РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Благоевград, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102987 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
п.к. 2700, гр. ***** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. *****, управители ****.
Ищцата е предявила против ответника при условията на обективно евентуално
съединяване следните искове:
1/ главен иск за обявяване за нищожността на договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № 40025538064 от 13.05.2024г.
2/ евентуален иск за обявяване за нищожността на клаузата на част VI от Договор за
потребителски кредит № 40025538064, сключен на 13.05.2024г., която предвижда заплащане
на такси за допълнителните услуги Фаст и Флекси.
Ищцата твърди, че на 13.05.2024г. между нея и ответното дружество бил сключен договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025538064, в съответствие със Закона
за потребителския кредит (ЗПК), като ответното дружество е предоставило на ищцата
сумата от 5000 лв. Заявява, че съгласно част VI от Договора за кредит дължал такса за услуга
Фаст в размер на 2250 лв. и такса за услуга Флекси в размер на 2950 лв. Смята, че
процесният договор за потребителски кредит и клаузата на част VI от същия били нищожни
поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази
връзка въвежда и подробни съображения. При условията на евентуалност, твърди, че
клаузата на част VI на процесния договор за потребителски кредит била нищожна поради
противоречие императивните изисквания на чл. 11, т. 7-12 вр. чл. 22 ЗПК. По отношение и
на този евентуален иск за частична нищожност на процесния договор за потребителски
кредит ищецът излага подробни съображения.
Ответното дружество смята предявените искове за неоснователни. Смята процесния
договор за потребителски кредит за действителен, като сключен при спазване на
изискванията на ЗПК. Излага подробни доводи в тази връзка.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
1
предявени против ответника при условията на обективно евентуално съединяване следните
искове:
1./ главен иск за обявяване на нищожен на договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № 40025538064 от 13.05.2024г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10
ЗПК или поради противоречие с добрите нрави (с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл.
първо ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).
2./ евентуален иск за обявяване за нищожна на клаузата на част VI от Договор за
потребителски кредит № 40025538064, сключен на 13.05.2024г., която предвижда заплащане
на такси за допълнителните услуги Фаст и Флекси поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл.
11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави (с правна квалификация чл. 26, ал. 1
предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).
Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия договор,
евентуално на горепосочената клауза от договора е детерминирано от установяването, че
процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а
именно чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите
нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че
договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключената сделка е валидна.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищцата С. Р. И. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (като заемодател и
кредитор) е бил сключен на 13.05.2024г. процесният Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт с № 40025538064. Фактът на сключването на сделката се доказва и
от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт с № 40025538064, от Общи условия и Погасителен план към
него, от Анекс към него от 08.07.2024г. и Преддоговорна информация /Стандартен
европейски формуляр/. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е
предоставило на ищцата заемната сума по процесния договор в размер на 5000 лв.
Ищцата се е задължила да погаси заема за срок от 36 месеца, при размер на месечната
вноска 239,21 лв., ГПР от 49,11 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължение за
погасяване по кредита в размер на 8610,01 лв.
В процесния договор за потребителски кредит било уговорено също така и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4840 лв., от които
2250 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 2590 лв. за допълнителна услуга „Флекси“, с
размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 144,44 лв., с което общото
задължение по кредита е 13 810,01 лв., общ размер на вноската 383,65 лв. с дата на
погасяване - 1 ден от месеца.
От съдържанието на процесния договор, общи условия и погасителен план към него става
ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е по-голям от този посочен
неправилно в договора от 49,11 %. В тази връзка от съдържанието на договора, общи
условия и погасителен план към него се установява, че общият размер на начислените от
ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за потребителски кредит,
е в размер на 13 810,01 лв., от които изтеглената главница е само 5000 лв. При това
положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на
2
ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е над пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
С оглед самото съдържание на процесния договор за потребителски кредит, общи условия
и погасителен план към него се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР
/49,11 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е
сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази
причина процесният договор за потребителски кредит от 13.05.2024 г. е нищожен – арг. от
чл. 22 ЗПК.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
С оглед изложените съображение предявеният главен установителен иск за обявяване на
нищожен на процесния договор за потребителски кредит е основателен.
С оглед уважаването на главния иск за обявяване на нищожен на целия договор за кредит,
съдът не се произнася по предявения евентуален иск за нищожност на клаузата на част VI от
този договор.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК принципно право на разноски има
ищцата, като тя на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е била освободена от заплащането на
държавни такси. Същата е направила съдебно-деловодни разноски в размер на 15 лв.,
представляваща заплатена държавна такса по частна жалба.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаване на
главния иск в размер на 200 лв. (4 % от 5000 лв., която е стойността на процесния договор за
потребителски кредит).
Трябва да се има предвид също така, че ищцата се представлява от адв. Л. Б., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда. Съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. Трябва да
се има предвид, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба
№1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери не обвързват съда,
поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да се
държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз
основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до
такова по реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението директно
на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка
на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа.
Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално
извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в
3
минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба,
която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са служебно известни
на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща
доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно
заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели или други процесуални
действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.
Безплатната правна помощ не представлява отговорност за разноски по чл.78 ГПК, поради
което следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката,
осъществил безплатна защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото
в противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава,
когато правото се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване
на определен признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност
адвокатското възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за
страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на
загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на
правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно
критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025538064 от 13.05.2024г., сключен
между С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр. *****, като заемополучател
и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. *****, управители ****, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. *****, управители **** да заплати на С. Р.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр. ***** сумата от 15 лв. /петнадесет
лева/, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. *****, управители **** да заплати на адв.
Л. Б. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. *****, управители ****, да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 2987/2024г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4