ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 19.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „Е” въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети януари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 6445
по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила от ищеца - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ въззивна
жалба, срещу Решение № 66727 от 15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 70230/2016
г., по описа на СРС, 68 с-в, в частта, с която е оставен без разглеждане акцесорният иск с правно основание чл.86,ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 408,44 лв. за периода от 05.12.2012г. до 30.11.2016г. в
размер на 165,71 лв.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на решението /с характер на определение/ в обжалваната част,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон.
Поддържа, че уважаването на главния иск обуславя основателност и на предявения
при условията на кумулативно обективно съединяване акцесорен иск с правно
основание чл.86,ал. 1 ЗЗД. Сочи,
че задължението е изискуемо от момента на настъпване на вредите и от този
момент ответното дружество е в забава – чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй кат отговорността
на застрахователя по застраховка ГО е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител. Моли съда да уважи жалбата и присъди направените
разноски.
Ответникът по жалбата – ЗК „Л.и.“ АД, чрез процесуалния си
представител – юриск. И.Ц., с надлежно учредена представителна власт по делото,
е подал отговор, с който оспорва същата, поддържайки че с постановеното решение
в полза на жалбоподателя е присъдена законна лихва от момента на процесното ПТП
– 05.12.2012 г. до окончателното заплащане на сумата,в който е включен и
процесният период, поради което евентуално уважаване на искането би довело до
неоснователно обогатяване. Моли съда да остави без уважение жалбата и присъди
направените пред настоящата инстанция разноски.
Жалбата е подадена в указания от съда срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
В настоящия случай с Решение
№ 66727 от 15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 70230/2016 г., по описа на
СРС, 68 с-в, ответното дружество ЗК „Л.И.”АД е осъдено на АГЕНЦИЯ „П.И.”, сумата от 408,44 лв., представляващи неизплатения от ответника остатък
от дължимото на основание чл.226,ал.1
К3 /отм./ застрахователно обезщетение
за имуществените вреди,
причинени на пътни принадлежности - 24 метра стоманено предпазна ограда, в
резултат от осъществено на 05.12.2012г. на Републикански
път 1-7 при км 279+650 дясно пътно-транспортно проишествие по вина на водача на
Влекач „Скания”, с per. № *****застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.”АД,
заедно със законовата лихва върху
тази сума от 05.12.2012г. до окончателното плащане, а на основание чл.78,ал.1 ГПК и сумата от 207,24 лв., представляваща
направените от ищеца разноски
по настоящото дело - платените държавна такса и депозит за съдебната авто-техническа
експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща полагащото се на ищцовата агенция юрисконсултско възнаграждение. Решението в тази му част не е обжалвано
от ответното дружество и е влязло в законна сила.
В правилото
на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) е предвидено, че застрахователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
При
систематическото тълкуване на чл. 223, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ (отм.)
следва, че лихвата за забава не е част от вземането за обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди, а е законна последица от
неточното в темпорален аспект изпълнение. Тоест, те са част от обема на
гражданската отговорност на застрахования, респ. от онова, за което неговия
застраховател.
Началният
момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от
застрахователя обезщетение за вреди на увреденото трето лице по иска на деликвента
срещу застрахователя, е датата на настъпване на деликта, от който момент
вземането става изискуемо. Това се обуславя от обстоятелството, че договорът за
застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като при
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят се задължава да
заплати застрахователно обезщетение, ако на третото лице са причинени вреди от
застрахования, чиято гражданска отговорност е застрахована при застрахователя.
Застрахователното правоотношение възниква въз основа на договор, но
застрахователното събитие е юридическият факт от категорията на юридическите
събития, който поражда задължението на застрахователя да плати
застрахователното обезщетение за непозволеното увреждане, като е налице идентичност
на застрахователното събитие и непозволеното увреждане. Тоест, един и същ е
юридическият факт, който поражда задължението на застрахования да заплати
обезщетение за непозволеното увреждане и договорното задължение на
застрахователя да заплати същото, като изпълни своето собствено задължение по
договора за застраховка. Това е причината двете задължения да възникват в един
и същи момент – от момента, в който застрахованият дължи обезщетение за
вредите, причинени на увреденото от него лице, възниква и задължението на
застрахователя да заплати застрахователното обезщетение. Тези две задължения
имат едно и също съдържание, свързано със заплащането на определена парична
сума, която да покрие причинените на третото увредено лице имуществени и/или
неимуществени вреди. Поради тъждествеността на двете задължения и законната
лихва се дължи от застрахователя от момента на настъпване на вредите.
В конкретния
случай с влязло в сила Решение № 66727 от
15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 70230/2016 г., по описа на СРС, 68 с-в,
ответното дружество ЗК „Л.И.”АД е
осъдено на АГЕНЦИЯ „П.И.”
и законовата лихва върху сумата
от 408,44 лв., считано от 05.12.2012г. до окончателното плащане на сумата,
поради което СРС се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на законна
лихва за периода от 05.12.2012г. до
30.11.2016г. , като конкретния размер
следва да се определи към датата на плащането на главницата.
Ето защо в
конкретния случай съдът се произнесъл в пълен обем по искането на ищеца за
съдебна защита, тъй като е присъдил законна лихва за целия период от датата на
деликта до окончателното плащане, така, както е заявено в исковата молба. При
това положение вписването от съда в диспозитива на решението, че оставя без разглеждане
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 408,44 лв. за периода от 05.12.2012г. до 30.11.2016г. в
размер на 165,71 лв. във вътрешно противоречие с произнасянето от съда по
същество на спора и в този смисъл е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 66727 от 15.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 70230/2016 г., по описа на СРС, 68 с-в, в частта с характер на
определение, с която е оставен без разглеждане акцесорният иск с правно основание чл.86,ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 408,44 лв. за периода от 05.12.2012г. до 30.11.2016г. в размер
на 165,71 лв.
РЕШЕНИЕ № 66727 от 15.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 70230/2016 г., по описа на СРС, 68 с-в, с което ответното дружество ЗК „Л.И.”АД е осъдено на АГЕНЦИЯ „П.И.”, сумата от 408,44 лв., представляващи
неизплатения от ответника остатък от дължимото на основание чл.226,ал.1 К3 /отм./ застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на
пътни принадлежности - 24 метра стоманено предпазна ограда, в резултат от
осъществено на 05.12.2012г. на Републикански път 1-7 при км 279+650 дясно
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на Влекач „Скания”, с per. № *****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.”АД, заедно със законовата
лихва върху тази сума от 05.12.2012г. до окончателното плащане, а на
основание чл.78,ал.1 ГПК и сумата
от 207,24 лв., представляваща
направените от ищеца разноски
по настоящото дело - платените държавна такса и депозит за съдебната
авто-техническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 200
лв., представляваща полагащото се на ищцовата агенция юрисконсултско възнаграждение, е влязло в законна сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: