№ 9224
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110171431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ..., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ срещу ....
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка „К.”, клауза „П. К.“, за която е съставена застрахователна полица № ..., е
изплатил застрахователно обезщетение на увредения от застрахователно събитие –
ПТП, станало на 14.01.2021 г. около 14:00 часа в гр. П., на ул.„...“ при кръстовището с
ул. „...“ за щетите по застрахованото имущество - автобус марка „И.“, модел „К.“ с рег.
№ .... Поддържа, че при застрахователя е била образувана преписка по щета № ..., във
връзка с която е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в
размер на 2 226,50 лева. Счита, че след като е удовлетворил застрахователната
претенция на застрахования по имуществената застраховка, се е суброгирал в правата
на последния срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ („ГО”) до размера на платеното обезщетение. Поддържа твърдения,
че за другия участник в ПТП – водача на автомобил марка „О.“, модел „К.“ с рег. № ...,
е била сключена застраховка „ГО” при ответника, валидна към момента на настъпване
на ПТП. Навежда твърдения, че за произшествието между водачите е бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, в който е бил отразен механизъм на ПТП
сочещ, че причина за настъпване на застрахователното събитие е поведението на
застрахования при ответника водач, който при движение по ул. „...“ преминава
кръстовището с ул. „...“ на червена светлинна сигнализация на светофарната уредба и
удря преминаващия в този момент през кръстовището на зелена светлинна
сигнализация на светофара автобус, причинявайки му щети. Поддържа твърдения, че е
поканил ответника да заплати сумата от 2 241,50 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски, че
поканата е получена от ответното дружество, но в предоставения срок за доброволно
плащане такова не е постъпило. Претендира заплащането на сумата от 2 241,50 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение на основание чл. 411, ал. 1 КЗ
с включени ликвидационни разноски по щета, заедно със законната лихва от датата на
1
депозиране на исковата молба (13.12.2021 г.) до окончателното плащане на сумата.
Претендира сторените в производството съдебно – деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидна застраховка „ГО“ за автомобил марка „О.“, модел „К.“ с рег. №
... към момента на настъпване на произшествието, както и че ищецът е бил страна по
валиден застрахователен договор за застраховка „К.“ за автобус марка „И.“, модел
„К.“с рег.№.... Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието. Възразява, че поведението на водача, чиято гражданска отговорност е
застраховал, не е причина за настъпването на произшествието. Твърди, че същото е
причинено от неправомерното поведение на водача на автобус марка „И.“, модел „К.“,
като счита, че същият е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.50а ЗДвП. В условията на
евентуалност твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
поведението на двамата водачи. Възразява, че ремонтът на автобус марка „И.“, модел
„К.“ е могъл да се извърши на по-ниски цени, следователно претенцията на ищеца се
явява завишена по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да
бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са
обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на управлявалия застрахованото имущество по
застраховка „К.“ водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата,
разписани в разпоредбите на чл. 20 и чл. 50а ЗДвП.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че
на на 14.01.2021 г. около 14:00 часа в гр. П., на кръстовището на ул.„...“ и ул. „...“, е
настъпило ПТП между автобус марка „И.“, модел „К.“ с рег.№ ... и автомобил марка
„О.“, модел „К.“ с рег. № ..., че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
марка „О.“, модел „К.“ с посочения рег. номер е към момента на настъпване на
произшествието е била застрахована по силата на договор за застраховка „ГО“,
сключена с ответното дружество, както и че за автобус марка „И.“, модел „К.“ е бил
сключен договор за застраховка „К.” по застрахователна полица № ..., действащата към
датата на процесния инцидент, че във връзка с произшествието при ищеца е била
заведена преписка по щета № ..., по която същият е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2 226,50 лева и е реализирал 15 лева ликвидационни разноски
във връзка с определяне и изплащане на застрахователното обезщетение.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около
механизма на настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата
2
водачи се намира в причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на
вредите, настъпили за застрахованото по застраховка „К. на МПС“ лице, за които
ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
двустранен констативен протокол, съставен и подписан от двамата водачи, участвали с
управляваните автомобили в процесния инцидент. От съдържанието на същия се
установява, че щетите за автобус „И.“ са настъпили в лява предна част на това МПС, а
за лек автомобил „О. К.“ – в предната част на този автомобил.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Н. КР. Г., водач на лек
автомобил „О. К.“ при процесното ПТП. От показанията на свидетеля се установява, че
с управлявания от нея автомобил се е движила по ул. „...“. Навлязла е в кръстовището
на зелен светофар с посока движение направо, когато друг участник в движението,
движещ се по ул. „...“ в срещуположна на свидетеля посока, е предприел маневра ляв
завой, като по този начин е отнел предимството за преминаване направо на свидетеля.
Г. е задействала спирачната уредба, за да избегне удара със завиващия автомобил.
Тогава колата загаснала в кръстовището. Свидетелят споделя, че не може да прецени
колко време е престоял автомобилът в кръстовището, защото се притеснила силно от
създалата се ситуация, още повече е видяла как автомобилът я заобикаля отзад. Искала
е по възможно най-бързия начин да се изнесе от кръстовището. Запалила е двигателя
на автомобила и потеглила, но не може да си спомни с каква скорост се е движила. В
следващия момент се блъснали с автобус, който е идвал от дясната страна на свидетеля
по ул. „...“. Свидетелят не е обърнала внимание кога се е променил режимът на
светофара, като предполага, че когато е навлязла в кръстовището на зелен светофар,
автобусът е изчаквал на червено. Не е задействала аварийните светлини, тъй като е
бързала да се изнеса от кръстовището. Ударът за управлявания от нея автомобил е бил
в дясната страна, а за автобуса – в неговата лява, но не в предната част, а от ляво - до
гумата. Свидетелят не може да определи с каква скорост се е движила тя, както и с
каква скорост се е движил автобусът.
В производството е прието заключението на САТЕ, на което настоящият състав
на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от
него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на същото
съдът приема за установено, че водачът на лек автомобил „О. К.“ се е ударила със
същия в преминаващия перпендикулярно през кръстовището автобус „И.“. Вешото
лице е пояснило, че преценката му относно причината за настъпване на
произшествието е направена на база схемата, съдържаща се в двустранния констативен
протокол, описаните в същия щети по превозните средства, писмените доказателства,
намиращи се по делото, показанията на разпитания свидетел и снимковия материал,
предоставен му от страна на ищеца във връзка с процесното ПТП. Според вещото лице
описаният механизъм съответства на щетите по автобуса, получени вследствие на
произшествието. Съгласно заключението стойността на ремонта на увреденото
имущество към датата на събитието възлиза на сумата от 2236,00 лева без ДДС или
2683,20 лева с ДДС.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на
вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения иск е доказана.
Причина за настъпване на произшествието е поведението на застрахования по
застраховка „ГО“ при ответника водач, която макар да е навлязла в кръстовището на
зелен светофар с посока направо, след като двигателят на управлявания от нея
автомобил е угаснал, е предприела потегляне и движение направо, без да се увери, че
може безпрепятствено да премине през и да освободи кръстовището, движейки се
направо. Съдът приема, с оглед липсата на каквито и да било доказателства в противна
насока, че автобус „И.“ е изчаквал на кръстовището за подаване на разрешаващ сигнал
3
за движение и е предприел движение направо по ул. „...“ на зелен сигнал на
светофарната уредба. Водачът на това МПС е преминавал през кръстовището, в което в
този момент се е намирал спрял автомобил „О. К.“ /доколкото от свидетелските
показания е установено, че автомобилът е бил угаснал в кръстовището/. От зоната на
настъпване на щетите по двата автомобила, съдът приема, че с предната си част
автобусът вече е подминавал лекия автомобил, движейки се перпендикулярно на
посоката на движение на последния. В този момент водачът Г. е потеглила и с
предната част на лекия автомобил е ударила преминаващия през кръстовището автобус
в неговата странична лява част. В момента на потегляне за движение в посоката, в
която водачът на застрахования при ответника автомобил е предприел преминаване
направо и напускане на кръстовището, последната не е съобразила пътната обстановка,
в това число и че светофарната уредба не ѝ е позволявала продължаване на движението
направо, доколкото разрешен сигнал за преминаване вече е бил подаден за движещите
се по перпендикулярната ул. „...“. Ето защо и съдът приема, че с действията си водачът
на лекия автомобил е нарушила правилото на чл. 31, ал. 7 ППЗДвП, както и това на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, като не се е уверила, че пътната обстановка позволява безаварийно да
извърши маневрата, която е предприела, като се съобрази с положението, посоката и
скоростта на движение на останалите участници в движението, в това число и на
преминаващия през кръстовището автобуд „И.“.
Възражението на ответника, че изключителна причина за настъпване на
произшествието, респ. принос за настъпването му наред с водача на лекия автомобил,
има водачът на автобуса, по мнение на настоящия състав на съда е неоснователно. Тук
е мястото да се посочи, че трайната съдебна практика на върховната инстанция по
граждански и търговски дела възприема разрешението, че за да е налице
съпричиняване, приносът на пострадалия следва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, като конкретният
принос следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и навеждане на конкретни обстоятелства, на
които се основава възражението и то в срока за отговор на исковата молба,
респективно и след изтичане на този срок, ако не е могъл да узнае конкретните
обстоятелства своевременно /в този смисъл решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. №
540/2012 г. на ВКС, ТК, решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС,
ТК и др. /.
При това положение, съобразявайки последователно формираната практика по
реда на чл. 290 ГПК /решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.;
решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК, Решение № 151/12.11.2012 г.
по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о. и решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г.
на I т. о. / съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваването
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице /решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК/.
В случая с отговора на исковата молба ответникът застраховател е релевирал
възражение за причиняване на вредите от водача, управлявал застрахованото по силата
на застрахователен договор за имуществена застраховка МПС, като е въвел твърдения,
че водачът на застрахованото при ищеца имущество е допуснал нарушения на
правилата на чл. 20 и чл. 50а ЗДвП.
Не се установява от представените по делото доказателства /а и не са наведени
такива твърдения в производството/ водачът на това МПС да е предприел преминаване
през кръстовището на сигнал, неразрещаващ движение. В действителност, както съдът
приема за установено, че към момента на предприемане на маневра за преминаване
направо през кръстовището, водачът на автобуса е имал възможност да възприеме
престояващият в кръстовището на червен за него сигнал на светофара лек автомобил
„О. К.“. Такова конкретно възражение не е и въведено от ответника в производството.
Не може да се приеме обаче, че с поведението си водачът на автобуса е нарушил
4
правилата на чл. 20 и чл. 50а ЗДвП, както поддържа ответникът с отговора на исковата
молба и в съдебното заседание, проведено на 14.07.2022 г. по делото.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Не се установява от материалите по
делото произшествието да е настъпило поради неупражнен достатъчен контрол от
страна на водача на автобуса, доколкото съгласно възприетия механизъм на
настъпване на ПТП водачът на лекия автомобил се е ударил в лявата странична част на
автобуса.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. От събраните в хода на производството доказателства не се установява,
че водачът на автобуса е управлявал същия с несъобразена с пътните условия скорост
на движение. Както се посочи и по-горе, автобусът е изчаквал на кръстовището
разрешаващ сигнал на светофарната уредба, навлязъл е на такъв по ул. „...“ и е бил
ударен от лекия автомобил, предприел потегляне от спряло състояние и преминаване
през кръстовището, когато автобусът вече е преминавал през него /предвид данните за
контактните зони в момента на настъпване на удара между двете превозни средства/.
Именно поради последното, съдът приема, че скоростта на движение на автобуса не се
намира в причинна връзка с настъпване на произшествието, още повече по делото
липсват всякакви данни каква е била тази скорост и дали ако е била по-ниска
инцидентът не би настъпил.
Неоснователно от страна на ответника се поддържа също, че водачът на автобус
„И.“ е нарушил правилото на чл. 50а ЗДвП, с което си поведение е допринесъл за
настъпване на произшествието. Съгласно посочената разпоредба забранено е
навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение. От данните по делото съдът приема, че е била
налице възможност автобусът да премине безпрепятствено през кръстовището, ако
водачът на лекия автомобил не се е ударил в него. Забраната за преминаване съгласно
обсъждания законов текст важи в случаите, в които пътната ситуация в кръстовището
към момента на предприемане на преминаването на разрешаващ сигнал на
светофарната уредба ще принуди водача да спре в кръстовището. В конкретния случай
с оглед възприетия механизъм на ПТП водачът на автобуса е можел да премине през
кръстовището, ако водачът на лекия автомобил не бе предприела потегляне и
преминаване през същото на забранен за нея сигнал на светофара. Следователно ако
последната беше осигурила безопасното извършване на предприетата маневра,
изчаквайки преминаването на автомобилите, движещи се на разрешен за тях светофар,
и извършвайки преминаване /освобождаване на кръстовището на разрешен за този
водач светофар, то произшествието не би настъпило.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на лек автомобил „О. К.“ е извършил виновно противоправно
деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по
имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил застрахователно
обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност на вредите
съгласно заключението на САТЕ. Ето защо и искът следва да бъде уважен за пълния
предявен от ищеца размер /2241,50 лева/.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
5
производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 853,95 лева
/държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, заплатено по
банков път/. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., с адрес на управление: ... да заплати на ..., ЕИК ..., с
адрес на управление: ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2241,50 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 14.01.2021 г. в гр. П., по
застрахователна преписка по щета по застраховка „К. на МПС“ № ... за автобус марка
„И.“, модел „К.“, с peг. № ..., с включени разноски за определяне и изплащане на
обезщетението, ведно със законната лихва от предявяване на иска /13.12.2021 г./ до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес на управление: ... да заплати на ..., ЕИК ..., с адрес
на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 853,95 лева – разноски за
настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: IBAN:
BG16 BUIN 7444 1010 0020 91, „Алианц Банк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6