Разпореждане по дело №564/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 485
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20192100900564
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                             Р   А    З    П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

Номер 485                                    07.02.2020 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На  седми февруари, две хиляди и двадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                               

                                                           Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело  №564 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

    С вх.№2520/06.02.2020 г. е постъпил  отговор на исковата молба от ответника Г.Д.Ж.. Предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се валидността на клаузите на чл.15, чл.17 и чл.18 от Договора за кредит като неравноправни по смисъла на ЗЗП като същите се оспорват като нищожни на основание чл.146 във вр. с чл.143 ал.2 т.10, т.11 и т.13 от ЗЗП / респ. – чл.143 т.9 , т.10 и т.12 от ЗЗП в редакцията му  действаща към момента на сключване на договора/. Произволното определяне и изчисляване на  базовия лихвен процент и надбавката към лихвата представлява едностранно пределяне съдържанието на договора и е нищожно на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Нищожността  на клаузата за възнаградителната лихва по договора за кредит след неговото трансформиране в стандартен  води според страната до недействителност на самия договор. Оспорва се и валидността на клаузите на чл.11 и чл.11.1 от договора за кредит като неравноправни по смисъла на ЗЗП като същите се опредлят от ответника за нищожни на основание чл.146 във вр. с чл.143 ал.2 т.10, т.11 и т.13 от ЗЗП. Извършеното от банката едностранно завишение на лихвения процент по кредита е довело до това, че с извършените от ответника плащания е погасявана лихва , вместо главница и лихва. По този начин размера на непогасената главница по кредитадокато същият е в режим на овърдрафт, е формиран незаконосъобразно. И тъй като  незаплатеният остатък от кредита в режим на овърдрафт се трансформира в главница по стандартния кредит, която именно се явява предмет на делото – то следователно  неправилно е определен  размера на ищцовата претенция и същата според  ответника е неоснователна. Платените лихви над първоначално уговорения лихвен процент са  неоснователно платени по нищожна клауза и подлежат на връщане – това е сумата в размер на 6988.23 лв. В тази връзка се прави възражение за прихващане със сумата от 6988.23 лв. Оспорва се и  валидността на клаузата на чл.16 .1 от договора за кредит, по която банката – ищец начислява и  събира в допълнение към договорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над нея в размер на 15 пункта годишно. Тази клауза също се явява недействителна. По този начин недължимо платена се явява сумата от 152.86 лв., с която също се прави прихващане от страна на ответника. Оспорва се и валидността на клаузата по чл.16.2 от договора за дължимост на неустойка при  забава плащането на възнаградителна лихва – 15% месечно върху забавените  суми или 180% годишно. Тази клауза се оспорва  като нищожна – противоречаща на добрите нрави , а като наказателна лихва противоречи и на закона , тъй като  представлява  лихва върху лихва – анатоцизъм. По този начин нейстойката върху просрочени лихви е недължимо платена и подлежи на връщане – в случая това е сума в размер на 3186.53 лв., представляваща сбора от недължимо платени по кредита след неговото трансформиране в стандартен неустойки по лихва – гратисен период / 180%/ в размер на 3150.35 лв. и неустойки върху просрочена лихва / 180%/ в размер на 36.18 лв. Заявява се прихващане със сумата в размер на 3186.53 лв. Моли се за отхвърляне на иска изцяло, при условия на евентуалност – ако се приеме , че ищцовото вземане съществува , то да се вземат предвид погасяването чрез направените възражения за прихващане на двете вземания  до размера на по-малкото и се отхвърлят изцяло или отчасти исковете като неоснователни поради погасяване на ищцовите вземания изцяло или отчасти чрез извършеното  съдебно прихващане. Не се възразява по приемането  като доказателства по делото на договори , споразумения към тях, ч. гр.дела. По отношение на назначаването на ССчЕ не се възразява , като се допълват въпросите към нея – като се иска и отговорите да се дадат в табличен  вид , проследяващ отделните вноски и  хронология като обща сума / Вж. л.11-12 по ОИМ/. Представят се  като доазателства по делото – извлечения от банкови сметки на Г.Ж.. Моли се за даване на възможност за допълнителни доказателствени искания.

      Съдът намира , че  на основание чл.372 от ГПК на  ищцовата страна – „Алианц Банк България“АД следва да се връчи  копие от отговора на исковата молба на Г.Д.Ж.  като  се  даде възможност на ищцовата страна за подаване на допълнителна искова молба

    

    Съобразно горното и на осн. чл.372 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

    Р А З П О Р Е Д И :

 

    ПРЕПИС  от отговора  на исковата молба /ОИМ/ на Г.Д.Ж. ***  ведно с приложенията да се връчат на ищцовата страна – „Алианц Банк България“АД – гр.София като предоставя на същата  възможност по чл.372 от ГПК -  в двуседмичен срок от получаване на  отговора на исковата молба да  подаде  допълнителна искова молба / ДИМ/.

    

 

                                                         Окр. съдия: