№ 53
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000601376 по описа за 2022 година
Атакувана е присъда № 105/11.07.2022 г. по н.о.х.д. № 4821/2021 г. по описа на Софийския
градски съд, НО, 28. състав, с която подсъдимата В. Г. С. е призната за невинна за това на
8.08.2020 г. в гр. София, в сградата на Общинска служба за изпълнение на наказанията,
намираща се на бул. „Г.М. Д.“ № 42, без надлежно разрешително и в условията на опасен
рецидив, да е направила опит да разпространи на А. Е. С. високорискови наркотични
вещества – коноп, разпределен в 4 отделни обекта, подробно описани в мотивите – с общо
нетно тегло 3.24 грама и на обща стойност 19.44 лева, като деянието останало недовършено,
поради независещи от нея причини, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдала
по обвинението за извършено престъпление по чл. 354, ал. 2, т. 4 вр с ал. 1, изр. 1, пр. 5 вр. с
чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на държавата, иззетите
наркотични вещества при извършения с протокол на 8.08.2020 г. оглед на
местопроизшествието.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС № 105 от 11.07.2022 г. следва да обсъди
доводите на прокурора, залегнали в протеста и допълнението към него. Според
представителя на държавното обвинение постановената присъда е неправилна, тъй като не
съотвества на съвкупността от доказателства по делото. Поддържа: че съдът неправилно е
приел, че подсъдимата не знаела, че в носения от нея багаж се намират наркотични
вещества; че знанието на подсъдимата за наличието на наркотичното вещество в носената от
1
нея чанта се установява от показанията на свидетелите С. Д., Н. Б., С. Т. – надзиратели от
следствения арест, доколкото тя пред тях посочила, че намереното в чантата вещество е
„трева“; че не е налице забраната на чл. 281, ал. 8 НПК, тъй като освен показанията на
посочените по-горе свидетелите от досъдебното производство, са налице и други косвени
доказателства – обстоятелството, че подсъдимата е била съпруга на свидетеля А. С., знаела,
че той употребява наркотици, знаела, че той е поръчал от ареста да му се предоставят
наркотични вещества, което се установява от постановление за прекратяване на досъдебното
производство по пр.пр. № 11246/2019 г. на СГП, водено срещу бащата на свидетеля С., в
чийто дом към инкриминираната дата живеела и подсъдимата; индиция за авторството е и
желанието на подсъдимата да сключи споразумение за решаване на делото, от което
впоследствие се отказала.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП не поддържа протеста на
СГП и изложените в него съображения, като предлага първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена. Прокурорът счита, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, защото единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза са
показанията на служителите при следствения арест, които са били прочетени в съдебно
заседание по реда на чл. 281, ал. 4 вр с ал. 1, т. 1 НПК, но предвид забраната в чл. 281, ал. 8
НПК те не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда, доколкото тези
показания са изолирани и не са подкрепени от други доказателства по делото.
Подсъдимата С. оспорва протеста и изтъкнатите в него аргументи, като в последната си
дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Протестът на прокурора при СГП е неоснователен.
В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил възприетата от
него фактическа обстановка по делото, изведена при анализа на депозираните в съдебно
заседание обяснения на подсъдимата В. С.; показанията на свидетелите: С. Т. (включително
и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК), Е. С., Н. Б. (включително и показанията му от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), А. С.
(включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), С. Д. (включително и показанията му от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и по реда на чл.
281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 1 НПК), В. С., С. А.; заключението на назначената по делото физико-
химичната експертиза (л. 52 – 57 от досъдебното производство); протоколите за
извършените действия по разследването и писмените доказателства, приложени по делото.
Въз основа на така изброените доказателства и доказателствени средства СГС е приел за
установено по несъмнен начин, че в периода от 12.06.2020 г. до 10.08.2020 г. А. С., с когото
2
В. С. живеела на съпружески начала, се намирал в ареста на Общинска служба „Изпълнение
на наказанията“ в гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 42, където се изпълнявала взета спрямо него
мярка за неотклонение задържане под стража по друго наказателно производство.
В същия период от време В. С. живеела в жилището на бащата на А. С. – Е. С., намиращо се
в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***.
Е. С. бил задържан по водено срещу него наказателно производство за случай на 9.06.2019
г., при който при негово свиждане с А. С., намиращ се по това време в Затвора - гр. София
били намерени наркотични вещества в багажа, носен от Е. С. за неговия син. Това
наказателно производство било прекратено, като в постановлението на прокурора от СГП
била възприета фактическа обстановка, според която багажът, в който се намирали
наркотичните вещества бил даден на Е. С. от приятел на А. С. с малко име П..
Използвайки стационарен телефон в ареста, А. С. общувал с В. С. и със своя баща,
обаждайки се на стационарен телефон 02/859-35-83. Такива разговори А. С. провел на 29 и
30 юли 2020 г., както и на 4, 5 и 8 август 2020 г., като при всеки един от тези разговори
посочвал пред длъжностите лица от ареста, че се обажда на човек с име „Ево“.
На 8.08.2020 г., около 11:40 часа, В. С. посетила следствения арест, намиращ се в гр. София,
бул. „Г. М. Д.“ № 42, за свиждане с А. С.. Носела багаж за него, който включвал и
хранителни продукти.
Преди да бъде допусната да се види със задържания, В. С. представила за проверка носения
от нея багаж в стаята за свиждания на следствения арест пред дежурните надзиратели – С.
Д. и Н. Б.. Двамата свидетели забелязали сред хранителните продукти, намиращи се в
чантата, носена от В. С. и две зелени чушки, като решили да проверят целостта им. При
извършената по-задълбочена проверка на чушките Д. и Б. установили, че във вътрешността
им се намират четири броя топчета, съдържащи растителна маса.
Двамата свидетели уведомили за намерените топчета дежурния по арест С. Т., който също
дошъл в стаята за свиждания. На въпрос от страна на надзирателите дали тя е приготвила
багажа, който носи, В. С. отговорила положително.
След подаден сигнал до дежурния офицер била уведомена и дежурната част на 1-во РУ-
СДВР, откъдето на мястото била изпратена дежурна оперативна група. При извършения
оглед били иззети четири полиетиленови пликчета с растителна маса.
При извършеното физико-химическо изследване било установено, че иззетите пликчета,
съдържат: обект, условно означен с № 1 - коноп с нето тегло от 0.74 грама и процентно
съдържание на тетрахидроканабинол - 11%; обект, условно означен с № 2 - коноп с нето
тегло 1.38 грама и процентно съдържание на тетрахидроканабинол - 11%; обект, условно
означен с № 3 - коноп е нето тегло 0.60 грама и процентно съдържание на
тетрахидроканабинол - 11% и обект, условно означен с № 4 - коноп с нето тегло 0.52 грама и
процентно съдържание на тетрахидроканабинол - 11%. Общото нето тегло на така
разпределения в четири обекта коноп било 3.24 грама, на обща стойност 19.44 лв.
В хода на образуваното досъдебно производство, преди да бъде привлечена като обвиняема,
3
В. С. била разпитана като свидетел, като пред разследващия орган тя посочила номер на
мобилен телефон - 0876 524 839, от който твърдяла, че преди свиждането й се обадил
приятел на А. С. с малко име също А., който й дал зеленчуци, между които били и двете
чушки, за да ги занесе заедно с другия багаж при свиждането.
СИМ карта с мобилен номер ********** била предплатена карта от мрежата на Виваком,
издадена на В. А.. Тя била съпруга на С. А., който се познавал с А. С., тъй като двамата по
едно и също време били задържани в Затвора - гр. София. Между А. С. и С. А. били
установени и парични задължения, свързани с покупко-продажба на жилище между тя,
както и по повод на развиван между двамата бизнес, свързан с ремонт и продажба на
автомобили. В рамките на тези взаимоотношения С. А. изпращал по В. С. пари на А. С. по
време на задържането му в ареста на бул. „Г. М. Д.“.
Подсъдимата В. Г. С. е родена на ******** г., в гр. София. Тя е българска гражданка,
придобила е средно образование, има постоянен адрес в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***,
вх. *, ет. *, aп. ***. С. е с ЕГН **********.
В. С. е осъждана с присъда на СГС по н.о.х.д. № 1271/15 г., изменена с присъда на САС по
в.н.о.х.д. № 1083/2015 г., влязла в сила на 11.07.2016 г., за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, с която й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, което да изтърпи при първоначален общ
режим, както и с присъда на CPC по н.о.х.д. № 5128/2018 г., влязла в сила на 21.06.2018 г.,
за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, с която й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
(две) години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото фактическата обстановка е обстойно
изяснена във възможната й пълнота, като съдът е изследвал всички въпроси, които имат
значение за правилното му решаване. Фактическите констатации на СГС са направени след
прецизен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали, при оценката на
които не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито логически
грешки.
При установената фактология първоинстанционният съд правилно е приел, че авторството
на деянието не е установено по несъмнен начин, поради което обосновано първостепенният
съд е признал за невиновна подсъдимата В. Г. С. по възведеното й обвинение по чл. 354а,
ал. 2, т. 4 вр с ал. 1, изр. 1, пр. 5 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, като
настоящата инстанция изцяло се солидаризира със залегналите в съдебния акт изводи.
Така изложената фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния
съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен
начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване – извършените от
подсъдимата фактически действия преди планираното от нея свиждане със задържания й
приятел, с когото живеела на съпружески начала; липсата на знание за намерените в
носената от нея чанта наркотични вещества; действията на длъжностните лица от
4
следствения арест и възприетите от тях реплики на подсъдимата при намиране на
забранените вещества; ролята и приноса на приятеля на подсъдимата – А. С. и неговия баща
за развитието на инкриминираните събития. Фактическите констатации на СГС са правилно
установени, изведени при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като
при оценката на наличния доказателствен материал (обясненията на подсъдимата С.;
показанията на свидетелите Т., Б., А. С., Е. С., Д., А., А.; заключението по изслушаната
физикохимична експертиза, писмените доказателствени материали) не са допуснати
логически грешки. Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК, е обсъдил
изчерпателно всички доказателствени материали, както поотделно, така и съпоставяйки ги
помежду им, като е изследвал внимателно централния въпрос за авторството на
инкриминираното деяние.
САС се съгласява с изводите на първата инстанция, че авторството на деянието не е
доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Не е доказано
В. С. да е поставила в багажа, предназначен за А. С., намерените в две зелени чушки четири
опаковки, съдържащи марихуана, както и не е установено по положителен начин нейното
знание за това, че тези вещества са се намирали в носените от нея чанти. За да направи този
финален извод решаващият съд се е позовал на други несъмнено установени фактически
положения:
- че към инкриминирания период, в който А. С. бил задържан под стража – юни – август
2020 г., подсъдимата е живеела в едно жилище с неговия баща – Е. С. – факти, несъмнено
установени от последователните показания на А. и Е. С.и, обясненията на подсъдимата и
писмената справка за адресната й регистрация на същия адрес;
- че в същия инкриминиран период и непосредствено преди предприетото от С. свиждане –
4-8 август 2020 г., А. С. е провеждал телефонни разговори от ареста с баща си – Е. С.;
- че срещу Е. С. през 2019 г. е водено наказателно производство, впоследствие прекратено,
за това, че при свиждане със сина си А. С. е опитал да разпространи наркотично вещество,
пренасяно по идентичен с инкриминирания по делото начин;
- че в показанията от съдебното производство на свидетелите Д., Б., Т. – служители в
следствения арест – не се съдържат факти, от които да се извлече знание на подсъдимата за
намерените в носения от нея багаж наркотични вещества;
- че показанията на същите свидетели – Д. и Б., от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 вр с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, възпроизвеждащи реплика на С., че знае за
намерените вещества, не се подкрепят от други доказателства по делото;
- че обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля С. А. и В. А. съдържат и друга
възможна версия за поставянето на наркотичното вещество в предназначения за А. С. багаж.
Така обсъдените свидетелски показания и обяснения на подсъдимата са довели до
обоснованото заключение на Градския съд, че не са установени (липсват твърдения и в
обстоятелствената част на обвинителния акт) фактически действия на В. С., с които тя да е
5
поставила лично в чантата, намерените при проверката в следствения арест наркотични
вещества; не се установява тя да е знаела изобщо, че инкриминираните вещества са се
намерила в носения от нея багаж. Нещо повече, напълно валидни са доводите в мотивите
към проверяваната присъда, че въз основа на коментираните и по-горе доказателствени
материали са възможни и други версии, при които наркотичното вещество е поставено в
багажа, предназначен за А. С. от друго, различно от подсъдимата лице.
Същевременно законосъобразно и в съответствие с константната съдебна практика, СГС е
приел, че показанията на свидетелите Д. и Б. от досъдебното производство са изолирани и
неподкрепени от другите достоверни доказателства по делото, поради което и в
съответствие с чл. 281, ал. 8 НПК, не са пълноценна доказателствена основа за установяване
на авторството на инкриминираното на В. С. деяние.
В този смисъл САС прецени за неоснователни отправените с протеста и допълнението към
него конкретни възражения на прокурора при СГП, които макар и да не се поддържат от
прокурора от САП, следва да бъдат обсъдени.
В протеста се настоява, че в разглеждания казус не е налице забраната на чл. 281, ал. 8 НПК,
тъй като освен показанията на посочените по-горе свидетелите от досъдебното
производство, са налице и други косвени доказателства – обстоятелството, че подсъдимата е
била съпруга на свидетеля А. С., знаела, че той употребява наркотици, знаела, че той е
поръчал от ареста да му се предоставят наркотични вещества, което се установява от
постановление за прекратяване на досъдебното производство по пр.пр. № 11246/2019 г. на
СГП, водено срещу бащата на свидетеля С., в чийто дом към инкриминираната дата живеела
и подсъдимата; индиция за авторството е и желанието на подсъдимата да сключи
споразумение за решаване на делото, от което впоследствие се отказала.
Наведените в протеста съображения не са от естество да доведат до промяна в обоснования
извод на първия съд за наличие на забраната по чл. 281, ал. 8 НПК – обстоятелството, че
подсъдимата и живеела на съпружески начала със свидетеля А. С. преди задържането му не
може еднозначно да се тълкува, че тя е лицето, поставило в багажа наркотичните вещества.
Това е така, защото в същото жилище е живеел и бащата на задържания Е. С., за който са
събрани данни, че през 2019 г. срещу него е водено наказателно производство за идентични
с инкриминираните обстоятелства, както и че той е човекът, с когото синът му е говорил в
дните преди отиването на подсъдимата на свиждане. По същество сочените от прокурора
доказателства водят не до подкрепа на обвинението, а до оборването му. Още по-малко има
отношение към доказаността на обвинението процесуалното поведение на подсъдимата и в
частност нейното желание или нежелание да участва в сключването споразумение за
решаване на делото. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 382, ал. 8 НПК.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира атакуваната присъда на СГС за
правилна, а изложените в протеста възражения по отношение на незаконосъобразност на
оправдаването на подсъдимата, за неоснователни.
Мотивиран от изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че на основание
6
чл. 338 НПК протестирания съдебен акт следва да бъде потвърден.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за корекции на присъдата.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО,
2. състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 105/11.07.2022 г. по н.о.х.д. № 4821/2021 г. по описа на
Софийския градски съд, НО, 28. състав.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от
уведомяването на страните – САП и подсъдимата В. С. – за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7