№ 1380
гр. Варна , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 10307/31.05.2021г., депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „***“ № 258, действащ
чрез адв. Б., срещу Решение № 261182 от 05.04.2021 г., постановено по гр.д. № 739/2021 г.
по описа на ВРС, ХХІV-ти състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за
установено, че Н. АЛ. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.“***“ *** не дължи на „Енерго-
Про Продажби” АД сумата от 1 202, 45 лв. по издадена фактура № **********/18.09.2020г.,
обективираща стойност на преизчислени количества енергия от 6 337 кв.ч. за периода от
06.12.2017г. до 05.10.2018г. в обект, находящ се в с. ***, ул.“***, Община Балчик, Област
Варна, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон.
Излага се, че са налице основание за начисляване на допълнително количество енергия,
доколкото при извършена по установен ред техническа проверка е констатирано
неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на реолно доставено и потребено
количество енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с
чл.183 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на доставената и потребена еленергия.
Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно
– цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи
заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание
договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД -
Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е
било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на
грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
1
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Н. АЛ. Д., с
който въззивната жалба се оспорва. Твърди се, че общата норма на чл.183 ЗЗД е
неприложима, а и ако е, то са недоказани предпоставките за прилагането й, а именно че
енергията е реално доставена в посочения период. Сочи, че чл.50 ПИКЕЕ не намира
приложение, поради частичната отмяна на ПИКЕЕ. Моли за потвърждаване на решението с
присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага, че ищецът и ответникът са в договорни отношения за
продажба на електроенергия, тоест ищецът има качество на потребител. През септември
2019г. ищецът е узнал, че от него се претендира сумата от 1 202,45 лв. При направена
проверка установил, че бил сменен електромерът му на 17.10.2018г. и поставен нов, за което
бил съставен констативен протокол /КП/. При проверка разбрал, че е издадена фактура за
посочената сума. Оспорва дължимостта на посочената начислена сума. Твърди, че това
количество не е било потребено от него, а също така не са били спазени предпоставките и
процедурата по извършване на проверката и корекцията.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на количество
пренесена електроенергия на основание член 50 от ПИКЕЕ. Твърди, че корекционната
процедура е извършена на база извършена проверка досежно изправността на електромера и
измервателната система и изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията
корекционната процедура да е лишена от основание и сочи, че такова е именно договорната
обвързаност между страните, ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че в случая при извършване на
корекцията е спазена процедурата на ПИКЕЕ. В този смисъл излага, че на посочената дата е
извършена проверка на изправността на СТИ, за която е съставен КП. Въз основа на
протокола е съставено становище за начисление на доставеното количество електроенергия,
с която е определено допълнително количество електрическа енергия при спазване
съответната методика за изчисление, което впоследствие е остойностено с издадената
фактура.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От представения по делото констативен протокол № 1202358 се установява, че на
05.10.2018г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
2
проверка на електромер с фабр. № 1114021666910596, монтиран в обекта на ищеца. В него е
отразен демонтажа на електромер с фабр. № 1114021666910596, със следните показания в
регистри, както следва: 1.8.1 – 000318 кв. ч., 1.8.2 – 002231 кв. ч., 1.8.3 – 006337 кв. ч. и
регистър 1.8.4 – 0000 и сумарен регистър – 1.8.0 – 008886 кв.ч. Посочено е, че
демонтираният електромер е поставен в запечатана и пломбирана с пломба индивидуална
опаковка за извършване на метрологична експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на „Електроразпределение Север“ АД и на
абоната.
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел – гр. Варна се установява, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия по тарифа
1.8.3 – 006337, 1 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
техническите характеристики.
Със становище, изготвено на 17.09.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е
разпоредено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 6 337 кв.ч. за периода
от 06.12.2017г. до 05.10.2018г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
който е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Специалисти от БИМ са
констатирали външна намеса в тарифната схема на електромера със следните записвания на
ел. енергията – 1.8.1 – отчитащ нощна тарифа от 000318 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа
от 002231 кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 006337 кв. ч. и тарифа 1.8.4 – 000000
кв.ч., а в сумарния регистър – 8886 кв.ч.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура №
**********/18.09.2019г в размер на 1 202, 45 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза, което като
обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от съда и от проведения разпит на
експерта в съдебно заседание се установява, че демонтирания електромер с фабр. №
1114021666910596, е монофазен, статичен за активна енергия “МЕ 162”, невключен към
системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е метрологично
годно и технически изправно СТИ.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници дават основание на експерта да даде
заключение, че електроенергия от общо 6 817 кв. ч. би могла да бъде доставена за период от
365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в издадената фактура и възлиза на
сумата от 1 202, 45 лв.
Видно от Констативен протокол от 05.11.2017г., СТИ с фабр. № 1114021666910596 е
монтиран в обекта на ищеца, находящ се в с. ***, ул.“***, Община Балчик, Област Варна.
СТИ е монтирано с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. Показания в останалите
регистри не са отразени в него.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т.Ч., „Май Маркет“ –
АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май
Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. И
въпреки че към процесния момент на извършване на проверката действащите норми на
ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /действаща към 2017г./
им възлага, то приложение следва да намерят нормите на чл. 183 ЗЗД, уреждащи правилата
на за продажба на стока. /съобразно константната практика на ВКС/
Съобразно цитираната норма в тежест на ответното дружество-продавач е, да
установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата. Последният пък
следва да установи, че е заплатил цената за доставената стока.
4
В рамките на настоящото производството по категоричен начин ответникът не успя
да установи, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е
натрупана през периода след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията.
От представения протокол за монтаж на СТИ безспорно се установява какви са били
показанията на електромера по дневна и нощна тарифа- нулеви. Няма отразяване обаче
какви са били показанията по тарифа 1.8.3, нито пък по сумарния регистър. Като се има
предвид, че СТИ е преминал първоначална метрологична проверка към 2016г., то не може
да бъде направен категоричен извод, че е монтиран за първи път през декември 2017г. на
обекта на ищеца. Т.е. не може да бъде прието за установено по безспорен начин, че СТИ и
по тарифа 1.8.3 е бил с нулеви показатели. Респективно и не може да бъде направен извод
към кой момент енергията е била доставена на купувача, т.е. кога е преминала през СТИ.
Това е така, тъй като категорично не може да бъде изключена възможността още преди
монтажа на СТИ в обекта на ищеца да е имало натрупана енергия в регистър 1.8.3 в резултат
на извършена софтуерна манипулация. Изводите на вещото лице, изложени в о.с.з., че щом
показанията по дневна и нощна тарифа са нулеви, значи, че СТИ е монтирано ново на
обекта, съдът намира за недостатъчно мотивирани. Липсват доказателства, че към момента
на първоначалната проверка са били прочетени показанията както на тарифи 1.8.1 и 1.8.2,
така и на сумарния регистър, за да може да бъде направен извод, че и същият е бил с нулеви
показания, т.е. скрити регистри също са имали такива показания. Затова и изводите на
вещото лице съдът намира, че представляват логически съждения, но не е почиващи на
доказателствата по делото аргументирани заключения. Доказателствената тежест е именно
за продавача-ответник да установи, че е доставил посоченото количество преминала
електроенергия, натрупана по скрития регистър, именно на абоната Д., т.е. след монтажа на
СТИ на процесния обект. Това доказване не е проведено своевременно, въпреки че още в
исковата молба ищецът е твърдял, че оспорва натрупването на енергията през процесния
период, както и факта, че СТИ е било монтирано на неговия обект с нулеви показания.
Предвид горното и съставът приема, че фактът, че енергията е доставена именно на ищеца
като купувач, в период, следхождащ монтажа на процесното СТИ, както и че към момента
на монтажа показанията по всички тарифи, включая и 1.8.3 са били нулеви, остана
недоказан. Затова и не е налице основание да бъде прието за установено, че ищецът дължи
заплащане на стойността на натрупаното количество енергия по невизуализирания регистър,
с оглед на което и предявеният установителен иск за недължимост на сумата от 1 202,24 лв.
е основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 320 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261182 от 05.04.2021 г., постановено по гр.д. №
739/2021 г. по описа на ВРС, ХХІV-ти състав.
5
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на Н. АЛ. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.“***“ ***, сума в размер на 320
/триста и двадесет лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6