РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 723
гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
десети март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 234 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от “Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,чрез
пълномощника адвокат С. К. срещу Решение № 2162 от 25.11.2019г. на Пловдивския районен
съд, III
– ти н.с. постановено по
АНД № 6000 по описа на същия съд за 2019г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление
№ К-0047766 от 08.03.2019г., издадено от Директора на КЗП, РД Пловдив, с което
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, е
санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
на чл. 230а, вр. чл. 192, т. 2 от Закона за защита на
потребителите.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа
се, че дружеството не е осъществило състава
на визираното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение, като
в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.Поддържа
се също така, че първоинстанционния съд е постановил
съдебния акт при липса на мотиви,без да обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба
Комисия за защита на потребителите Регионална дирекция Пловдив не е изразил
становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от “Теленор България“ ЕАД, срещу Наказателно
постановление № К-0047766 от 08.03.2019г., издадено от Директора на КЗП, РД
Пловдив, с което дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 230а, вр. чл.
192, т. 2 от Закона за защита на потребителите.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № К-0047766 от 14.02.2019г.,
съставен от Д.Л.М. на длъжност главен инспектор в Комисия за защита на
потребителите Регионална дирекция Пловдив.
Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 02.11.2018 г. в КЗП
постъпила жалба на потребителя Д. Б. С., заведена с вх. № П-03-1679/02.11.2018
г. В жалбата се сочело, че на 18.06.2018 г. в стопанисван от „Теленор България“ ЕАД магазин Теленор,
находящ се в гр.Пловдив, ул.“Перущица“ № 8, МОЛ
Пловдив, потребителят сключил договор за мобилни услуги и закупил на изплащане
часовник MyKi Kids Watch Blue, IMEI 351610090328957.
Посочено било още, че въпросният часовник бил рекламиран четири пъти, като при
последната рекламация дружеството-жалбоподател отказало ремонт или замяна на
устройството с ново.
В тази връзка, както и
с оглед спазване разпоредбите на ЗЗП, на 19.11.2018 г. в горепосочения
търговски обект била извършена проверка от служители на КЗП, РД Пловдив, сред
които и Д. Л. М., в качеството й на главен инспектор. В хода на извършената
проверка, за която бил съставен Констативен протокол № К-2655065/19.11.2018 г,
било установено следното:
Към момента на
проверката търговският обект бил в работен режим и потребителите били
обслужвани от служители на „Теленор България“ ЕАД. В
обекта се поддържал регистър на предявените рекламации на електронен носител.
За стоката, предмет на подадената жалба - часовник MyKi
Kids Watch Blue, IMEI 351610090328957, закупен на 18.06.2018 г. в
регистъра били вписани четири предявени рекламации с отбелязване, че при
първите три рекламации устройството било отремонтирано
и върнато на потребителя, за което били съставени съответните актове за удовлетворяване
на рекламация/протокол за предаване на устройството и протоколи за ремонт. При
четвъртата рекламация, заведена в регистъра за рекламации под №
*********/19.10.2018 г., въпросният часовник бил върнат на потребителя на
31.10.2018 г., неотремонтиран с отказано гаранционно
обслужване, за което бил съставен съответен акт за удовлетворяване на
рекламация/протокол за предаване на устройството.
Предвид на така
установеното в хода на проверката, длъжностните лица на контролния орган
упражнили правото си по чл.192, т.2 ЗЗП и изискали от „Теленор
България“ ЕАД да представи на 27.11.2018 г. в 13:30 часа в КЗП, РД Пловдив
становище от друг /независим/ сервиз относно стоката, предмет на жалбата на
потребителя, като доказателства, че липсата на съответствие на стоката с
договора за продажба се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. Изискано било още и писмено становище по жалбата на
потребителя С..
На 26.11.2018 г. по
електронната поща в КЗП, РД Пловдив постъпило писмо от „Теленор
България“ ЕАД, в което било посочено, че продукти с търговската марка „MyKi“ се изпращали за диагностика и ремонт в сервиз „Алтерко“, който бил оторизиран сервиз на производителя за
България. Посочено било още, че при последното сервизно обслужване на часовника
от дата 19.10.2018 г. било установено, че устройството било намокрено и не
подлежало на сервизно обслужване. Към писмото били приложени копия от
документи, сочещи извършените действия и констатациите на сервизните
специалисти, снимки на устройството, но не и изисканото от контролния орган
писмено становище от друг /независим/ сервиз, касаещо
часовника, предмет на жалбата на потребителя Стойнов.
Като допълнение към
горното писмо, на 19.12.2018 г. дружеството-жалбоподател уведомило отново по електронната
поща КЗП, РД Пловдив, че сервиз „Теленор“ не бил оторизиран сервиз на търговската марка „MyKi“ и поради това дружеството ползвало услугите на сервиз
„Алтерко“, който бил единствения оторизиран такъв на
тази марка, като предложило КЗП да посочи такъв сервиз.
С писмо изх.№
П-03-1679/09.01.2019 г. представляващите „Теленор
България“ ЕАД отново били поканени да представят на 18.01.2019 г. в 09:00 часа
в КЗП, РД Пловдив писмено становище от друг /независим/ сервиз относно часовник
с марка „MyKi“ по жалбата на по-горе посочения
потребител. Тъй като на определената дата в КЗП, РД Пловдив не се явил
представител на дружеството-жалбоподател и не било представено изисканото
писмено становище от друг /независим/ сервиз, като доказателство за липса на
несъответствие с договора за продажба или че несъответствието се дължи на
естеството на стоката или на характера на несъответствието, М. приела, че „Теленор България“ ЕАД
възпрепятства длъжностните лица при изпълнение на правомощията им, за
което съставила АУАН за нарушение на чл.230а вр.
чл.192, т.2 ЗЗП.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН Д. Л. М., която е потвърдила
фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.230а,вр. чл.192,т.2
от ЗЗП. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. В тази насока
съдът е обсъдил обстойно доводите на жалбоподателя за липса на извършено
административно нарушение и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно
липса на дата и място на нарушението и описание на нарушението и на
обстоятелствата около извършването му. По отношение на вида и размера на
наложеното наказание съдът е приел, че същото е в минималния размер, предвиден
в санкционната норма на чл. 230а,вр. чл.192,т.2 от
ЗЗП и е законосъобразно определено в този размер, с оглед степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Първоинстанционния съд
е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение, като
конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.230а, вр. чл.192, т.2
ЗЗП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. Противно на оплакванията на
касатора, в решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни
и писмени доказателства по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221,
ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание в
минималния предвиден размер за процесното
административно нарушение, е определено в съответствие с изискванията на чл.27
от ЗАНН, като е съответно на тежестта на извършеното нарушение и на степента на
обществената му опасност и тази на нарушителя, и като такова същото е
справедливо и способстващо в най - пълна степен за изпълнение на целите на
наказанието.
В
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
нарушението разкрива една типична степен на обществена опасност на нарушения от
този вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
11. Във връзка с оплакванията на касатора за липса на извършено административно нарушение и за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на липса на посочване в НП на дата и място на
извършеното нарушение, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да
се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното
производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
В тази насока и съдът правилно не е споделил
довода на касатора за липса на извършено нарушение,
поради обстоятелството, че освен сервиз „Алтерко“, от
чийто услуги се е възползвало дружеството, нямало друг оторизиран сервиз за
преглед на устройства „MyKi“. По отношение факта на
извършване на нарушението, правилно съдът е отбелязал, че разпореждането на
контролните органи към „Теленор България“ ЕАД е било
да представи становище от "друг /независим/ сервиз", а не от
"втори оторизиран сервиз". Легалната дефиниция за "оторизиран
сервиз" е дадена в §1, т.3 от ДР на Наредба № РД-16-130 от 24.02.2006 г.
за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на
цените при ремонт на битови уреди, според която "Оторизиран фирмен сервиз
за техническо обслужване" е лице, предоставящо услугата "ремонт на
битови уреди", което притежава писмено разрешение от производителя или от
официалния му представител в Република България за извършване на такава
дейност. По смисъла на чл.6, ал.4, т.4 от същата Наредба, както
"оторизираните сервизи", така и сервизите, които не са оторизирани
могат да извършват диагностика на повредата.Както правилно е приел първоинстанционния съд наличието или липсата на втори
оторизиран сервиз, не е релевантно по отношение обективната възможност за
дружеството да изпълни даденото му разпореждане, тъй като "независим
сервиз" в случая би бил всеки друг сервиз, различен от сервиза въз основа
на чието становище е отказана рекламацията, било то оторизиран или не.
Правилно първоинстанционния
съд не е възприел и доводът на касатора за липса на
посочени дата и място на нарушението, доколкото и в акта и в НП ясно е отразено,
че представител на дружеството-жалбоподател не се е явил и не са представени
изисканите документи на 18.01.2019 г. в КЗП, РД Пловдив, с което са изпълнени
императивните изисквания на ЗАНН относно съдържанието на двата административни
акта, касаещи това кога и къде
жалбоподателят е осъществил състава на възведеното спрямо него административно
нарушение. Нещо повече, както правилно е приел първоинстанционния
съд, в случая изрично е посочена и датата на установяване на процесното нарушение, а именно – 19.01.2019 г.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в
настоящото съдебно производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2162
от 25.11.2019 г. на Пловдивски районен съд, III-ти наказателен състав, постановено по
АНД № 6000 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.