РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 02.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д а
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Юлиян Стеменов
Членове
: Милена Пейчева
Александър
Иванов
при секретаря Маня Пейнова и в присъствието на прокурора П. Петков, като
разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно общ характер дело №
119 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава двадесет
и първа от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от подс.Т.Г.П.
(подадена чрез защитника му адв.П.М.), срещу Присъда № 6/23.01.2019год., постановена по
НОХД№ 1703/18г. по описа на Районен съд – Русе, с която жалбоподателя е признат
за виновен в това, че на 17.07.2018г. в град Русе, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с Наказателно постановление №
16-0319-000461/30.11.2016г. на Началник РУ към ОД МВР-Велико Търново, РУ-Полски
Тръмбеш, влязло в законна сила на 01.12.2017 г., за управление на моторно
превозно средство, без съответното свидетелство за управление, извършил такова
деяние, като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Вектра“
с рег.№ ***, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно
средство, поради и което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, по реда на чл.54 НК, му
е наложени наказания ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 800
лева. Било постановено наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно
– при първоначален строг режим.
С присъдата същият бил осъден за заплати
разноски в съответен размер, направени в двете фази на процеса.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност
на присъдата, следващо от необоснованост, съответно недоказаност на
авторството, също така за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Алтернативно – за несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване от въззивната инстаанция на нова – оправдателна, а
алтернативно – отмяна на присъдата и връщане на делото поради допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция се пояснява довода за необоснованост, като се излага
мнение за предубеденост при анализната дейност на съвкупността, неправилна
преценка по наведеното като спорно обстоятелство, свързано с датата, на която цитираното
горе НП станало известно на жалбоподателя, в частност и в аспекта на
несъставомерност се навежда твърдение за несъзнаване на обстоятелствата, които
то обективирало. Доколкото се пояснява довода за съществено нарушение на процесуални
правила, извън свързано с анализната дейност (евентуално
липса на мотиви), се твърди
непредоставяне в процеса на възможност на подсъдимия и защитника му за
реализиране правото на защита на първия, в аспекта на ограничаване правото да
искат събиране на доказателства и/или при такива те да бъдат удовлетворявани в
съдебното следствие.
Отделно, алтернативно също в заседанието
пред въззивната инстанция се развиват и съображения за несправедливост на
наложеното наказание (и при
алтернативно заявеното по фактите евентуално управление на МПС от жалбоподателя
на процесанта дата с придвижване в границите на няколко метра) – поради ниска степен на обществена опасност на
деянието, и съответно се иска алтернативно на горното, присъдата да бъде
изменена, като бъде намален срока за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
Русенският окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира неоснователност
на жалбата.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на
въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото
са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и
обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи (първите независимо от твърдяното
за само кратковременно управление, на практика неоспорвани съгласно тази
алтернатива на изложеното в пренията от страна на жалбоподателя и защитника му), че процесният жалбоподател с
действията си на 17.07.2018год., осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, за което е бил предаден на съд.
В същностната си за предмета на делото част,
фактологията била изведена от първата инстанция при правилна преценка на
доказателствените източници, изцяло се споделя и от въззивния съд, поради което
не следва само да се повтаря и тук. При установеното в случая противоречие в
съдържанието на съвкупността относно основния факт, подлежащ на установяване
съобразно предмета на доказване (заявения с обвинението факт на
управление на превозното средство на процесните време и място именно от подс.П.
и не само краткотрайното такова, твърдяно от подсъдимия), районният съд съпоставил
източниците даващи различна информация и в съответствие с изискването на чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК, изложил съображения за решението си не кредитира
обясненията на подсъдимия и св.Х. в тази им част, съответно да приеме за
достоверен източник на информация за случилото се показанията на останалите
свидетели. Тази преценка е съответна на съдържанието и качеството на последните
източници и се приема за правилна, като се
подкрепя и от въззивната инстанция. Анализната част на мотивите в достатъчна
степен разглежда и решава и всички останали елементи на обвинението, обхваща
всички заявени от страните спорни моменти по фактологията, както и въпросите по
привеждането й към правото, предвид което не е налице основание да се приема за
налична заявената съгласно въззивната жалба необоснованост, така, че същата да
може да се приравни на съществено процесуално нарушщение, свързано с липса на
мотиви. В частност, не е налице и съмненост и за наличието у подсъдимия на
знание (изисквано за съставомерността в
психологичен аспект) за предходното
му санкциониране по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление на такова, че факта на
санкциониране му станал известен с връчване на съответното НП – установено
изрично и от почеркова експертиза, относно авторството на положения нарочен
подпис на подсъдимия за същото (на 23.11.17г.), съответно
и периода на едногодишния срок от значение за съставомерността, считано от
влизането в сила на това НП като необжалвано – от 01.12.17г. Версията за
предходно по време връчване на НП (очевидно целяща да внуши извършване на процесното деяние
извън този срок), развита от
защитата в производството, била надлежно проверена от районния съд и съответно
на сигурните в противен смисъл данни в събраните и допълнително изискани писмени
доказателства, правилно била приета за недостоверна и отхвърлена. Предвид това, неоснователни се явяват
наведените с жалбата доводи за несъставомерност на деянието и съответно, такова
е и искането за постановяване на оправдателна присъда от въззивната инстанция.
Заявеното оплакване за ограничаване процесуално
право на подсъдимия в производството пред първата инстанцияа (касателно възможността да се
правят искания и възражения и съответно дължимия отговор по тях страна на
решаващия орган) не намира
опора в прегледа на протоколите от съдебни заседания, обективиращи тези
обстоятелства. Всъщност, точно противно на заявеното, видно от протоколите за
съдебни заседания се установява, че по всяко от исканията съдът се произнасял
изрично, част от тях уважил – назначаване на експертиза, изискване на
информация от НП и КАТ, друга не – за което съответно изложил съображения, и
липсва основание да се приеме, че това, а и което и да е от другите основни
права на подсъдимия (посочени в
чл.53 от НПК) и защитника
му като страни в процеса били ограничени така, че
това да представлява съществено нарушение на процесуални правила, както се
претендира по жалбата. Ето защо, въззивната жалба е неоснователна и в частта й,
с която в алтернативен порядък се претендира присъдата да бъде отменена и
делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция, поради допуснато
съществено нарушение на процесуално правило/правила.
Окръжният съд
счита, че индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, направена от първата
инстанция се явява правилна, което определя неоснователност на искането по
жалбата за намаляване на размера му. Напълно съответна и базирана на
доказателствената информация за предходните осъждания и тяхната специфика и
видово разнообразие, в частност и това, че с предходните си действия, за което
била ангажирана наказателната му отговорност, П. увреждал и същите обществени
отношения, засегнати с процесното престъпление, е преценката на районният съд за
степен на обществена опасност на подсъдимия, надхвърляща значително тази на
други извършители на идентични деяния. В тази насока следва да се отчете първо
в негативен за личността на подсъдимия аспект факта, че извършил престъпления
против половата неприкосновеност, против собственосттта и против обществените
отношения свързани с транспорта, и второ специфичното, че едно от
последните било идентично на процесното
/наказаното със споразумение по НОХД№ 1033/09г. по описа на Районен съд –
Велико Търново/, за което очевидно било прието от съответния решаващ орган, че би
престанал да извършва престъпления и конкретно от този вид /като основна цел на
едно наказание/ с налагане на сравнително благоприятно по вид наказание –
пробация с едногодишен срок на изпълнение на съответните мерки. Споразумението
влязло в сила на 07.10.09г. и очевидно наложеното и изтърпяно наказание не
довело до искания поправителен резултат, след като на 26.02.2013год. отново
управлявал МПС /продължавайки освен това и да не притежава правоспособност за
тази дейност/, причинил ПТП нарушавайки множество правила на ЗДвП, в резултат
на което били причинени средни телесни повреди на конкретно друго лице, която
му поредна престъпна деятелност била наказана със споразумението по НОХД№
2002/13г. по описа на Районен съд – Русе. От справката за съдимост става ясно,
че изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода на 14.07.17г. /отразено на
стр.4 от справката за съдимост/, а факта на извършване и на поредното –
процесно престъпление, отново свързано с управление на МПС, категорично
едновременно с горните обстоятелства и явното му непоправяне, въпреки ефективно
наложено и изтърпяно в затвор наказание, обективира изключително висока степен
на обществена опасност на самия деец. На практика самата му съдимост (и в добавка не без значение и установеното посредством
показанията на полицейските служители по процесния случай за обичайност на
състоянието да управлява МПС без да е правоспособен – което им е служебно
известно, както и било възпроизведено изявление на подсъдимия при проверката
именно в този смисъл) със своята конкретика изложена тук, а подробно и
съответно на данните по делото, и в мотивите на проверяваната присъда,
свидетелства, че при този подсъдим водеща от въведените от законодателя цели на
наказанието, следва да се приема тази, да му се ограничи възможността да върши
престъпления (за да се ограничи
поне нарушаването правилата, свързани с управление на МПС, установено като рецидивна
практика при процесния жалбоподател). Това при правилно установеното и от първата инстанция, че липсват
обстоятелства от кръга на чл.54 от НК, годни да се ценят за благоприятни за
отмерване тежестта на санкцията, обуславят правилността на решението дадено с
проверяваната присъдата, за определяне на наказанието лишаване от свобода в
максимално предвидения от законодателя размер, а именно – три години. За тази
период от време ще бъде ограничена възможността му да продължава да върши и
други престъпления, свързани със засягане на изискванията по транспорта, към
които очевидно същият има афинитет, останал некоригиран по очакваният от
обществото начин.
Ето защо,
въззивната жалба и в тази й, алтернативно изложена част – за намаляване срока
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, се явява неоснователна.
Съответно на липсата на данни за имуществено състояние, различно от обичайно недоброто
на гражданите в съответния район на местоживеене на подсъдимия в актуалния момент и съобразно данните в изхождащите
от подсъдимия декларация и автобиография в тази насока, бил определен и размера
на наказанието глоба – малко под средата на предвидения диапазон.
При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната
инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при
първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните
правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на
основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че
обжалваната присъда следва да се потвърди.
Мотивиран
така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/23.01.2019год.,
постановена по НОХД№ 1703/18г. по описа на Районен съд – Русе,
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: