Определение по дело №380/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 532
Дата: 26 юни 2019 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300500380
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 26.06.2019 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в  закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВДА ДОЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело № 380 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

           

Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, чрез адвокат В.П.Г., САК, Съд.адрес: *** срещу Разпореждане № 606/27.05.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 284/2019 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар.

Жалбоподателят излага несъгласие с изводите на съда, че е необходимо пълномощникът да представи данъчна фактура към сключения с „Теленор България” ЕАД договор за правна помощ за да удостовери реалното плащане на договореното възнаграждение. Позовава се на т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респ.стока или за получаване на авансово плащане.Същата като първичен счетоводен документ, съобразно чл.6, ал.1 ЗСч е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по тази операция.Поддържа, че в договора за правна помощ е отразено, че плащането е извършено и в тази част той има характер на разписка, както е в случая.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част- досежно отказа да се присъди 180 лева адвокатски хонорар.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД срещу длъжника Славчо Детелинов Маринов, ЕГН ********** ***, за парично вземане в размер на 85.89 лева главница, представляваща 20 бр.незаплатени лизингови вноски по договор от 07.04.2016 година, дължими за периода от м.август 2016 г. до м.март 2018 г. и допълнителна сума в размер на 4.09 лева за придобиване на собственост върху лизингова вещ, в едно със законна лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева –за държавна такси и 180 лева- адвокатско възнаграждение.

Луковитският районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за изпълнение за посочената главница и за разходите за държавна такса и отхвърлил заявлението в частта ,в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Приел е, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от , заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че към заявлението не са приложени доказателства за реално плащане на договореното възнаграждение.

В настоящия случай към заявлението са представени пълномощно с нотариална заверка на подписите, с които законно представляващите „Теленор България”ЕАД лица са упълномощили Йоанна Валериева Илчовска, в качеството и на юрисконсулт, да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица всички действия, свързани с юридическото обслужване на дружеството, включително и за представителство пред съдебните инстанции и която впоследствие е преупълномощила Линда Динкова Камеларова  да сключи от името на дружеството договори за правна помощ с Адвокатско дружество „Г. и П.”.

Договорът за правна защита и съдействие от 17.05.2019 година е сключен между „Теленор България”ЕАД, чрез пълномощник Линда Динкова Камеларова и Адвокатско дружество „Г. и П.”, ЕИК *********, и има за предмет: оказване на правна защита и съдействие,  изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника Славчо Детелинов Маринов. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 180 лева, платимо в брой. Отразено е, че е внесена сума: 180 лв. (Сто и осемдесет лв. и 0 ст.) с включен ДДС.

В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно е от приложения договор, че в него не е отразено изрично, че сумата е внесена в брой, нито къде е внесена и затова не може да представлява доказателство за платено възнаграждение.. Наред с това  заявителят е поискал присъждане на възнаграждението с включен ДДС, но не е представил доказателства, че е регистриран по ЗДДС.

С оглед твърденията в частната жалба следва да се отбележи, че в нея мотивите на разпореждането на РС Луковит са интерпретирани едностранно и неправилно от въззивника. Съдът е съобразил решение № 175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н.д.№ 783/2016 г. на ІІІ н.о., в което, позовавайки се и на ТР № 6/2013 г., върховната инстанция приема, че въпреки липсата на препращане в ЗА към разпоредбите на ЗСч, в посочената част ЗСч е приложим, доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за документалната обосновка на извършеното плащане. В решението на ВКС е направена препратка и към решения на ЕСПЧ за нарушения по ЕКПЧОС, и е формиран извод, че: „ съдът не може да пренебрегне решаването на въпроса доколко претендиран за присъждане размер на адвокатско възнаграждение като дължими разноски е надлежно обоснован и доказан”. В този смисъл РС е приел, че регистрираното по ЗДДС дружество следва да документира извършената от него доставка на стока или услуга съгласно изискванията на ЗСч., а представеният договор за правна защита и съдействие няма характеристиките на първичен счетоводен документ.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските РАЗПОРЕЖДАНЕ № 606 от 27 май 2019 година, постановено по ч.гр.дело № 284 по описа за 2019 година на Луковитския районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                    

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

 

          

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: