване на обстоятелството довело
ли е нарушението до неотразяване на приходи или не. От една страна, това
обстоятелство става част от диспозицията на нарушената правна норма, а от друга
страна, неизследването му от страна на актосъставителя и АНО има като резултат
прилагане на по-благоприятната норма, т.е. тази на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Приложението й обаче не може да бъде извършено автоматично без отбелязване в НП
на правната привръзка между чл.185, ал.2 и ал.1 от ЗДДС, тъй като, както бе
споменато по-горе, обстоятелството по отразяването или неотразяването на
приходи се превръща в елемент на нарушението и следва да присъства както в
описателната част на нарушението, така и в правната му квалификация. Обратното
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на
защита на дружеството относно елемент от състава на нарушението.
Наред с горното следва да се посочи, че за правилното индивидуализиране на
имуществената санкция, за всяко конкретно нарушение на чл.7а от Наредбата би
следвало да е изследван и въпроса води ли то до неотразяване на приходи.
Отнесено към материалната норма на чл.7а от Наредбата това означава изследване
от страна на актосъставителя и съответно на АНО на обстоятелството дали за
стоката и услугата, за която е издаден служебен бон, в рамките на определен
времеви интервал след издаване на служебния бон е бил издаден и фискален такъв
при извършване на плащането им, доколкото това е релевантния за изискуемостта
на последния документ момент. В случай, че бъде установено издаване на фискален
бон за съответната стока, следва да се приеме, че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи и следва да бъде санкционирано с по-благоприятната
санкция, предвидена в нормата на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Обратно, при установяване неиздаването на фискален бон за стоката, предмет на
служебния, би се доказало, че допуснатото нарушение е довело до неотразяване на
приходи и същото е следвало да бъде санкционирано с наказанието, предвидено в
чл.185, ал.2 от ЗДДС. В случая, подобно изследване изобщо не е било извършено
от страна на АНО, което е ограничило правото на защита на дружеството, а
изследването му в настоящата фаза на административнонаказателното производство
е недопустимо, поради което правилно този пропуск е възприет от страна на
въззивната инстанция като съществено процесуално нарушение.
Съдът намира, че в конкретния случай, всеки служебен бон разполага с точен
момент на неговото издаване, съхранен във фискалната памет на фискалното
устройство. При индивидуализиране на множество допуснати нарушения в общ АУАН
следва изрично да бъде посочен точният момент на издаване на всеки служебен
бон, доколкото същият момент има пряко отношение към това дали процесният
документ по всяко отделно нарушение е издаден при извършване на конкретна продажба или при направата на конкретна
клиентска поръчка, доколкото самата материална норма предвижда забрана за
издаване на служебен бон в две отделни хипотези, които могат да са налични в
правния мир както при условията на кумулативност, така и поотделно. В тежест на
актосъставителя и АНО е да установят коя от хипотезите касае всяко отделно
нарушение. Посредством посочването на точния момент на издаване на служебния
бон, би могло да бъде установено например дали същият е издаден през работно
време. Като издаването му извън работното време на търговския обект би било
индиция, че не се касае нито за извършена продажба, нито за направена клиентска
поръчка. Обратно, в хипотезата на издаването му през работното време на
търговския обект в тежест на актосъставителя е да установи дали това е
извършено в хипотезата на продажба или на клиентска поръчка или при условията
на кумулативност на двете предпоставки.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено също така, че наличието
на данни за допуснато нарушение по чл.7а, ал.1 от Наредбата не изключва
автоматично възможността за допускане на административно нарушение и по чл. 7а,
ал.2 от същата наредба.
За горните съществени обстоятелства обаче липсват доказателства и изложени
аргументи както в АУАН, така и в НП. Видно от обстоятелствената част на АУАН,
АНО механично и неаргументирано е отразил издаването на процесния служебен бон
„при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки“. От смисъла
вложен в това словосъчетание става ясно, че се касае за повече от една продажба
и повече от една клиентска поръчка при условията на кумулативност и
едновременност, т.е. при условията на идеална съвкупност - обстоятелство, което
трудно би могло да бъде възприето като практически реализируемо. Нещо повече, в
самото НП конкретното нарушение по издаване на служебен бон с № 0000333/15.05.2020г. е описано по идентичен начин, което
предизвиква действително объркване при реализиране защитата на нарушителя дали
се касае за едно единствено нарушение и пропуск да бъдат описани всички
издадени служебни бонове или за няколко допуснати еднотипни нарушения.
Според настоящия съдебен състав, видно от съдържанието на служебен бон с № 0000333/15.05.2020г., в същият е отразено, че представлява
„междинна сметка“ - обстоятелство, което не изключва както възможността да се
касае за поръчка, така и за продажба, в случай че плащането бъде извършено
незабавно при получаване на стоката, преди нейната консумация. В тази връзка,
не е достатъчно общото описване на нарушението като допуснато в хипотезата на
„извършване на продажби и за направени клиентски поръчки“.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно установените факти и
обстоятелства не водят до заключение за съставомерност на деянието, изразило се
в нарушение на разпоредбата на чл.7а от Наредбата, предвид липсата на
доказателства за част от елементите на състава и заради допускането на
съществени процесуални нарушения в производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството - сочено за нарушител.
С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за
отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила,
като валидно, допустимо и правилно.
Предвид крайния изход на спора и липсата на отправено искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, съдът не
намира за необходимо да присъди такива.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд -
Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260751/25.05.2021г.,
постановено по НАХД № 1018/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.