Р Е Ш Е Н И Е
№
151
гр. Русе, 23.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 26 май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и в присъствието на
прокурора ДИЛЯН
МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 142 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Русе, депозирана
чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д., против Решение № 112 от 13.04.2021 г.,
постановено по АНД № 470/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 580-ЗЗ от 09.02.2021 г., издадено от
Директора на ОД на МВР – Русе, с което на Т.М.К. *** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето (ЗЗ) и е осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на К. сумата
от 300 лева – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Като касационни основания в жалбата се сочат допуснати
от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на въззивното решение и
решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление.
Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 6 от делото).
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален
представител адв. Е. М., оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските и доказателства за реалното им
заплащане (л. л. 16 и 17 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото от
фактическа страна първата съдебна инстанция е установила, че в условията на
обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразна
болест и въведени със Заповед № РД-01-317 от 06.11.2020 г. на Директора на РЗИ -
Русе временни противо епидемични мерки на територията на гр. Русе (л. л. 10 и
11 от делото на РС – Русе), на 08.11.2020 г., около 00:05 часа, в качеството му
на управител на бар „PR“, находящ се в гр. Русе, по бул. „Липник“ № 88, Т.К.
бил допуснал посещението в заведението на клиенти след 23:30 часа, като по този
начин нарушил т. 1 от горепосочената заповед и застрашил живота и здравето на
неограничен кръг от хора, предвид съществуващия епидемичен риск на такъв вид
обществено място.
За констатираното
деяние след установяване на самоличността му, срещу него бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който му е бил
надлежно връчен, той се е запознал със съдържанието му и го е подписал без
възражения (л. 5 от делото на РС – Русе).
С резолюция върху
съставения срещу жалбоподателя АУАН, като по делото не става ясно от кого
изхожда тя, административнонаказателното производство било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
След това
материалите по преписката били изпратени на прокурора, който отказал да
образува наказателно производство и върнал преписката обратно (л. 13 от делото
на РС – Русе).
Впоследствие било
издадено и обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление, като АНО се е
позовал на съставения преди това акт (л. 4 от делото на РС – Русе).
При така
установената фактическа обстановка, първата съдебна инстанция формирала извод
от правна страна, че административнонаказващият орган е следвало да образува
производство само на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - за деяние, което е
установено в хода на прокурорската проверка. Същевременно от наказателното
постановление ставало ясно, че той се е позовал не на постановлението на
наблюдаващия прокурор, съобразявайки разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, а на съставения срещу К. АУАН, който обаче заради прекратяване на
производството на основание чл.33, ал. 2 от ЗАНН вече нямал правна стойност. Според
районния съд, с посочения порок било допуснато съществено нарушение на
процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на К.,
което водело до незаконосъобразността на наказателното постановление и до
неговата отмяна само на това основание.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Съгласно чл. 36, ал.
1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение. А ал.2 гласи, че
без приложен акт администра- тивнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. Следователно в хипотези като процесната, правната норма
изключва необходимостта да се съставя акт за установяване на административно
нарушение. Според настоящия състав на съда обстоятелството, че АНО се е позовал
на преди това съставения акт, а не на прокурорското постановление не
представлява съществено процесуално нарушение. Не е било накърнено правото на
защита на наказаното лице. АУАН му е бил надлежно връчен и той е бил запознат
със съдържанието му, като е подписал същия без възражения. Бил е уведомен и за
прокурорската преписка. В двете производства са били установени идентични факти
и обстоятелства. Съдът констатира че процесното постановление на прокурора за
отказ да образува наказателно производство ясно и конкретно очертава фактите и
обстоятелствата, описващи конкретно извършеното деяние и неговия извършител –
наказаното лице К.. В съставения преди това АУАН и в прокурорското
постановление са установени идентични факти и обстоятелства. В случая не е
имало неяснота нито относно самоличността на дееца, нито за признаците от
фактическа страна на деянието, като единствено правната преценка за това дали
установените факти се субсумират под състава на административното нарушение е
следвало да се извърши от компетентния за това орган - в случая административнонаказващия
орган - Директора на ОД на МВР - Русе. Това е видно и от факта, че след
постъпването на материалите по прокурорската преписка в ОД на МВР - Русе
следващото извършено действие е издаването на НП, без да е извършвана друга
проверка и да са събирани доказателства, тъй като това не е било и необходимо.
Съдът намира също,
че в обжалваното пред първата съдебна инстанция наказателно постановление
извършеното нарушение е описано пълно с неговите обективни и субективни
признаци. Към констатираното нарушение АНО правилно е приложил относимата
законова разпоредба. Правилно е индивидуализирал и наложеното наказание.
Поради изложените съображения, като е отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилно
решение. То следва да бъде отменено, а при решаване на спора по същество
наказателното постановление - да бъде потвърдено.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3
от ЗАНН основателно е искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП (в случая от 80 до 120 лв.). По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 112 от 13.04.2021 г.,
постановено по АНД № 470/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 580-ЗЗ от 09.02.2021 г., издадено от
Директора на ОД на МВР – Русе, с което на Т.М.К. *** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето и е осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на К. сумата от
300 лева – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 580-ЗЗ
от 09.02.2021 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Русе, с което на Т.М.К. ***
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Т.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе, сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.