РЕШЕНИЕ
№ 1237
Монтана, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | СОНЯ КАМАРАШКА |
| Членове: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ БИСЕРКА БОЙЧЕВА |
При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20247140600323 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №108 от 29.05.2024г., постановено по АНД №20241630200498/2024г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №12-2400045/01.04.2024г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана, с което на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ М“ Е. [населено място] на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.
Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, касатора не се явява и не взима становище по жалбата си.
Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт К., оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно, моли присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи за основанията да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, а не чл.28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая законосъобразно при налагане на административното наказание е приложена разпоредбата на чл.415в от КТ. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Настоящият съдебен състав отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая по делото по безспорен начин е установено нарушението на разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ, като нарушението е отстранено и от него не са настъпили вредни последици, тоест макар и формално за извършеното нарушение законосъобразно е наложено административно наказание по реда на специалната разпоредба на чл.415в от КТ, която е приложима при налагане на административни наказания за маловажни нарушения на КТ, както обосновано и правилно е приел в мотивите си въззивният съд.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №108 от 29.05.2024г., постановено по АНД №20241630200498/2024г. по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ М“ Е. [населено място], ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |