Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
04.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти
граждански състав, в открито заседание на пети
февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5506 по описа за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният отрицателен установителен иск за собственост е
с правно основание чл.440, ал.1 вр.чл.524 от ГПК.
Ищецът „МТМ” ООД гр.Русе твърди, че с нотариален
акт № 174, т.IX, д. №
7073/ 10.08.1998 г. на нотариус Цвятко Миланов с район на действие РРС, закупил
от ответниците и длъжници по изп.д. № 2246 по описа за 2006 г. на СИС при РРС П.Т.Т.,
Л.А.Т., С.Д.С., Ц.С.С., Б.Г.Д. и Р.Г.Д. недвижим имот, представляващ гараж № 3
в сутерена на жилищна сграда „Мостова I”, вх.”А”, по ул.”Мостова” № 17 в гр.Русе, построен върху
41, 75 кв.м., който имот бил придобит от продавачите като склад и впоследствие
преустроен въз основа на разрешение за строеж № 790/ 1998 г. в три броя
подземни гаражи. Ищецът твърди, че в рамките на посоченото изпълнително дело –
изп.д. № 2246 по описа за 2006 г. на СИС при РРС, по което взискател е
ответникът С.Т.С., а длъжници са останалите ответници, от които закупил
процесния гараж, изпълнението било насочено върху закупения имот. Поддържа, че
изпълняемото право е за изпълнение на определено действие – за възстановяване от
страна на ответниците на складовото помещение в сутерена на сградата, в
резултат на преустройството на което е обособен и закупения от него гараж № 3,
в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на разрешение за
строеж № 790/ 19.06.1998 г. Навежда доводи, че закупил процесния гараж преди да
бъде образувано делото, по което е постановено изпълняваното решение по
предявения иск по чл.109, ал.1 от ЗС, поради което този съдебен акт не
разпростира силата си на присъдено нещо спрямо него. Поддържа, че придобил
собствеността върху имота освен чрез посочената сделка и с изтичане на кратката
придобивна давност, поради което длъжниците нямат никакви права върху него.
Сочи, че изпълнението на постановеното срещу продавачите решение и
възстановяването на съществуващия преди преустройството склад изисква събарянето
на вътрешните преградни стени между отделните гаражи, един от които /№ 3/ закупил, което действие неизбежно би
засегнало правото му на собственост. Поддържа, че по негово искане и на
основание чл.524 от ГПК изпълнението било спряно от съда - с определение № 337/
12.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1890 по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о. като му бил предоставен едноседмичен срок за
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо взискателя и длъжниците в изпълнението, че
процесния гараж не е собственост на длъжниците. Претендира и направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът С.Т.С.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за недопустимост на предявения иск. Поддържа, че ищецът е частен
правоприемник на длъжниците в изпълнението по силата на сключената между тях
сделка, поради което постановеното решение, с което е уважен предявения срещу последните
иск по чл.109, ал.1 от ЗС, разпростира своята сила на присъдено нещо и спрямо
него. Сочи, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост по
чл.440, ал.1 от ГПК е приложим единствено в случаите, когато изпълняемото право
е парично притезание, какъвто настоящия случай не е, доколкото се касае за
принудителното изпълнение на задължението за премахване на незаконен строеж.
Възразява, че това задължение не се изпълнява чрез въвеждане на взискателя във
владение, поради което и реда за защита на третите лица чрез предявяване на иск
съгласно чл.524 от ГПК не намира приложение. В подкрепа на това възражение сочи,
че изложените към определението на ВКС
мотиви не се ползват със сила на присъдено нещо, за да може от тях да бъде
извлечена евентуалната допустимост на предявения иск. По изложените съображения
моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо като му присъди
направените деловодни разноски.
Ответниците П.Т.Т., Л.А.Т., С.Д.С. и Ц.С.С., чрез
назначения от съда особен представител, са депозирали писмен отговор, в който
изразяват становище за допустимост и основателност на предявения иск.
Становището си обосновават с факта, че делото, по което е постановено изпълняваното
решение по иска по чл.109, ал.1 от ЗС, е образувано след като те вече са били прехвърлили
притежаваните от тях идеални части от процесния гараж в собственост на ищеца,
поради което решението не се ползва със сила на присъдено нещо спрямо последния,
като купувач.
Ответниците Б.Г.Д. и Р.Г.Д. не са депозирали
писмен отговор. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Първият въпрос, на който следва да бъде даден
отговор е за субективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в
сила решение № 42/ 03.06.2002 г., постановено по гр.д. № 1017 по описа за 2001
г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено отхвърлителното решение на РРС
и е уважен предявения от С.Т.С. против останалите ответници негаторен иск по
чл.109, ал.1 от ЗС. Съгласно чл.298, ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има
действие и за правоприемниците на страните. Приложното поле на тази разпоредба
включва случаите, когато спорното право е прехвърлено след като постановеното
решение вече е влязло в сила, какъвто настоящия случай не е. Когато спорното
право е прехвърлено в течение на образуваното производство приобритателят също
е обвързан от силата на присъдено нещо на решението /чл.226, ал.3 от ГПК/. По
делото обаче няма наведени твърдения и събрани данни, че имотът е бил
прехвърлен в хода на висящото производство / исковата молба по приложеното
гр.д. № 3348/ 2000 г. на РРС не се съхранява, но видно от самото решение
устните състезания пред първата инстанция са приключили и делото е било обявено
за решаване в открито заседане на 03.05.2001 г., т.е. почти три години след
като имотът е продаден на ищеца - на 10.08.1998 г./. По тези съображения съдът
намира, че в случая правоприемството е настъпило преди още да бъде образувано
делото, решението по което се изпълнява. В тази хипотеза правоприемника не е
обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу неговия праводател
решение. Всъщност неясно остава защо искът по чл.109, ал.1 от ЗС не е предявен
от ответника С.Т.С. и срещу ищеца по настоящото дело, щом като към датата на
предявяването му последният вече се е легитимирал като собственик и е бил във
владение на процесния гараж, а искът е воден само срещу неговите праводатели.
Смяната на носителя на правото на собственост лесно би могло да бъде установено
при справка в Службата по вписванията. В по – старата практика на ВКС, така и в
задължителната практика, формирана с решения по чл.290 от ГПК, е изяснено, че в
случаите на отчуждаване на имота, в която е изградено незаконното строителство,
което смущава собствеността на ищеца, искът по чл.109, ал.1 от ЗС може да бъде
предявен и срещу лицето, което макар лично да не е осъществило нарушението /т.е.
не е извършило незаконното строителство/, към датата на неговото предявяване
поддържа противоправното състояние в имота / вж. напр. решение № 340 от 25.V.1994 г. по гр. д. № 918/93
г., IV г. о., решение
№ 539/19.04.99 г., по гр.д. № 1656/98 г., IV г.о., както и постановените по чл.290 от ГПК решение №
147 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 947/2011 г., I г. о., ГК, решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 656/2011 г., II
г. о., ГК и др./. Ответникът С.Т.С. обаче не се е възползвал от тази възможност
– не е извършил проверка дали останалите ответници не са прехвърлили имота на
трето лице /и конкретно в полза на ищеца по настоящото дело „МТМ” ООД/ и не е
предявил иска си по чл.109, ал.1 от ЗС срещу това трето лице. По тази причина и
доколкото не е участвал в посоченото производство ищецът не следва да се счита
обвързан от силата на присъдено нещо на решението, постановено срещу
праводателите му, доколкото това производство следва по време прехвърлянето и
следователно искът се явява допустим /аргумент от противното на чл.299, ал.1 от ГПК/.
Неоснователно е и следващото възражение за
недопустимост на иска по чл.440, ал.1 от ГПК, според което той касае единствено
случаите, в които изпълняемото право съставлява парично притезание.
Действително разпоредбата на чл.524 от ГПК не определя изрично правната природа
на иска, който следва да бъде предявен в хипотезата на спряното от съда
изпълнение. Настоящият съдебен състав намира, че това е отрицателният
установителен иск за собственост по чл.440, ал.1 от ГПК. Систематичното място
на тази разпоредба е в раздел II „Защита по исков ред” от
глава 39 на ГПК „Защита срещу изпълнението”, а не в следващия дял втори
„Изпълнение на парични задължения”, което налага извода, че нормата следва да
намери приложение във всички случаи, при които правата на трети лица са
засегнати от изпълнението, независимо от естеството на изпълняемото право –
независимо дали се касае до парично притезание, до задължение за предаване на
движими или недвижими вещи или до изпълнение на задължение за заместимо
действие.
По делото няма спор, че ищецът е трето за
изпълнението лице – той не е нито взискател, нито длъжник по образуваното
изп.д. № 2246 по описа за 2006 г. на СИС при РРС. Няма спор, че изпълнението
засяга неговите права и конкретно правото му на собственост върху придобития
гараж № 3, доколкото същия е
образуван в резултат на преустройството на находящото се в сутерена на сградата
складово помещение, което преустройство следва да бъде премахнато съгласно
изпълняваното решение на РОС. Тъй като преустройството се изразява и в
изграждането на преградни стени за обособяването на три подземни гаража,
премахването на стените фактически би лишило ищеца от собствеността му върху
притежавания от него обособен обект като занапред същия не би съставлявал
самостоятелен обект, а част от общия обем на складовото помещение.
От доказателствата по делото съдът намира, че
процесния имот – гараж № 3 не принадлежи на
длъжниците П.Т.Т., Л.А.Т., С.Д.С., Ц.С.С., Б.Г.Д. и Р.Г.Д. /ответници в настоящото производство/, за да
е допустимо срещу него да се насочват изпълнителни действия, в резултат на
които ще бъдат засегнати и правата на ищеца. От събраните по делото
доказателства се установява, че всъщност имота принадлежи на ищеца. От мотивите
на решенията на съдебните инстанции по приложеното гр.д. № 3348/ 2000 г. по описа на РРС се установява, че цялата
сграда, включително и складовото помещение, впоследствие преустроено в три броя
гаража, един от които бил закупен от ищеца, била съсобствена между ответниците
и трети лица по силата на приращението /чл.92 от ЗС/. Само по себе си
извършеното преустройство на складовото помещение не поражда право на индивидуална
собственост върху обособените от него обекти, поради което така изградените три
гаража са останали съсобствени между същите лица. По тази причина съдът намира,
че при продажбата на процесния гараж № 3
праводателите на ищеца, доколкото не са били изключителни собственици на
продадения имот, са му прехвърлили само
притежаваните от тях идеални части от собствеността върху него. С исковата
молба обаче ищецът е навел доводи, според които е придобил собствеността и по
давност. Съдът намира, че осъщественото от ищеца владение е било добросъвестно
и останалите идеални части от имота са придобити с изтичане на кратката
придобивна давност по чл. 79, ал.2 от ЗС. Владението следва да бъде определено като
добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС – ищецът е владял вещта на годно
правно основание, въз основа на сключен с нотариален акт договор за
закупуването на имота, без да знае, че праводателите му не са били собственици
на целия имот. Добросъвестността на ищеца, като владелец, се предполага –
чл.70, ал.2 от ЗС, която презумпция не е оборена от ответника С.Т.С. в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест по
чл.154, ал.2 от ГПК. Липсват и данни придобивната давност да е била спирана или
прекъсвана. Всъщност правото на ищеца не се и оспорва от последния ответник –
взискателя в изпълнението. Щом ищецът е собственик на процесния гараж, то
изключено е негови собственици да са ответниците – длъжници по изпълнителното
дело, тъй като съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг
го придобие.
Неоснователно е и възражението за недопустимост
на иска по съображения, че изпълняемото право е за изпълнението на определено
действие от страна на ответниците – длъжници /премахване на изграденото
незаконно строителство/, а не за предаването на процесния имот чрез въвеждането
на взискателя във владение, поради което редът за защита по чл.524 от ГПК е неприложим.
Този въпрос е решен с влязло в сила определение №
337/ 12.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1890 по описа за 2013 г. на ВКС, I г.о., с което на ищеца изрично е предоставена възможност
в едноседмичен срок да предяви настоящия иск. Нещо повече, определението на
въззивния съд е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.3
от ГПК именно по следния въпрос: дали при принудително изпълнение на влязло в
сила осъдително решение по чл.109, ал.1 от ЗС за възстановяване на недвижим
имот в предишното състояние спирането на изпълнението е допустим способ за
защита на едно трето лице, намерено в имота от съдебния изпълнител в процедура
по осигуряване достъп на взискателя за извършване на дължимото действие.
Даденият от ВКС отговор е положителен като това разрешение има задължителна
сила не само по отношение на страните по делото, но и въобще – досежно всички
лица съгласно т.2 от Тълкувателно решение
№ 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
По изложените съображения съдът намира предявения
иск допустим и основателен, поради което същия следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски в общ размер от 787, 84 лева –
държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждение на особения
представител на отсъстващите ответници и такса за съдебно удостоверение, следва
да бъдат понесени от ответника С.Т.С..
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „МТМ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Русе, ул.”Св.Димитър Басарбовски” № 12, представлявано
от управителя Тодор Марков Дуковски, по отношение на С.Т.С., с ЕГН **********,***,
С.Д.С., с ЕГН **********, Ц.С.С., с ЕГН **********,
с адрес за последните двама гр.Русе, ***, П.Т.Т., с ЕГН **********, Л.А.Т., с
ЕГН **********, с адрес за последните двама гр.Русе, ***, Б.Г.Д., с ЕГН **********
и Р.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес за последните двама гр.Русе, ***, че
ответниците и длъжници по изп.дело № 2246 по описа за 2006 г. на СИС при РРС С.Д.С.,
с ЕГН **********, Ц.С.С., с ЕГН **********,
П.Т.Т., с ЕГН **********, Л.А.Т., с ЕГН **********, Б.Г.Д., с ЕГН ********** и Р.Г.Д.,
с ЕГН **********, не са собственици на следния недвижим имот, а именно: гараж №
3, находящ се в сутерена на жилищна сграда „Мостова I”, вх.”А”, по ул.”Мостова” № 17 в гр.Русе, построен върху
41, 75 кв.м., който имот е обособен в резултат на извършеното въз основа на
разрешение за строеж № 790/ 1998 г. преустройство на находящия се там склад в
три броя подземни гаража.
ОСЪЖДА С.Т.С.,
с ЕГН **********, да заплати на „МТМ” ООД, с ЕИК *********, сумата от 787, 84 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/