РЕШЕНИЕ
№ 13790
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110104398 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 22612/24.01.2024
г. /с дата на пощенско клеймо 23.01.2024 г./, с която ***, ЕИК *** е предявило
срещу ****, ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ за сумата от 14253,36 лева, ведно със законна лихва считано от 23.01.2024
г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане на вземането, която сума представлява регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за причинени
имуществени вреди на лек автомобил "****, рег. № ***, вследствие на
застрахователно събитие, настъпило на 19.05.2023 г., на А*** реализирано по
вина на водача на лек автомобил ***, с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при **** към датата на реализиране на ПТП.
Ищецът твърди, че на 19.05.2023г., на **“ (АМ ,,АГ), е реализирано ПТП
между л.а. *** с per. № ***, управляван от И. М. М. и л.а. „*** с per. № ***
собственост на „***, управляван от Р. П. Ч.. Според ищеца отговорността за
настъпване на ПТП е на И. М., която ударила попътно движещия се пред нея и
намаляващ скоростта, поради наличие на спрели автомобили, л.а. „***. В
следствие на удара л.а. „*** се изместил напред и наляво и се ударил в
намиращия се пред него автомобил и намиращата се в ляво на него мантинела.
В резултат на ПТП на застрахования в *** по застраховка „*** полица № ***
л.а. „*** с per. № *** били нанесени материални вреди. За описаното по-горе
ПТП на 19.05.2023 г. бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП.
Двустранният констативен протокол бил попълнен от участниците в ПТП,
съгласно изискванията на чл.123, ал.1, т.З, б.„б” от Закона за движение по
пътищата и чл.5, ал.1 от Наредба 13-41 за документите и реда за съставянето
1
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към ***. В Протокола били отразени констатациите
на участниците в ПТП относно настъпилото ПТП, механизма на ПТП,
причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални
вреди на застрахования по застраховка *** автомобил. Ищецът развива, че
двустранният констативен протокол е съставен изцяло в съответствие с
нормативните изисквания на Закона за движение по пътищата и Наредба 13-
41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към ***, а
именно няма пострадали лица, причинени са само материални щети и между
двамата участници има съгласие относно обстоятелствата и вината, свързани с
ПТП, с оглед на което същият бил валидно съставен. Съгласно т-3 от
Указанията за попълване на Двустранен констативен протокол от участниците
в ПТП, виновният участник се вписва в колона „Превозно средство А”. Видно
от Двустранния констативен протокол в тази част бил вписан водачът на л.а.
*** с per. № ***. Още повече, че водачът на л.а. *** изрично посочил в графа
„Забележка“ на колона „Превозно средство А“, че отговорността за
настъпване на процесното ПТП е негова - „Предизвикал инцидента“. Ищецът
сочи, че гражданската отговорност на водача на влекача с per. № *** била
застрахована **** На основание сключената застраховка „*** полица № ***
за л.а. „***’ с per. № *** и след постъпило искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения от описаното
ПТП автомобил, в *** била образувана Ликвидационна преписка №
*********. Извършени били огледи на увредения автомобил от ищеца и били
изготвени описи на щетите. Увреденият автомобил бил възстановен в
автосервиз „***. За извършените ремонтно-възстановителни работи по л.а.
„*** била представена фактура с № ********** от 25.09.2023г. на стойност
14238.36 лева. Дължимата сума по фактурата била изплатена от *** на
автосервиз „*** с Преводно нареждане от 16.10.2023г. Във връзка с
ликвидацията на преписката от Дружеството били реализирани обичайни
разноски в размер на 15.00 лева. С изплащане на застрахователното
обезщетение *** встъпило в правата на застрахования срещу **** в
качеството му на застраховател по задължителната застраховка „*** на
автомобилистите на водача на л.а. *** peг. № *** на основание чл.411 от
Кодекса за застраховането за сумата от 14253.36 лева, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 14238.36 лева и
направените обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15.00
лева. На ответника било изпратено Писмо с Изх. № ********* от 11.12.2023Г.,
ведно с регресна покана за задължението му по преписка № ********* и
документите по процесната преписка. Поканата била получена от **** на
12.12.2023г. Ответникът не погасил задължението си. Предвид изложеното, за
„*** АД се породил правен интерес от завеждане на настоящето дело. При
тези съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ****,
ЕИК ***** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се механизмът
на ПТП и се твърди, че липсвали виновно поведение от страна на водача на
2
МПС „*** с рег. № ***, поради което за **** не възниквало правно основание
да удовлетвори регресния иск на ***. Оспорва се протоколът за ПТП, като се
твърди, че липсва пълно и точно описание на нарушението. Оспорва се
причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди.
Излага се, че вината за настъпване на процесното ПТП била на водача на МПС
”*** ”, с рег. ***. Твърди се, че искът е предявен в завишен размер. Моли, за
отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
вр. чл. 153 ГПК с доклада по делото за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелствата: че на
19.05.2023г., на **“ (АМ ,,АГ), е реализирано ПТП между л.а. *** с per. № ***,
управляван от И. М. М. и л.а. „*** с per. № *** собственост на „***,
управляван от Р. П. Ч., при което на последния са причинени увреждания; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /19.05.2023 г./ гражданската
отговорност на водачите на лек автомобил ***, с рег. № ****, е била
застрахована при ответното дружество; че от страна на ищеца към сервиза
извършил ремонта на лек автомобил ***“, рег. № *** -„*** заплатена сума в
размер на 14238.36 лева лева; че ищецът е предявил пред ответното дружество
суброгационна претенция за сумата от 14253.36 лева лева, включваща
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 14238.36 лева и 15,00
лева – ликвидационни разноски, по която ответното дружество не е платило.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът е отделил като общоизвестен и ненуждаещ се от доказване факт
размера на обичайните ликвидационни разноски - 15 лева.
Спорните въпроси в случая касаят механизма на ПТП, вината за
неговото реализиране, реално претърпените вреди вследствие на процесното
ПТП, тяхната действителна стойност и причинно-следствената връзка между
вредите и процесното ПТП.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
чието заключение е прието без възражения и съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД:
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които
обуславят възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане "Каско"; 2) настъпване на
застрахователно събитие – ПТП; 3) причинени щети на застрахования
автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и щетите; 5)
изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната
застраховка на автомобилистите *** като договорът трябва да е валиден към
момента на застрахователното събитие.
Тези факти са безспорно установени в хода на делото.
На първо място, механизъм на процесното ПТП се установява въз
3
основа на заключението по САТЕ, на изготвения двустранен констативен
протокол от 19.05.2023 г., на искане за оценка на вреди по застраховка „***,
както и от показанията на свидетелите Р. Ч. и А. М., които съдът кредитира
като пълни, безпротиворечиви и подкрепени от събрания по делото
доказателствен материал, включително заключението по САТЕ.
Относно доводите на ответника, касаещи обвързващата сила на
двустранния констативен протокол, следва да се вземат предвид следните
обстоятелства. Действително, двустранният констативен протокол
представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на
процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е
опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на
доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни
описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя
от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства,
съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният
протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП – с цел да
удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма
спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на
съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това
се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно
останалите доказателства. В настоящия случай, останалите доказателства по
делото покрепят изцяло изложените в двустранния констативен протокол
обстоятелства.
От заключението по САТЕ се установява следният механизъм на
процесното ПТП: на 19.05.2023 г., около 1800 часа, лек автомобил ***, с рег.
№ **** се движи по **“, с посока от **** в лява пътна лента, където при км.
110 водачът реализира ПТП с намиращия се пред него и намаляващ скоростта
си лек автомобил „**** с рег. № ***. Вследствие на удара лек автомобил
„**** с рег. № **** се измества напред и в страни, като се удря в намиращия
се в дясна пътна лента лек автомобил и в мантинелата от ляво на пътното
плътно. Този механизъм на ПТП се установява и от показанията на
свидетелите Ч. и М..
Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелката И. М. в
частта, в която тази свидетелка посочва, че преди управляваният от нея
автомобил да катастрофира в автомобила, управляван от свидетеля Ч.,
автомобилът на свидетелят Ч. е бил ударил автомобила, управляван от
свидетеля М.. Това твърдение не се подкрепя от останалите доказателства по
делото.
От САТЕ се установява още, че от техническа гледна точка и от
приложените по делото доказателства, причината за настъпване на
произшествието е поведението на водачът на лек автомобил ***, с рег. №
****, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона.
Експертът посочва още, че щетите по лек автомобил марка „***“ с рег.
№ ***, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
19.05.2023 г. произшествие в на АМ „Тракия“. Стойността необходима за
4
възстановяване на лек автомобил „**** с рег. № *** изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 14238,36лв.
Видно от двустранния констативен протокол, подписан и от свидетелите
М. и Ч., те са постигнали съгласие относно виновното поведение от страна на
М.. Вината на водача се потвърждава и от заключението на вещото лице Й.,
както и от показанията на свидетелите Ч. и М.. Предвид това, единствена и
самостоятелна причина за настъпване на произшествието би се явило
поведението на застрахования при ответника водач на автомобила „*** с рег.
№ ***.
В хода на делото и след направената САТЕ, става ясно, че щетите по
МПС ”*** ”, с рег. *** описани в , описани в опис претенция, са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП и съответстват на
констатираната от ищеца щета.
В хода на делото и след направената съдебно-автотехническа
експертиза, става ясно, че действителният размер на щетите е 14238,36лв.,
изчислен на база пазарната стойност на възстановяване на нанесените
вследствие на проценото ПТП щети на увреденото МПС.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. От приложената
по делото покана по регресна претенция, чието получаване от ответника е
безспорно, става ясно, че ищецът е предявил регресната си претенция срещу
ответника за общата сума от 14253,36 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 14238,36 лева и направените
обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15,00 лева..
От гореописаното следва, че в полза на ищеца е възникнало вземане на
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в размер на сумата от 14253,36 лв., с
включени 15 лева ликвидационни разноски.
По възражението на ответника за съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. ). Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В хода на делото и след направената САТЕ, става ясно, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „*** с рег. №
***. Според вещото лице водачът на „*** с рег. № *** се е движил със скорост
и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната
зона. От това следва, че вината за процесното ПТП е изцяло на водача на
лекия автомобил "Мерцедес" и не е налице съпричиняване.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е бланкетно,
5
без да се сочи и без да се доказва в производството с кое конкретно свое
поведение водачът на увредения лек автомобил е допринесъл за увреждането.
Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е и
неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.
По разноските:
Ищецът е направил искане пред съда за присъждане на разноски в
размер на 1070,13 лв. за държавна такса (570,13 лв.), депозит за САТЕ (300
лв.), депозит за разпит на свидетели (100 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение (100 лв.).
Тъй като искът на ищеца е уважен напълно, то на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъдат присъдени направените разноски в пълен размер –
1070,13 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ****,
да заплати на „*****, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******
на основание чл. 411 КЗ сумата от 14253,36 лева, ведно със законна лихва
считано от 23.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за
причинени имуществени вреди на лек автомобил "****, рег. № ***,
вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 19.05.2023 г., на А***
реализирано по вина на водача на лек автомобил ***, с рег. № ***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при **** към датата на
реализиране на ПТП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „****Д, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ****, да заплати на ***** с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: **** сумата от 1070,13 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6