Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 222 от 12.02.2021 г., град Бургас
Административен съд – Бургас, втори състав, на
двадесет и шести януари две хиляди двадесета
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1858 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Г.П.,
ЕГН ********** с адрес *** против Заповед № РД-329/19.08.2020 г., издадена от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА),
с която на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) е прекратено действието на безсрочно Разрешително № 02102897/12.06.2007
г. за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено за
риболовен кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526, поради неиздаване на
притежателя на разрешителното на удостоверение за придобито право на усвояване
на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА за две поредни
години (2018 г. и 2019 г.). В жалбата се твърди, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, необоснован и е издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. П.Д.
***, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея и иска присъждане на
разноски в размер на заплатена държавна такса.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ИАРА, редовно призован, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Ж.изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След поотделна и
съвкупна преценка на доказателствата по делото, като съобрази исканията,
становищата и доводите на страните и като се основа на закона, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити. По делото липсват доказателства относно датата за връчването на оспорената заповед на адресата. В съдържанието на сезиращата съда жалба е посочено, че същата е връчена на П. на 20.08.2020 г. По тази причина и като съобрази нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съдът намира, че жалбата е подадена в срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
От представените с административната преписка доказателства се установява, че със Заявление вх. № 9400-7061/19.11.2019 г. М.П. е сезирал изпълнителния директор на ИАРА с искане за издаване на Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море, като е посочил документите, които представя: Свидетелство за регистрация - регистрационен номер БС2720; бруто тонаж 1; мощност 40 к.с., 29 квт; Контролен талон за преглед - валиден до 01.09.2022 г.; Свидетелство № 022631/11.05.2006г. "Правоспособност за извършване на стопански риболов"; Свидетелство за правоспособност на водач на кораб до 40 БТ по море; Членска карта за Рибарско сдружение "Крайморие"- Бургас.
По повод така подаденото заявление, с писмо изх. № 94-007061-1/25.11.2019 г. П. е бил уведомен за причините, поради които искането не може да бъде удовлетворено - лицето не притежава валидно разрешително за стопански риболов, а също така кораб с външна маркировка БС2720 следва първо да бъде регистриран като риболовен кораб в Регистъра на риболовните кораби - посочени са необходимите документи и кои от тях не са представени със заявлението. Посочено е още, че към момента на отговора не е стартирана процедура за разпределяне на свободен риболовен капацитет и са дадени указания къде може да се намери търсената информация. Няма данни кога писмото е достигнало до П., но между старните не се спори, че той е получил същото.
По делото като доказателство е представено Удостоверение за регистрация на риболовен кораб № 1655/02.12.2019 г., издадено от Областна дирекция по безопастност на храните - Бургас, с което се удостоверява, че моторна лодка с външна маркировка БС2720, собственост на М.Г.П. отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) 852/2004, Регламент (ЕО) 853/2004 и се регистрира за улов на риба, двучерупчести мекотели, бодлокожи, главоноги, ракообразни, мантийни и морски коремоноги. Удостоверението е издадено на основание чл. 12, ал. 2, ал. 9 и ал. 10 от Закона за храните във връзка със Заявление вх. № Бс-РЗО-5169/25.11.2019 г. Обектът е регистриран в „Списъка на риболовните кораби, които извършват улов на риба“ с пореден № 02-1649.
На 14.01.2020 г. П. отново е сезирал изпълнителния директор на ИАРА със Заявление вх. №9400-7061-2 с искане за издаване на Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море. Към заявлението освен вече посочените писмени документи (придружаващи първото му заявление от 19.11.2019 г.) е добавено и Удостоверение за регистрация на риболовен кораб № 1655/ 02.12.2019 г. В това заявление риболовният кораб е посочен с външна маркировка БС2710.
С писмо 94-00-7061-3/23.01.2020 г. изпълнителния директор на ИАРА е отговорил на П. защо не може да му бъде издадено исканото удостоверение, като е посочил следните причини: П. не притежава валидно разрешително за стопански риболов и неговият кораб с външна маркировка БС2720 не е регистриран като риболовен кораб в регистъра на риболовните кораби, воден от ИАРА. В писмото е цитирана разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8/21.11.2019 г. за условията и реда за управление на риболовния флот на Република България, която урежда условията, при които оподобно вписване се реализира. Аналогично на писмото на административния орган от 25.11.2019 г., и тук е предоставена информация за свободния риболовен капацитет. Следва да се посочи, че органа е възприел заявлението на П. относно кораб с външна маркировка БС2720 и име БС2720, предвид представените от него досазателства, а не както е посочено в заявлението му - кораб БС2710. Това приемане е потвърдено и в молба вх. № 10330/20.11.2020 г., представена от ответника.
Изпълнителният директор на ИАРА, на
основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА и в изпълнение на правомощията си по чл.
5, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Устройствения правилник на ИАРА е постановил Заповед №
РД-329/19.08.2020 г., с която е наредил прекратяване действието на безсрочно разрешително № 02102897/12.06.2007 г.
за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено на
риболовен кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526 на основание чл. 18в,
ал. 2, т. 1 от ЗРА поради неиздаване на притежателя на разрешителното на
удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми по чл. 18 е от ЗРА за две поредни години - 2018г. и 2019 г. В
заповедта е посочено, че притежателят на разрешителното и към момента на
издаване на настоящата заповед не притежава и не е заявил издаване на
удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми по чл. 18 е от ЗРА за 2020 г. Тази заповед е издадена във връзка със Заповед № В-3-60/03.06.2019 г. на директор на дирекция
„Морска администрация“ - Бургас за служебно заличаване на общо 704 плавателни
съда от регистровите книги на малките кораби, водени от дирекция „Морска администрация“
- Бургас. Кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526 е посочен под № 181,
регистриран в Пристанище Бургас. В заповедта на адресата е указана възможността да обжалва
заповедта в 14-дневен срок от съобщаването й пред компетентния съд по реда на АПК.
Съдът вече посочи, че П. (според собствените му твърдения) е получил заповедта
на 20.08.2020 г.
Недоволен от така постановената заповед, П. обжалва същата в настоящото производство с доводи на незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че притежава Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02102897001/12.06.2007 г. (безсрочно и персонално) и Свидетелство № 022631/11.05.2006 г. за правоспособност за извършване на стопански риболов, издадено от ИАРА (също безсрочно и персонално). Според П. постановените от изпълнителния директор на ИАРА откази по негови заявления от 19.11.2019 г. и от 14.01.2020 г. са неправомерни, защото той притежава необходимите документи. Жалбоподателят счита, че издадената заповед на основание тези откази е незаконосъобразна и е в нарушение на закона. В последното съдебно заседание процесуалния представител на П. изразява твърдение, че не е спазена законовата процедура - П. е трябвало да бъде уведомен за наличието на това разрешително и съответно да си заплати нужните квоти за 2018 г. и 2019 г., за да не се стига до отнемане на разрешителното. Иска от съда да отмени обжалваната заповед.
С Определение № 1833/21.09.2020 г.
съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между
тях. На основание чл. 170,
ал. 1 от АПК е указал на административния орган, че трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 154,
ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК е указал на
жалбоподателя, че носи доказателствената тежест относно фактите, на които
основава своите искания и от които би черпил благоприятни последици.
С молба вх. № 10330/20.11.2020 г. ответникът е ангажирал допълнителни доказателства по делото. В молбата се посочва, че в ИАРА не се съхранява оригинал или копие на безсрочно Разрешително за стопански риболов №02102897/12.06.2007 г., тъй като съхранението на същото е задължение на титуляра на разрешителното и това разрешително следва да се намира на борда на риболовния кораб съгласно чл.18г, ал. 3 от ЗРА. По тази причина ответникът представя заверено копие - извадка от информационната система на ИАРА. Прави се изявление, че представения от жалбоподателя документ - Удостоверение за право за извършване на стопански риболов с № 02102897001/12.06.2007 г., е издаден на основание 17а, ал. 5 от ЗРА (приложима редакция ДВ, бр.108/29.12.2006 г.), а настоящия текст е чл. 18е от ЗРА. Този документ на практика представлява удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми само за календарната 2007 г., т.е. той не е безсрочен, има валидност само за годината, за която е издаден и за него се дължи годишна такса. Това удостоверение обаче се отнася за друг риболовен кораб - кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526, а не посочения в заявленията - БС2720. Следва да бъде съобразен факта, че П. не е поискал издаване на такова удостоверение от 2007 г. нито за един от двата посочени кораба.
При
така установената фактическа обстановкасъдът достига до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед № РД-329/ 19.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл.18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, е прекратено действието на безсрочно Разрешително № 02102897/12.06.2007 г. за стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено на жалбоподателя М.Г.П. за риболовен кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 18е, ал. 5 от ЗРА и този въпрос не е спорен между страните.
Нормите на ЗРА не предвиждат специална форма на заповеди от вида на обжалваната, поради което в случая е приложима общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК, като административният орган е спазил предвидените в нея условия - тя е издадена в писмена форма и отговаря на изискванията за минимално необходимо съдържание. В мотивната и в дистозитивната част на заповедта са изложени фактически и правни основания, които обуславят нейното издаване. Не може да бъде прието за състоятелно твърдението в жалбата, че заповедта е издадена във връзка с постановените от административния орган откази по заявление на П. за издаване на Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море. В хода на съдебното дирене безспорно се установи, че със заявленията П. е поискал издаване на удостоверение за кораб с външна маркировка БС2720, а заповедта се отнася до кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526. Фактическото основание за издаването на заповедта е Заповед № В-3-60/03.06.2019 г. на директор на дирекция „Морска администрация“ - Бургас за служебно заличаване на общо 704 плавателни съда от регистровите книги на малките кораби, водени от дирекция „Морска администрация“ - Бургас. Кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526 е посочен под № 181.
Съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила, които на самостоятелно основание да обуславят отмяната на процесната заповед. Действително, административният орган не е уведомил П. за началото на производството по реда на чл. 26 от АПК, но това нарушение в конкретния случай не е съществено по две причини: П. не ангажира доказателства, с които да обори необходимостта от прекратяване на разрешителното и жалбоподателят е упражнил правото си на защита в пълен обем в настоящото производство. Вече беше посочено, че в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е изразил възражение за подобно нарушение, изразяващо се във факта, че административният орган е имал задължениетода умедоми П. за необходимостта от заплащане на нужните квоти да 2018 г. и за 2019 г. за да не му се отнеме разрешението. Оплакването е необосновано и неоснователно. Редът за извършване на стопански риболов (какъвто иска да упражнява П.) е уреден в раздел ІІ на глава Трета "Рибарство и аквакултури" в ЗРА. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗРА стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от посочените в нормата лица. В алинея трета на тази правна норма е посочено, че правото за усвояване на ресурс от риба и други водни организми е възмездно. Според ал. 4 придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се удостоверява за съответната календарна година чрез издадено от ИАРА удостоверение. Разпоредбата на чл. 17а, ал. 4 от ЗРА изрично предвижда, че за издаване на разрешително за стопански риболов, на специално разрешително за улов на определен квотиран вид риба и за удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми във водите на Черно море и река Дунав се заплащат такси по тарифа на Министерския съвет, освен в случаите на риболов със специализиран уред за стопански риболов по чл. 21, ал. 1. В този смисъл, законът не предвижда задължение на административния орган за уведомяване на лицата в тази връзка.
Съдът намира, че оспорения административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА изпълнителният директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. В хода на съдебното производство П. не успя да докаже, че през 2018 г. и през 2019 г. е сезирал компетентния орган с искане за издаване на удостоверение по смисъла на чл. 18 е от ЗРА. Подадените от него заявления на 19.11.2019 г. и на 14.01.2020 г. се отнасят до кораб с външна маркировка БС2720 и име БС2720, а не до този, за който е издадено разрешителното - кораб с външна маркировка БС1526 и име БС1526.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Смисълът на промишления риболов се състои в снабдяване на обществото с необходимите му риба и рибни ресурси в достатъчни количества, т.е. при оползотворяване на допустимите квоти. Ежегодното заплащане на таксата за това и снабдяването с надлежно удостоверение по чл. 18е от ЗРА гарантира и стимулира практикуването на промишлен риболов, като при бездействие на съответната риболовна единица за по-продължителен период от време (в случая две поредни години), законът справедливо предвижда отнемане на разрешителното за промишлен улов на риба, като освободеният капацитет да остане в полза на държавата с оглед възлагането му на друг стопански оператор, който активно би развивал тази дейност.
При проведения контрол за законосъобразност настоящият съдебен състав достига до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон поради което жалбата на П. като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ИАРА следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.П., ЕГН **********
с адрес *** против Заповед № РД-329/19.08.2020 г., издадена от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: