№ 56425
гр. София, 23.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110125571 по описа за 2022 година
намери следното:
Образувано е по заявление на АКПЗ ЕООД, ЕИК *** срещу ЕВГ. Г. Р. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. СО 1, бл.105, вх.А, ет.1, ап.127, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК сумата 455,77 лева (четиристотин петдесет и пет лева и 77
стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем Номер: 3983381/20.11.2020
г., сключен с с “ИАМ“ АД , ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 35,95 лева (тридесет и пет лева и 95 стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 30.11.2020 г. до 19.04.2021
г., сумата 53,51 лева (петдесет и три лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 20.04.2021 г. до 26.04.2022 г., сумата 60,00 лева (шестдесет
лева), представляваща такси за период от 19.04.2021 г. , сумата 230,28 лева (двеста и
тридесет лева и 28 стотинки), представляваща възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ , както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева (двеста лева).
Със заявлението се претендира, че длъжникът сключил Договор за паричен заем Номер:
3983381/20.11.2020 г.с “ИАМ“ АД, по силата на който получил сума в размер на 500 лева,
която се задължил да върне ведно с договорна възнаградителна лихва на 21 седмични
вноски. Твърди се, че длъжникът не изпълнил в уговорения срок задълженията си.
Заявителят поддържа, че между длъжника и „ФБ“ ЕООД бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № 3983381/20.11.2020 г., по силата на който „ФБ“ ЕООД се
задължило да сключи договор за поръчителство с “ИАМ“ АД и да отговаря пред него
солидарно с длъжника за задълженията на последния по договора за заем, включително и за
последиците от неизпълнение на договора. Заявителят твърди, че между „ФБ“ ЕООД и
„ИАМ“ АД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „ФБ“ ЕООД
изпълнил задълженията на длъжника спрямо заемодателя.
1
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или
с добрите нрави, а съгласно чл. 411, а. 2, т. 3 ГПК искането не следва да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да не е налице обоснована
вероятност за това.
В случая заявителя претендира изпълнение от длъжника на вземания, възникнали по
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните, породени от него, макар и като регресни
претенции се регулират от правилата на специалния закон. От друга страна самата
договорна връзка между длъжника и праводателя на заявителя, възникнала от договора за
предоставяне на поръчителство има потребителски характер и попада под обхвата на
Закона за защита на потребителите.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
Заявителят твърди, че с приложение №1 от 02.08.2021 г. към Рамков договор за Покупко-
продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. е придобил вземане за възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и „ФБ“ ЕООД. Видно
от твърденията на заявителя между „ФБ“ ЕООД, „ИАМ“ АД и длъжника са възникнали
взаимносвързани правоотношения. Сключването на договора за предоставяне на
поръчителство е предвидено като изискване за обезпечение на задълженията по договора за
заем съгласно чл.4 от същия. На практика възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи
„обезпечението“ се явява разход по договора за кредит, който длъжникът понася, извън
определените в самия договор за потребителски кредит разходи и лихви и по този начин
реално води до оскъпяване на кредита извън посочения в договора ГПР. Действително
възнаграждението е предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на
заемодателя, а по свързания с него договор за предоставяне на поръчителство. Посоченото
обаче съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй видно от договора за заем годишния процент на разходите по
кредита е 40 % и добавянето на разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне
на поръчителство възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед
механизма на действие на разпоредбите на договора за заем и този за предоставяне на
поръчителство и предвид свързаността на заемодателя и поръчителя /видно от справката от
партидата на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е именно заемодателя/
съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер.
Уговорката за дължимост на възнаграждение може да се прецени и като нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице,когато сделката
2
противоречи на общо установените нравствено-етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно,спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение,водещо до нищожност на сделката.Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода на страните се
ограничава от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите
нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на
сделката. В настоящия случай длъжникът е икономически по-слабият субект на
правоотношението,за когото на практика липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „ФБ“ ЕООД да му предостави поръчителство. Поетият от поръчителя
риск при предоставянето на поръчителство е покрит от предвидената законова защита на
субрагационните му претенции към неизпълнилия длъжник. Посоченото възнаграждение е
предвидено да се дължи на поръчителя във всички случаи, без значение дали длъжникът е
изправна страна по договора за кредит, а също така и да се дължи за всеки месец за периода
на действие на договора за кредит. Предвид посоченото съдът намира, че размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован
и несъответен на поетите от поръчителя задължения и рискове.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 3, ал.3 от договора за предоставяне
на поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на заемодателя, а при заплащане на суми, недостатъчни да погасят изискуеми
задължения на потребителя по договора за заем, с приоритет се погасяват вземанията на
поръчителя. По този начин на практика на длъжника се налага заплащането на
възнаграждението, за да се стигне до погасяване на заема, тъй като внасяне на сума, по-
малка от дължимата по двата договора, винаги ще води до наличие на неизпълнен остатък от
главницата по заема. Поради това тези уговорки съдът преценява като неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Същите са във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Посочените уговорки на чл. 3 от договора за
поръчителство от друга страна подкрепят убеждението на съда, че сумите, сочени като
възнаграждение за поръчителя, на практика са оскъпяване на кредита и съставляват
невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на заявителя по договор за
предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне
на императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и
т. 20 ЗЗП като неравноправна. Следователно вземане за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не е възникнало в полза на цедента в качеството му на
3
поръчител и следователно не е придобито и от заявителя по сключения с него договор за
цесия. Предвид посоченото искането за издаване на заповед за изпълнение за
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е в противоречие със закона и
добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи по договор с потребител и като
такова на основание чл. 411, ал. 2, т.2 и т.3 ГПК следва да бъде отхвърлено.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за разходи за извънсъдебно събиране
Заявителят претендира разходи и такси за събиране на вземането, която претенция е в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната лихва.
Заявителят твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на длъжника в
полза на заемодателя да е възникнало и вземане за лихва за забава, за което вземане също е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. На
допълнителни такси вследствие забавата на длъжника кредиторът няма право с оглед
императивната законова разпоредба, а и отделно не се твърди и няма данни такива разходи
действително да са направени за точно определени действия в конкретния случай.
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
(ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие
(ал.3). От друга страна разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК императивно изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния случай.
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора да възникне и вземане за
допълнителна такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в
настоящото производство. Предвид невъзникването на вземането в полза на заемодателя, то
такова вземане не е придобито и от заявителя по сключения между него и заемодателя
договор за цесия.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 и
т.3 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и разходи и такси за извънсъдебно събиране.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса следва
да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер
на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
4
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 25571/2022 г.
на АКПЗ ЕООД, ЕИК *** срещу ЕВГ. Г. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. СО 1, бл.105,
вх.А, ет.1, ап.127, В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата от 230,28 лв, представляваща вземане за възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство № 3983381/20.11.2020 г., сключен между
длъжника и „ФБ“ ЕООД с ЕИК ***, и за сумата 60 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране по договор за паричен заем № 3983381/20.11.2020 г., сключен между
длъжника и „ИАМ“ АД с ЕИК***, която е изплатена от „ФБ“ ЕООД на “ИАМ“ АД
съгласно Договор за предоставяне на поръчителство № 3983381/20.11.2020 г., сключен
между „ФБ“ ЕООД и длъжника, които вземанията са прехвърлени от „ФБ“ ЕООД на
заявителя с приложение №1 от 02.08.2021 г. към Рамков договор за Покупко-продажба на
вземания (цесия) от 02.03.2020 г.,както и в частта за разноските за разликата над 16,31 лева
до пълния претендиран размер 25 лева – за държавна такса и над 32,63 лева до пълния
претендиран размер – 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5