№ 349
гр. Варна, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на пети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20233100900687 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно основание чл.625, вр. с
чл.608 ТЗ на „ИЛВЕА ГЛОБАЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба" бл. 115, ап. 12, срещу „ТРИАДА
ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н „Приморски", ж.к. „Траката“, ул. „Трета“ №655, за откриване на
производство по несъстоятелност.
Излага се, че в периода 2018-2019г. между молителя и ответника са
съществували търговски отношения, съгласно които „ТРИАДА ГРУП“ ЕООД
проявил търговски интерес за закупуване на сграден фонд от „Птицекланица“
АД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/, като възложил на „ИЛВЕА
ГЛОБАЛ“ ООД да извърши проучване относно възможностите за
реализирането на оборудването в птицекланицата след закупуване на обекта.
Възложеният обем от работа по неформалната сделка бил извършен от
„ИЛВЕА ГЛОБАЛ“ ООД, приключил с осигурен потенциален купувач на
активите, но целите на проучването останали нереализирани, тъй като
„ТРИАДА ГРУП“ ЕООД не успял да финансира проекта. За извършената
работа била издадена фактура № 152/2018г. от „ИЛВЕА ГЛОБАЛ“ ООД в
размер на 12 000 лева, която не била заплатена от „ТРИАДА ГРУП“ ЕООД.
Отделно от това, се твърди, че „ИЛВЕА ГЛОБАЛ“ ООД възложил на
„ТРИАДА ГРУП“ ЕООД извършването на спедиторски услуги, заплатени
предварително от молителя на ответника по 4 бр. фактури, а именно: фактура
№ **********/16.01.2019г. – на стойност 3 000 лева, фактура №
**********/05.02.2019г. – на стойност 3 000 лева, фактура №
**********/05.03.2019г. – на стойност 4 200 лева и фактура №
**********/11.04.2019г. – на стойност 4 200 лева. Молителят посочва, че
изпълнението на услугите следвало да бъде периодично в рамките на
съответния месец, за който се отнасяло плащането, но това не било сторено,
1
поради което договорните отношения между страните били прекратени по
взаимно съгласие. „ТРИАДА ГРУП“ ЕООД издал кредитни известия към
издадените четири фактури, но не възстановил обратно получените суми.
Сочи се, че върху всяка от сумите по фактурите, считано от издадените
кредитни известия, до депозиране на настоящата молба в съда, се дължат и
лихви за забава, както следва: 1/ върху сумата от 3000 лева по фактура №
**********/16.01.2019 г. и КИ № **********/05.12.2019 г. - 1 275. 61 лв. за
периода от 06.12.2019 г. до 01.12.2023 г.; 2/ върху сумата от 3000 лева 77 лв. за
периода от 07.12.2019 г. до 01.12.2023 г.; 3/. върху сумата от 4200 лева по
фактура № **********/05.03.2019 г. и КИ № **********/07.12.2019 г. - 1
783,55 лв. за периода от 08.12.2019 г. до 01.12.2023 г.; 4/. върху сумата от 4200
лева по фактура № **********/11.04.2019 г. и КИ № **********/09.12.2019 г.
- 1 781.22 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 01.12.2023 г. Общият размер на
вземанията си молителят посочва, че към датата на молбата възлизат на 32
515,15 лева. Оспорва отразяванията в счетоводните баланси на ответника към
31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г. и съществуването и наличността в
отразените в тях данни за „текущи активи“, като твърди, че към нито една от
посочените дати дружеството не е разполагало с посочените активи. Твърди се
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г. Моли се за уважаване на
молбата.
Ответникът не изразява становище по молбата.
По същество молителят в съдебно заседание моли за уважаване на
молбата. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено следното от фактическа страна:
Приети като писмени доказателства по делото са описаните в
сезиралата съда молба, както следва: фактура № 152/2018г. за сумата от 12 000
лева с предмет „Проучване на условия и възможности за закупуване н обект
„Птицекланница” в гр. Добрич; фактура № **********/16.01.2019г. – на
стойност 3 000 лева, фактура № **********/05.02.2019г. – на стойност 3 000
лева, фактура № **********/05.03.2019г. – на стойност 4 200 лева и фактура
№ **********/11.04.2019г. – на стойност 4 200 лева, както и преводни
нареждания за заплащане на сумите по тях и кредитни известия към тези
фактури, издадени от „Триада груп” ЕООД.
Приобщена по делото е справка от Национална агенция за приходите за
задълженията на „Триада Груп” ЕООД към 09.01.2024г.
Съобразно справка от МВР – Сектор „Пътна полиция”, не са установени
данни за ПС, собственост на „Триада Груп” ЕООД.
Приета е по делото извършена справка в Агенция по вписванията –
Имотен регистър, според която не са налични извършени вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на ответното дружество.
Съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, фактура № 152/2018г. е осчетоводена в счетоводствата
и на двете дружества, включена е в дневника за покупки на ответника, който е
ползвал и данъчен кредит по същата фактура. Размерът на законната лихва
върху главницата по тази фактура за периода 21.12.2018г. до 01.12.2023г. е
6 269.15лв. Фактура № **********/16.01.2019г. – на стойност 3 000 лева,
фактура № **********/05.02.2019г. – на стойност 3 000 лева, фактура №
2
**********/05.03.2019г. – на стойност 4 200 лева и фактура №
**********/11.04.2019г. – на стойност 4 200 лева, както и кредитните известия
към тях, са осчетоводени в счетоводството на „Триада Груп” ЕООД и са
включени в дневниците по ДДС за съответните данъчни периоди. Сумите по
4-те фактури са постъпили по сметка на „Триада Груп” ЕООД. Размерът на
законната лихва върху сумите по 4-те кредитни известия е 6115.15лв. В
таблица 9 и 10 от заключението вещото лице са посочени коефициентите за
ликвидност, финансова автономност и ззадлъжнялост по подадени в ТР
годишни счетоводни отчети за периода 2017г. – 2019г. В таблица 11 и 12 са
посочени същите показатели при алтернативен вариант без вещото лице да
взема предвид оспорените от молителя отразявания в съответните групи и
статии към всеки от трите баланса касова наличност, взземания, продукция и
стоки. Към момента на изготвяне на заключението паричните средства на
ответното дружество са с нулева стойност. Размерът на всички парични
задължения на ответника по подадения счетоводен баланс към 31.12.2017г. е
183 000лв., от които към доставчици 153 000лв., към НАП 24 000лв. и други
задължения 6000лв. Към момента на изготвяне на заключението по
алтернативен счетоводен баланс, задълженията на ответното дружество са в
размер от 141 209.76лв. Задълженията към НАП са в размер от 51726.95лв.
Вещото лице установява дата на последно плащане към НАП 18.12.2017г. в
размер от 2000лв. по изпълнително дело. От счетоводната информация на
ответното дружество вещото лице е установило, че разполага с КМА – стоки
на стойност 45 114.09лв., които не са достатъчни да се погасят всички
задължения към кредиторите и в двата варианта на счетоводен баланс. Към
момента дружеството не осъществява търговска дейност, не получаваа
приходи, не разполага с активи и не е в състояние да покрива задълженията
към кредитори. Това състояние според вещото лице е започнало през 2019г. и
към края на същата година е придобило необратим характер. Има образувано
изпълнително дело №*********/2016г. за събиране на публични вземания,
като е наложен запор на Б.и сметки на 28.06.2019г. Дружеството не притежава
достатъчно активи за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
Приобщено е и заключение по допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, според което в счетоводството на ищеца не е осчетводено връщане
на сумите по ДКИ №1000/07.12.2019г. и ДКИ №1001/09.12.2019г. и
задължението на ответното дружество към молителя по издадените 4 бр. ДКИ
е 14 400лв. Ответното дружество е осчетоводило връщане на сумите по ДКИ
№1000/07.12.2019г. и ДКИ №1001/09.12.2019г., но не е представило
издадените разходни касови ордери. Според алтернативните счетоводни
баланси, изготвени от експертизата, показателите за ликвидност са под „1”
още към 31.12.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На основание чл.607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на
дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно
дружество с акции. То се инициира, съгласно чл.625 ТЗ, по подадена до съда
писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
3
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно
вземане.
В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието
неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо
бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при
изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това
число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може
да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.
От събраните по делото доказателства съдът формира извода, че молбата
за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от легитимирано
лице по смисъла на чл.625 ТЗ, а именно от кредитор на ответното дружество
по твърдяните в сезиралата съда молба вземания, произтичащи от търговски
сделки. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобразява
неоспорените и описани по-горе ангажирани от ищеца писмени доказателства
– фактури и кредитни известия, както и изцяло кредитираното заключение на
вещото лице, според което всички тези документи са осчетоводени и от двете
дружества. Ответникът не оспори молбата и не въведе твърдения и
доказателства за погасяване на задълженията към дружеството – молител.
Поради изложеното, съдът приема, че са налице изискуеми парични
задължения на ответника към молителя по търговски сделки.
Налице са изискуеми задължения към ищеца по чл.608, ал.1, т.1 ТЗ,
както и публичноправни задължения към държавата от страна на длъжника по
чл.608, ал.1, т.2 ТЗ. Според презумпцията, предвидена в чл.608, ал.3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията
си по някое от групите вземания, изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2 и 3 ТЗ. В
настоящият случай към датата на подаване на молбата длъжникът е спрял
плащанията към молителя - кредитор по търговски сделки, както и
публичноправни задължения към държавата, поради което на основание
чл.608, ал.3 ТЗ, при липса на оборване на законовата презумпция, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
На следващо място, съдът при преценка състоянието на
неплатежоспособност изследва показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи
активи, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост,
4
които характеризират степента на финансова независимост на предприятието
от кредиторите. Към 17.01.2024г. коефициентите за ликвидност и финансова
автономност съобразно заключението на вещото лице са под
препоръчителните стойности, като коефициентът на задлъжнялост сочи на
зависимост на предприятието от кредиторите. Тези данни обуславят извод за
силно влошаване платежоспособността на търговеца понастоящем.
Гореизложените цифрови показатели, ведно с обстоятелството, че не се
установява понастоящем търговецът да разполага с дейност и имущество, с
които да преодолее влошеното финансово състояние, сочат, че състоянието на
длъжника понастоящем е дълбоко и необратимо, в който смисъл е и
кредитираното заключение на вещото лице и е налице обективното състояние
на неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо
състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност
и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на окончателно спиране
на плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността. В
практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че
релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът
на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички
кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането
към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което
на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за
обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на
субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника
/Решение №20/07.02.2018г. по т.д. 758/2017г. на ВКС, I т.о./.
В случая, съдът съобразява неоспорените изводи на вещото лице по
алтернативни счетоводни баланси, според които показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост още към 31.12.2017г. са под
препоръчителните стойности. Ведно с това е видно от събраните по делото
доказателства, че още към 2017г. ответното дружество има натрупани
значителни задължения по публични вземания. Същевременно, ответникът не
прояви активност в процеса и не проведе доказване за опровергаване на
направеното оспорване от молителя н отразяванията в счетоводните баланси
на ответника досежно съществуването на отразените краъткотрайни активи.
Поради това, съдът приема, че с изтичане на 2017г. невъзможността на
търговеца да изпълнява изискуемите си задължения е вече добила
окончателен характер, респективно приема за начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2017г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая липсват доказателства
за достатъчно бързоликвидно имущество, чиято стойност да покрие началните
разноски по производството по несъстоятелност, което се установява по
категоричен начин от заключението на вещото лице. Поради това, само с
откриването на производството не би се реализирала неговата цел,
формулирана в чл.607, ал.1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
5
предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ срок, не е предплатена
необходимата сума от 6600.00лв. за разноски по производството, поради което
длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде
спряно в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ при възможност за възобновяване при
привнасяне на разноски в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ.
Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1 ТЗ
следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане
целите на производството, поради което е необходимо да се наложи общ запор
и възбрана върху имуществото на длъжника.
С оглед изхода на делото, представените доказателства и направеното от
молителя искане на основание чл.78, ал.1, вр. чл.81 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ на
същия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 5 595 лв., от които
255лв. заплатени държавни такси, 1 340 лв. депозити за експертизи и 4 000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ТРИАДА ГРУП" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски",
ж.к. „Траката“, ул. „Трета“ №655, с начална дата 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ТРИАДА ГРУП"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Приморски", ж.к. „Траката“, ул. „Трета“ №655.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„ТРИАДА ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н „Приморски", ж.к. „Траката“, ул. „Трета“ №655.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ТРИАДА ГРУП" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Приморски", ж.к. „Траката“, ул. „Трета“ №655.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ТРИАДА ГРУП" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски", ж.к.
„Траката“, ул. „Трета“ №655.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ТРИАДА ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски", ж.к. „Траката“,
ул. „Трета“ №655, при обявяване на фирмата си да прибави добавката "в
несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „ТРИАДА ГРУП"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Приморски", ж.к. „Траката“, ул. „Трета“ №655, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ГПК на заинтересованите лица, че в
срок от една година от вписването на решението в търговския регистър
производството може да бъде възобновено, ако молителят удостовери, че е
открито достатъчно имущество, или ако депозира сума в размер на 6600.00 лв.
за покриване на текущи и начални разноски.
УКАЗВА на „ТРИАДА ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
6
адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски", ж.к. „Траката“, ул. „Трета“
№655, че в едномесечен срок от вписването на решението следва да извърши
прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да
изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за
трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за
информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с
право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и
нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
ОСЪЖДА „ТРИАДА ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски", ж.к. „Траката“, ул. „Трета“
№655, да заплати на „ИЛВЕА ГЛОБАЛ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба" бл. 115, ап. 12,
сумата от 5 595 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и пет лева/ разноски в
производството, на основание чл.621 ТЗ, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл.622 ТЗ.
Да се изпрати на Агенция по вписванията служебен препис от
настоящото решение, на основание чл.624, във вр. с чл. 622 ТЗ.
Да се впише настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на
основание чл.613а, ал.1 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.634 ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7