Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 22.12.2016
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На двадесет и втори декември две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 656 по описа за
2016 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН,
образувано по молба на Т.Г.Т., ЕГН: ********** – лично и в качеството ѝ
на майка и законен представител на малолетното дете Е.Н.П., ЕГН: **********,***
за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против
Н.Е.П., ЕГН: ********** ***.
В молбата се
твърди, че молителката и ответникът живели на семейни начала допреди около две
години, като от съжителството си имали едно дете – Е., роден на *** г. Режимът
на личните контакти на ответника с детето бил уреден с Решение № 480/27.11.2014
г. по гр. дело № 784/2014 г. по описа на РС Карлово.
На 22.06.2016
г., след приключване на работното ѝ време в 17.00 часа, молителката
отишла да си вземе детето от детските ясли в ЦДГ П.С. гр. С.. Пред входа на
яслите бил Н.П. в лекия му автомобил, който, като я видял, излязъл от колата и
заявил, че бил дошъл да си вземе детето. Молителката му казала, че имало
определен режим на лични контакти и те не били в този ден. Съгласно решението
на съда, ответникът имал право на режим на свиждане с детето всяка първа и
трета неделя от месеца по три ча́са в нейно присъствие. П. изпаднал в
ярост и започнал да я обижда и да ѝ се заканва: „..” и др. Попитала го
защо не я е предупредил, че е тук, за да се разберат евентуално кога може да си
види детето, но той продължил да крещи, да вика и да се заканва, след което
молителката влязла вътре в яслите, взела си детето, излязла и се качила на
колата на майка си, която я чакала. Тръгнали и видели, че П. ги следи, но
молителката успяла да се измъкне, след което се прибрали на село.
На следващият
ден – 23.06.2016 г., в обедната почивка молителката отишла в яслите, защото се
притеснявала, че П. ще изпълни заканата и ще отвлече детето. Когато
пристигнала, ответникът го нямало. Накърмила детето и отново отишла на работа.
Около 17.00 часа, след приключване на работното време, отново отишла в яслите,
за да го вземе и заварила там П.. Той излязъл от колата си и започнал отново да
крещи и да вика, че ще отвлече детето. Влязла в яслата и се обадила в полицията,
като на място дошъл патрулен автомобил. Полицаите, разговаряли с ответника,
поискали му документи за самоличност, но той им заявил, че няма. Един от
полицаите се обърнал към нея и ѝ казал да си тръгва и че те ще го
отведат, да не се притеснявала. Молителката твърди, че понастоящем била
доведена до състояние на постоянен страх и стрес. В такова състояние се намирал
и синът ѝ, след като пред него бил извършен този акт на домашно насилие
спрямо молителката. С поведението си ответникът бил показал пълно неуважение и
отказ да се съобразява с нея, а също така се държал неуважително и с
полицейските органи, които разигравал и не се съобразявал с техните
предупреждения. Считала, че същият бил в състояние да изпълни заканите си
спрямо нея и детето.
Моли съда да
издаде Заповед за защита от домашно насилие, като бъдат взети подходящи мерки
по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, както за нея, така и за детето, а именно: да се задължи
ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и малолетния им син; да
се забрани да на ответника да се приближава до жилището им, да доближава
местата за социални контакти и отдих, местоработата ѝ, както и детското
заведение което посещава синът им; да се задължи ответника да посещава
специализирани програми.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. Б. заявява, че оспорва всички
твърдения изложени в обстоятелствената част на молбата, които формирали
твърдения акт на домашно насилие. В тази връзка всичко изложено от молителката
не отговаряло на обективната действителност. Съгласно решение № 480/27.11.2014
г., постановено по гр.д. № 784/2014 г. на Районен съд гр. Карлово родителските
права по отношение на малолетното дете Н.П. били предоставени на майката Т.Т. –
молител по настоящото дело, като на бащата бил определен режим на лични отношения
с детето по три ча́са в присъствието на майката, всяка първа и трета
неделя от месеца. Към настоящия момент П. живеел в Република Г.. В Б. си идвал
рядко и по възможност, когато молителката би му разрешила да вижда детето си,
предвид на спънките, които тя правела за това. Между родителите на детето имало
уговорка то да не посещава ясли, поради инцидент, при който детето пострадало
там. За целта майката поела ангажимент да гледа детето, а бащата се задължил да
дава допълнителни средства за неговата издръжка, за да подпомага финансово
неговото отглеждане. Въпреки тази им уговорка, молителката записала детето на
ясли и не уведомила за това свое действие ответника. Бащата разбрал, че детето
посещава ясли в град С. и решил да изчака пред яслите за да види детето, тъй
като майката, въпреки наличието на съдебно решение, много рядко разрешавала да
се осъществи такъв контакт. Бащата изчакал в лекия си автомобил, като не бил
влизал в пререкания с майката, нито я бил заплашвал. В момента, в който
молителката видяла П. пред детската градина, започнала да го обижда. Нарекла го
„б. и го заплашила, че повече няма да види детето си, тъй като имал друго дете
в Г.. Също така му заявила, че няма право да вижда детето без той да я уведоми
предварително, че ще се прибира в Б.. Молителката се качила в лекия си
автомобил и с много бърза скорост напуснала района на яслите в град С.. На
другия ден, отново около 17.00 часа, бащата отишъл с лекия си автомобил пред
яслите, за да направи пореден опит да се види с детето си. След появата на
майката тя заявила, че докато той не си тръгне, тя няма да вземе детето, като
го заплашила, че ако не направи това, ще извика полиция. Молителката влязла в
яслите, след което извикала полиция. П. не бил напускал лекия си автомобил и не
бил заплашвал, нито обиждал Т.Т.. Пристигналият на място полицейски служител
след запознаване с фактическата обстановка предложил на молителката да разреши
на П. да види детето си в негово присъствие, на което предложение същата
категорично отказала с мотива, че П. имал друго дете в Г.. След отказа на
майката да се осъществи контакт на детето с бащата, П. си тръгнал от мястото на
срещата. И в двата дни – на 22.06 и 23.06.2016 г. П. не бил отправял заплахи
към молителката и не бил обиждал същата. Не било вярно и твърдението на Т., че
П. се държал неуважително с полицейските органи. До настоящия момент Т.Т.
многократно била правила спънки бащата да осъществява личния си контакт с
детето, дори и в определения му от съда режим на лични отношения. Многократно,
когато бащата правел опит да вижда детето си, молителката подавала жалби до
полицията без да ѝ бил даван повод за това. Същата многократно
възпрепятствала и възможността на родителите на П. да виждат своето внуче.
Моли съда да
отхвърли молбата молба като неоснователна и недоказана, тъй като на 22 и
23.06.2016 година ответникът не е осъществил акт на домашно насилие по
отношение на молителката и малолетното им дете.
В съдебно
заседание молителите, действащи чрез процесуалния си представител адв. П.,
поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.
Ответникът,
представляван от адв. Б., оспорва молбата и моли съда да я отхвърли.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е
представена от молителката Т.Г.Т. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като
доказателство, че ответникът по молбата Е.Н.П., около 17:00 ч. на 22.06.2016 г.
и 23.06.2016 г., в района на ЦДГ „П.. С.. – гр. С., е извършил актове на
психическо и емоционално насилие спрямо нея и малолетния Е.Н.П., а именно – в
присъствието на детето на висок глас отправил обиди и закани спрямо
молителката: „б. , „..” и др..
Представен е
препис на удостоверение за раждане, от който е видно, че Т.Г.Т. и Е.Н.П., са
родители на Е.Н.П..
От
представения препис на Решение №480/27.11.2014 г. по гр. д. №784/2014 г. на РС
Карлово се установява, че родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката, а бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер
на 100.00 лева и му е определен режим на лични отношения със сина му – по 3
ча́са в присъствието на майката, всяка първа и трета неделя от месеца.
От приетата
по делото справка за съдимост на Н.Е.П. се установява, че лицето е осъждано –
за престъпление по чл. 343, ал.2, вр. с ал.1 от НК; по чл.216, ал.1 от НК и по
чл.155, ал.5, т.2, пр. 1-во, вр. с ал.3, вр. с ал.1, пр.2-ро от НК.
Молителите
представят в заверен превод от английски език два документа, съставени на
14.06.2013 г. от полицай при полицейски участък Кл.Л. В.“. От документите се
установява, че П. е бил условно
освободен под гаранция като му е забранено да контактува пряко и косвено с
Т.Т..
Приложена е
справка от РУ на МВР – гр. Карлово, от която е видно, че на 23.06.2016 г. около
17:30 ч. в ОДЧ е бил получен сигнал от Т.Г.Т. за скандал в двора на ОДЗ „П..
с..“ – гр. С.. Сигналът е бил посетен от полицейския служител Б.Д., който е
констатирал, че спорът е между Т.Т. и Н.П. относно свиждането на детето им. П.
бил устно предупреден по ЗМВР.
От
показанията на свидетеля Г.Т.Т. се установява, че е баща на Т.Т. и дядо на
малолетния Е.П..Твърди, че на 23.06.2016 г. около 17:00 ч. бил потърсен по
телефона от дъщеря си. Тя му казала, че се намира пред детската градина, за да
вземе детето и го помолила да дойде, защото там бил и ответникът. Свидетелят
веднага тръгнал с автомобила си към детската градина и когато пристигнал видял,
че освен Т. и Н., там бил и служител на полицията. Тримата разговаряли, като
свидетелят стоял в колата и не чувал какво си говорят. След това полицаят си
тръгнал, а Н. започнал да обижда и заплашва Т.:
„..“. Използвал вулгарни думи и „вдигнал д.. г..“. Това се случило в
присъствието на детето, излезли и
учителки от градината. Свидетелят се приближил до ответника и му казал:
„престани, не се занимавай и когато ти дойде
време за свиждане ела и си виж детето“. П. отговорил „детето ще го взема“, което
на свидетеля му прозвучало като заплаха. Т. била много изплашена, защото в А.
той я осакатил и конфликтите им започнали оттогава. Предният ден – 22.06.2016
г., също имало скандал пред детската градина, на който свидетелят не
присъствал. От дъщеря си знаел, че ответникът пак се е опитвал да вземе детето,
но тя не му позволила. Никога Т. не била отказвала на Н. да се вижда със сина
си в определения от съда режим на свиждане. Извън този режим, обаче не му
позволявала.
От
показанията на свидетелката А.М.П. се установява, че е майка на ответника Н.П.
и баба на малолетния Е.П.. Твърди, че синът ѝ се обадил, че ще се прибере
от Г., където живеел, за да си види детето. Бил се разбрал с Т. и тя нямало да
му създава пречки, защото били в добри отношения. Ответникът се прибрал от Г. в
края на м. юни. На същият ден звънял по телефона на молителката, за да се
уговорят, но тя не му вдигала. Н. казал на майка си, че ще отиде до детската
градина и ще се опита да види детето в присъствието на Т.. Прибрал се по-късно
на същия ден и плачел. Разказал, че когато Т. го видяла, го попитала „какво правиш
тук?“. Казала му, че щом не се бил обадил предварително, нямало да види детето.
Щяла да го вземе в шест и половина, вместо в четири и половина, за да не го
вижда. Н. се разстроил и си тръгнал. На следващият ден ответникът казал на
майка си, че пак ще отиде до детската градина и ще се опита да види сина си.
Когато се върнал, разказал, че молителката извикала полиция. Полицаите ѝ
предложили да разреши на бащата да се срещне с детето, но тя отказала. Според
свидетелката, молителката създавала пречки и не разрешавала на сина ѝ да
вижда детето дори в режима, определен от съда. Твърди, че когато ответникът е в
Г. двамата си говорели по телефона и поддържали добри отношения. Когато, обаче
Н. се приберял в Б., Т. рязко променяла поведението си и търсела повод да се
обади в полицията. Молителката казвала на ответника, че имал друго дете в Г. и
затова нямало да му даде да вижда Е.. Т. не се страхувала от Н., а напротив –
той се страхувал от нея.
От
показанията на свидетеля Б.И.Д. се установява, че работи като младши полицейски
инспектор в полицейския участък в гр. С.. Не си спомнял датата, времето било
топло. Около 17:00 ч. бил изпратен от началника на участъка по сигнал за
възникнал скандал в детската градина в кв. „С.“ в гр. С.. Когато пристигнал на място, свидетелят заварил
молителката до врата от източната страна на детската градина, а ответникът,
чиято самоличност установил след проверка на документите му, бил в автомобила
си. От разговора си с двамата полицейският служител установил, че ответникът
искал да си види детето, а молителката не разрешавала. Полицаят предложил на
майката да разреши на бащата да си види детето, но тя категорично отказала,
защото това свиждане било извън режима, определен от съда. Свидетелят
предупредил устно ответника да не влиза в пререкание с молителката, след което
Н.П. си тръгнал. Полицаят също си тръгнал, като в нито един момент ответникът
не се държал грубо или агресивно. Други лица не присъствали на разговора между
тримата, включително и детето.
С оглед на
така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни
актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е
подадена от легитимирано по закон лице и срещу легитимирани лица по смисъла на
чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10, ал.1 от
Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и
спрямо определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяка проява на домашно насилие, извършена в негово присъствие.
За да
проведат успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществени
спрямо тях актове на домашно насилие, молителите следва да установят при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо всеки от тях чрез действие от
ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които
от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки
събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
удостоверение за раждане на дете, съдебно решение, документи в превод от
английски език, справка от РУ на МВР – гр. Карлово, както и установеното посредством разпита на
свидетелите Т., П… и Д., съдебният състав намира, че по делото не е установено
по категоричен начин осъществяването на изложените в молбата на Т.Т. актове на
домашно насилие спрямо нея и малолетния Е.П..
Молителката
твърди, че на първата от двете процесни дати – 22.06.2016 г., ответникът я
причакал около 17:00 ч. пред детската градина. Настоял да види детето, но след
като му било отказано, отправил обиди и закани към нея: „..” и др.. Все пак тя успяла да вземе сина
им, да се качи в автомобила си и да си тръгне, като дори в присъствието на
детето ответникът я обиждал и заплашвал. На следващият ден случката се
повторила, като този път Т.Т. се обадила в полицията, а след пристигането на
полицейските служители, П. се държал арогантно и неуважително спрямо тях.
Твърденията
на молителката се подкрепят от заявеното в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
и показанията на св. Т., който знаел за инцидента от това, което му разказала
дъщеря му. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото последният е баща на
молителката, същият е предубеден и заинтересован, а показанията му са
необективни и изцяло обслужват интересите на молителите. На този извод навежда
на първо място фактът, че молителката нито в молбата си, нито в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е
посочила, че баща ѝ е присъствал на инцидента от 22.06.2016 г.. Освен
това свидетелските показания на Г.Т. са изпълнени с противоречия и не
кореспондират с останалите доказателства по делото – най вече с показанията на
свидетеля Д., които съдът кредитира напълно, тъй като същият е единственият
незаинтересован и непредубеден свидетел. Според служителя на МВР, на 23.06.2016
г. той се е отзовал на подаден сигнал за конфликт в двора на ЦДГ „П.. с..“ в
гр. С.. Св. Д. посочва, че Н.П. се намирал в автомобила си, бил спокоен и по
никакъв начин не се държал агресивно или непристойно. След като предупредил
Н.П., последният си тръгнал, а детето в нито един момент не присъствало на
разговора между тях. Тук е налице съществено разминаване с показанията на св.
Т.., който заявява, че първо си тръгнал полицаят и след неговото заминаване
ответникът крещял и обиждал дъщеря му и то в присъствието на малолетния.
Освен
показанията на св. Т., съдът не кредитира и тези на св. П... Съображенията за
това са същите – свидетелката е майка на ответника, твърденията ѝ се
основават изцяло на разказаното от сина ѝ и предвид обтегнатите отношения
между страните, тя самата е предубедена и заинтересована от изхода на делото.
Единственото
доказателство в подкрепа на твърдените актове на домашно насилие остава
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като тук следва да се отбележи следното:
ЗЗДН има за
цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и
срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си –
съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват
извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат
да ги установят чрез показанията си пред съда или в присъствието на близки и
роднини, т. е. заинтересовани свидетели. Тъкмо поради тази причина
законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена
сила (чл.13, ал.3 ЗЗДН). Тази норма обаче не създава някаква презумпция за
виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не
съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН следва
да се прилагат общите правила на ГПК, т. е. молителката следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на
домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин на извършване
на деянието.
В случая,
фактът на извършени от ответника на 22.06.2016 г и 23.06.2016 г.. актове на
домашно насилие остава недоказан. В депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
молителката възпроизвежда фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената
част на молбата ѝ. Съдебният състав не дава вяра на същите, тъй като
противоречат на показанията на св. Д., които, както вече се посочи, съдът
кредитира изцяло. Молителката твърди, че ответникът се държал грубо и
неуважително както с нея, така и с полицаите (всъщност полицаят е бил само
един). Според самия полицейски служител Н.П. е стоял в автомобила си и не е
извършвал непристойни действия. Според молителката полицаите му поискали
документи за самоличност, а П. заявил, че няма. В същото време св. Д. сочи, че
е установил самоличността на ответника след извършена проверка на документите
на последния. Според молителката единият от полицаите ѝ казал да си
тръгва, а те щели да отведат ответника. Тя и детето били в постоянен стрес след
този акт на домашно насилие. От показанията на св. Д., обаче се установява, че
детето изобщо не е присъствало там. След като е разбрал, че няма да му бъде
разрешено да види детето си и след като е бил предупреден от полицейския
служител, Н.П. си е тръгнал.
Изложеното
поражда съмнения в доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не само за отразените в нея обстоятелствата от 23.06.2016 г., но и за тези
от 22.06.2016 г.. Съвкупната оценка на доказателствените материали налага извод
за недоказаност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. Събраните доказателства установяват по категоричен начин
конфликтни отношения между молителката и ответника. По делото, обаче липсват
такива, успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо молителите акт на
домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН на
датите 22.06.2016 г. и 23.06.2016 г..
Ето защо
и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Съобразно изхода от спора, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 30.00 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т.Г.Т., ЕГН: **********, действаща лично и в
качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете Е.Н.П.,
ЕГН: **********,***, за постановяване
на мерки по Закона за защита от домашно насилие против Н.Е.П., ЕГН: **********
*** по повод извършени от него актове на домашно насилие на 22.06.2016 г. и 23.06.2016 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН: **********, действаща лично и в качеството
ѝ на майка и законен представител на малолетното дете Е.Н.П., ЕГН:
********** да заплати по сметка на КРС,
държавна такса в размер на 30.00 (тридесет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 7-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.