№ 1174
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 262146 от 29 юни 2022г. по гр. д. №11044/2018г.
Софийски градски съд, ГО, 4 състав е осъдил ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да
заплати на К. Е. Р. сумата 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 85.00
/осемдесет и пет/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2017
г., около 13.30 ч, в гр.София, по ул. „Самоковско шосе“, в посока от
кръстовището с Околовръстен път към кв.Панчарево и Самоков, в района на
бензиностанция „ОМВ“, в дясна пътна лента, причинено виновно от П. М. Г.,
при управление на л.а. марка „Киа Сеат“, с рег. № ********, който в
нарушение на ЗДвП не реагирал своевременно и не предприел спиране с
достатъчна ефективност, поради което блъснал спрелия пред него л.а. „Фиат
Улисе“, с рег. № ********, управляван от ищеца, с което му причинил тежки
травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, със застрахователна полица № ВG/23/317001939541,
1
валидна от „24.08.2017г. до 23.08.2018г.“ (тук очевидно е допусната грешка в
годините), ведно със законната лихва върху главниците, считано от
14.07.2017г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; осъдил
ответника да заплати на адв. П. К. - процесуален представител на ищеца
сумата 1 716, 00 /хиляда седемстотин и шестнадесет/ лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата; осъдил ответника да заплати по сметка на СГС
сумата 1 200, 00 /хиляда и двеста/лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, както и сумата 1 500, 00 /хиляда и петстотин/лв.,
представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу решението по гр. д. № 11044/2018г. на
СГС, ГО, 4 състав в негова осъдителна част над присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 15 000 лв. С доводи за нарушение като резултат на
материалния закон - чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в атакуваната част
и отхвърляне на иска за разликата до 30 000 лв.
К. Е. Р. е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил
жалбата.
За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на
ищеца е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 30 000 лв. Съдът,
постановил обжалвания акт, е посочил, че обезщетението е определено при
съобразяване на характера и степента на уврежданията, довели до тежка
шийна травма, придружаващите ги болки, страдания и неудобства,
проведеното лечение с шийна яка, настъпилите негативни промени в
психиката, приключилия успешно оздравителен процес от около 3 месеца с
изключение на спорадичните болки при смяна на времето.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си,
регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и
допустимостта в обжалваната част на решението, предмет на инстанционен
контрол, намира същото за валидно и допустимо в обжалваната част, а по
2
същество, с оглед доводите срещу него и за правилно.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като спорът пред
въззивния съд е пренесен за размер на обезщетението над 15 000 лв. до 30 000
лв. Основният спорен въпрос в настоящото производство се свежда до
определяне размера на дължимото на ищеца като пострадало лице
обезщетение от ответника, застраховал гражданската отговорност на
делинквента.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане.
Процесното вредоносно събитие - ПТП - е настъпило на 06.07.2017г.
За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо
гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо, но в случая искът е установен по основание с необжалваното
първоинстанционно решение. Тъй като ответникът не е обжалвал решението
на първоинстанционния съд в негови осъдителни части – до присъдения
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. и за
присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди - освен че няма
други спорни факти на настоящия етап от производството извън размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, страните са обвързани от
сила на пресъдено нещо, въз основа на която съдът е длъжен да приеме, че
3
ищецът е пострадало лице от ПТП, станало на посочената дата, а ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното
ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и
сл. КЗ).
Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното
ПТП подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК) и те са
установени в първоинстанционното производство. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на медицинската
документация и след преглед на ищеца, е установено по делото, което не е
оспорено като фактически положения във въззивното производство, че в
резултат на ПТП от 06.07.2017г. ищецът е получил следните травматични
увреждания: „Тежка шийна травма. Навяхване на шийните прешлени.
Спондилолистеза (разместване на прешлени) между 4-ти и 5–ти
(лекостепенна) и между 5-ти и 6-ти шийни прешлени (тази е по-силно
изразена) в задна и странична посока с компресия (притискане) на
гръбначномозъчния канал. Странични протрузии на нивото на 4-5 и 6-7
шийни прешлени вдясно“. Съгласно заключението описаната травма е чест
резултат от т.н. „камшичен удар“ при водачи и пътници в автомобили при
ПТП, след удар в задната част на купето на автомобила (какъвто е
механизмът на процесното ПТП). Вследствие на този удар главата извършва
внезапно движение назад и след това напред, като по този начин връзките на
шийните прешлени се преразтягат, а някои от тях се разместват в различни
посоки. По своя вид и тежест посочената травматичната увреда е довела до
„трайно затруднение на движенията на шийната област на гръбначния стълб
за период по-дълъг от 30 дни, в случая 3 месеца. Спешна медицинска помощ
пострадалият е получил в болница, където са му направени изследвания, в т.
ч. ядрено - магнитен резонанс на шийните прешлени. Проведено е било
лечение чрез обездвижване на шийните прешлени с твърда шийна яка за
период от 45 дни и медикаментозна терапия. Пострадалият е изписан по свое
желание от болницата на 07.07.2017г., като лечението е продължило
амбулаторно, с назначени контролни прегледи и предписани обезболяващи
средства. Общо лечебният и възстановителен период е продължил 3 месеца.
През този период ищецът е търпял болки и страдания, като най интензивни те
са били през първите 2-3 седмици и около 2-3 седмици в началото на
рехабилитацията. През останалото време ищецът е търпял само единични
4
болки при рязко движение на шията, както и при рязка промяна на времето –
при студено и влажно време, което е налагало да приема седативни и
обезболяващи средства. Обездвижването с шийна яка по време е
затруднявало и обслужването му в ежедневието. Към м.03.2022г. (когато е
изготвено заключението на комплексната СМТЕ) е констатирано, че
пострадалият е възстановен, няма данни за получени усложнения, но при
рязка промяна на времето и особено при студено и влажно време, както и при
усилени движения, той продължава да търпи единични болки и временно
ограничение на движенията на шията от притискането на нервните коренчета,
които се дължат на остатъчната спондилолистеза между 5 и 6 шийни
прешлени и които преминават след прием на аналгетици. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило още, че разместването на шийните прешлени е в
резултат от скъсване на влакна от връзковия им апарат и с разместването се
притискат коренчетата на нерва и от това се получава изтръпване на
крайниците; уточнило е още, че не винаги се провежда оперативно лечение
при тежки навяхвания, тъй като при лечение чрез имобилизация, проведено и
на ищеца, има възможност да се стабилизират връзките. При приемането на
заключението на комплексната експертиза лекарят е уточнил, че
спондилолистезата представлява временно разместване на един прешлен
спрямо долния прешлен – плъзгане на тялото му върху тялото на другия
прешлен, поради което за зарастването им се поставя шийна яка, това
разместване е свързано с интензивни болки, тъй като от всеки прешлен
излизат две двойки нервни коренчета, като болките са предимно по раменете,
горните крайници и шията; протрузиите също са временни и зарастват с
поставянето на яката, е пояснило вещото лице.
От заключението по съдебно психиатричната експертиза, изслушана по
делото, е установено още, че ищецът е проявил симптоми на психичен стрес,
появили се непосредствено след инцидента, станал с него. Последващи
стресогенни фактори са получените от него травматични увреждания, довели
до период на нарушено функциониране и временна неработоспособност.
Около седмица след процесното ПТП при психиатричен преглед му е била
поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ и му е
предписано медикаментозно лечение. Към момента на изготвяне на
заключението през м.01.2020г. вещото лице не е установило
психопатологични /болестни/ симптоми, но е констатирало персистиращи
5
психологични последици (които не представляват болестно състояние
съгласно уточнението на вещото лице) – повишена тревожност в ситуации,
напомнящи инцидента, частично отбягващо поведение, песимистични
опасения за собственото здраве и страх от несправяне в бъдеще, - като тези
последици не нарушават ежедневното му функциониране, а
продължителността им зависи от индивидуалните възможности за справяне,
както и от степента на подобряване на телесното здраве. В съдебно заседание
психиатърът е уточнил, че откритото злокачествено заболяване на съпругата
на пострадалия представлява допълнителна психотравмена ситуация,
поставила още изисквания към психиката му за справяне, с които ищецът се е
справил и тази допълнителна психотравмена ситуация, възникнала около
месец след ПТП, не „отхвърля“ предходната психотравма от ПТП и
последиците от него.
От показанията на св. Р. - съпруга на ищеца, преценени по реда на
процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е установено по делото, че тя е
видяла съпруга си в деня на ПТП, той нямал видими травми, но бил блед, с
поставена шийна яка и в инвалидна количка, след ЯМР му обяснили, че
трябва да се направи спешна операция без гаранция за добър край, затова той
се „самоизписал“ и като потърсили друго мнение им било съобщено, че
необходимата операция може да се проведе само в чужбина. След излизането
от болница съпругът й не се чувствал добре - не можел да спи, чувствал
дискомфорт, болки в главата и в дясната ръка, спрял да се храни. Повече от
месец носил яката на врата. И към м.01.2020г. имал пристъпи на болки във
врата и ръката, която и изтръпвала. Не предприел операция, защото тя била
скъпо струваща, а и на свидетелката открили заболяване същия месец след
ПТП и К. решил, че тя е по-важна. Свидетелката е разказала и, че
непосредствено след ПТП съпругът й спрял да шофира и преценил, че трябва
да отиде на специалист, тогава посетил психиатър, който му предписал
лекарства.
С оглед приетото за установено по-горе, - предвид характера и
тежестта на увреждането на здравето на ищеца (на 43 навършени години към
датата на ПТП), получил тежка травма в шийния отдел на гръбначния стълб,
претърпените от него болки и неудобства от физическо естество, присъщи на
уврежданията в този отдел на гръбначния стълб, в това число търпените
интензивни болки за посочения по-горе период непосредствено след ПТП и
6
по време на рехабилитацията, при отчитане и на характера и
продължителността на лечението – с носене на шийна яка, довело и до
затруднения при обслужването му, на полученото ПТСР с продължаващи
повече от 2 години психологични последици (причинени обаче както от ПТП
и получените от него увреди, така и допълнително от открито заболяване на
съпругата на ищеца), както и проявата на спорадични болки поради
остатъчната спондилолистеза, при съобразяване и на икономическите условия
в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, и
въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 30 000 лв. не нарушава
принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не води до
обогатяване на пострадалото лице. За да счете, че обезщетение в посочения
размер не е завишено и не нарушава принципа на справедливостта,
въззивният съд взе предвид посочените по-горе обстоятелства и главно
характера и тежестта на увреждането в шийната област на гръбначния стълб,
който е фундамент на човешкия организъм, а шийните прешлени поддържат
черепа и осигуряват и движението на главата, чийто функции се
възстановяват за сравнително дълъг период от време – в случая за поне 3
месеца, без да е установено настъпило усложнение от самите травми, но с
проява на типични болки при промяна на времето и при натоварване,
предизвикани от остатъчното разместване на прешлени.
На основание изложеното доводите на ответника за неправилност на
обжалваното решение в посока необосновано завишаване на дължимото
обезщетение, почиващи на успешното възстановяване на пострадалия след
няколко месеца и на по-краткия според него период на претърпени
интензивни болки (въпреки че такива са търпени поне 1 месец), на преживян
друг стрес от заболяване на съпругата на ищеца и на икономическата
обстановка в страната през 2017г., са неоснователни. Ето защо, предявеният
иск за заплащане на обезщетение за доказаните в производството
неимуществени вреди, резултат от ПТП, за последиците от реализирането на
което отговаря ответникът, е основателен до посочения размер. При това
положение решението в обжалваната част е правилно и подлежи на
потвърждаване в тази част. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 ЗА, в полза на адвоката – пълномощник на
7
ищеца се присъжда възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 2
100 лв. с ДДС (което съдът начислява с оглед практиката на ТК на ВКС) – за
защита във въззивното производство.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 262146 от 29 юни 2022г. по гр. д. №11044/2018г.
Софийски градски съд, ГО, 4 състав в обжалваната осъдителна част – в която
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от 15 000 лв.
до 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане “ АД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ в
размер на 2 100 лв. – за защита във въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8