Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 25, 26 март 2019 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на
двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
Секретар
Савка Панова, прокурор …………, като разгледа докладваното от съдията Йовка
Бъчварова гражданско дело № 131 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
По
процесуалния ред на чл.422, ал.1 от ГПК са предявени искове по чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД. Ищец е „ЕВН България Електроснабдяване” АД, а ответник е Р.П.Н..
Твърди се, че ищецът доставял на ответницата електроенергия за периода
23.11.2014 г. до 22.01.2015 г., която не била платена. Обектът на доставка на
електроенергията бил в село Мокрен. За ответницата бил открит клиентски №
**********. Тъй като плащането било обвързано с краен падеж, се претендира
сумата 51.43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.01.2015 г.
до 19.11.2017 г., както и законната лихва от подаване на заявлението на
20.11.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението. За претендираните
суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 408/21.11.2017 г.
по ЧГД № 524/2017 г. на РС Котел, връчена на ответницата при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Установителните искове се предявявали в изпълнение на
указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
вземането, за което в полза на ищеца била издадена заповедта за изпълнение.
Претендира направените разноски за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждание в настоящото производство и в хода на заповедното производство.
Назначеният
на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата – адв. Г.М. ***,
не оспорва предявените искове.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Предявените искове се поддържат чрез
писмено становище.
Ответникът се представлява от особения
представител адв. Г.М., който поддържа отговора, но оспорва частично иска, като
твърди, че ответницата е собственик на ½ идеална част от
електроснабдения имот, поради което искът следвало да се отхвърли за половината
от претендираните суми.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна
:
Ответницата е потребител на електрическа енергия,
доставяна от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД в обект жилищна сграда в село Мокрен, община Котел,
клиентски № **********.
От представените и приети
по делото като писмени доказателства - извлечение от сметка и фактури се
установява, че за периода от 23.11.2014 г. до 22.01.2015 г. е фактурирана
електрическа енергия на стойност 182.49 лв.
Ответницата е придобила
½ идеална част от имота на основание нотариален акт № 120/23.07.2002г. Другата
½ идеална част е била придобита от трето за делото лице Г. Живков Г..
Имотът бил възложен на Д.С. с
постановление, вписано в СВ Котел на 09.05.2016г.
На 20.11.2017 г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Р.Н.. На 21.11.2017 г. е издадена заповед за изпълнение №
408, с която ответницата е осъдена да заплати на заявителя сумата 182.49 лева,
представляващи стойността на доставена и потребена електрическа енергия за
периода от 23.11.2014 г. до 22.01.2015 г., 51.43 лева, представляващи мораторна
лихва за времето от 27.01.2015 г. до 19.11.2017 г., законната лихва от подаване
на заявлението на 20.11.2017 г. и разноски в размер на 75.00 лева – 25.00 лева
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като заповедта е била съобщена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок от връчването на разпореждането. Исковата молба е подадена на 29.03.2018 г. при спазване на
едномесечния срок.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са
частично основателни.
Установено е, че ищецът е
издал фактури за съответните количества електроенергия, доставена в имота, за
който на ответника е открит клиентски номер като потребител.
Доколкото по делото не се установява друго, съдът
приема, че за посочения период ищецът, като
като краен снабдител с електрическа енергия, е доставил до обекта в село
Мокрен електроенергия на стойност 182.49 лева, която не е заплатена.
Съгласно чл.7, т.1 от Общите условия,
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се задължава да снабдява с
електрическа енергия при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД. Чл.18, ал.1 от Общите
условия задължава потребителя да заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цена
за снабдяване и цена за разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за
всички фактури. В чл.11, т.1 от Общите условия е
установено задължение в тежест на клиента да заплаща стойността на използваната
в обекта електрическа енергия в сроковете и по начините, предвидени в Общите
условия.
Основателно се явява
възражението на особения представител, че ответницата, като собственик на
½ идеална част от електроснабдения имот, дължи половината от
претендираните суми. Възражението, независимо че не е заявено в срока
за отговор срещу исковата молба, не е преклудирано след изтичането му, тъй като
по характера си не е възражение по чл.133 от ГПК, а довод срещу основателността
на предявените искове, поради което съдът дължи произнасяне по него (решение № 358 от 18.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., III г. о.; решение № 84 от 25.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 142/2011 г., I т. о.; решение № 228 от 20.12.2010 г. на ВКС по
т. д. № 530/2010 г., II т. о. и други).
Ответницата и Г.Г. към релевантния период са
били собственици на електроснабдения имот. Собствеността
са изгубили по-късно, след като имотът е бил придобит от лицето Д. С. по силата на постановление за възлагане, вписано на 09.05.2016г.
С решение №
205/28.02.2019г. на ВКС, постановено по гражданско дело №
439/2018г., ІІІг.о., постановено по чл.290 от ГПК, което настоящият съдебен
състав изцяло споделя, е даден отговор на касационния въпрос кой е е длъжник по
вземане за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди, съгласно
Закона за енергетиката (ЗЕ). Направено е препращане към
мотивите на ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г.,
ОСГК, в които е извършено нормативно тълкуване на ЗЕ и е прието, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограничено вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор
между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия, тъй
като в ЗЕ се уреждат по сходен начин договора за продажба на електроенергия за
битови нужди и договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ регламентира правоотношението за продажба на електрическа
енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани
цени и публично известни общи условия. Продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител (този по чл.94а или по
чл.95 от ЗЕ), а купувач е крайният клиент (чл.91-92 вр. чл.97-98а от ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е
дадено в §1, т.2а от ДР на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по
чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ. Чрез тази дефиниция ЗЕ свързва качеството на длъжник на
цената с качеството на собственик или носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за
собствени нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г.,
т.1, последния абзац, се поддържа, че фактическото ползване не е
правнорелевантно в отношенията с крайния снабдител. Макар и
тълкуването да е във връзка със задълженото лице в случай на предоставяне за
ползване на единия съпруг на семейно жилище, придобито при условията на
съпружеска имуществена общност, разрешението следва да намери приложение и към
настоящия спор.
Ако бившият съпруг, ползващ жилището, не сключи договор с
топлопреносното дружество, то двамата бивши съпрузи, като съсобственици, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си
в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг.
Следователно е от значение кой е бил
собственик на електроснабдения имот към процесния период, а не кой е ползвал
имота и на чие име е открита партидата.
Тъй като ответницата е била собственик на ½
идеална част от имота, то тя следва да поеме половината от претендираното
задължение – 91.25 лева главница и 25.72 лева мораторна лихва, поради което
исковете следва да се уважат за посочените суми, а за разликата да се
отхвърлят.
По разноските :
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца разноските, съобразно уважената част от
иска.
Ищецът претендира заплащане
на разноските по заповедното производство, възлизащи в общ размер на 75.00
лева. В тежест на ответницата следва
да се присъдят половината от тях в размер на 37.50 лева.
Ищецът претендира заплащане на разноски по
установителното производство в общ размер 675.00 лева, от които 75.00 лева
държавна такса, 300.00 лева възнаграждение на особения представител и 300.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложим по силата на чл.37 от ЗПП се явява
чл.25 от НЗПП, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лева. С оглед цената на предявените
искове и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът определя
минимално възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Така общият
размер на размер на разноските, направени от ищеца, е 475.00 лева, от които
съдът следва да възложи половината на ответницата, а за разликата претенцията
подлежи на отхвърляне.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, седалище и адрес на управление град Пловдив,
ул. Христо Данов 37, ЕИК *********, срещу Р.П.Н., ЕГН **********,***, че ответницата дължи на ищеца част от присъдената му
със заповед № 408 / 21.11.2017 г. по частно гражданско дело № 524/2017 г. на РС
Котел главница в размер на 91.25 (деветдесет и един лева и двадесет и пет
стот), представляващи стойността на доставена и потребена електрическа енергия
за периода от 23.11.2014 г. до 22.01.2015 г. заедно със законната лихва,
считано от 21.11.2017г. до окончателното изпълнение на
задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 182.49 лева
ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с посочени данни, срещу Р.П.Н., с посочени
данни, че ответницата дължи ищеца част от присъдената му със заповед № 408 /
21.11.2017 г. по частно гражданско дело № 524/2017 г. на РС Котел мораторна
лихва в размер на 25.72 (двадесет и пет лева и седемдесет и две стот)
за периода от 27.01.2015г. до 19.11.2017г., като иска
за разликата до пълния му предявен размер 51.43 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Р.П.Н., с посочени
данни, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с посочени данни, сумата 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стот) лева, представляващи
направени по ЧГД № 524/2017г. на РС Котел разноски, като претенцията за разноски за разликата до
75.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.П.Н., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с посочени данни, сумата 237.50 (двеста
тридесет и седем лева и петдесет стот), представляващи направени по настоящото дело разноски, като претенцията за разноски за разликата до
675.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС
Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :