Номер 89515.10.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20205500503070 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.2 и 5 от ГПК.
Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок частна жалба от ищеца
М. И. И. от *** против постановено в з.з. Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№ 3692/2019г.
по описа на РС- Ст.Загора, с което е оставил без уважение искане за изменение на вече
постановеното първоинстанционно Решение № 397/18.03.2020г. в частта за разноските
относно намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение на ответника, поради
прекомерност. Ищецът е направил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, като твърди, че
цената на иска по делото е 15 999, 60 лв., а претендираното и присъдено възнаграждение е в
размер на 2000 лв., като счита, че съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ минималното
възнаграждение би следвало да е в размер на само 1010 лв. Според него делото не се
отличава с особена правна или фактическа сложност, защото не били разпитвани свидетели,
не били изслушвани и приемани експертизи и делото е приключило само в две открити
съдебни заседания пред първата инстанция. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да отмени това
Определение от 15.06.2020г. и да намали присъденото в полза на ответника адвокатско
възнаграждение до размер на минимчалните 1010 лв.
В законоустановения 2- седмичен срок е подаден писмен Отговор на ч.жалба от
ответника К. И. И. от *** относно обжалваното първоинстанционно Определение от з.з. на
15.06.2020г., като изцяло оспорва ч.жалба и смята, че искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение е направено несвоевременно и без основание.Не се съгласява
с твърденията на ищеца, че делото не е с правна и фактическа сложност. Подкрепя тезата си
като смята,че става въпрос за вещно-правен иск за разваляне на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот. Искът се вписвал и евентуалното потвърждаване на
отхвърлянето му щяло да коства допълнителни процедури по заличаване на вписаната в
Сл.Вп.- Ст.Загора искова молба и били представени писмени бележки/писмена защита/ по
делото. Моли въззивния съд да постанови Определение, с което да остави без уважение
ч.жалба и да потвърди атакуваното Определение на РС-Ст.Загора, като валидно, допустимо
и законосъобразно, поставено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Претендира за заплащане на разноските си по ч.жалба- заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Въззивният съд след като обсъди оплакванията в ч.жалба, отговора на ч.жалба,
мотивите на атакуваното първоинстанционно Определение и данните от
1
първоинстанционното дело, намери за установено и доказано следното :
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално-
легитимирано лице/ищец/, в предвидения законов 2- седмичен срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт- първоинстанционно Определение,
постановено в з.з.
Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй
като това производство е по реда на чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.2 и 5 от ГПК, образувано
въз основа на подадена писмена молба от ищеца М. И. И. от *** по първоинстанционното
гр.д.№ 3692/2019г. по описа на РС- Ст.Загора. Направено е искане за изменение в частта на
разноските на решението по съответното дело, с което РС бил отхвърлил предявения иск и
го бил осъдил/като ищец/ да заплати на ответника разноските по делото в размер на общо
2000 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото е било направено възражение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, което обаче не е било взето предвид при постановяване на
първоинстанционното Решение в частта за разноски, постановено по облигационен иск по
чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД с цена от 15 999.60 лв., при което би следвало
присъденото възнаграждение да е в по- нисък размер от точно 1 010 лв. предвид нормата на
чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ. Въззивният съд намира, че първоинстанционното дело е средно по
сложност, обем на работа, фактическа и правна сложност, от страна на пълномощника на
ответника- адв.И.Н. е било осъществено пълно процесуално представителство от подаване
на Отговор на ИМ, през участие в 2 бр. о.с.з. пред РС, пледоария и писмени
бележки/писмена защита/, с оглед на което напълно обосновано, законосъобразно и
правилно РС е приел, че молбата на ищеца не следвало да се уважи. Предвид средната
фактическа и правна сложност на делото относно исканото прогласяване нищожността на
нотариалния договор за покупко-продажба на недвижим имот са извършени прецесуални
действия от страна на процесуалният представител- адвокат на ответника К. И. И. , той
активно е участвал в цялото първоинстанционно производство, спазвал законоустановените
срокове и своедвременно е представял, както писмени материали/отговор на ИМ и писмена
защита/, и активно е участвал и пледирал в първоинстанционното съдебно производство по
делото. Поради което въззивният съд счита, че цената от 2000 лв. за адвокатско
възнаграждение пред РС не се явява прекомерна по смисъла на чл.78, ал.2 и 5 от ГПК във
вр. с чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, следователно ищцовото искане за намаляване на
адв.възнаграждение на пълнсомощника на ответника се е явявало неоснователно и
недоказано пред РС. С оглед на което въззивният съд намира, че обжалваното Решение в
частта му за разноските и съответно атакуваното с ч.жалба Определение на РС от з.з. на
15.06.2020г., като краен резултат се явяват мотивирани, правилно и законосъобразни,
поради ч.жалба следва да се отхвърли, и да се потвърди атакуваното с нея
първоинстанционно Определение, със законните последици от това.
С оглед изхода на това частно производства и на осн. чл.272- 273 във вр. с чл.78, ал.2
и 5 от ГПК ч.въззивник следва да бъде осъден да заплати на ч.въззиваем направените
разноски по ч.в. производство в размер на 300 лв. за адв.хонорар съгласно писмени Договор
за правна помощ от 06.08.2020г./л.23 от делото/.
Настоящото въззивно Определение може да се обжалва в 1- месечен срок от
връчването на всяка от страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.272- 273 във вр. с чл.78, ал.2 и 5
от ГПК и във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от з.з. на 15.06.2020г. по гр.д.№ 3692/2019г. по
2
описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА М. И. И. - ЕГН ********** от ***, *** да заплати на К. И. И. - ЕГН
********** от ***, *** за направените разноски по ч.въззивно производство в размер на 300
лв./триста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на
всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3