№ 636
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901260 по описа за 2021 година
Предявени са иск с правно основание чл.79, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД и
чл.264 от ЗЗД, както и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „М. и П.” ООД твърди, че се занимава със строителство и предоставя услуги
на трети лица със собствения си автокран марка LUNA АТ 70/46, ДК № ****, който и отдава
под наем на нуждаещи се фирми, като наемът/машиносмяната на ден възлиза
приблизително на 1000 лв. на ден без ДДС. Твърди, че с ответника „Е.Р.****“ ООД в
периода месец септември – октомври 2018г. бил в преддоговорни и после договорни
отношения за ремонт / подмяна на части на процесния автокран. Твърди, че ответникът след
оглед му представил оферта от 04.10.2018г. за ремонт на автокрана с 13 позиции и стойност
6 870 лв. без ДДС, като било извършено авансово плащане по същата на 17.10.2018г., за
което била издадена фактура №830/18.10.2018г. за 50% авансово плащане в р-р на 4 122 лв.
След транспортиране на автокрана до базата на ответника, той му предоставил Констативен
протокол с дата 12.11.2018г. с 9 нови позиции, по които е изменена първоначалната оферта
от 04.10.2018г., като следвало да бъдат подменени и 2-те полиспасни въжета (с отделни
каталожни номера) и полиспасната верига на стрелата на крана. Ответникът му връчил и
нова оферта от 10.12.2018г. с 3 позиции: за доставка на 2 бр. единични полиспасни въжета, и
1 бр. полиспасно въже „петорка”, доставка на 1 бр.полиспасна верига и 1 бр. полиспастна
ролка на обща стойност 17 340 лв. без ДДС, със срок на доставка 24 дни след превода на
100% аванс. Ищецът твърди, че доверявайки се на ответника на 11.12.2018г. заплатил чрез
банков превод сумата 17 340 без ДДС или 20 808 лв. със ДДС, за което била издадена
данъчна фактура №896/12.12.2018г. Твърди, че доставката следвало да пристигне най-късно
на 04.01.2019г., а кранът да бъде отремонтиран приблизително за 60 дни, т.е. до 04.03.2019г.
Ищецът поддържа, че поради грешка, некомпетентност и/или непроявяване на дължимата
1
грижа от страна на ответника, поръчаните и заплатени полиспасни въжета по т. 1 поз.1 от
офертата с дата 10.12.2018г. пристигнали с един и същ каталожен номер (т.е. две еднакви
въжета, вместо две различни), противно на необходимото. След което ответникът го
уведомил по телефона и с нарочно съставен за целта протокол, че следва да поръча още едно
въже (с другия каталожен номер) за задната част на „стрелата”. Оказало се и че
полиспасната верига за крана („стрелата”) по т.2 от офертата е в две части, т.е. става дума за
2 отделни вериги, като като ответника бил поръчал и съответно, доставил само едната част,
а другата (оферирана и съответно платена) въобще не я е поръчал и доставил, което се
установявало от протокола от 25.02.2019г. След установяване на пропуска, ответникът дал
нова, коригирана Оферта за доставка с дата 06.03.2019г., включваща доставка на 2 бр.
Единично полиспасно въже, но с вече посочен кат.№ 14723009200 (предно и задно) и
доставка на полиспасна верига 1 бр., с посочен кат. № 14723009300, на обща стойност 11
820 лв. и срок на доставката 25 дни след 100%-во авансово плащане. Твърди, че не приел
тази оферта, за да не се окаже с излишни въжета и верига и сам поръчал експресна доставка
само на липсващото полиспасно въже в единична бройка. Относно веригата, в двете й
части, се оказало, че те могат да бъдат ползвани след съответно гресиране и смазване.
Поради това ищецът на 12.03.2019г. заплатил с банков превод на ответника само сумата 3
528 лв. с ДДС, представляващи 100% от стойността на 1 бр. Единично полиспасно въже кат.
№ 14723009200, за което била издадена фактура № 957/14.03.2019г. Ищецът твърди, че след
25 дни доставката пристигнала, ответникът отремонтирал крана за приблизително 60 дни и
му го предал с приемо предавателен протокол с дата 04.06.2019г. Твърди, че през цялото
това време кранът бездействал, разглобен в базата на ответника, а ищецът от една страна
бил принуден да ползва наети кранове от други фирми, заплащайки 1000 лв. без ДДС на ден,
а съответно и пропускал да реализира такъв приход. Твърди, че освен това, останали
излишни едно въже на стойност 3 528 лв. с ДДС и една верига на стойност 7 128 лв. с ДДС,
които представляват щета. Сочи, че всичко това е в резултат на допусната от ответника
грешка и проявена небрежност, а именно неполагане на дължимата грижа при доставките.
Счита, че с горното му е нанесена вреда в размер на 30 000 лв., представляваща пропусната
полза, а именно нереализиран доход за отдаване под наем на автокрана за периода от
05.03.2019г. до 05.06.2019г., както и сумата от 10 656 лв. , представляваща стойността на
погрешно доставени части. Твърди и че му се дължи лихва върху двете пера, съответно в
размер на сумата от 6308.33 лева представляваща мораторна лихва върху сумата 30000 лв.
от 05.06.2019г. до датата на завеждане на иска 30.06.2021г. и сумата 2690.64 лева
представляваща мораторна лихва върху сумата - 10 656 лв. от 04.01.2019г. до датата на
завеждане на иска 30.06.2021г. В подадената на 08.12.2021г. допълнителна искова молба
твърди, че не отговаря на истината твърдението на ответника, че частите ще бъдат
доставени по каталог и фирма, представени от ответник . Твърди, че този абзац от отговора
представлявал признание на факта, че ответникът е контактувал самостоятелно с фирмата
доставчик, както и че не е проявил необходимата грижа относно полиспастните въжета.
Твърди, че не са се месели в процеса на работа на ответника, още по-малко му нареждали от
кого да доставя, още повече, че изборът се свеждал до една единствена испанска фирма.
2
Потвърждава, че излишното въже и верига са в негово държане, стоят и ръждясват без полза
за дружеството. С допълнителна молба в хода на делото сочи, че не оспорва, че е включена
описаната фактура в дневника за покупки и продажби по ДДС и е ползван в цялост данъчен
кредит, включително и по посочените в молбата на ответника пера за веригата и
полиспасното въже. Заявява, че независимо от ползвания ДДС данъчната основа е дължима
и затова изменя иска като по пункс втори претендира 8 800 лв. / 2940 лв. плюс 5940 лв., а по
обективно съединените искове по чл. 86 от ЗЗД сумата се намаля на 2175,60 лв. В хода на
производството поддържа исковите си претенции чрез адв. Б..
Ответникът „Е.Р.-****“ ООД оспорва иска като неоснователен по съображения,
подробно изложени в отговора от 09.11.2021г. и допълнителния отговор от 04.02.2022г.,
както и чрез процесуалния си представител – адв. К.. Не оспорва, че са били в договорни
отношения относно доставка на части и ремонт на процесния автокран, но счита, че
изложеното от ищеца е непълно и неточно. Твърди, че автокранът бил в гр. София, кв.
Кремиковци и първата оферта от 04.10.2018г. била въз основа на извършен външен оглед,
но още тогава било упоменато, че след разглобявянето, ще има уточнение на ремонтните
дейности. Първоначалната оферта била с 13 позиции, но след транспортиране на крана до
базата и извършеното цялостно разглобяване и прецизен преглед се изготвил описания
констативен протокол в девет позиции. Твърди, че извадка от каталога за резервните части с
подчертаните позиции за поръчване бил изплатен по ел. поща от ищеца, след което той ги
поръчал и закупил.Твърди, че на 10.12.2018г. била изготвена оферта за доставка на
описаните резервни части, която е приета от ищеца и заплатена. Твърди, че въпросните
резервни части били поръчани, но при ремонтно-възстановителните работи се констатирало,
че са изпратени две еднакви въжета, а вместо вериги комплект както било по позиция 9, тя
била само една. Твърди, че след проведени разговори с испанската фирма, те констатирали,
че има грешка и им изпратили коригиран каталог. Твърди, че на 25.02.2019г. по ел. поща
уведомили г-н Б. за пропуските, за което бил изготвен и констативен протокол, също
изпратен му по електронен път. Твърди, че по искане на ищеца било поръчено и заплатено
само единичното полиспастно въже, за което е издадена данъчна фактура №954/14.03.2019г.
Твърди, че доставката на тази част се извършила за около 25 дни, след което се извършил
ремонта на автокрана, приключил на 04.06.2019г. с двустранно подписан приемо-
предавателен протокол. Твърди, че за ремонтните дейности е издал описаните три фактури
съответно №999/05.06.2019г. на стойност 4122 лв., №1000/05.06.2019г. за сумата от 9096 лв.
и №1002/05.06.2019г. за сумата от 1320 лв., които били връчени на ищеца, но той не ги
заплатил и се наложило изпращане на покана по Еконт, а след това завел гр.д.№9829/2019г.
на РС – Бургас, по който и в резултат на получения изпълнителен лист по изп.дело
№172/2020г. на ЧСИ Ивелина Борисова получил плащане на въпросните фактури. Оспорва
твърдението на ищеца, че имало конкретно уговорен срок за ремонт, а твърди, че не се е
ангажирал с такъв. Оспорва твърдението, че е допуснал грешка или небрежност при
доставка на частите, тъй като те били поръчани по настояване на ищеца от конкретен
доставчик и по предоставен от него каталог. Твърди и че частите са при ищеца. Твърди, че
срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора, а съгласно чл.264 от ЗЗД
3
задължението на поръчващия е да приеме извършената работа, което счита, че е сторено с
двустранен протокол. Твърди, че няма основание да се ангажирала деликтната му
отговорност. Оспорва и като недоказани исковете. В допълнителния отговор от 04.02.2022г.
като твърди, че доказателствата сочат, че "Е.Р.-****“ ООД е договарял всяко действие по
поръчката на части с ищеца. Сочи, че доставката на процесните части се извършва само от
една испанска фирма и то по каталог, представен от самия ищец, поради което е
неоснователно твърдението на ищеца, че допълнителната доставка е направена поради
грешка на ответника и не представлява допълнително възлагане от страна на ищеца.
Твърди, че ищецът не само не е възразил по направената допълнителна доставка на части,
но е и заплатил същата /данъчна фактура № **********/14.03.2019г. с доставка - въже с
каталож. № 14723009200 на стойност 2940лв. и 588лв. начислен ДДС, заплатена на
12.03.2019г./ , т.е. налице и приемане на доставката и потвърждаване на извършеното
действие. В хода на съдебното производство поддържа претенцията си чрез процесуалния си
представител адв. К. като претендира уважаването й и присъждането на разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и е видно от представеното свидетелство за регистрация на
МПС № **********, че ищцовото дружество е вписано като собственик на процесния
специален автомобил, а именно автокран Луна АТ 7046, с вписаните данни.
На стр. 9 е представена оферта за ремонт на въпросния автокран от ответното
дружество „Е.Р.****“ ООД, която включва 13 позиции, посочено е, че цената на ремонта е
6870 лв. без ДДС, като всички ремонтни дейности са с шестмесечна гаранция и ще се
изпълнят на посочения адрес в гр. София, ул.“****, със срок 20 работни дни след превод на
50% аванс.
Представена е фактура №830/18.10.2018г. за авансово плащане по одобрена оферта за
ремонт на автокрана, на стойност 4122 лв. с ДДС, както и платежно нареждане за кредитен
превод за горепосочената сума като авансово плащане.
Съгласно представения констативен протокол от 12.11.2018г. относно ремонта на
автокрана, издаден от управителя на ответното дружество, е посочено, че след цялостно
разглобяване било установено, че всички полиспастни въжета са негодни и следва да се
подменят, полиспастната верига е ръждясала и също следва да се подмени, описани са и
други детайли в т.3-9. Протоколът със същото съдържание е представен и към отговора на
ответника, но вече двустранно подписан. Същото е отразено и в писмо по имейл от
03.11.2018г., подписано от В.М.. Представена е оферта от 10.12.2018г. за доставка на
полиспастни въжета – единични -2 бр. и петорка -1 бр-., доставка на верига и ролка
полиспаст – 1 бр., общо цена 17 340 лв. без транспортни разходи и начислен ДДС, срок на
доставка – 24 дни след 100% аванс. Съставена е фактура №896/12.12.2018г. с основание
доставка на резервни части за автокрана на стойност 17 340 лв. без ДДС или 20 808 лв. с
включен ДДС, като за плащане на същата е представено нареждане за превод от
4
„Инвестбанк“ АД / стр.14 от делото/.
Съгласно представен констативен протокол от 25.02.2019г. от управителя на
ответника, е посочено, че са получили комплекта въжета и верига, така както са били
описани в представения каталог, но се установило, че има 3 броя въжета, като са им
изпратени две еднакви полистастни въжета. Описани са грешките в каталога и е посочено,
че са се свързали с испанската фирма и очакват отговор от тях, а новата верига остава за
резерва. Представена е допълнителна оферта от 06.03.2019г., която е отново за доставка на
полиспастни въжета, единични и верига – 1 броя, описани с номера, като стойността е 11820
лв. без транспортни разходи и ДДС, доставката е 25 дни след превод на 100% аванс.
Представен е нареждане за превод на сумата от 3528 лв. от 12.03.2019г. по проформа
фактура № 68/07.03.2019г., която е представнена и е за доставка на резервни части –
полиспастно въже 1 брой на стойност 2940 лв.
На стр.18 от делото е представен двустранно подписан приемо-предавателен
протокол от 04.06.2019г., с който страните по делото са констатирали извършения ремонт на
автокрана, състоящ се в описаните в 41 точки ремонтни работи, като има и отразени три
забележки относно хидр.цилиндър, за кабелите за ОГП и че се препоръчва полиспастните
въжета, вериги и плъзгачи да се регулират няколко пъти на 30 дни.
От ответника са представени издадените фактури съответно №999 за сумата от 4122
лв., фактура № 1000 за допълнителни ремонтни работи по автокрана съгласно оферта от
04.06.2019г. на стойност 7580 лв. без ДДС или 9096 лв. с начислен ДДС и фактура №
1002/05.06.2019г. за транспортни разходи за доставка на резервни части за автокрана на
стойност 1320 лв. с включен ДДС. Представена е разписка от Еконт за пратка до ищеца от
08.08.2019г. с приложена покана за доброволно плащане на описаните три фактури №
999/05.06.2019г., №1000/05.06.2019г. и № 1002 от 05.06.2019г.
Представен е изпълнителен лист № 5437/27.12.2019г., издаден въз основа на заповед
за изпълнение №4431/19.11.2019г. на РС-Бургас по чгд №9829/2019г., с който ищецът „М. и
П.“ ООД е осъден да заплати на ответника „Е.р.-****“ ООД сумата от общо 15 693 лв.,
представляваща неизплатени възнаграждения по два договора за изработка, включително
описаните суми по договор от 08.10.2018г. за ремонт на автокран по трите фактури
№999,1000 и 1002 и трите от 05.06.2019г.
На стр.75 и следващите е представена разменената по електронен път
кореспонденция между страните, с които са разменяли оферти, протоколи, платежни
нареждания, описани по-горе. Към някои от имейлите е прикачен и снимков материал.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза от 25.02.2022г., от
вещото лице Ж.Е., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно. В експертизата на стр. 2 вещото лице подробно е описало техническите
характеристики на автокрана и дори е приложило снимка –силует на същия. Посочено е, че
е извършена справка в описаните четири фирми / Щайгер БГ, Лифттранс, Верина и
Булавтокран/, като е установено, че машиносмяната зависи от периода за наемане на крана,
5
като средната наемна цена за кран 70 тона за три месеца е 900 лв. на машиносмяна без ДДС.
Според експерта в периода 05.03.2019г. – 05.06.2019г. има 66 работни дни и средната
пазарна наемна цена за автокрана за този период е 71280 лв. с ДДС / 59400 лв. без начислен
ДДС/. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че за да бъде отдаден
под наем, кранът трябва да е технически изправен, да е минал всички технически прегледи и
т.н., и трябва да има разрешение за работа, за което се съставят съответните документи.
Според вещото лице няма кой знае какво значение дали е чисто нов или е на няколко години
крана, ако е годен за работата, като уточнява, че не е виждал процесния кран. От фирмите,
които е цитирал установил цените за отдаване на такова краново съоръжение, като ако е за
малък период, цената е по-висока, ако е за по-дълъг период, се правят отстъпки, като не е
уточнявал има ли значение дали е зимен период или летен, но е естествено, че при лоши
атмосферни условия кранът не работи. Посочено му е, че за такъв тежък кран, с
товароподемност 70 т, за кратък период в рамките на един месец, наемната цена е над 1000
лева, като с отстъпки варира от 700 до 1200 лв., затова приел една средна цена от 900 лева.
Експертът сочи, че за кратък период цената е по-висока. За един месец, което е 20 и няколко
работни дни, машиносмяната е 1200 лв.
На стр. 138 и 139 от делото са представени справки от калкулатор.бг за начислена
лихва, за които ответникът е заявил изрично, че не ги оспорва като размер. Представен е и
договор за наем на строителна техника от 07.05.2015г., съгласно който ищецът е
предоставил описания автокран на „Г.Б.“ ЕООД с уговорена наемна цена 900 лв. без ДДС за
осем часа машинна смяна или 112,50 лв.за час без ДДС и тази цена за всеки допълнителен
част над горните.
По делото са събрани гласни доказателства, а именно изслушан е свидетел на
ответника К.Г.Б.. Той е посочил, че работи от десет години в „Е.“ ООД като монтьор на
пътностроителни машини, на адрес в ж.к. „Люлин“ 5-6 микрорайон, който е двор, бивши
складове на „Инжстрой“. Свидетелят сочи, че си спомня за ремонт на автокран Luna, но не
като месец и година, като фирмата била от Бургас. На крана свалили стрелите и установили,
че има скъсани въжета, цилиндъра е крив. Това била 70-тонна машина с 30-метрови стрели,
от която всичко на парчета се разглобява и се проверява. Трябвали допълнителни части,
били скъсани 2 въжета от 4 и трябвало да се сменят, както и отгоре една верига на ролката,
която била износена. Частите били поръчани от Испания. Когато извършвали ремонта,
идвали някакви господа от Бургас, но не знае подробности, защото говорили е шефа му.
Твърди, че ремонтът бил успешен, дошъл краниста, изпробвалго, останали доволни хората и
техен представител си взел автокрана. Уточнява, че друг автокран в този период нямали,
защото мястото е много малко, като е сигурен, че бил на бургаска фирма и преди
пандемията.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно се установи от събраните доказателства, че между страните е сключен
договор за възлагане на ремонт на процесния автокран, като разновидност на договора за
6
изработка, по силата на който ищецът е възложил, а ответника е приел да извърши ремонта.
След офертата от 04.10.2018г. е преведен аванс и ответникът е започнал работа, разглобил е
стрелата на автокрана и както се установи от свидетелските показания и констативния
протокол от ноември 2018г., който с исковата молба е представен в един вариант, а с
отговора с дата от 27.11.2018г. двустранно подписан, е посочено, че всички полиспастни
въжета са негодни и следва да се подменят с нови, както и че полиспастната верига е
ръждясала и също следва да се подмени с нова. Представена е нова оферта от 10.12.2018г.
за доставка на описаните резервни части, по която и по проформа фактура №65/10.12.2018г.
ответникът е заплатил сумата от 20 808 лв. с начислен ДДС. Установи се, че след доставката
на тези части, е констатирано, че някои не отговарят на нужните и не са получени
съответния брой, поради което се е наложила нова поръчка и доставка на нови резервни
части, за които е представена оферта от 06.03.2019г. и са платени 3528 лв. по проформа
фактура №68/07.03.2018г., която е представена и е за единично полиспастно въже 1 брой с
цена без ДДС – 2940 лв. Не се спори, че ремонтът е завършен окончателно и автокранът е
предаден на 04.06.2019г., за което е съставен представения двустранен приемо-предавателен
протокол.
Сключеният между страните договор, който е подвид на договор за изработка, е
консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор и се счита сключен с
постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за
изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да
приеме изработеното и да го заплати. В случая съглашението е между лица, които имат
качеството „търговци” по смисъла на чл. 1 ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност
/чл.286 и чл.287 ТЗ/, сделката е търговска и съгласно чл.288 ТЗ спрямо нея намират
приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки /част III, раздел I - раздел
VI от ТЗ/ и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби
на ЗЗД, уреждащи договора за изработка, а именно чл. 258-269 от ЗЗД. В случая
сключването на договора е станало с приемане на офертата, представена от изпълнителя от
04.10.2018г. и заплащане на аванса по нея. По този първоначален договор е уговорено
изпълнение на ремонтните дейности в срок от двадесет работни дни от превода на аванса, но
е безспорно, че към момента на офериране са възложени описаните в тринадесет точки
ремонтни дейности, без автокранът да е бил разглобен. При разглобяването на стрелата на
автокрана са установени допълнителни проблеми, което е наложило допълнителни ремонтни
дейности, за извършване на които е била нужна и доставка на съответните части. За
доставката на резервните части за автокрана е представена и приета от възложителя –ищец
оферта от 10.12.2018г. В нея е уговорен срок за доставка, който е 24 дни след превод на
аванса, но не и срок за изпълнение на допълнителните ремонтни работи. Такъв срок, а
именно за изпълнение на ремонта след доставка на частите, не е посочен и в последващата
оферта от 06.03.2019г., по която се е наложило поръчването на ново единично полиспастно
въже и полиспастна верига, като и там срокът е само за доставка. Предвид горното, съдът
намира, че с допълнителните уговорки между страните по приемане на офертите от
10.12.2018г. и от 06.03.2019г. са възложени допълнителни дейности по ремонта на
7
автокрана, свързани с доставка на нови резервни части, но не се установи надлежно по
делото, че за тях е постигната уговорка за конкретен срок за изпълнение от страна на
изпълнителя. Уговорен е срок за доставката на частите, но това е различно от срок за
изпълнение на ремонтните дейности. Срокът по договора за изработка не е съществен и
неотменим елемент от съдържанието му, поради което само и на това основание
претенцията за пропуснати ползи за процесния период, в който се сочи, че автокранът не е
работил поради ненавременно извършване на ремонта от ответника се явява неоснователна.
Дори и да се приеме, че уговорения по първоначалната оферта срок за изпълнение на
ремонта от 20 работни дни след превод на аванс, следва да се зачита и за допълнителните
работи, възложени по офертата след разглобяването, макар да липсва подобна клауза, както
се изтъкна по-горе, то следва да се посочи, че съгласно правилата на ЗЗД, ако изпълнителят
не изпълни задължението си в уговорения срок, на основание общите разпоредби на чл.79,
ал.1 и чл.82 ЗЗД възложителят може да иска обезщетяване на претърпените от забавата
вреди, заедно с реално изпълнение, но забавата при изпълнението на възложената работа не
е основание възложителят да откаже да заплати уговореното възнаграждение за изпълнената
и приета по надлежния ред работа /Решение № 659 от 05.12.2008г. на ВКС по т.д. №
271/2008г., II т.о., ТК/, а при изпадане на изпълнителя в забава възложителят разполага и с
правото да развали договора по реда и при условията на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. В случая
възложителят не се е възползвал от правото си да развали договора или да се откаже от
поръчката в резултат на забавата, напротив приел е резултатът от същия, което е извършено
с подписването на двустранния протокол от 04.06.2019г. без забележки. Приемане на
извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е налице както когато възложителят е
направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и с
конклудентни действия. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не
отговаря на поръчката му – ако е налице забавено изпълнение и липса на интерес от
приемането му за възложителя, но в случая не е така, той не е упражнил това си право и
доколкото не се сочи да е налице фикс –сделка, дори и да се приеме, че изпълнението е
закъсняло спрямо уговорения по първата оферта срок, то е налице приемане на забавеното
изпълнение от възложителя с изрично негово изявление. Бездействието на възложителя и
пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води
до предвидените в чл.264, ал.3 ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на
възражения за неточно изпълнение, работата се счита за приета от възложителя. В този
случай се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неточно
изпълнение, включително като възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане
на възнаграждение или за обезщетение за вреди по договора за изработка. Предвид горното
доколкото съдът намира, че не се установи за допълнителните работи, свързани със смяната
на въжетата и веригата да е уговорен по договора срок за извършване, който да не е спазен
от ответника, не се и установи ищецът да го е поканил и по този начин по правилото на чл.
84, ал.2 от ЗЗД да го е поставил в забава, то само на това основание претенцията за
обезщетение за вреди от забавено изпълнение под формата на пропуснати ползи не може да
бъде удовлетворена.
8
По отношение на доводите на ищеца, че пропуснатите ползи следва да се обезщетят
поради това, че ответникът не е осигурил точните резервни части, което е забавило ремонта,
и според ищеца от страна на ответника е допусната грешка, като последният е действал при
небрежност и неполагане на дължимата грижа, съдът намира следното:
Изпълнителят е длъжен да изпълни възложената работа със свои средства /парични
средства, материална база, машини, инструменти и др./, освен ако в договора е предвидено
друго, което следва от разпоредбата на чл.259 от ЗЗД. В закона липсва подобна разпоредба
по отношение на материалите, с които следва да бъде извършена работата и това следва да
бъде уговорено в договора. От разпоредбите на закона следва извод, че при липса на такава
уговорка главният материал следва да бъде предоставен от възложителя, докато е обичайно
помощните материали да се предоставят от изпълнителя. Следователно, при липса на
изрични клаузи в договора за изработка, работата следва да бъде извършена със средства на
изпълнителя, но с материал на възложителя. В случая видно от констативния протокол от
ноември 2018г. за извършване на ремонтните дейности по смяна на полиспастните въжета и
верига страните са постигнали уговорка, частите да бъдат поръчани от ответника и
доставени след съответно заплащане от възложителя. Безспорно се установи и от
приложената и приета кореспонденция по ел. поща, че възложителят е предоставил данни за
фирмата, от чийто каталог да се поръчат въжетата и веригата, както и че именно от нея
ответникът е направил поръчката, но при пристигане на първоначално поръчаните части се е
установило, че има нужда и от допълнителни такива, а една верига е в повече и както
изрично са се уговорили страните в констативния протокол от 25.02.2019г., представен от
ищеца, новата верига остава за резерва. Не се спори, че тази нова верига е предадена на
ищеца –възложител и останала в негово държане, поради което тя би следвало да има
функцията на резервна част, от която той може да се възползва. Предвид горното
претендирането на нейната стойност от ответника се явява неоснователно, тъй като е
безспорно, че тя е доставена и предадена на ищеца и той може да се ползва от същата като
резервна част. Не се твърди и установи доставената верига да е негодна за употреба в
качеството си на резервна част и отчитайки договореното по констативния протокол от
февруари 2019г., волята на страните е именно такава. Както се приема изрично в решение №
196 от 05.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 747/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл.290
от ГПК и мн.др., по отношение на дължимостта на възнаграждението следва да се съобрази
дали съответната част от поръчката може да бъде полезна на възложителя, както и това дали
съответната част е била приета от последния, като право на възнаграждение изпълнителят
ще има дори и когато впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом
възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му
бъде полезна. Предвид горното, доколкото ищецът е приел изработеното, получил е
веригата и въжето като резервни части, не се спори, че са му предадени и в негово държане
и може да ги ползва като резервни части, то те отговарят на условията да му бъдат полезни
и не може да се приеме, че ответникът дължи заплащане на стойността им. Друг би бил
въпросът, ако не беше приета работата или тези части бяха върнати на ответника, но в
9
случая не е така. Горното важи и по отношение на полиспасното въже, тъй като и за него не
се спори, че е в държане на ищеца и същият би могъл да го ползва за резервно. Предвид
горното стойността на същите не съставлява вреда за ищеца, тъй като те са в негово държане
и може да се ползва от тях.
Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства не се установи, че
ответникът е действал при груба небрежност при поръчка на резервните части, тъй като той
се е съобразил с указанията на възложителя относно това от коя фирма да се заявят. Не се
спори, че фирмата не е българска и че действително е имало объркване по отношение на
вида и брой части в първата поръчка, но съдът намира, че от комплексната преценка на
доказателства не се установява, че това е станало по умишлено и виновно поведение на
служители на ответника, а освен това, с подписването на последващия констативен
протокол от февруари 2019г. възложителят е одобрил извършените действия и е уговорена
нова доставка, а поръчаната в повече верига да остане за резервна част. Съдът следва да
съобрази волята на страните, отразена в този протокол. Възложителят –ищец е имал
възможност при констатиране на неточните детайли да се откаже от договора, респ. да го
развали, но не е сторил това. Съгласно чл.262, ал.2 ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят
няма да може да изпълни в срок работата, възложителят може да развали договора, като има
право на обезщетение по общите правила. Възложителят разполага и с правото да откаже
приемането на работата, ако не съответства на поръчката му, с правото да проверява
изпълнението на работата във всяко време /чл.262, ал.1 ЗЗД/, с правата по чл.265 ЗЗД, ако е
налице отклонение от поръчката. Съгласно разпоредбата на чл.268 ЗЗД при наличие на
основателни причини възложителят има право да се откаже от договора, макар
изпълнението му да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. В хода
на изпълнението от разменената двустранна кореспондеция и подписани протоколи,
включително окончателния за приемане на работата от 04.06.2019г. е видно, че ищецът
възложител не се е възползвал от горното, а напротив, приел е изпълненото, като преди това
е одобрил допълнителната поръчка от страна на ответника. За пълнота следва да се
отбележи, че съдът споделя и доводите на ответника относно недоказаността на вредите,
които се претендират под формата на пропуснати ползи. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички
преки и непосредствени вреди. Пропуснатата полза е това увеличение на имуществото,
което при обикновени условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си.
Съобразно всеки конкретен случай размерът на пропуснатата полза може да е точно доказан
или да е определяем въз основа на опита и обичаите в практиката, като съгласно
Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е налице доказана
сигурност на увеличаване на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са
неосъществено увеличаване на имуществото и за да е налице пропусната полза, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява при пълно и
10
главно доказване от претендиращата страна. Възможността кредиторът да увеличи
имуществото си не следва да е логически извеждана, а да е доказана възможност за това.
При правоотношения между търговци пропуснатата полза е печалбата, която кредиторът би
реализирал, ако договорът беше изпълнен точно. Ищецът следва при пълно и главно
доказване да установи реалното пропускане на получен доход, а не хипотетично такова.
Предвид горното доколкото от последния е представен договор за наем на автокрана, но от
07.05.2015г., със задължение към онзи конкретен момент, то не се установява надлежно, че
четири години по-късно към претендирания период – март 2019г. – юни 2019г. е била
налице сигурност от евентуално увеличаване на имуществото на ищеца чрез получаване на
наем за процесния автокран, тъй като той не установи нито налично облигационно
правоотношение за този период, нито искане за оферти от съконтрахенти, за да се приеме, че
претендираните ползи са надлежно установени и доказани. При това положение и отчитайки
всички установени по делото обстоятелства, съдът намира, че претенцията по чл. 82 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлена като недоказана от ищеца.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а от ответника
се претендират такива за заплатено адвокатско възнаграждение по представения списък, към
който е приложен договор за правна защита и платежно и е видно, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 2 044 лв., която сума следва да бъде присъдена като
разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „М. и П.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление - гр.Бургас бул. „****, представлявано от управителя Н.В.Т., и с процесуален
представител адв. И.Б. от БАК, срещу ответника „Е.Р.****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление - гр. София бул. „****, представлявано от В.М.,и със съдебен адрес –
гр.София, ул.“**** – чрез адв. К., за присъждане на следните суми: 30 000 лв. / тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, а именно нереализиран
доход за отдаване под наем на автокран марка LUNA АТ 70/46, ДК № **** за периода от
05.03.2019г. до 05.06.2019г., сумата от 8 880 лв. , представляваща стойността на погрешно
доставени части за ремонт на автокрана, сумата от 6308.33 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата 30000 лв. от 05.06.2019г. до датата на завеждане на иска 30.06.2021г. и
сумата 2175,60 лева представляваща мораторна лихва върху втората главница за периода от
04.01.2019г. до датата на завеждане на иска 30.06.2021г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „М. и П.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление - гр.Бургас бул. „****, представлявано от управителя Н.В.Т., и с
процесуален представител адв. И.Б. от БАК, да заплати на ответника „Е.Р.****“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление - гр. София бул. „****, представлявано от В.М.,и
11
със съдебен адрес – гр.София, ул.“**** – чрез адв. К., сумата от 2044 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството, а именно адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12