Решение по дело №366/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260199
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20211720200366
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер260199/29.04.                           Година 2021                                                Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                   Втори наказателен състав

На четиринадесети април                                                                                      Година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петя  Котева

Секретар: Даниела Благоева

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00366  по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К № 4376251 на ОД на МВР-П., с който на К.Д.Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 13.01.2021 г. в гр. П., ПП  І-6, км 76+300  при управление на лек автомобил „Пежо 307” с рег. № *********.

Жалбоподателят К.Д.Р. по изложени в жалбата бланкетни доводи моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство. За същото е ангажирал за свой процесуален представител адв. К.С. ***, който е депозирал по делото допълнителни писмени мотиви за отмяна на обжалвания акт и иска присъждане на направени по делото разноски. Адв. С. не  участва лично в хода на съдебното производство.

Въззиваемата страна ОД на МВР П. – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, като е изразено и становище, че оспорения ЕФ е неправомерно издаден, тъй като е заснет друг лек автомобил, а не този, който е собственост на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 13.01.2021 г. по  ПП  І-6, в района на км 76+300  бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока към гр. Радомир моторни превозни средства (МПС) с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 579, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим. Контролираният участък се намирал в рамките на населеното място гр. П., където важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. 

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

При прегледа на четирите броя снимки от клип № 15742 се установило, че в 16:07 часа е заснето нарушение, тъй като била измерена скорост от 87 км/ч, като в три от секторите е заснет лек автомобил  с рег. № СВ 9794 ВХ (включитгелно и в сектор измерен), а в сектор разпознат е  заснет лек автомобил „Пежо 307” с рег. № *********.

При направена справка по регистрация на моторни превозни средства било установено, че собственик на разпознатия лек автомобил автомобил „Пежо 307” с рег. № ********* е именно К.Д.Р., срещу който е издаден от ОД на МВР П. процесния ЕФ серия К № 4376251, на който за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП  му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв (петдесет лева).  

От правна страна:

При прегледа на приложените по административнонаказателната преписка четири броя снимки на клип № 15742 се установява, че на 13.01.2021 г. в 16:07 часа за времето на измерване от Т= - 0,2s до Т= 1,4s в периметъра на заснемане са засечени два автомобила.  На три от кадрите, включително и към момента на засичане на скоростта от 87 км/ч, което е удостоверено със снимка № 2 с отразен момент Т=0s, в обхвата на техническото средство е единствено лек автомобил  с рег. № СВ 9794 ВХ. Липсата на друг автомобил на основния кадър в разпечатката, който да преминава през участъка в близост до този автомобил в същата посока на движение категорично налага извод, че няма съмнение, че засечената превишена скорост се отнася именно за лекия автомобил с рег. № СВ 9794 ВХ.

Не е спорно, че на представения към ЕФ последен фотос на клип № 15742 е разпознат лек автомобил „Пежо 307” с рег. № *********, но категорично радарното устройство не е фиксирало, че той се е движил с превишената скорост от 87 км/ч, тъй като е засечен с време на измерване  Т= 1,4s, а не с отразен момент Т=0s, който е измерил конкретната превишена скорост, поради което и К.Р. не е субект на вмененото му нарушение.

Предвид изложеното обжалвания ЕФ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, поради нарушение на материалния закон.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че посоченото по-горе е било констатирано и при окомплектоване на процесната жалба с издадения ЕФ серия К № 4376251, тъй като по административнонаказателната преписка е приложена докладна записка с рег. № 1158р-1637 от 17.02.2021 г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П. с изразено становище, че оспорения фиш е неправомерно издаден, тъй като е заснет друг лек автомобил, а не този, който е собственост на жалбоподателя.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.19 договор за правна защита и съдействие от 12.04.2021 г. се установява, че жалбоподателят К.Д.Р. е възложил на адвокат К.С. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд П. по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П., с адрес гр. П., ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на К.Д.Р..

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  електронен фиш серия К № 4376251 на ОД на МВР-П., с който на К.Д.Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от  Закона за движението по пътищата  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 13.01.2021 г. в гр. П., ПП  І-6, км 76+300  при управление на лек автомобил „Пежо 307” с рег. № *********.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П., с адрес гр. П., ул. Самоков № 1, да заплати на К.Д.Р., ЕГН **********  сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд П.  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ