Решение по дело №17118/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2235
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110217118
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2235
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Д. М.
при участието на секретаря М. М. М.
като разгледа докладваното от И. Д. М. Административно наказателно дело
№ 20211110217118 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,Д.Е.“ ООД, с ЕИК:
...........със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.,,М. ш." № ......
представлявано от управителя М. В. З., чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 22 – 210054 от 18.11.2021г. издадено от
Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – София, с което на търговеца е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка с оплакването, че не са
били събрани необходимите доказателства, които да потвърдят наличието на
извършено административно нарушение. Също така се навежда възражение
за маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Е.“ ООД, редовно призован, не
се представлява.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда” – София, редовно призован, не се явява. Представлява
1
се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на юрискосултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство
на дружеството ,,Д. Е.“ ООД, с ЕИК: ........... със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. ,,М. ш." № .......представлявано от управителя М. В. З.
от 25.06.2021г. до 08.07.2021г. от старши инспектор М.Д., Н. В. и А.Н. –
служители пир Дирекция ,,Инспекция по труда“ били констатирани редица
нарушения, което било обективирано в нарочен протокол. В т.1 от протокола
било отразено, че при преглед на ведомост за заплати за месец март 2021г.
било констатирано, че работодателят е начислил трудови възнаграждения за
извършена работа на А.Г. Г., Д.Х. С., Д. М. Х. и други лица, поименно
посочени във ведомостта, като не били представени платежни документи,
удостоверяващи изплащането им, нарушение по чл.128, ал.2 от КТ. В
протокола било издадено предписания дружеството да изплати трудовите
възнаграждения на посочените работници, поименно посочени във
ведомостта, за извършената то тях работа през месец март 2021г. до
22.07.2021г. Предписанието било връчено на представителя на работодателя
на 08.07.2021г. При извършена последваща проверка на 13.10.2021г. от М. Д.,
Д. И. и А.Н. на дружеството и след предоставените ведомости било
констатирано неизпълнение на дадените предписания. Проверката също била
обективирана в съответен протокол от същата дата като бил съставен АУАН.
Същият бил връчен лично на представител на дружеството и подписан от
него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
2
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели М.Д. и
Д.И. е, че двете са констатирали извършеното нарушение и неизпълнение на
търговеца в указания му срок. Действително по техни собствени признания за
част от неизплатените трудови възнаграждения били представени писмени
споразумения с част от работниците, които обаче били след изтичането на
дадения в предписанието срок. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като еднопосочни и непротиворечащи помежду си. Същите се
подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност протоколите за извършени проверки и писмените
споразумения с част от работниците от 14.10.2021г. и 22.11.2021г. Видно от
самите документи е, че санкционираното дружество е направило частичен
опит за изпълнение на дадените му предписания, но това е станало не в пълен
обем и не в указания му срок.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с
изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства
съдът приема, че със своето бездействие дружеството ,,Д. Е.“ ООД е
извършило вмененото му административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие.
От субективна страна отговорността на жалбоподателя, юридическо
лице, е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, че в хода на
административното производство не са събрани достатъчно доказателства,
които да потвърдят извода за извършено нарушение на трудовото
законодателство. В съдебно заседание и двете разпитани свидетелки бяха
3
единодушни, че при проверка във ведомостта липсват данни предписанията
да са били изпълнени в указания срок. Последващо представените писмени
споразумения касаят част от работниците, отразени във ведомостта като
неполучили трудово възнаграждение и то далеч след срока за изпълнение.
Поради тази причина и не следва да бъде възприето оплакването на
жалбоподателя за изпълнение на даденото предписание, тъй като от една
страна същото не е изпълнено в цялост, а от друга, това е станало много след
предоставения такъв от служителите в дирекцията. Наличието на ковид
пандемия и съкращаване на производството от страна на дружеството са
ирелевантни обстоятелства за извършеното нарушение. Дадените
предписания не са били обект на обжалване и е следвало да бъдат изпълнени.

Не следва да бъде възприето и възражението за маловажност на случая.
Налице е засягане на трудовите права на редица граждани, които не са
получили полагащото им се трудово възнаграждение. Дружеството не е било
санкционирано за нарушение по чл.128, т.2 от КТ, а за неизпълнение на
дадени предписания, засягащи правото на редица лица да получат дължимото
им се заплащане за положен труд.
Липсата на доказателства, че това е сторено спрямо всички от тях и в
предоставения срок, обусловя наличието на висока обществена опасност на
деянието, изключваща както приложението на чл.415в от КТ, но така също и
общия привилегирован състав на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на наказанието съдът съобрази, че санкцията за
извършеното административно нарушение предвижда наказание от 1 500 до
10 000 лева. Административно наказващият орган е наложил минимално
предвиденото в закона наказание, което е справедливо определено и не
подлежащо на последаща редукция и изменяне.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на това
основание.
С оглед изхода на делото дружеството жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – София сумата от
100.00 лева, представляваща юрисокнсултско възнаграждение, както и по
4
сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 210054 от
18.11.2021г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – С., с
което на ,,Д. Е.“ ООД, с ЕИК: ............със седалище и адрес на управление:
гр.С. ул.,,М. ш." № ....... представлявано от управителя М. В. З., е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д. ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,Д. Е.“ ООД, с
ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Магнаурска
школа" № 15 представлявано от управителя М. В. З. да заплати на Дирекция
,,Инспекция по труда“ – С. сумата от 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,Д. Е.“ ООД, с ЕИК:
.............. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.,,М. ш." № .........
представлявано от управителя М. В. З., чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 22 – 210054 от 18.11.2021г. издадено от
Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – София, с което на търговеца е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка с оплакването, че не са
били събрани необходимите доказателства, които да потвърдят наличието на
извършено административно нарушение. Също така се навежда възражение
за маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС“
ООД, редовно призован, не се представлява.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда” – София, редовно призован, не се явява. Представлява
се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на юрискосултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство
на дружеството ,,Д. Е.“ ООД, с ЕИК: ............ със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. ,,М. ш. № ........ представлявано от управителя М. В. З.
от 25.06.2021г. до 08.07.2021г. от старши инспектор М.Д., Н. В. и А.Н. –
служители пир Дирекция ,,Инспекция по труда“ били констатирани редица
нарушения, което било обективирано в нарочен протокол. В т.1 от протокола
било отразено, че при преглед на ведомост за заплати за месец март 2021г.
било констатирано, че работодателят е начислил трудови възнаграждения за
извършена работа на А.Г. Г., Д.Х. С., Д. М. Х. и други лица, поименно
посочени във ведомостта, като не били представени платежни документи,
удостоверяващи изплащането им, нарушение по чл.128, ал.2 от КТ. В
протокола било издадено предписания дружеството да изплати трудовите
възнаграждения на посочените работници, поименно посочени във
ведомостта, за извършената то тях работа през месец март 2021г. до
22.07.2021г. Предписанието било връчено на представителя на работодателя
на 08.07.2021г. При извършена последваща проверка на 13.10.2021г. от М. Д.,
Д. И. и А.Н. на дружеството и след предоставените ведомости било
1
констатирано неизпълнение на дадените предписания. Проверката също била
обективирана в съответен протокол от същата дата като бил съставен АУАН.
Същият бил връчен лично на представител на дружеството и подписан от
него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели М.Д. и
Д.И. е, че двете са констатирали извършеното нарушение и неизпълнение на
търговеца в указания му срок. Действително по техни собствени признания за
част от неизплатените трудови възнаграждения били представени писмени
споразумения с част от работниците, които обаче били след изтичането на
дадения в предписанието срок. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като еднопосочни и непротиворечащи помежду си. Същите се
подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност протоколите за извършени проверки и писмените
споразумения с част от работниците от 14.10.2021г. и 22.11.2021г. Видно от
самите документи е, че санкционираното дружество е направило частичен
опит за изпълнение на дадените му предписания, но това е станало не в пълен
обем и не в указания му срок.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с
изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства
съдът приема, че със своето бездействие дружеството ,,Д. Е.“ ООД е
извършило вмененото му административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие.
От субективна страна отговорността на жалбоподателя, юридическо
лице, е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, че в хода на
административното производство не са събрани достатъчно доказателства,
които да потвърдят извода за извършено нарушение на трудовото
законодателство. В съдебно заседание и двете разпитани свидетелки бяха
единодушни, че при проверка във ведомостта липсват данни предписанията
2
да са били изпълнени в указания срок. Последващо представените писмени
споразумения касаят част от работниците, отразени във ведомостта като
неполучили трудово възнаграждение и то далеч след срока за изпълнение.
Поради тази причина и не следва да бъде възприето оплакването на
жалбоподателя за изпълнение на даденото предписание, тъй като от една
страна същото не е изпълнено в цялост, а от друга, това е станало много след
предоставения такъв от служителите в дирекцията. Наличието на ковид
пандемия и съкращаване на производството от страна на дружеството са
ирелевантни обстоятелства за извършеното нарушение. Дадените
предписания не са били обект на обжалване и е следвало да бъдат изпълнени.

Не следва да бъде възприето и възражението за маловажност на случая.
Налице е засягане на трудовите права на редица граждани, които не са
получили полагащото им се трудово възнаграждение. Дружеството не е било
санкционирано за нарушение по чл.128, т.2 от КТ, а за неизпълнение на
дадени предписания, засягащи правото на редица лица да получат дължимото
им се заплащане за положен труд.
Липсата на доказателства, че това е сторено спрямо всички от тях и в
предоставения срок, обусловя наличието на висока обществена опасност на
деянието, изключваща както приложението на чл.415в от КТ, но така също и
общия привилегирован състав на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на наказанието съдът съобрази, че санкцията за
извършеното административно нарушение предвижда наказание от 1 500 до
10 000 лева. Административно наказващият орган е наложил минимално
предвиденото в закона наказание, което е справедливо определено и не
подлежащо на последаща редукция и изменяне.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на това
основание.
С оглед изхода на делото дружеството жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – София сумата от
100.00 лева, представляваща юрисокнсултско възнаграждение, както и по
сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
3