Определение по дело №65134/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23076
Дата: 30 юни 2023 г. (в сила от 30 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20221110165134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23076
гр. София, 30.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110165134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Ненеобходимо е да се изисква и прилага по делото цялото трудово
досие на ответника.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Съдът следва да приложи към настоящото дело заповедното
производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски район съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от исковата молба писмени доказателства под
опис.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 29221/2022 г. по описа на СРС,
166 състав.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказатлествени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.09.2023 г. от 11:00 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца – и препис от постъпилия отговор с доказателствата.
1

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от „С....“ ЕООД срещу Е. К. М. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на
сумата 1800,00 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
по Договор за повишаване на квалификацията от 01.02.2021 г. към Трудов
договор № 830742/07.06.2018 г., ведно със законната лихва от 01.06.2022 г. до
окончателното плащане и за сумата 104,01 лева – мораторна лихва за забава
за периода от 04.11.2021 до 30.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 29221/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „С....“ ЕООД твърди, че между него и ответната страна има
сключен Трудов договор № 830742/07.06.218 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1
Кодекс на труда (КТ), по силата на който Е. К. М. е била назначена на
длъжността „Готвач, заведение за бързо хранене“, която длъжност отговаря
на опредЕ.та от Ищеца във вътрешното длъжностно разписание „Р..“ с
работно място гр. София, ул. „А... Навежда твърдения, че между страните на
01.02.2021 г. е сключен Договор за повишаване на квалификацията за
длъжността „Втори асистент мениджър“. Ищецът твърди, че в Договорът за
повишаване на квалификацията се съдържа клауза, която забранява на
ответника да прекрати договора в срок от 18 месеца, считано от датата на
подписване. Поддържа, че в договора е уговорено и че при едностранно
прекратяване от страна на служителя преди изтичане на този срок, е налице
пълно неизпълнение и за ищеца възниква право на неустойка в размер на
1800,00 лева. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.04.2021
г. по инициатива на ответника. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Е. К. М. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Счита, че
клаузите на чл. 11 и чл. 12 от сключения между страните Договор за
повишаване на квалификацията, с които е уговорена забраната за
прекратяване на договора и дължимата неустойка при евентуално
прекратяване, за нищожни поради противоречие със закона. В условията на
евентуалност навежда твърдения, че клаузата, уреждаща неустойката е
нищожна поради заобикаляне на закона, накърняване принципа на
справедливост и добрите нрави и е прекомерна. Поддържа, че тези клаузи
представляват отказ от трудови права, по-конкретно – правото на свободен
избор на професия и място на работа, като по този начин се противоречи на
чл. 8, ал. 4 КТ. Оспорва ищецът да е изпълнил свое основно задължения по
Договора за повишаване на квалификация, а именно да проведе курс за
повишаване на квалификацията на служител за длъжността „Втори асистент
мениджър“, поради което не е и инвестирал средства, усилия и време за
провеждане на обучение за повишаване на квалификацията. Моли съда да
2
отхвърли предявените искове, претендира присъждане на разноски.

Доказателствена тежест
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: наличието на трудово правоотношение между страните, сключен
валиден договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено
заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по
инициатива или по вина на работника или служителя, наличието на валидна
неустоечна клауза в договора в претендирания размер, както и че е изправна
страна по договора.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства и не прави доказатлествени
искания, че е изправна страна по договора за повишаване на квалификация.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е заплатил
на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимата от него сума. В негова тежест е и
доказване на възражението му за нищожност на договора, евентуално на
оспорените клаузи и прекомерност на неустойката, съизмеримо с
действителните вреди, изразяващи се в разходи за обучението.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно наличието трудово правоотношение
правоотношение между страните; сключен между страните договор за
повишаване на квалификацията, прекратяване на трудовото, на основание чл.
326, ал. 1 КТ – въз основа на отправено писмено предизвестие от работника.

УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4