Решение по дело №7/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава деветнадесета „Съдебно обжалване на ревизионния акт“ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Х.Н.П. с адрес ***, действаща чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. П. - Т.от АК - гр. Варна, против Ревизионен акт/РА/ №Р-03002523002053-091-001/25.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна: М. Г. Ат. - Д.на длъжност Началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна - възложил ревизията, и Р.М.М.на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция — ръководител на ревизията, потвърден с Решение №258/13.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са определени задължения за годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г. - 31.12.2021 г., задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/за ДОО – самоосигуряващи се лица по КСО за периода 01.01.2019г. - 31.12.2021г., задължителни здравноосигурителни вноски - самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода 01.01.2019г. - 31.12.2021 г., задължителни осигурителни вноски по ДЗПО – УПФ - самоосигуряващи се лица по КСО за периода 01.01.2019г. - 31.12.2021г., в общ размер на 27 572.42лв. и лихви в общ размер 9 359.16 лв. Изложените доводи за незаконосъобразност на обжалвания РА се свеждат основно до противоречие с материалния закон и до допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че не оспорва фактическите констатации в РА, а спорният въпрос между страните е относно квалифицирането на жалбоподателката като търговец по чл.1, ал.3 от ТЗ като от същия зависел отговора за приложимия режим на облагане на доходите ѝ от наем на земеделска земя - като доходи от стопанска дейност по смисъла на чл. 13, ал.5 във вр. с чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ или като необлагаеми доходи на основание чл. 13, ал. 1, т. 24 ЗДДФЛ от ЗДДФЛ. Като направени в нарушение на материалния закон и като необосновани са определени приетите от органите по приходите изводи, че жалбоподателката е търговец по см. на чл. 1, ал.3 от ТЗ и е формирала облагаеми доходи от рента от дейност като търговец по чл.26, ал.7 от ЗДДС, поради което за същите следвало да се изключи правилото по чл. чл.13, ал.1, т.24 от ЗДДФЛ и да се приложи изключението по чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ. Като неправилни са определени и изводите в РА, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, като е посочено, че провеждането спрямо жалбоподателката на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, вместо по общия ред, е в нарушение на принципа на пропорционалност, предвид липсата на недобросъвестно поведение от нейна страна с оглед дългогодишната данъчнооблагателна практика на НАП по третирането на доходите от наем на земеделски земи от физически лица, като необлагаеми. Изложени са редица съображения в подкрепа на довода, че жалбоподателката не се явява търговец по чл.1, ал.3 от ТЗ. В жалбата се твърди, че органите по приходите изобщо не са изследвали регламентираните в чл.1, ал.3 от ТЗ признаци, които следва да са изпълнени по отношение на жалбоподателката, за да ѝ бъде признато качеството на търговец: не били изложени мотиви за това, че същата е образувала предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин; необосновани били и направените изводи за многоброен и системен характер на сключените от нея сделки през продължителен период от време и представляващи източник на регулярни приходи за жалбоподателката, тъй като тези сделки се вписвали и в обичайните такива, извършвани от физическите лица, които не са търговци; с получаването на наем/рента по пазарни цени жалбоподателката не образувала търговско предприятие, което по предмет и обем да изисква делата му да се водят по търговски начин, а била обикновен участник в гражданския оборот подобно на другите физически лица наемодатели/арендодатели, на които **** й също е заплащал рента и за които не е установено да са търговци. Оспорващата страна сочи, че предвид правомощията им по чл. 12 от ДОПК органите по приходите са имали възможност да съберат необходимата информация за цените по сключени двустранни/търговски сделки, т.е. със сделки, по които и двете страни са търговци, и да се сравни с цените по сделките на жалбоподателката в съответствие с изискването на чл. 122 ал.2 т.12 ДОПК. Същата счита, че липсата на основание за определяне на дейността на жалбоподателката като търговска се подкрепяла от следните факти : жалбоподателката няма търговски обект, няма персонал, не е използвала търговски похвати за сключването на сделките, като с оглед малкия обем на сключените сделки и липсата на структуриране на дейността на жалбоподателката като предприятие, което да изисква тази дейност да се води по търговски начин, намира за неоправдано становището на ревизиращите органи, че жалбоподателката е трябвало да води счетоводство. Според оспорващата, установената от органите по приходите липса на направени от нея разходи за дейността изключва необходимостта от водене на счетоводна отчетност, тъй като няма какво да се отразява счетоводно, а получаваните веднъж годишно доходи от рента, изплащани от **** ѝ след приключването на стопанската година, не обосновавали необходимост от водене на счетоводство. По въпроса дали получените от данъчнозадълженото лице доходи представляват приходи от търговска дейност жалбоподателката намира за важно изясняването на въпроса от кога е възникнало качеството на търговец, респ. откога е започнало да осъществява търговска дейност с кои сделки лицето е започнало да осъществява търговска дейност и кои имоти и вземанията по кои договори за наем/аренда са влезли в патримониума на търговското ѝ предприятие, като се има предвид, че първите имоти са придобити от нея още като непълнолетна, респ. в момент, когато не е могла да има качеството на търговец. Изтъква, че влагането на лични средства в покупката на имоти, движими вещи, финансови активи или друга собственост, от които физическото лице получава допълнителен доход, без да са предприети присъщите за търговец активни действия за извършването на дейността, само по себе си не му придавало качеството на търговец. Придобитите доходи от това имущество се облагали с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДС, а не с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на основание чл.14 от ЗДДФЛ. Поради изложените доводи моли за цялостна отмяна на обжалвания РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на деловодните разноски.

В съдебно заседание оспорващата страна не се явява и не се представлява като в депозирано писмено становище се поддържа жалбата с настояване за цялостна отмяна на оспорения РА. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в размер на 3615 лева за платена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, се представлява по делото от надлежно упълномощения на осн.чл. 12 ал.1 ЗНАП гл.юрисконсулт Е.Е., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. В представена по делото писмена защита сочи, че за да бъде приравнено на търговец, лицето следва да е образувало предприятие, т.е. целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска с цел формиране на печалба/доход, и на следващо място следва предприятието/в случая дейността по отдаване на земеделска земя под наем или аренда/по предмет и обем да изисква воденето делата на лицето да става по търговски начин при степен на организираност, типична за търговците/напр.задължението за водене на счетоводна отчетност/. Посочва, че жалбоподателката отговаря на дефиницията за търговец по чл. 1 ал.3 ТЗ и тъй като не е подала декларации по чл. 50 ЗДДФЛ с данни за получените доходи от наем/аренда, са налице предпоставките на чл. 122 ал.1 т.1 и 2 ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съобразно чл. 8 ал.1 във вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно : 3604.53лв. съобразно материалния интерес от 36 931.58лв.

В Определение №44/10.01.2024г./л.38/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Относно допустимостта на жалбата съдът прецени, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.152 от ДОПК от лице, което е адресат на оспорения акт и има правен интерес от обжалването му. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 29.09.2023г. по електронен път чрез ИС „Контрол“, а жалбата срещу същия е подадена до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, ЦУ на НАП на 10.10.2023г./видно от пощенското клеймо на плика, намиращ се на лист 56 от делото/. Тези данни показват спазване на 14 - дневния срок за обжалване по административен ред на РА, с което се доказва липсата на процесуалната пречка за съдебно обжалване по смисъла на чл. 156 ал.2 ДОПК. Решение №258/13.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с което е потвърден обжалвания РА, е връчено на жалбоподателя на 18.12.2023г. по електронен път, поради което подадената на 29.12.2023г. /видно от пощенското клеймо на плика, намиращ се на лист 36 от делото/ чрез Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП до АдмСТ жалба срещу РА е подадена в рамките на законния 14-дневен срок.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност:

Страните изрично заявяват в жалбата и в последвалите писмени становища, че между тях няма спор по установените в РА факти. Налице е спор по приложението на правото спрямо установените факти, и по – конкретно относно определянето като предприятие по смисъла на чл. 1 ал.3 ТЗ на извършените през годините сделки от жалбоподателката по закупуване на земеделски земи и сключените договори за даване под наем на тези имоти, и последвалото от това окачествяване на същата като търговец и облагане на доходите ѝ с данък по чл. 48 ал.2 ЗДДФЛ и съответните осигурителни вноски по ЗЗО и КСО, изчислени в оспорения РА.

Видно от данъчната преписка през 2022г. е проведено контролно производство - проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с Х.П., като проверката е приключила с протокол № П-03002522155449-073-001/02.03.2023 г., в който са установени следните факти и обстоятелства:

През ревизирания период 2017-2021 г. са установени данни за извършвана търговска дейност от физическото лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ - придобиване на земеделски земи и отдаване под наем на свързано лице / ЕТ "*****-21- Н.Д.", ЕИК ***/.

За получените приходи от наем през 2017 г. - 30150 лв.; 2018 г. - 30150 лв.; 2019 г,- 30500 лв.; 2020 г. -36500 лв. и за 2021 г. 37000 лв. не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

При проверката е изготвена и връчена Покана № П-03002522155449-999- 001/02.12.2022г., но лицето не е подало декларации по чл. 50 от ЗДДС съобразно поканата.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03002523002053-020-001/10.04.2023г. /л.3 от преписката/, издадена от С.А.П., заемаща длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Варна, но в случая действаща по заместване на М.Г.А.-Д., заемаща длъжността „Началник на сектор“ в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, съгласно Заповед №Д-631/06.04.2023г. на директора на ТД на НАП - Варна /л. 1 от преписката/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да се извърши ревизия на Х.Н.П. с адрес ***, със следния обхват на ревизията: задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017г.-31.12.2021г.; ДОО - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019г.до 31.12.2021г.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019г.до 31.12.2021г. и Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи сеза периода от 01.01.2019г.до 31.12.2021г. С посочената Заповед е разпоредено ревизията да бъде извършена от Р.М.М.- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С.Ц.К.- Главен инспектор по приходите. ЗВР е подписана с валиден електронен подпис от издателя ѝ С.А.П., доказателства за което се съдържат както на хартиен носител по делото, така и в електронен вариант в приложения по делото диск. ЗВР е връчена електронно на ревизираното лице на 18.04.2023г., видно от удостоверението за електронно връчване на л.4 от преписката.

С Протокол №Р-03002523002053-ППД-001/19.04.2023г.към ревизионната преписка са присъединени документи, събрани в хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства, свързани с Х.Н.П., в т.ч. Протокол № П-03002522155449-073-001/02.03.2023 г. и приложения, за обезпечаване на доказателства в ревизионно производство с УИН Р-03002523002053.

В Уведомление № Р-03002523002053-113-001/28.04.2023г., издадено на основание чл. 124 ал.1 ДПОК от органа по приходите С.К.– гл.инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, е посочено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, както и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2017 - 31.12.2021г.и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: ДОО - за самоосигуряващи се за период 01.01.2019 - 31.12.2021г., Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за период 01.01.2019 - 31.12.2021г., Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за период 01.01.2019 - 31.12.2021г., ще бъде определена по реда на чл.122 - 124а от ДОПК. Определен е срок за представяне на доказателства и за вземане на становище 14 дни от датата на връчване на настоящото уведомление. Уведомлението е адресирано до Х.П. и е връчено на същата на 02.05.2023г. по електронен път чрез ИС „Контрол“/л.44-45 от преписката/.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ № Р-03002523002053-020-002/18.07.2023г., издадена от М.Г.А.-Д., заемаща длъжността „Началник на сектор“ в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна /л. 92 от преписката/, е изменен срока за завършване на ревизията като същият е удължен до 18.08.2023г. ЗИЗВР е подписана с валиден електронен подпис от издателя ѝ М.Г.А.-Д., доказателства за което се съдържат както на хартиен носител по делото, така и в електронен вариант в приложения по делото диск. ЗИЗВР е връчена електронно на ревизираното лице на 20.07.2023г., видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път чрез ИС „Контрол“ на л.93 от преписката.

В хода на ревизионното производство ревизиращите органи по приходите са извършили съответните процесуални действия по събиране на необходимата информация и за установените в това производство резултати са съставили Ревизионен доклад/РД/ № Р-03002523002053-092-001/29.08.2023г./л.101-122 от преписката/. РД е подписан с валидни електронни подписи от ревизиращите лица Р.М.М.- главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията), и С.Ц.К.- главен инспектор по приходите, като доказателствата за валидността на положените КЕП и момента на подписването се съдържат както на хартиен носител по делото, така и в електронен вариант в приложения по делото диск. След обсъждане на резултатите от извършените процесуални действия и на събраните доказателства в РД е направено предложение за установяване на следните размери на задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 29.08.2023г.: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. в размер на 4337,95лева и лихва в размер на 2399,77 лв., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 4380,10 лева и лихва в размер на 1978,96 лв., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. в размер на 4293,45 лева и лихва в размер на 1430,52лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020г. в размер на 5287,38лева и лихва в размер на 1225,56лв; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021г. в размер на 5444,87лева и лихва в размер на 709,97лв.; ДОО - за самоосигуряващи се по КСО за 2019г. в размер на 999,26 лева и лихва в размер на 411,31 лева; ДОО - за самоосигуряващи се по КСО за 2020г. в размер на 665,82 лева и лихва в размер на 218,69лева; ДОО - за самоосигуряващи се по КСО за 2021г. в размер на 373,10 лева и лихва в размер на 85.03 лева; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се по ЗЗО за 2019г. в размер на 540,15 лева и лихви в размер на 222,34лв.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се по ЗЗО за 2020г. в размер на 359,99 лева и лихви в размер на 118,23 лв.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се по ЗЗО за 2021г. в размер на 201,69лева и лихви в размер на 45,95лв; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се по КСО за 2019г. в размер на 337,59 лева и лихви в размер на 138,95 лв.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се по КСО за 2020г. в размер на 225,00 лева и лихви в размер на 73,90 лв.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се по КСО за 2021г. в размер на 126,07 лева и лихви в размер на 28,73 лв., или за общата сума в размер на 36 660,33 лева. РД е връчен електронно на ревизираното лице на 01.09.2023г., видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път чрез ИС „Контрол“ на л.123 от преписката. Ревизираният субект не е упражнил правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и срещу издадения РД не е постъпило писмено възражение. До възложилия ревизията орган по приходите е изпратено Уведомление за съставен РД.

Ревизията е приключила с оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-03002523002053-091-001/25.09.2023г./л.131-135 от преписката/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от М.Г.А.-Д. на длъжност Началник на сектор - орган, възложил ревизията, и Р.М.М.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, като доказателствата за валидността на положените КЕП и момента на подписването се съдържат както на хартиен носител по делото, така и в електронен вариант в приложения по делото диск. РА е връчен на 29.09.2023г., видно от разписката за електронно връчване на л.136 от преписката.

Като краен резултат от проведеното ревизионно производство с оспорвания РА на ревизираното лице са установени задължения за довнасяне в общ размер 27 572.42 лв. – главница, и лихвите за просрочия към тях, изчислени към 25.09.2023г., в размер общо на 9359,16 лв., както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2017-2021г. в размер на 23 743,75 лв. и лихви върху същия в размер на 7978,38лв., ДОО – за самоосигуряващи се за периода 2019-2021г. в размер на 2038,18 и лихви в размер на 735,08лв., Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се в размер на 1101,83лв. и лихви в размер на 397,35лв., Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се в размер на 688,66лв и лихви в размер на 248,35лв. Общият размер на всички установени задължения е 36 931.58 лева.

РА е обжалван изцяло по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение №258/13.12.2023 г. е потвърдил изцяло ревизионния акт.

В хода на ревизионното производство е установено следното:

Ревизираното лице Х.Н.П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ат. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и на основание чл.6 от ЗДДФЛ е носител на задължения за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Констатирано е, че за ревизирания период 2017 г. - 2021 г. Х.П. няма регистрация като едноличен собственик и участия в търговски дружества. Ревизираното лице има сключен трудов договор с работодател „****" ЕООД, ЕИК *****.

При проверка в информационния масив на НАП е установено, че за периода 2017г. - 2021 г. от ЕТ „***** - 21 Н.Д.“ с ЕИК *** са подадени справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на Х.Н.П., представляващи доход от наем на земеделска земя /аренда/, както следва:

-за 2017г. - изплатена сума в размер на 30 150 лв.

-за 2018г. - изплатена сума в размер на 30 150 лв.

-за 2019г. - изплатена сума в размер на 30 500 лв.

-за 2020г. - изплатена сума в размер на 36 500 лв.

-за 2021г. - изплатена сума в размер на 37 000 лв.

След извършена справка в Служба по вписванията за Х.Н.П. и представени от ревизираното лице документи, са установени 48 вписани сделки за придобиване на земеделски земи, както следва:

-2007 г. - 3 сделки, придобити 5 имота, общо 41,890 дка за 2820 лв.;

-2008 г. - 4 сделки, придобити 5 имота - 71,394 дка за 4920 лв.;

-2009 г. - 6 сделки, придобити 15 имота - 150,638 дка за 15200 лв.

-2010 г. - 1 сделка, придобити 5 имота, общо 72,419 дка за 8100 лв.;

-2012 г. - 8 сделки, придобити 19 имота, общо 142,682 дка за 14884 лв.;

-2013 г. - 11 сделки, придобити 18 имота, общо 174,162 дка за 19730 лв.;

-2014 г. - 8 сделки, придобити 9 имота, общо 71,770 дка за 8500 лв.

-2017г. - 3 сделки, придобити 7 имота, общо 34,012 дка за 4600 лв.

-2018 г. - придобити с НА за дарение 4/12 ид.ч. от имот с площ 16,367 дка; 4/12 ид.ч. от имот с площ 160,68 дка; 4/12 ид.ч. от имот с площ 4,000 дка.

-2020г. - 3 сделки, придобити 5 имота, общо 28,436 дка;

-2021 г. - 2 сделки, придобити 5 имота, общо 23,955 дка;

При анализ на представените документи е установено, че при сделките за придобиване на земеделски земи през 2007г. и 2008 г. Х.П. се представлява от **** си Н.П.Д., при две от общо 6 сделки през 2009 г. е представлявана от сестра си П. Н.П. и при сделки, извършени през периода от 2012 г. - 2021 г., е представлявана от адвокат Ц. В. Х..

Въз основа на събраната информация е констатирано, че през ревизирания период 2017г.-2021 г. Х.П. системно е придобивала земеделски земи и ги е отдавала под наем на свързано лице по см. на §1, т. 3, буква „а" от ДР на ДОПК - Н.П.Д., действащ като ЕТ "*****-21- Н.Д.", ЕИК ***, поради което е извършвала търговска дейност по смисъла на Търговския закон, без регистрация като едноличен търговец.

Наличните по преписката копия на договори за наем на земеделски земи показват, че още през 2009г., а след това през 2011г., 2012г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2019г., 2020г.и 2021г. Х.Н.П. е давала под наем собствените си земеделски земи на един и същ наемател ЕТ „*****-21-Н.Д.“ – с. *****. Договорите за наем са сключвани за срок от 10 стопански години или за по – малък срок като 5 години или 1 година, но с клауза за автоматично продължаване на срока при липса на отправено предизвестие за прекратяване на договора.

С оглед направения извод, че Х.П. е извършвала търговска дейност и предвид факта, че същата не е декларирала получените доходи от наем на земеделски земи, на лицето е връчена Покана № П- 03002522155449-999-001/02.12.2022г. да подаде Декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които да декларира в Приложение №2 получените доходи и да определи дължимия данък за тях.

В указания срок от Х.П. не са подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с оглед на което са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК: т.1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, и т .2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи.

На ревизираното лице са връчени Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р- 03002523002053-113-00 /28.04.2023 г., Уведомление по чл. 17, ал. 1, т.2 от ДОПК № Р- 03002523002053-139-001 / 28.04.2023 г. и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-03002523002053-040-002 /28.04.2023 г., с което са изискани: декларация за имуществото, източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал за 2017 г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021 г. по приложен обр.Кд-14.

След като Х.П. е уведомена, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по ЗДДФЛ за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията за ДОО, Универсален пенсионен фонд и здравни вноски за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 - 31.12.2021 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК, същата с писмо вх. № ВхК-4085/16.05.2023 г. е представила писмено становище, декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2017-2021 г., разходооправдателни документи във връзка с покупката на земеделски земи, нотариални актове и квитанции за платени такси. От представените нотариални актове за покупка е установено, че в дейността по придобиване на активите са ангажирани членове на семейството, както и адвокат. Констатирано е, че покупката на земеделски земи е свързана с характерните за дейността разходи, в т.ч.: за транспорт до обекта за предварителен оглед, за срещи с потенциални продавачи, нотариални такси по прехвърлянето, такси по регистрация, адвокатски хонорари във връзка с процесуалното представителството и други съпътстващи разходи, документирането, на които е било задължение на ревизираното лице.

Констатирано е, че ревизираното лице е структурирало дейността си именно по търговски начин с цел формиране на печалба/доход - извършени са множество сделки по придобиване и отдаване под наем на земеделски земи, които сочат за системност на дейността и изключват инцидентния им характер.

Органите по приходите са констатирали, че дейността на Х.Н.П. по придобиване и отдаване под наем на земеделски земи и получаване на постоянен и регулярен доход я определя като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, съгласно който за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Във тази връзка е заключено, че получените от Х.Н.П. доходи от отдаване под наем на земеделските земи през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., формират облагаем доход по смисъла на чл. 26, ал. 1 във връзка с ат. 7 от ЗДДФЛ.

Ревизиращите органи са установили, че от Х.П. не са подавани декларации по чл. 1, ат. 1 от НООСЛБГРЧМЛ за упражняване на дейност като едноличен търговец и декларация - образец № 6, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал.З, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Същата не е внесла за своя сметка дължимите авансови осигурителни вноски в приход на фонд ДОО върху избран осигурителен доход в качеството на лице по чл. 4, ат. 3, т. 2 от КСО, като не е спазен регламентирания срок за внасяне на същите до 25 число на месеца следващ този, за който се отнасят, в нарушение на разпоредбите на чл. 7, ат. 4 от КСО. Констатирано е, че на основание чл.6, ал.9 от КСО не е определен окончателния размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година и окончателни осигурителни вноски.

След извършен анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК за ревизирания период, органите по приходи са определили данъчна основа за облагане с данък върху доходите и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., след като са приспаднали установените по реда на чл. 122-124а от ДОПК задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО за УПФ и здравни осигуровки, които Х.П. е задължена да прави в качеството й на самоосигуряващо се лице.

В хода на ревизията е установен размера на авансовия и годишен осигурителен доход на Х.П. за установяване на задълженията по КСО и ЗЗ0, както следва:

За 2017г. от „****“ ЕООД, ЕИК ***** е подадена информация за осигурителен доход в размер на 26609,17 лв., върху който са удържани осигурителни вноски. Взет е предвид размера на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 460 лв. и максималният месечен осигурителен доход в размер на 2600 лв. или общо за годината 31200 лв. На основание чл.124а от ДОПК е установен осигурителен доход, върху който е следвало да се внасят авансово осигурителни вноски през 2017 г. в размер на 4419,23 лв. и задължения за ДОО - 13,8 % в размер на 609,85 лв., ДЗПО - 5% в размер на 220,96 лв. и 30 - 8% в размер на 353,54 лв., или общо 1184,35 лв. Установен е осигурителен доход, върху който са дължими осигурителни вноски за довнасяне в размер на 171,60 лв. /31200.00 лв. - 26609,17 лв. - 4419,23 лв. и за довнасяне: ДОО в размер на 23,68 лв., ДЗПО в УПФ в размер на 8,58 лв. и здравни осигуровки в размер на 13,72 лв., или общо 45,98 лв.На основание чл. 122, ал. 2 и ал.- 4 от ДОПК за 2017 г. е определена данъчна основа за облагане с данък в размер на 28 919,67 лв., като размера на получените доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 30150 лв. е намален с авансовите и окончателните осигурителни вноски в размер на 1138,37 лв. (1184,35 лв.+45,98лв.) Установен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 4337,95 лв.

За 2018 г. от „****“ ЕООД, ЕИК ***** е подадена информация за осигурителен доход в размер на 27 785.16 лв., върху който са удържани осигурителни вноски. Взет е предвид размера на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 510 лв. и максималният месечен осигурителен доход в размер на 2600 лв. или общо за годината 31200 лв. На основание чл.124а от ДОПК е установен осигурителен доход, върху който е следвало да се внасят авансово осигурителни вноски през 2018 г. в размер на 3414.84 лв. и задължения за ДОО - 14,8 % в размер на 505,40 лв., ДЗПО - 5% в размер на 170,74 лв. и 30 - 8% в размер на 273,19 лв., или общо 949,33 лв. Не е установен осигурителен доход за довнасяне на ДОО, ДЗПО в УПФ и здравни осигуровки. На основание чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК за 2018 г. е определена данъчна основа за облагане с данък в размер на 29200,67 лв., като размера на получените доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 30150 лв. е намален с авансовите осигурителни вноски в размер на 949,33 лв. Установен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4380,10 лв.

За 2019 г. от „****“ ЕООД. ЕИК ***** е подадена информация за осигурителен доход в размер на 29248,22 лв. върху който са удържани осигурителни вноски. Взет е предвид размера на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 560 лв. и максималният месечен осигурителен доход в размер на 3000 лв. или общо за годината 36000 лв. На основание чл.124а от ДОПК е установен осигурителен доход, върху който е следвало да се внасят авансово осигурителни вноски през 2019 г. в размер на 5868,44 лв. и задължения за ДОО - 14,8 % в размер на 868,53 лв., ДЗПО - 5% в размер на 293,42 лв. и 30 - 8% в размер на 469,48 лв. или общо 1631,43 лв. Установен е осигурителен доход, върху който са дължими осигурителни вноски за довнасяне в размер на 883,34 лв. /36000.00 лв. - 29248,22 лв. - 5868,44 лв./ и за довнасяне: ДОО в размер на 130,73 лв., ДЗПО в УПФ -в размер на 44,17 лв. и здравни осигуровки в размер на 70,67 лв., или общо 245,57 лв. На основание чл. 122, ал. 2 и аз. 4 от ДОПК за 2019г. е определена данъчна основа за облагане с данък в размер 28623,00 лв., като размера на получените доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 30500 лв. е намален с авансовите и окончателните осигурителни вноски в размер на 1877,00 лв. (1631,43- 245,57). Установен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 4293,45 лв.

За 2020 г. от „****" ЕООД, ЕИК ***** е подадена информация за осигурителен доход в размер на 31500,15 лв., върху който са удържани осигурителни вноски. Взет е предвид размера на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 610 лв. и максималният месечен осигурителен доход в размер на 3000 лв. или общо за годината 36000 лв. На основание чл.124а от ДОПК е установен осигурителен доход, върху който е следвало да се внасят авансово осигурителни вноски през 2020г. в размер на 4480,83 лв. и задължения за ДОО - 14,8 % в размер на 663,15 лв., ДЗПО - 5% в размер на 224,05 лв. и 30 - 8% в размер на 358,47 лв., или общо 1245,66 лв. Установен е осигурителен доход, върху който са дължими осигурителни вноски за довнасяне в размер на 19,02 лв. /36000.00 лв. - 31500,15 лв. - 4480,83 лв./ и за довнасяне: ДОО в размер на 2,67 лв., ДЗПО в УПФ -в размер на 0,95 лв. и здравни осигуровки в размер на 1,52 лв., или общо 5,14 лв. На основание чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК за 2020 г. е определена данъчна основа за облагане с данък в размер 35 249,20 лв., като размера на получените доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 36500 лв. е намален с авансовите и окончателните осигурителни вноски в размер на 1250,80 лв. (1245,66 - 5,14). Установен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 5287,38 лв.

За 2021 г. от „****“ ЕООД, ЕИК ***** е подадена информация за осигурителен доход в размер на 33478,99 лв., върху който са удържани осигурителни вноски. Взет е предвид размера на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 650 лв. и максималният месечен осигурителен доход в размер на 3000 лв. или общо за годината 36000 лв. На основание чл.124а от ДОПК е установен осигурителен доход, върху който е следвало да се внасят авансово осигурителни вноски през 2021 г. в размер на 2521,01 лв. и задължения за ДОО - 14,8 % в размер на 373,10 лв., ДЗПО - 5% в размер на 126,07 лв. и 30 - 8% в размер на 201,69 лв., или общо 700,86 лв. За отчетната 2021 г. не е установен осигурителен доход, върху който се следват осигурителни вноски за довнасяне. На основание чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК за 2021 г. е определена данъчна основа за облагане с данък в размер 36299,14 лв., като размера на получените доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 37 000 лв. е намален с авансовите осигурителни вноски в размер на 700,86 лв. Установен е дължим данък по чл. 48,ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 5444,87 лв.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

От приложените на хартиен и електронен носител по делото ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, както и направените екранни снимки на данните за статуса на КЕП, с които са подписани тези документи, и съдържащи информация за точното време на подписването им, следва извода за това, че тези актове са подписани с валидни КЕП от посочените в тях като издатели лица.

ЗВР е издадена от компетентен орган при спазване на изискването на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, определен със Заповед №Д-150/01.02.2022г. на и.д.Директора на ТД на НАП – Варна/л.146 от преписката/, както и от надлежно определено заместващо органа лице съгласно Заповед №Д-631/06.04.2023г. на директора на ТД на НАП - Варна /л. 1 от преписката/, издадена по повод отсъствие на органа по приходите М.А.-Д., за което е издадена Заповед № З-2724/06.04.2023г. на директора на ТД на НАП – Варна/л.48 от делото/. ЗИЗВР също е издадена от компетентен орган съгласно Заповед №Д-150/01.02.2022г. на и.д.Директора на ТД на НАП – Варна. РД е издаден от ревизиращия орган по приходите, определен с издадената ЗВР, а именно от Р.М.М.- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията)и С.Ц.К.- Главен инспектор по приходите. РД е изготвен в срока по чл. 117 ал.1 ДОПК и има съдържанието, регламентирано в чл. 117 ал.2 ДОПК. РА е издаден от компетентните органи по смисъла на чл. 119 ал.2 ДОПК – органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в рамките на законоустановения срок по чл. 119 ал.2 ДОПК. Същият има предвиденото в чл. 120 ал.1 ДОПК съдържание.

ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са били надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път чрез ИС „Контрол“.

Решението, с което е потвърден РА, също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 152 ал.2 ДОПК съгласно Заповед №З-ЦУ-ОПР-18/12.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП /л.158 от преписката/.

Предвид изложените данни съдът намира, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Актовете са издадени в предвидената от закона форма и в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения по издаване на РА.

С оглед установената валидност на оспорения ревизионен акт, на преценка подлежи съответствието му с материалния закон, за което съдът съобрази следното:

При липсата на оспорване на фактическите констатации в РА на преценка подлежи правилното прилагане на правото относно направения извод за това, че П. е действала като търговец по смисъла на чл. 1 ал.3 ТЗ в дейността си по покупка и отдаване под наем на земеделски земи, респ. относно правилността на правния извод, че получените доходи от наем на земеделска земя, могат да се квалифицират като доход от стопанска дейност по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.24 от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите, получени от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя. С оглед предмета на сключените договори за наем в случая е налице хипотезата на друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя. Цитираното принципно правило за необлагаемост на посочените доходи се дерогира от новелата на чл. 13, ал.5 от ЗДДФЛ, съгласно която нормата на чл. 13 ал.1 ЗДДФЛ не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец, както и за физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл.26. Жалбоподателката със сигурност не е регистрирана като земеделски производител и като търговец, но нормата на чл. 1 ал.3 ТЗ предвижда, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Преценката за качеството на търговец по чл. 1 ал.3 ТЗ не е предпоставено от извършване само на визираните в чл. 1 ал.1 ТЗ сделки, доколкото изрично законодателят е предвидил, че може осъществяваната от него дейност да не е сред посочените в ал.1. Основното изискване, което следва да е налице, е тази осъществявана дейност фактически да води до образуване на предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Според инкорпорираната в разпоредбата на чл. 15 ал.1 ТЗ дефиниция за търговско предприятие същото е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Тази дефиниция предполага взаимосвързани права, задължения и фактически отношения, чийто общ център е предмета на осъществяваната от лицето дейност. В този смисъл от събраните по делото доказателства релевантни са следните безспорно установени факти: 1/ от 2007г.до 2021г. почти ежегодно, с изключение на 2011г., 2015г. и 2019г., ревизираното лице е сключвало сделки по покупка и едно дарение на земеделски земи като по този начин е придобило в този период общо 96 земеделски имота; 2/ със сключени през 2009г., 2011г., 2012г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2019г., 2020г.и 2021г. договори за наем на земеделски земи Х.Н.П. е давала под наем собствените си земеделски земи на един и същ наемател ЕТ „*****-21-Н.Д.“ – с. *****, с когото се явяват свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.“а“ предл.второ ДОПК, тъй като физическото лице, регистрирано като ЕТ е неин ****.; 3/ за ревизирания период 2017-2021г. П. е получила доходи от наем на земеделските ѝ земи в общ размер 164 300 лева. Описаната фактология показва, че в осъществяваната от жалбоподателката дейност същата е правила разходи по закупуване на земеделски земи, които имоти нямат жилищен характер, свързан с потребностите на едно физическо лице и семейството му, а след отдаването им под наем впоследствие е получавала доходи под формата на платен наем от наемателя. Получените регулярни доходи са позволявали на П. да влага същите изцяло или частично в закупуване на нови земеделски имоти, които също да отдава под наем. Естеството на тази дейност, нейната продължителност във времето/от 2007г. до 2021г./, броят на сключените сделки/от една до 11 за година/, броят на придобитите и дадени под наем имоти, срокът на наемните правоотношения, предполагащ дългосрочна инвестиция, и размерът на получените доходи, позволяват да се направи извода за образуване на търговско предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Тази дейност е извършвана с цел печалба и с намерение същата да бъде източник на регулярни доходи за жалбоподателката. При това положение П. попада в категорията на нерегистриран търговец по смисъла на чл. 1 ал.3 от ТЗ. Дефинирането на дейността ѝ като търговско предприятие, респ.като стопанска, както и качеството ѝ на търговец по ТЗ, водят до прилагане на правилото на чл. 13, ал.5 от ЗДДФЛ, водещо до облагане на получените от нея доходи от възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя под формата на наем. В този смисъл съдът намира за правилни направените в РА изводи за системност на извършваната от П. дейност без същата да се отличава с инцидентен характер. По делото не са налице доказателства, които да установят, че наемната цена по сключените от П. договори за наем е определяна не по пазарен принцип, а като между свързани лица. Във връзка с оплакването в жалбата, че тези сделки се вписвали и в обичайните такива, извършвани от физическите лица, които не са търговци, съдът счита, че едно физическо лице може да закупи една или две ниви, респ.да придобие по дарение или наследство земеделски земи и в този случай предвид броя на имотите и начина на придобиването им не би могло да се направи извод за осъществявана търговска дейност. Но извършваната през дълъг период от време дейност по закупуване и даване под наем на земеделски земи, в резултат на което са получавани регулярни доходи от наем, не може да се определи като дейност без стопански характер и съответно неподлежаща на данъчно облагане. Изтъкнатите в жалбата данни за това, че жалбоподателката няма търговски обект, няма персонал, не е използвала търговски похвати за сключването на сделките, малкия обем на сключените сделки и липсата на структуриране на дейността на ѝ като предприятие, не могат да бъдат възприети като определящи дейността ѝ като нестопанска. Не всеки регистриран ЕТ разполага с нает персонал и използва рекламни способи за дейността си. А и за сключването на договори за наем на земеделски земи и за получаване на доходи от това не е наложително и обособяването на търговски обект. В случая са налице направени разходи и получени доходи във връзка с конкретна дейност, извършвана системно през дълъг времеви период, и това обуславя приложението на чл. 1 ал.3 ТЗ. Направените изводи обосновават и приложението на чл. 26 ал.7 ЗДДФЛ, съгласно който по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Предвид установения факт, че Х.П. не е декларирала получените доходи от наем на земеделски земи, въпреки дадената ѝ възможност да подаде декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които да декларира тези доходи и да определи дължимия данък за тях, правилно ревизиращите органи са констатирани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК: т.1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, и т .2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Следователно е било налице достатъчно основание за провеждане на ревизионното производство по особения ред, предвиден в чл.122-124а от ДОПК. При доказани обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации в съставения по реда на чл. 122 ДОПК РА се ползват с презумптативна доказателствена сила и се смятат за верни до доказване на противното. В жалбата е направено възражение, че при определяне на основата за облагане с данъци органите по приходите са имали възможност да съберат необходимата информация за цените по други сключени двустранни/търговски сделки, и да сравнят с цените по сделките на жалбоподателката в съответствие с изискването на чл. 122 ал.2 т.12 ДОПК. По това възражение следва да се посочи, че в намиращия се на л.139-145 от преписката Протокол № П-03002522077078-073-001/22.07.2022 г. за извършена проверка на Н.П.Д., действащ, като ЕТ „***** - 21 - Н.Д.“ е извършен сравнителен анализ с произволно избрани договори за наем на този ЕТ с други две лица – наемодатели, сключени в периода 2016-2020г., при който анализ е установено, че договорените цени на рента на 1 дка по години съответства на договорените цени с всяка от ****на Д., респ. е направена констатацията за липса на различие между договорените и изплатени ренти на ****на Д. и тези на несвързаните с него лица. Съдът намира, че в настоящото производство фактическите констатации на оспорения РА не са оборени от оспорващата страна по съответния ред и с ангажиране на необходимите доказателства. Същата не оспори тези констатации, поради което и съдът намира, че отразените в РА размери на установените задължения по видове, периоди, размери на главници и лихви са правилно изчислени.

Предвид изложеното наведените с жалбата доводи са неоснователни и с оглед преценената законосъобразност на оспорения РА подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

По претенцията за разноски – Съгласно чл. 161 ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изхода на правния спор на разглеждане подлежи претенцията за разноски на ответната страна, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съобразно чл. 8 ал.1 във вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно : 3604.53лв., съобразно материалния интерес от 36 931.58 лв. В случая ответникът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161 ал.1 изр. посл. ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 във вр. с чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес в размер на 36 931.58 лв., е в размер на 3 604,53 лева. Ето защо жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната администрация – НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 604.53 лева.

По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 предл.посл. от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.П. с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. П. - Т.от АК - гр. Варна, против Ревизионен акт/РА/ №Р-03002523002053-091-001/25.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна: М. Г. Ат. - Д. на длъжност Началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна - възложил ревизията, и Р.М.М.на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция — ръководител на ревизията, потвърден с Решение №258/13.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са определени задължения в общ размер 36 931.58 лева /27 572.42 лв. главници и лихвите за просрочия към тях, изчислени към 25.09.2023г., в размер на 9359,16 лв./, както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017г. - 31.12.2021г. в размер на 23 743,75 лв. и лихви върху същия в размер на 7978,38лв.; задължителни осигурителни вноски ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019г. - 31.12.2021г. в размер на 2038,18 и лихви в размер на 735,08лв.; задължителни здравноосигурителни вноски – за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода 01.01.2019г. - 31.12.2021г. в размер на 1101,83лв. и лихви в размер на 397,35лв.; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се лица по КСО за периода 01.01.2019г. - 31.12.2021г., в размер на 688,66лв и лихви в размер на 248,35лв.

ОСЪЖДА Х.Н.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/ - София сумата в размер на 3 604.53 /три хиляди шестстотин и четири лева и 53 ст./ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.

Съдия: