№ 29
гр. София, 19.04.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:полк. Стойко Др. Спасов
подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600020 по описа за 2022 година
образувано по частен протест от полк. Станимир Павлов Чернев – военен
прокурор при ВОП - Сливен, срещу протоколно определение № 5 от
23.02.2022 г. по нохд № 145/2021 г. по описа на Военен съд - Сливен.
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
За да се произнесе, настоящият въззивен съдебен състав съобрази
следното:
На 25.11.2021 г. във Военен съд – Сливен е образувано НОХД №
145/2021 г. по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура
Сливен обвинителен акт срещу о.з. майор ИВ. Г. ЯН. от в.ф. .... – Я., о.з.
капитан ИВ. Й. Й. – бивш военнослужещ от в.ф. .... – Я. и гражданското лице
Т. Р. Р. от гр. Я..
Обвиняемият о.з. майор ИВ. Г. ЯН. от в.ф. .... – Я. е предаден на съд за
това, че:
1. През периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в град Я., действайки в
съучастие с о.з. капитан ИВ. Й. Й., подбудил гр.л. Т. Р. Р., управител на
фирма „К. – Р.и“ ЕООД гр. Я., да достави по-малко дела от договореното
във в.ф. .... – Я. и го подпомогнал чрез отстраняване на спънки
изготвяйки приемо-предавателния протокол и складовата разписка чрез
съставяне на документи с невярно съдържание: фактура №
153/11.10.2016 г., приемо – предавателен протокол рег. № 3-
3490/12.10.2016 г., складова разписка за приемане/предаване на
материални запаси № 012485/11.10.2016 г. и използване на превозен
билет № 391300/05.10.2016 г., Я. съзнателно дал възможност на фирма
„К. – Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо
имущество в размер на 3 579,84 лева, собственост на С.в., с намерение да
го присвои – престъпление по чл. 212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.3 и ал.4
1
от НК.
2. По същото време и същото място – от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г. в
град Я., о.з. майор ИВ. Г. ЯН. с цел да набави имотна облага за фирма
„К. – Р.и“ ЕООД – Я. в размер на 3 579,84 лева и да причини вреда на
С.в., злоупотребил с властта си в разрез със задълженията си по
длъжностна характеристика в т. VI Функционални задължения за мирно
време и чл. 160, т.14 и т. 24 от УВСВСРБ и от това произлезли вредни
последици – престъпление по чл. 387, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
3. През периода от 10.09.2016 г. до 16.11.2016 г. във в.ф. .... – Я., не
изпълнил задължение по служба визирани в длъжностната му
характеристика в т. VI Функционални задължения за мирно време и чл.
160, т.13, т.14, т.15 и т. 19 от УВСВСРБ и злоупотребил с властта си и от
това произлезли вредни последици – престъпление по чл. 387, ал.3, вр. с
ал.1 от НК.
Обвиняемият о.з. капитан ИВ. Й. Й. - бивш военнослужещ от в.ф. .... –
Я. е предаден на съд за това, че:
1. През периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в град Я., в съучастие с
гр.л. Т. Р. Р. и о.з. майор ИВ. Г. ЯН. от в.ф. .... – Я., действал като
помагач – умишлено не контролирал доставката на договореното
количество дърва за огрев, чрез използване на документи с невярно
съдържание: фактура№ 153/11.10.2016 г., приемо – предавателен
протокол рег. № 3-3490/12.10.2016 г., складова разписка за
приемане/предаване на материални запаси № 012485/11.10.2016 г. и
използване на превозен билет № 391300/05.10.2016 г., Я. съзнателно дал
възможност на фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно
основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579,84 лева,
собственост на С.в., с намерение да го присвои – престъпление по чл.
212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.
2. През периода от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г., в гр. Я., не изпълнил
задълженията си по служба, визирани в т. 1 и т. 2 от заповед № ЗРД –
1108/04.10.2016 г. на командира на в.ф. .... – Я., с цел да набави имотна
облага за фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. в размер на 3 579,84 лева,
собственост на С.в. и от това произлезли вредни последици –
престъпление по чл. 387, ал.3, вр. ал.1от НК
Обвиняемият гражданското лице Т. Р. Р. от гр. Я. е предаден на съд за
това, че през периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в град Я., в съучастие с
о.з. майор ИВ. Г. ЯН. и о.з. капитан ИВ. Й. Й. и двамата от военно
формирование .... – Я., действайки като извършител, чрез използване на
документи с невярно съдържание: фактура№ 153/11.10.2016 г., приемо –
предавателен протокол рег. № 3-3490/12.10.2016 г., и превозен билет №
391300/05.10.2016 г., Я. съзнателно дал възможност на юридическото лице
фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо
имущество в размер на 3 579,84 лева, собственост на С.в., с намерение да го
присвои – престъпление по чл. 212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
2
С атакуваното определение в разпоредително заседание от 23.02.2022 г.,
състав на Военен съд - Сливен е прекратил съдебното производство по НОХД
№ 145/2021 г. по описа на ВС – Сливен и е върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в
обстоятелствената част на определението.
Съдът е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, довело
до нарушаване правото на защита на подсъдимите Я. и Й. по смисъла на чл.
249, ал.4, т.1 от НПК да научат за какво престъпление са привлечени в това
качество, тъй като от една страна прокурорът е приел, че по отношение на
деянието по чл. 212, ал.2 от НК във вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
Подсъдимият Я. е действал в съучастие с Й. в качеството на подбудител и
самостоятелно като помагач, а подсъдимият Й. по отношение на това деяние е
действал в съучастие с Я. като подбудител без да се посочи по какъв начин
двамата са подбудили Т. да извърши инкриминираното деяние.
Същевременно е посочената правна квалификация за подсъдимия Й. по чл.
212, ал.2 от НК във вр. чл. 20, ал.4 от НК като помагач. В обстоятелствената
част и в диспозитива на обвинителния акт е описана деятелност на
подсъдимите Я. и Й., която сочи и на друга форма на съучастие.
По отношение на подсъдимия Я., за извършено престъпление по чл.
387, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът е приел, че е налице противоречие между
обстоятелствената част и доспозитива на обвинителния акт, което е довело до
нарушаване на правото му на защита, тъй като подсъдимия Я. не би могъл да
разбере в какво точно се обвинява. Също така е приел, че е налице неяснота и
противоречие в така формулираното обвинение, тъй като от една страна в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е приел, че
подсъдимият е злоупотребил с властта си по т. 14 от Устава и е злоупотребил
със служебно положение по т. 24 на чл. 160 от Устава, а в диспозитива е
приел, че подсъдимият единствено е злоупотребил с властта си. Също така,
съдът е приел, че вредните последици по чл. 387, ал.1 НК не могат да бъдат
хипотетични, предполагаеми или възможни в неопределено време, като
посочва, че законът изисква те да бъдат конкретни и реално причинени.
Съдът е изложил мотиви, като се е позовал на Постановление № 8/78 г.,
изм. и доп. с Постановление № 7/89 г., на Пленума на ВС, т.2а, според което
по чл. 212, ал.2 от НК отговаря онзи, който чрез съставяне на документ с
невярно съдържание съзнателно даде възможност на другиго да получи, без
правно основание обществено имущество. Тук деецът лично участва в
съставянето на документа и то с намерение в бъдеще да бъде използван за
получаване от другиго на обществено имущество без правно основание.
Съставителят лично не получава обществено имущество.
В частният протест против атакуваното протоколно определение №
5/23.02.2022 г. по НОХД № 145/2021 г. по описа на ВС – Сливен, се твърди,
че определението е неправилно. Излагат се съображения, че обвинителният
акт е формулиран по начин, който е определил предмета на доказване от
3
гледна точка на извършените престъпления и участието на обвиняемите в тях
и е определил основните рамки на доказване в процеса и осъществяване на
правото на защита. В него са посочени фактите, които обуславят
съставомерността на деянията по чл. 212 НК и чл. 387 НК, както и формите на
съучастие за всеки един от подсъдимите поотделно. Прокурорът не възразява
срещу изводите на първоинстанционният съд, че е налице несъответствие
между обстоятелствената част и доспозитива на обвинителния акт досежно
едната от формите на обвинителния акт по отношение на Я. досежно
обвинението по чл. 387, ал., вр. ал.1 от НК – злоупотреба със служебно
положение.
Иска се отмяна на определението на Военен съд – Сливен, с което е
прекратено съдебното производство и върнато делото на ВОП – Сливен, за
отстраняване на процесуални нарушения, като делото да бъде изпратено на
ВС - Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия.
След като обсъди изложените в нея доводи, съдържанието на
обвинителния акт, мотивите на атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, въззивният състав намира частния протест за неоснователен.
Отстранимите съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати по време на досъдебното производство са дефинирани в
разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК, при чието приемане законодателят се е
ръководил от постановките на ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС. Независимо, че то
е прието при действието на отменения НПК /обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ,
бр. 86/2005 г./, към настоящия момент съдържащите се в него принципни
постановки не са изгубили своето значение поради идентичността в
съдържанието на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 НПК /отм./ и чл. 246, ал. 2 от
сега действащия НПК, което изрично е посочено и в ТР № 6/19.02.2018 г.
ОСНК ВКС.
С т. 4.2 на ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС е прието, че чрез обвинителния
акт обвинението следва да се формулира така, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин се поставят основните рамки на процеса
на доказване и осъществяване правото на защита. Винаги, когато се
преценява обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се установи
дали непълнотите се отнасят до съставомерните признаци на деянието и
участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното
производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да се съблюдава
редакцията на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.
В чл. 246, ал. 2 НПК законодателят е указал какво следва да е
съдържанието на обстоятелствената на обвинителния акт – извършеното от
обвиняемия престъпление, времето, начина и мястото на извършването му,
пострадалото лице, размерът на вредите, пълни данни за личността на
обвиняемия. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е
4
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице
противоречие и неяснота в диспозитива и обстоятелствената част на
обвинителния акт, относно формата на съучастие в инкриминираното деяние
на подсъдимите Я. и Й.. Настоящият въззивен съдебен състав напълно
споделя изводите на съда, че подбудителството и помагачеството са форми на
съучастие, при които съучастникът само допринася за осъществяване на
престъплението, без да участва в неговото изпълнение. В обвинителният акт
е описано, че подсъдимият Я. е осъществил деянието в съучастие с Й. като
подбудител, а от друга, че подсъдимият Я. е действал като помагач, като е
изложил съображения само в тази насока, относно извършеното от
подсъдимия в качеството му на помагач, но не и на подбудител. Също така
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт е налице непълнота, тъй като не
е посочено по какъв начин подсъдимият Я. в съучастие с подсъдимият Й. е
подбудил и умишлено склонил подсъдимият гр.л. Р. - управител на фирма „К.
– Р.и“ ЕООД Я., да извърши деянието. Действително, съставите на
документната измама се характеризират с това, че имат за престъпен резултат
не само имущественото засягане на пострадалия, но и обективното
облагодетелстване на свое или чуждо имущество, когато деецът получи сам
предметът на престъплението или даде на другиго възможност да стори това.
Посредством използването на порочен документ, което се явява първият акт
от съставното престъпление, се стига до заблуждаване на адресата, което го
мотивира да се разпореди със свое или чуждо движимо имущество в полза на
дееца. След като ползва документа, деецът получава чуждото движимо
имущество, което е втори акт от съставното престъпление, без правно
основание с намерение да го присвои. В конкретния случай, се касае за два
акта, а именно: улесняващ - измамливо ползване на порочен документ и
улеснен - получаване на предоставено чуждо имущество. Престъпният
резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на
престъплението от страна на дееца. Документната измама в полза на другиго
по чл. 212, ал. 2 от НК има за изпълнително деяние съставянето на документ
по ал. 1 от дееца и ползването му пред адресата на измамата, с което се дава
възможност на друго лице да получи чуждото имущество в следствие на
извършеното от измамения разпореждане. И тук са предвидени два акта -
измамливо ползване на опорочени документи, а преди него са изготвени
порочни документи с участието на подсъдимия Я. и подсъдимия Р..
Престъпният резултат се изразява в получаване на имущество от третото
лице, а не от дееца.
Ето защо, настоящият въззивен състав счита, че не са посочени и
описани достатъчно ясно всички основни факти, обуславящи съставомерните
признаци на престъплението, за което подсъдимите са привлечени в
качеството на обвиняеми лица и по този начин обвинителната теза не е
формулирана в съответствие с разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК и ТР №
2/2002 по т.д. № 2/2002 г на ОСНК на ВКС - в частност с т. 4.2.
5
На следващо място, очертаните от прокурора факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт се разминават с посочената в диспозитива на
обвинителният акт текстуална и правна квалификация на престъплението по
чл. 387, ал.3 от НК по отношение на Я., тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът е приел, че „с цел да набави имотна облага за
фирма „К. – Р.и“ ЕООД – Я. в размер на 3 579,84 лева, собственост на С.в.
(каквато е вредната последица по чл. 212, ал.2 от НК за С.в.) злоупотребил с
властта си в разрез със задълженията си по длъжностна характеристика и чл.
160, т.14 и т. 24 от УВСВСРБ, и от това произлезли вредни последици, а в
диспозитива е приел, че подсъдимия е злоупотребил само с властта си.
В този смисъл изготвения от прокурора обвинителен акт не е годен да
изпълни основното си предназначение. Доколко и в каква степен посочените
от него в обстоятелствената част на обвинителният акт факти обезпечават или
са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние е
въпрос, който прокурорът решава единствено и само въз основа на
формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол
във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.
При положение, че в обвинителния акт не са описани точно и
разбираемо релевантните за повдигнатото обвинение факти съобразно
преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемите лица да
узнаят в какво точно са обвинени е нарушено.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира, че
съдържанието на внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл. 246 НПК и с неговото изготвяне са нарушени процесуалните права на
подсъдимите о.з. майор ИВ. Г. ЯН., о.з. капитан ИВ. Й. Й. и гр.л. Т. Р. Р.,
поради което определението на съда, с което е прекратено съдебното
следствие по делото и е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на
определението, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 5 от разпоредително
заседание, проведено на 23.02.2022 г. по НОХД № 145/2021 г. по описа на
Военен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7