№ 37473
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20251110100194 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На девети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
РЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 194 по описа за 2025 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. В. В., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „................“ № 2А, вх. Б, ет. 1, ап. 22, против „......................“ ЕАД, с ЕИК
........................, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.............“, ж.к.
„.................“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от изпълнителните
директори В.В.Т. и З.Г.С., и против „.................“ ЕООД, с ЕИК ................, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „............“, бул. „................“ № 24, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителите Л.И.Б.-Г. и Р.К.Д. за установяване по отношение на
„......................“ ЕАД, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3-1-11765-
305715 от 12.12.2023 г. е нищожен, поради противоречие със закона, като при уважаване на
1
иска е предявен и иск за осъждане на „......................“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от
45,68 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3-1-11765-305715 от 12.12.2023 г. за
периода от 12.01.2024 г. до 12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 02.01.2025 г. до окончателното й изплащане,
както и за установяване по отношение на „.................“ ЕООД, че Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.12.2023 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като при уважаване
на иска е предявен и иск за осъждане на „.................“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от
470,32 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.12.2023 г. за периода от 12.01.2024 г. до 12.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
02.01.2025 г. до окончателното й изплащане, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.12.2023 г. сключил с „......................“ ЕАД
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3-1-11765-305715, по силата на който
ответникът се задължил да му предостави кредитен лимит в размер на 2 000 лв., при
договорен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 44,01
%. Към договора бил изготвен погасителен план, съгласно който сумата по кредита следвало
да бъде погасена на четири вноски, последната от които с падеж на 12.04.2024 г. В чл. 1, ал.
2 от договора било предвидено условие за обезпечаване на договора – посочване на
физическо лице, избрано от кредитодателя дружество поръчител, което предоставя
гаранционни сделки или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. Твърди, че на ищеца не била предоставена реална възможност за
избор, а му била предоставена единствена възможност за подписване на договор за
предоставяне на поръчителство с „.................“ ЕООД. Съгласно чл. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство размерът на възнаграждението бил 470,32 лв. Излага
твърдения, че е платил всички дължими суми. Оспорва договора за потребителски кредит
като нищожен, сключен в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че в договора не
е посочен ГПР, а такъв бил посочен в Приложение № 1 към договора, като в ГПР не били
посочени всички разходи, а именно: възнаграждението по договора за поръчителство. Сочи,
че платеното по нищожен договор е платено без основание, за което излага подробни
съображения. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „......................“ ЕАД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 3-1-11765-305715 от 12.12.2023 г., по който
ищецът усвоил сумата от 600 лв., която сума следвало да бъде върната на 4 вноски, всяка в
размер на 161,42 лв. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора, като твърди,
че в договора бил посочен ГПР в размер на 44,01 %. Позовава се на липса на изискване за
посочване на методика или начин на изчисляване на ГПР, а допускания, които били
2
използвани за изчисляването му. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „.................“ ЕООД, с който исковите претенции се
признават. Позовава се на съдебната практика. Моли съда да постанови решение при
признание на иска, както и да възложи разноските в тежест на ищеца, прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от И. В. В. против „......................“ ЕАД и против
„.................“ ЕООД за установяване по отношение на „......................“ ЕАД, че Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 3-1-11765-305715 от 12.12.2023 г. е нищожен,
поради противоречие със закона, като при уважаване на иска е предявен и иск за осъждане
на „......................“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 45,68 лв., представляваща платена без
основание възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 3-1-11765-305715 от 12.12.2023 г. за периода от 12.01.2024 г. до
12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба – 02.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и за установяване по
отношение на „.................“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от
12.12.2023 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като при уважаване на иска е
предявен и иск за осъждане на „.................“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 470,32 лв.,
представляваща платено без основание възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.12.2023 г. за периода от 12.01.2024 г. до 12.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 02.01.2025 г.
до окончателното й изплащане, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, и чл. 26, ал.
1, предл. 2 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както
и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
3
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като
относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца по чл. 190 от ГПК, за издаване на
съдебно удостоверение и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като основателни
следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 194/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 21.10.2025 г., от 10,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от И. В. В. против „......................“ ЕАД и против
„.................“ ЕООД за установяване по отношение на „......................“ ЕАД, че Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 3-1-11765-305715 от 12.12.2023 г. е нищожен,
поради противоречие със закона, като при уважаване на иска е предявен и иск за осъждане
на „......................“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 45,68 лв., представляваща платена без
основание възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 3-1-11765-305715 от 12.12.2023 г. за периода от 12.01.2024 г. до
12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба – 02.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и за установяване по
отношение на „.................“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от
12.12.2023 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като при уважаване на иска е
предявен и иск за осъждане на „.................“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 470,32 лв.,
представляваща платено без основание възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.12.2023 г. за периода от 12.01.2024 г. до 12.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 02.01.2025 г.
до окончателното й изплащане, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „......................“ ЕАД, с който исковите претенции се
4
оспорват като неоснователни, излагат се подробни съборажения.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „.................“ ЕООД, с който признава исковите
претенции.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, и чл. 26, ал.
1, предл. 2 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключени Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3-1-11765-305715 от
12.12.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2023 г.; погасяване на
задължението на ищеца по договорите.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи
условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца И. В. В. писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, „......................“ ЕАД най-късно в
съдебно заседание да представи посочените в исковата молба документи.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение след представяне на
доказателство за платена държавна такса по сметка на СРС в размер на 5 лв. /пет лева/.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 400 /четиристотин/ лева, който да се внесе от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд,
като в същия срок се представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.Т.Б., с адрес: гр.София, ж.к.”................”, бл.9А, вх.В,
5
ап.42, тел............, ..............., като вещото лице се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6