Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ......2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ Б.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от мл.съдия Б. гр. дело № 3749 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.09.2016 г. по гр.д. №
48492/2012г. на СРС, I
Г.О., 30 състав, К.Г. Д.е осъдена да заплати на М.Е.К., на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от 14 900,00 лв.,
представляваща продажна цена на основание сключен между страните на 17.08.2011
г. договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туарег“, рег. № ******, рама WVGZZZ7LZ4D064104 и двигател: BAC016178, с нотариална заверка на
подписите с рег. № 22800 от 17.08.2011 г. по описа на нотариус с рег. № 310 на
НК, който договор е развален на 15.10.2012 г., ведно със законната лихва от
15.10.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска, с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 199,55 лв., представляваща
претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 14900,00 лв. за периода 24.08.2012 г. – 10.10.2012
г. Отхвърлени са и предявените срещу Х.И.Й.искове на същото основание.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата К.Г. Д., в която са изложени
оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивницата твърди,
че първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест
между страните, като не им е указал за кои от твърдените от тях факти и
обстоятелства не сочат доказателства. Поддържа се, че въззивният съд не е
изпълнил служебното си задължение по чл. 43, ал. 1 от КМЧП по установяване на
съдържанието на приложимото чуждо право – италианското. Навеждат се доводи, че
първоинстанционният е дал неправилна квалификация на предявения иск. Твърди се,
че по делото са налице достатъчно доказателства, които да установяват, че
ответницата е придобила собствеността върху процесния лек автомобил от
собственик. Оспорва се изводът на районния съд, че ответницата не е изпълнила
задължението си по договора от 17.08.2011 г. да прехвърли собствеността върху
автомобила. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата
е получила пълната продажна цена от 14900,00 лв. - по банков път ѝ е
преведена сумата от 13000,00 лв., като по делото липсвали доказателства за
заплащане на остатъка от 1900,00 лв. В тази връзка се излагат доводи за
неизправност на купувача по договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна М.Е.К., в депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение. Претендира разноски.
Решението, в частта в която е отхвърлен
искът, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 199,55 лв. и
исковете срещу Х.И.Й.е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, а по същество правилно.
В
исковата молба ищецът М.Е.К. излага твърдения, че е заплатил на ответницата К.Г.
Д.сумата от 14900,00 лв. по сключен от тях договор за покупко-продажба на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег. № ******, рама WVGZZZ7LZ4D064104
и двигател: BAC016178. Претендира връщане на исковата сума на извъндоговорно
основание - поради неоснователно обогатяване на ответника с тази сума,
настъпило вследствие на разваляне на договора за покупко-продажба. При така
изложените фактически обстоятелства и с оглед формулирания петитум, въззивният
съд намира, че спорното право намира своето основание в предвидената в чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - хипотеза на неоснователно
обогатяване. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
По делото не е спорно, че по силата на договор за
покупко-продажба на МПС от 17.08.2011 г. К.Г. Д., в качеството си на продавач
се е задължила да прехвърли на М.Е.К., в качеството му на купувач,
собствеността върху процесния лек автомобил. Страните са уговорили цена от
14900,00 лв., като в договора е обективирано изявление на продавача, че е
получил напълно цената от купувача.
Представено е извлечение от банкова сметка, *** К.Г. Д.е
преведена сумата от 13 000,00 лв. с наредител ищеца М.Е.К.
и основание „покупка на автомобил“.
Представена е декларация по чл. 47 от декрет 445 от
28.12.2000 г., с която лицето А.Б.декларира, че е продал процесния автомобил на
ответницата К. Д.. Представени са извлечения от архива на публичния автомобилен
регистър, в който е посочено, че собственик на автомобила е бил лицето С.С., както и извлечение от регистъра за вписан акт за
продажба, по силата на който А.Б.закупува процесния
автомобил от С.С..
Установява се, че на 24.08.2012 г., лекият автомобил е
бил предаден от купувача М.Е.К. на органите на МВР по реда на чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР. С постановление от 28.09.2012 г. на прокурор при ОП-гр. Враца по преписка
вх. № 2302/2012 г. по описа на прокуратурата, лекият автомобил е било
постановено да бъде върна процесния автомобил на посочения правоимащ
- С.С.. В постановлението е изложено, че е налице
информация, че автомобилът е бил предмет на престъпление. Собственик на
автомобила към момента на престъплението е бил лицето A. B.. Последният е заподозрян в
извършването на престъпление чрез закупуване на автомобила с фалшиви чекове. В
постановлението е изложено, че е получено съобщение от италианските власти, че
законният собственик на автомобила е S. S..
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че от
представените по делото доказателства не може да се установи, че ответницата е
била собственик на процесния автомобил към момента на сключване на договора за
покупко-продажба. От друга страна е изложил мотиви, че продажбата е деривативен способ за придобиване на собствеността и
доколкото сделката, по силата на която праводателят
на ответницата е придобил собствеността е била опорочена, то и сделката, с
която ответницата се легитимира като собственик не е проявила своя транслативен ефект. С оглед на изложеното, е достигнал до
извод, че ответницата не е била собственик на автомобила към момента на
сключване на договора и не е изпълнила задължението си за прехвърляне на
правото на собственост, като за ищеца е възникнало право да развали договора и
да получи обратно заплатената цена. С оглед удостоверяването в договора за
получаване от страна на ответницата на сумата от 14900,00 лв. е счел за
неоснователно възражението на ответниците, че ищецът-купувач не е заплатил
напълно продажната цена.
Изводите на СРС са правилни и законосъобразни и се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно
основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на
основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност
да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия
право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното
обогатяване за чужда сметка. Съгласно задължителната и трайно установена
практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се
претендира връщане на платена сума въз основа на договор, развален поради
неизпълнение.
По делото не е спорно сключването на договор за
покупко-продажба по отношение на процесния лек автомобил. Съдът намира за
неоснователно релевираното от въззивницата
възражение, че цената по договора не е заплатена напълно от страна на
ищеца-купувач. В договора ответницата, в качеството си на продавач, е заявила,
че е получила напълно от купувача продажната цена от 14900,00 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са
ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат
в тях, са направени от тези лица. Когато частен документ съдържа изявления на
издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на
извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти на своя издател.
Всяко писмено изявление на едно лице, че е получило парична сума от друго лице,
представлява разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД и доказва плащането /по арг. и от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК - ВКС/. В настоящия случай, договорът, в частта на обективираното
в него изявление на ответницата, че е получила определена сума пари изпълнява
функциите на разписка, поради което удостоверява с противопоставима
на ответницата доказателствена сила извършено в нейна полза плащане на
посочената сума. Действително по делото е представено извлечение от банкова
сметка *** в размер на 13 000,00 лв. и с основание покупка на автомобил. Този
превод сам по себе си обаче не опровергава направеното от ответницата, чрез
пълномощника ѝ, изявление за получаване на пълния размер на цената, вкл.
за разликата от 1 900,00 лв. Никъде в договора не е посочено, че плащането на
продажната цена е направено наведнъж или по определен начин. С оглед на това, по
делото се установява фактът на заплащане на пълния размер на продажната цена от 14 900,00 лв.
Неоснователен е изложеният във въззивна жалба довод,
че е налице изпълнение на задължението ѝ за прехвърляне собствеността на
автомобила и не е налице основание за разваляне на сключения между страните
договор, което изключва приложението на института на неоснователното
обогатяване. На първо място следва да се посочи, че по иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД тежестта да установи наличието на противопоставимо
на ищеца основание за задържане на плащането лежи върху ответника. В случая, съобразно
правилата на чл. 154 ГПК, ответницата следва да установи, точното изпълнение на
онези задължения, чието неизпълнение ищецът сочи като основание за възникване
на потестативното право на разваляне на договора – в
случая прехвърляне на правото на собственост върху процесния автомобил. Тежестта
за доказване на това обстоятелство ѝ е била разпределена от районния съд
с изготвения от него доклад по делото. Предвид разпределената тежест, доказването
на ответницата следва да е пълно, т.е. да създаде сигурно убеждение в съда, че тя
е придобила собствеността върху автомобила.
В насока установява на правото ѝ на собственост,
ответницата ангажира единствено, изходяща от сочения за неин праводател - А.Б.декларация, в която той декларира, че
ѝ е продал процесния автомобил. Настоящият съдебен състав намира, че при
липсата на договор за покупко-продажба, сключен между ответницата и това лице, или
каквито и да е други доказателства, които да удостоверяват прехвърлянето на
собствеността – напр. вписването на сделката в публичен регистър, респ. акт за
заличаване на регистрацията на автомобила, представената по делото декларация на
А.Б.се явява недостатъчна за установяването на това обстоятелство.
От друга страна, видно от съдържанието на
представеното постановление от 28.09.2012 г. на прокурор при ОП-гр. Враца по
преписка вх. № 2302/2012 г. по описа на прокуратурата, процесният автомобил е
бил предмет на престъпление, извършено от посочения за праводател
на ответницата - А.Б., като в същото време е подадена информация от страна на
италианските власти, че собственик на автомобила е лицето С.С..
Това обстоятелство сочи на порок в прехвърлителната
сделка между предходните собственици на автомобила - А.Б.и С.С., който рефлектира върху нейния транслативен
ефект. По този начин се разколебава изводът, че лицето А.Б.е придобил правото
на собственост върху автомобила и от своя страна го е прехвърлил на
ответницата.
Предвид гореизложеното, представените по делото
доказателства не позволят формиране на еднозначен извод, че ответницата е
придобила правото на собственост върху процесния автомобил и че го е
прехвърлила на ищеца с договора за покупко-продажба на МПС от 17.08.2011 г. По
този начин тя не е установила в условията на пълно доказване изпълнението на
основното си задължение за прехвърляне на собствеността и с оглед на това за
ищеца е възникнало потестативното право да развали
договора.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г., решение № 203 от
30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 186 от 15.07.2014
г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 81 от 03.06.2015 г. по
т.д. № 1591/2014 г. на ВКС, ІІ ТО и др., при наличие на останалите предпоставки
на чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от
исковата молба на ответника. В настоящия случай по делото е безспорно
установено, че в полза на ищеца е възникнало право да развали договора за покупко-продажба.
Това право е надлежно упражнено от ищеца с исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето, препис от която е връчен на ответника на 11.07.2013
г. Развалянето на договора съобразно чл. 88, ал. 1 ЗЗД има обратно действие,
поради което съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
ответницата К.Г. Д.следва да върне на ищеца М.Е.К. получената сума по договора
в установения от съда размер от 14900,00 лв., какъвто е предметът на предявения
по делото иск.
Доколкото във въззивната
жалба не са изложени доводи относно началния момент, от който се дължи законна
лихва, то решението следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Поради съвпадането на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС-потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора на въззиваемия
се следват разноски за въззивното производство в
размер на 652,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.09.2016г. по
гр.д. № 48492/2012г. на СРС, I
Г.О., 30 състав, в частта с която К.Г. Д.е осъдена да заплати на М.Е.К., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от
14 900 лв., представляваща продажна цена на основание сключен между страните на
17.08.2011 г. договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Туарег“, рег. № ******, рама WVGZZZ7LZ4D064104 и двигател: BAC016178, с нотариална заверка на
подписите с рег. № 22800 от 17.08.2011 г. по описа на нотариус с рег. № 310 на
НК, ведно със законната лихва от 15.10.2012 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1278,87 лв. – разноски по делото.
Решението в останалата част е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА К.Г. Д., ЕГН: **********,***3,
съдебен адрес:*** да заплати на М.Е.К., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 652 /шестстотин
петдесет и два/ лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.