№ 1435
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501438 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 34495/25.05.2022г.,
депозирана от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул."Княз Борис
I" № 32, ет. 3, действаща чрез пълномощника си адв. Г. Я. от АК-Варна,
срещу Решение № 1121 от 19.04.2022г., постановено по гр. д. № 8694 по
описа за 2021г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният
от въззивницата срещу А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
бул."Княз Борис I" № 32, ет. 1, иск с правно основА.е чл.108 ЗС, за
признаване за установено по отношение на ответницата, че С. М. Д. е
собственик по силата на наследствено правоприемство на следния недвижим
имот – ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, разположено в
североизточната част на таванския етаж на жилищната сграда с
идентификатор 10135.1507.411.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.411 по КККР, с адрес: гр. Варна, район Одесос,
бул. "Княз Борис I" № 32, с площ от 22,30 кв.м., при грА.ци: на североизток –
калкан на сградата в поземлен имот с идентификатор 10135.1507.412, на
югоизток – вътрешен двор, на югозапад – коридор, на северозапад – таванско
помещение на Б. А.а Б., представляващ прилежащо складово помещение към
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.411.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008
год. на ИД на АГКК с адрес: гр. Варна, район Одесос, бул. Княз Борис I, №
1
32, ет. 2 по КККР /ет. 3 по документ за собственост/, разположен в сграда с
идентификатор 10135.1507.411.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.411 по КККР при съседи: 10135.1507.403,
10135.1507.410, 10135.1507.416, 10135.1507.412, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, без посочена площ
по титул за собственост, с прилежаща част таванско помещение, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта 10135.1507.411.1.1,
над обекта: тавански помещения, както и за осъждане на ответницата да й
предаде владението върху описА.я имот.
Първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
необосновано и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила.
По-конкретно се излага, че съдът е формирал извода си за неоснователност на
иска единствено приемайки безусловно и безкритично оспореното
заключение по изготвената съдебно - техническа експертиза. Твърди се, че
посоченото заключение е в пълно противоречие със събрА.те по делото
доказателства, че са налице вътрешни противоречия в изводите на вещото
лице, което вместо да отговори на конкретно на поставените въпроси е
предприело анализ на съдебно - техническата експертиза по съдебната делба
по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд, предмет на което
дело е и процесният имот. Наведено е оплакване, че съдът безкритично е
възпроизвел извода на вещото лице, че протоколът от съдебна делба по гр.д.
№ 249/1959г. по описа на Варненски народен съд е „сгрешен“. Твърди се, че
по гр.д. № 15599/2019г. по описа на Варненски районен съд с предмет ½ ид.ч.
от процесния недвижим имот е изготвена съдебно - техническа експертиза със
същите задачи като поставените в изготвената по гр. д. № 8694/2021г. по
описа на ВРС и касаеща процесния недвижим имот, вещото лице по която е
извело противоположни изводи. Застъпва се, че като е отказал да допусне
повторна съдебно-техническа експертиза след оспорване на заключението по
изготвената такава, районният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази връзка и с тези аргументи е направено
доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно-техническа
експертиза във въззивното производство. По същество се моли за отмяна на
атакувА.я съдебен акт и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата, чрез пълномощника си адв. В. Д.,
е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за
нейната неоснователност. Сочи се, че произнасянето на първоинстанционния
съд е съобразено с установената фактическа обстановка, т.ч., че изявленията
на съделителите – праводатели на стрА.те в настоящото производство при
извършената по гр.д. № 249/1959г. по описа на Варненски народен съд
съдебна делба въз основа на постигна спогодба, са основА. на изготвеното по
цитираното дело заключение на вещото лице Й. В. и определените със същото
три дяла, всеки от който включва самостоятелно жилище на отделен етаж със
съответните му прилежащи помещения, находящи се на избения и таванския
етажи, очертА. в съответен цвят по скицата към това заключение. Излага се,
че тази скица не съдържа географски посоки, като всеки от дяловете, ведно с
прилежащите им изби и тавански помещения, са посочени чрез оцветяването
2
им/защриховането им в един и същи цвят с този на самостоятелните жилища
– червен, син и зелен, а географските посоки за таванските помещения при
описА.ето им е добавено от съда при възпроизвеждане съдържА.ето на
спогодбата в съдебния протокол. Споделя се изводът на съда, че за
изясняване на собствеността, възникнала по силата на съдебната делба от
1959г., е необходимо да бъде тълкувана волята на стрА.те, обективирана в
изявленията им за получаване в индивидуална собственост на конкретен дял
от имота. Сочи се, че крайният извод на съда за неоснователност на иска не е
основан на безусловното и безкритично възприемане на констатациите на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а е формиран въз основа на
цялостен анализ на материалите по делото и волята на праводателите на
стрА.те при че волята на стрА.те при постигане на спогодбата по гр.д. №
249/1959г. по описа на Варненски народен съд. Застъпва се, че доколкото
ответницата не е била страна в производството по гр.д. № 15599/2019г. по
описа на Варненски районен съд, то постановеното по това дело решение не я
обвързва. Счита, че доколкото въпросът дали е налице идентичност между
процесния имот и имота (таванско помещение), който ищцата е придобила по
наследство от своята майка, е правен такъв, то не са налице предпоставките
на чл. 266, ал. 3 ГПК и моли искането за провеждане на повторна съдебно-
техническа експертиза да се остави без уважение. Отправеното искане е за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
В проведеното по делото открито съдебно заседА.е въззивницата С. М.
Д. се представлява от адв. Г. Я., която поддържа жалбата, съотв. оспорва
подадения по нея писмен отговор. По същество моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният
ревандикационен иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на сторените
по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата А. А. се явява лично и с процесуалния си представител
адв. В. Д., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирА.я писмен
отговор и моли за потвърждаване на атакуваното решение на ВРС, ведно с
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр. дело № 8694/2021г. по описа за на ВРС е
образувано по предявен от С. М. Д., ЕГН **********, срещу А. А. А., ЕГН
**********, иск с правно основА.е чл. 108 ЗС за признаване за установено
спрямо ответницата, че ищцата е собственик по силата на наследствено
правоприемство на следния недвижим имот – ТАВАНСКО СКЛАДОВО
ПОМЕЩЕНИЕ, разположено в североизточната част на таванския етаж на
жилищната сграда с идентификатор 10135.1507.411.1, построена в поземлен
имот с идентификатор 10135.1507.411 по КККР, с адрес: гр. Варна, район
Одесос, бул. „Княз Борис I“, № 32, с площ от 22,30 кв.м., при грА.ци: на
североизток - калкан на сградата в поземлен имот с идентификатор
10135.1507.412, на югоизток - вътрешен двор, на югозапад - коридор, на
3
северозапад - таванско помещение на Б. А.а Б., представляващ прилежащо
складово помещение към самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.411.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18- 98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, с
административен адрес на самостоятелния обект: гр. Варна, район Одесос,
бул. „Княз Борис I“, № 32, ет. 2 по КККР /ет.3 по документ за собственост/,
разположен в сграда с идентификатор 10135.1507.411.1, построена в поземлен
имот с идентификатор 10135.1507.411 по КККР, при съседи ПИ с
идентификатори: 10135.1507.403, 10135.1507.410, 10135.1507.416,
10135.1507.412, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, без посочена площ по титул за собственост, с
прилежаща част таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - няма, под обекта – СО с идентификатор 10135.1507.411.1.1, над
обекта - тавански помещения, както и за осъждане на ответницата да
предаде владението върху описА.я имот.
В исковата молба ищцата излага, че е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1507.411.1.2, разположен в сграда с
идентификатор 10135.1507.411.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.411 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД
на АГКК, находящ се на адрес: гр. Варна, район „Одесос", бул. „Княз Борис
I“, № 32, с площ от 221 кв.м., с номер по предходен план: 4, кв. 30, парцел V,
при съседи: 10135.1507.403, 10135.1507.410, 10135.1507.416, 10135.1507.412,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно
ниво, без посочена площ по титул за собственост, с прилежаща част таванско
помещение, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта 10135.1507.411.1.1, над обекта: тавански помещения, а по титул за
собственост АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“, №
32, на трети етаж, състоящ се от три стаи, кухня, клозет, коридор, балкон,
ведно с цялото таванско помещение, с изключение на югозападното
помещение, както и цялата тераса на таванския етаж, без помещение в избата,
заедно с 2/5 ид. част от дворното място, цялото с площ от 221 кв.м.
Собствеността върху описА.я имот ищцата сочи, че е придобила въз
основа на наследствено правоприемство от родителите си В.Б.П., б.ж. на гр.
Варна, починала на 29.12.1985г. и М. Б.П., б.ж. на гр. Варна, починал на
03.04.1965г. Наследодателите от своя страна придобили имота чрез
покупко-продажба и делба по гр.д. №249/1959г. по описа на ВРС.
Излага се, че в същата сграда ответницата А. притежава самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1507.411.1.1, разположен на втори етаж, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво,
състоящ се от три стаи, кухня, коридор, тоалет, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - няма, под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.411.1.5, самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.411.1.4, самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.411.1.3,
над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.411.1.2, който
имот съгласно документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ,
4
разположен на втори надпартерен етаж в жилищна сграда, построена в
дворно място, цялото с площ от 221 кв.м., находящо се на бул."Ленин" № 32,
представляващо парцел 5, от кв. 30 в 8-ми подрайон на гр.Варна, който
апартамент се състои от три стаи, кухня, коридор, клозет, заедно с избените
помещения, състоящи се от изби, пералня, друго малко помещение до
пералнята на входа и разпределителното помещение, през което имат право
да преминават съсобствениците от първия-надпартерен етаж за тяхното
помещение под стълбите, както и 1/2 ид.ч. от югозападното помещение на
тавана, при съседи на апартамента: В.П., А.Н. Б. и Б.Н. Б., ведно със
съответните ид. ч. от общите части на сградата, както и 2/5 ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 210 кв.м., при грА.ци: бул. "Ленин", парцел IV и VI,
училище. Собствеността върху така описА.я имот се сочи, че е придобита от
ответницата по силата на дарение от нейната майка Е.О. А., който договор е
обективиран в Нотариален акт № 142, том IV, дело 1584 от 11.05.1979г. на
нотариус при ВРС.
Твърди се, че прилежащото към апартамента на ответницата таванско
помещение, представлява 1/2 ид.ч. от югозападното таванското помещение
от таванския етаж на сградата, като останалата 1/2 ид.ч. е собственост на Б.
А.а Б., придобита по наследство от Б.Н. Б., поч. на 08.08.2018г.
Излага се, че на 24.10.2018г. Б. А.а Б. и ответницата сключили Договор
за доброволна делба на недвижим имот, вписан под № 55, том IX, дело №
3274, вх.рег. 29460/24.10.2018 год. на Служба по вписвА.ята – Варна.
Предметът на договора съставлявал югозападното таванско помещение, но
вместо югозападното, в договора било изписано североизточното таванско
помещение /собственост на ищцата С. Д./. По силата на договора най-
голямото таванско помещение /североизточното/ било разделено на две
отделни помещения, всяко по 22,50 кв.м., представляващи прилежащи
складови помещения към собствените на съделителите самостоятелни обекти
в сградата, съотв. апартамент с идентификатор 10135.1507.411.1.5 и
апартамент с идентификатор 10135.1507.411.1.1. Сочи се, че до онзи момент
всички тавански помещения са били отключени и между собствениците на
самостоятелните обекти в сградата не е имало спор относно принадлежността
на правото на собственост върху тези помещения. Твърди се, че понастоящем
ответницата упражнява фактическа власт върху процесното таванско
помещение, без да има правно основА.е за това.
С депозирА.я в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответницата не оспорва твърденията за извършена съдебна делба между
праводателите на стрА.те въз основа на постигната между тях спогодба,
утвърдена с определение от 07.09.1959г. по гр.д. № 249/1959г. по описа на
Варненски народен съд.
Твърди, че имотите, получени в индивидуална собственост от
съделителите в производството по цитираното гражданско дело са тези,
поставени в съответните дялове, посочени в заключението на вещото лице Й.
В. по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. В тази връзка
излага, че след извършване на делбата таванските помещения са ползвА. от
собствениците, а впоследствие и от правоприемниците им, така, както са
5
посочени в дяловете, получени на основА.е одобрената съдебна спогодба,
като всеки от собствениците е имал самостоятелен достъп до отреденото му
таванско помещение. Ищцата е ползвала таванското помещение, оцветено в
зелено на скицата към заключението на в.л. В., както и терасата, оцветена в
същия цвят. Родителите на ответницата и Б. Б. са ползвали помещенията,
оцветени в синьо и в червено, като след делбата тези помещения били
разделени и имали отделни входни врати. Сочи, че ищцата никога не е имала
ключ за таванското помещение на ответницата (очертано със син цвят по
скицата към заключението на в.л. В.), както и ответницата не е имала ключ за
помещението на ищцата (очертано със зелен цвят на скицата). Собствениците
на таванските помещения са имали общ ключ единствено за вратата, водеща
към целия тавански етаж. Излага също така, че през целия период на ползване
на помещението, оцветено в синьо по скицата към заключението на в. л. В.,
именно тя, а преди това и нейните праводатели, са заплащали ел. енергията за
това помещение, достигаща до него чрез прокаран ел. кабел, свързан с
електромера на нейния апартамент, находящ се на втория етаж на жилищната
сграда.
Твърди, че доброволната делба, извършена през 2018г. между нея и Б. Б.
не е нищожна, тъй като предмет на същата е придобитото от техните
праводатели в условия на съсобственост таванско помещение, оцветено в
синьо и в червено по скицата към заключението на в. л. В., което към датата
на доброволната делба е било реално разделено на две чрез поставена след
приключване на производството по гр.д. № 259/1959г. преградна стена.
В условията на евентуалност ответницата обосновава правото си на
собственост върху процесното таванско помещение с изтекла в нейна полза
придобивна давност за периода 10.09.1959г. до настоящия момент. Сочи, че е
изтекла както кратката (считано от датата на сделката за дарение,
обективирана в Нотариален акт № 142, том IV, дело № 1584/1979г. на
нотариус при ВРС), така и общата погасителна давност, като присъединява
владението на своя праводател към осъществяваното от нея владение върху
имота.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на стрА.те, събрА.я и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертА. в
жалбата и отговора, на основА.е чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници, съотв.
изх. № АУ033026ОД/01.04.2021г. на М. Б.П., поч. на 03.04.1965г. и изх. №
АУ033025ОД/01.04.2021г. на В.Б.П., поч. на 29.12.1985г., издадени от
Община Варна, единствен наследник на посочените наследодатели е ищцата
С. М. Д..
От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №
АУ079245ОД/13.08.19г. на Б.Н. Б., поч. на 08.08.2018г., издадено от Община
Варна, се установява, че единствен негов наследник е Б. А.а Б. – съпруга.
Видно от приложения по делото протокол на съдебна спогодба от
6
07.09.1959г. по гр.д. № 249/1959г. по описа на ВНС, между А.Н.Б., Б.Н. Б.,
А.Х.Т. /по мъж О.М./ и В.Б.П. е извършена делба на дворно място, цялото с
площ от 221 кв.м, находящо се в гр.Варна, ул. „6-ти септември“ № 10 /нов
бул. „Ленин“ № 32/, образуващо парцел № V от кв. 30, по старата регулация
парцел IV, от кв. 90, ведно с построената в него сграда.
В протокола е записано, че съблюдавайки заключението на вещото лице
по изготвената по делото експертиза, съделителите са се спогодили за
следното:
А.Н.Б. и Б. Н. Б. получават дял първи, който включва общо 1/5 ид.ч. от
дворното място, заедно с едностайния апартамент на първия партерен етаж,
заедно с избата образувана под стълбището, както и ½ ид.ч. от югозападното
помещение на тавана с право на преминаване през общите части на тавана и
избата, който дял е червено защрихован по скицата на вещото лице.
А.Х.Т. /по мъж О.М./ получава дял втори, оцветен в синьо от скицата на
вещото лице, който включва общо 2/5 ид.ч. от дворното място, заедно с
апартамент, находящ се на втори/надпартерния етаж на сградата, заедно с
избените помещения, състоящи се от изба, пералня, друго малко помещение
до пералнята и разпределителното помещение, през което имат право да
преминават съсобствениците на дял първи за тяхното помещение под
стълбището, както и 1/2 ид.ч. от югозападното помещение на тавана в
съсобственост със съсобствениците на дял първи, с право на преминаване
през коридора на тавана.
В.Б.П. получава дял трети, оцветен в зелено от скицата на заключението
на вещото лице, който включва общо 2/5 ид.ч. от дворното място, заедно с
апартамент, находящ се на трети етаж, над етажа по дял втори, заедно с целия
таван на сградата с изключение на югозападното помещение, което остава на
дял първи и втори, както и цялата тераса става собственост на В.Б.П..
Неразделна част от заключението на вещото лице, съобразно което е
извършено разпределението на дяловете, е скица на същите, оцветени
съответно в червен, син и зелен цвят.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по наследяване, № 160, том III, дело 963 от 07.03.1970г. на
нотариус при ВНС, В.Б.П. е призната за собственик на апартамент,
разположен на трети етаж от сграда, находяща се на бул."Ленин"№ 32, гр.
Варна, ведно с таванско помещение, тавански коридор и тераса, както и 2/5
идеални части от дворно място с пространство общо от 221кв.м.,
съставляващо парцел V, кв. 30 по плана на града.
От приетия като доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 142, том IV, дело 1584 от 11.05.1979г. на нотариус при ВРС, се
установява, че Е.О. А. е дарила на дъщеря си А. А. А. имот, съставляващ
АПАРТАМЕНТ, разположен на втори надпартерен етаж в жилищна сграда,
построена в дворно място, цялото с площ от 221 кв.м., находящо се на
бул."Ленин" № 32, представляващо парцел 5 от кв. 30 в 8-ми подрайон на гр.
Варна, заедно с избените помещения, състоящи се от изби, пералня, друго
малко помещение до пералнята на входа и разпределителното помещение,
през което имат право на да преминават съсобствениците от първия
7
надпартерен етаж за тяхното помещение под стълбите, 1/2 ид.ч. от
югозападното помещение на тавана в съсобственост със съсобствениците на
първия партерен етаж, с право на преминаване през коридора на тавана, при
съседи: В.П., А.Н. Б. и Б.Н. Б., ведно със съотв. ид.ч. от общите части на
сградата, както и 2/5 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 210 кв.м.
Видно от представения и приет по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 28, том LXІX, дело 16761/1993г. на нотариус при ВРС, А.
А. Б. е дарила на сина си Б.Н. Б. ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. „Княз Борис І“ № 32 на партера зад магазина, състоящ се от входно
антре, кухня, спалня, баня-тоалет, избата под стълбището, ½ ид.ч. от
югозападното таванско помещение, заедно с 1/5 ид.ч. от дворното място,
цялото с площ 221 кв.м., съставляващо имот пл. № 4 в кв. 30 по плана на 8-ми
подрайон на града, като дарителката си е запазила правото да ползва имота
пожизнено.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 89, том XІ, дело
16763/1993г. на нотариус при ВРС, Б.Н. Б. е признат за собственик по
наследство и делба на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Варна, ул. „Княз
Борис І“ № 32 на партера зад магазина, избата под стълбището, както и ½
ид.ч. от югозападното таванско помещение, заедно с 1/5 ид.ч. от дворното
място, цялото с площ 221 кв.м. съставляващо имот пл. № 4 в кв.30 по плана на
8-ми подрайон на града.
С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан
под № 55, том IX, дело № 3274, вх. рег. 29460/24.10.2018год. на Служба по
вписвА.ята – Варна, Б. А.а Б. и А. А. А., като собственици съответно на
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.411.1.5 (апартамент,
находящ се на партерния етаж в сградата на ул. „Княз Борис І“ № 32) и
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.411.1.1 (апартамент,
находящ се на втория етаж в сградата на ул. „Княз Борис І“ № 32), и като
съсобственици на североизточното таванско помещение в сградата, са
прекратили съсобствеността върху последното, разделяйки го на две части,
като Б. А.а Б. получава в дял и става изключителен собственик на таванско
помещение, прилежащо към самостоятелен обект с ид. 10135.1507.411.1.5,
разположено в североизточната част на таванския етаж на жилищната сграда
с площ от 22,30 кв.м. при грА.ци: на североизток - калкан на сграда в
поземлен имот 10135.1507.412, на югоизток – таванско помещение на А. А.
А., на югозапад – коридор, а А. А. А. получава в дял и става изключителен
собственик на таванско помещение, прилежащо към самостоятелен обект с
ид. 10135.1507.411.1.1, разположено в североизточната част на таванския
етаж на жилищната сграда с площ от 22,30 кв.м., при грА.ци: на североизток -
калкан на сграда в поземлен имот 10135.1507.412, на югоизток вътрешен
двор, на югозапад - коридор, на северозапад - таванско помещение на Б. А.а
Б..
По делото са ангажирА. и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Й. М., В.Б., К.Х. и Н.Н.. При разпита на свидетелите на всеки
от тях е предявена скицата на вещото лице Й. В., неразделна част от
заключението по съдебно-техническата експертиза по гр.д. №249/1959г. по
8
описа на ВНС.
За опровергаване твърденията на ответницата, досежно упражняваната
фактическа власт върху спорния имот за периода от 1959г. до сега в полза на
ищцата са разпитА. свидетелите Й. М. и В.Б..
Свидетелят М. заявява, че дъщеря му е била женена за сина на С.. Сочи,
че знае сградата на бул. „Княз Борис I“ много добре и знае как изглежда
таванският етаж. В очертаната в зелен цвят на скицата част нямало преградна
стена. Целият таван се ползвал като складово помещение.
От показА.ята на свидетеля Б. се установява, че майка му е първа
братовчедка на С.. Знае, че ищцата живее на бул. „Княз Борис I“ № 32, на
трети - последен етаж от къщата. Къщата има тавански етаж, на който има
едно помещение в ляво, което е на други собственици, а другата част от
тавана е на С., заедно с терасата. Помещението се ползвало от нея и Б..
Свидетелят сочи, че защрихованата в зелено част от тавана се ползвала от
другите собственици, а частта в червено и синьо от С., но преди години не
били две стаи, а цяло помещение. Червенето помещение е на североизток към
морето, синьото – на североизток, а зелената част – на югозапад.
В полза на ответницата също са допуснати гласни доказателствени
средства за установяване на наведените от нея твърдения досежно
упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа
власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от 1959г. до
настоящия момент, присъединявайки владението на праводателите си.
В показА.ята си свидетелят Ш., чиято съпруга е първа братовчедка на
ответницата, излага, че знае процесния имот 1983г. Често се събирали в
апартамента на А., който се намирал на втория етаж. От останалите
собственици познава Б.. На третия етаж живеели студенти. През 1984г. и
1999г. присъствал при подмяната на капандурата и прозореца на таванското
помещение. Свидетелят сочи, че оцветеното в синьо помещение е на А., а
червеното – на Б.. Стаята на Б. не стигала до края, а до пунктира на скицата.
Помещенията на А. и Б. през 1984г. имали талашитена стена, като А. и
семейството й съхранявали в помещението арменски книги, енциклопедии,
документи и други ценности. А. живее от 10-15 год. във Франция, но редовно
си идва във Варна – лятото, за Коледа и Нова година.
Свидетелката Н. заявява, че познава А. и семейството й от 1996г., когато
започнала да им помага като домашна помощница, което правила до преди 4-
5 години. Помагала в поддържането на апартамента, почиствала стълбището
на сградата веднъж на 10 дни. Почиствала и тавана. Свидетелката сочи, че
оцветената в синьо стая е на А., червената – на Б., а зелената – на Д.. Стаята
на Б. не стигала до края, била по-малка. В стаята на А. имало ток. А. живее
във Франция, омъжена е там, но 4-5 пъти в годината се прибира.
В първата инстанция е допуснато изготвянето на съдебно-техническа
експертиза, от заключението на в.л. В., по която се установява, че процесното
таванско помещение се електрозахранва от предпазителя след електромера,
който отчита потребяваната ел. енергия в жилището на ответницата А. А.,
като същото е било електрозахранено много преди 2012г., вероятно поне
преди 40-50 години.
9
С оглед необходимостта от специални знА.я за установяване
идентичността между процесния имот и имота, който ищцата твърди да е
придобила по наследство от майка си, по делото е изготвена и съдебно-
техническа експертиза от в.л. С. К.. От заключението по тази експертиза се
установява, че описА.те в протокола за съдебна делба от 1959г. дялове
съответстват на текстовата част на заключението на вещото лице В. за
поделяемостта на имотите и приложената към него скица на дяловете. В
графичната част към заключението на вещото лице дяловете са изчертА.
планово по етажи, ведно със съответните им прилежащи помещения,
находящи се на избения и тавански етажи. В заключението таванските
помещения, явяващи се прилежащи към съответните дялове са описА. с
цветовете на дяловете, към които са прилежащи и местоположението им се
определя от скицата към заключението. ОписА.те дялове в текстовата част на
заключението на вещото лице съответстват на графиката и оцветяването им
на скицата. Скицата на дяловете към гр. дело № 249/1959г. представлява
архитектурен план на сградата по етажи, който не е ориентиран по
географските посоки. В заключението на вещото лице В. таванските
пометения не са индивидуализирА. чрез географски посоки, а само чрез
оцветяване и защриховането им с цветовете на съответните дялове по скицата
и архитектурното им очертаване. Географски посоки на таванските
помещения обаче са посочени в съдебния протокол от 07.09.1959г., като е
отразено, че в Дял първи (изчертан с червен цвят на скицата) се включва 1/2
ид.ч. от югозападното таванско помещение, в Дял втори (изчертан със син
цвят на скицата) се включва другата 1/2 ид.ч. от югозападното таванско
помещение, а в Дял трети (изчертан със зелен цвят на скицата) се включва
целия таван на сградата с терасата, изключая югозападното помещение,
поставено в Дял I и Дял II.
При огледа на място в.л. К. е установило, че в югозападната част на
таванския етаж не се намира таванска стая. В тази част на тавана е
разположена стълбищна клетка, която е изчертана със зелен цвят на скицата
към заключението на в.л. В.. В записа на скицата със зелен цвят е изчертан
Дял трети. В североизточната част е разположено таванско помещение по
цялата източна фасада, така както е изчертано на скицата към заключението
на вещото лице от дело за делба от 1959г. Помещението е разделено на две
равни части с лека преграждаща стена, изградена от дървена конструкция и
талашитени плоскости. Таванското помещение, поставено в Дял първи
представлява северната половина от таванското помещение, разположено в
североизточната част на тавана. Таванското помещение със зелени линии на
ограждащите стени и зелен щрих на територията му е разположено в
северозападната част от таванския етаж. Таванското помещение, стълбищната
клетка, коридора и терасата съответстват по местоположение на
архитектурното разпределение на помещенията на таванския етаж, показано
на скицата към заключението на вещото лице. Помещенията на Дял III от
таванския етаж са разпололожени в западната част от таванския етаж.
Анализирайки заключението на вещото лице относно помещенията на
таванския етаж, включени в Дял I, Дял II и Дял III, скицата с архитектурното
10
разпределение на помещенията на таванския етаж, описА.ето на същите с
определяне на местоположението им с вписването на географски посоки в
Протокол от 07.09.1959г. по гр. дело №249/1959г. и извършения оглед,
вещото лице К. счита, че при определяне на местоположението на дяловете с
географски посоки на таванските помещения, така както са вписА. в
протокола от 07.09.1959г., е допусната грешка, състояща се в това, че
действителното разположение на таванските помещения е завъртяно на 180
градуса, като в съдебния протокол са вписА. противоположните на
истинските им посоки.
На осн. чл. 201 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното
производство е допуснато изготвянето на повторна тройна съдебно-
техническа експертиза, от заключението по която се установява, че в
текстовата част на заключението на вещото лице Й. В. по гр. д. № 249/1959г.
на ВНС, към което съделителите по цитираното дело са заявили, че се
придържат, дяловете, ведно с изброяване на помещенията, включени в тях, са
определени единствено по описА.е и цвят, без географски посоки. В скицата
на вещото лице с цвят са обозначени съответните дялове, които са описА. и в
текстовата част на експертизата. При изчертаването по етажи, съответният
дял е посочен с контур в съответния цвят. Съответните им прилежащи
помещения, находящи се на избения и тавански етажи, са посочени освен с
контур и с щрих в съответния цвят, като описА.те дялове в текстовата част на
заключението на вещото лице съответстват с графиката и оцветяването им на
скицата.
При огледа на място експертите са установили, че северната част на
североизточното помещение, разделено от вещото лице В. на две, включва и
частта от скосената част от таванския етаж, която не е част от него и
съответства на таванското помещение, оцветено с червен цвят на скицата към
заключението му от 1959г. Южната част на североизточното таванско
помещение съответства на таванското помещение, оцветено със син цвят на
скицата към заключението на вещото лице от 1959г.
Анализирайки заключението на вещото лице В. относно помещенията
на таванския етаж, включени в Дял I, Дял II и Дял III, скицата с
архитектурното разпределение на помещенията на таванския етаж и
описА.ето на същите с определяне на местоположението им с вписването на
географски посоки в Протокол от 07.09.1959г. по гp. дело № 249/1959г. на
ВНС и извършения от вещите лица по повторната експертиза оглед на място,
последните считат, че има съществено противоречие, а именно:
Таванското помещение, оцветено в зелен цвят в скицата и описано в
заключението на вещото лице, и определено за дял III е с югозападно
изложение. В Протокола от 07.09.1959г. по гр. дело №249/1959г.
югозападното помещение е определено за дял I и дял II с по 1/2 идеална част.
Таванските помещения, оцветени в червен и син цвят в скицата и
описА. в заключението на вещото лице, и определени съответно за Дял I и II
са със североизточно изложение. В Протокола от 07.09.1959г. по гр. дело
№249/1959г. целият таван на сградата, изключая югозападното помещение, е
определен за дял III.
11
Предвид това противоречие вещите лица излагат, че не може да се
определи еднозначно имота, който В.Б.П. е получила в дял, съобразно
споразумението.
Заключението по повторната съдебно-техническа експертиза е
подписано с особено мнение от вещото лице Й. В.. В същото експертът
заявява, че не споделя констатацията на колегите си за наличие на
противоречие между заключението на в.л. В. и съдебния протокол от
07.09.1959г. по гр. дело №249/1959г. на ВНС, като излага, че съдебния състав
по гр. дело №249/1959г. на ВНС не е възприел заключението на в.л. В.
относно разпределението на таванския етаж, постановявайки югозападното
таванско помещение да бъде предоставено на Дял Първи и Втори с по ½ ид.ч.
Предвид последното в.л. В. счита, че има идентичност между процесния имот
и имота, който В.Б.П. е получила в дял, съобразно споразумението.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е огрА.чен от посочените в жалбата оплаквА.я, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
ОплаквА.ята във въззивната жалба са основА. на твърденията, че
изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска е
необоснован – формиран единствено върху заключението по изготвената от
в.л. С. К. съдебно – техническа експертиза, оспорено от ищцата, което се
твърди да е в противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Същите, настоящият въззивен съдебен състав, намира за неоснователни.
Съгласно т. 8 от ППВС № 7 /1973г., съдебната спогодба по дело за
делба има значение на двустранен договор за съделителите, които са я
сключили и за техните правоприемници, съответно срещу нея се търси
защита като при договор. Последното включва и тълкуването , съгласно
12
правилото на чл. 20 ЗЗД – чрез издирване на действителната воля на стрА.те
при сключването , в т.ч. чрез тълкуване на отделните уговорки във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целия
договор с оглед неговата цел (в този см. и Решение № 6/18.02.2014г. по гр.д.
№ 5494 /2013г. по описа на ВКС, I г.о.). Когато стрА.те в производството по
съдебна делба постигнат съгласие по отношение на разпределението на
дяловете, които дялове са определени от вещо лице чрез изготвянето на
скица, неразделна част от експертното заключение и в текста на съдебната
спогодба съделителите препращат към това експертно заключение, то следва
да се приеме, че волята им съответства на съдържА.ето на скицата, съотв. и
на заключението, като при противоречие или разминаване между скицата и
заключението, от една страна, и словесното описА.е на дяловете в текста на
съдебната спогодба, от друга, то следва да се приеме, че действителната воля
на стрА.те е тази, отразена в скицата и експертното заключение, неразделна
част от което е тя.
В тази връзка и като съобрази, че в съдебния протокол от 07.09.1959г.
по гp. дело № 249/1959г. на ВНС е посочено изрично, че „при постигането на
спогодбата си стрА.те са се напълно съобразили със заключението на вещото
лице, а при съставянето на последното са съобразени всички архитектурни,
технически и битови изисквА.я за съставяне на дяловете“ (стр. 3 от
протокола), настоящият съдебен състав споделя извода на
първоинстанционния съд, формиран чрез тълкуване на процесната съдебна
спогодба, имаща характер на договор между съделителите, че действителната
воля на последните е била разпределението на дяловете, в т.ч. и на таванските
помещения, включени в тях, да се извърши съобразно заключението на
вещото лице Й. В. и скицата към него, като водещ е бил цветът на съответния
дял, с който всеки от тях е очертан на скицата. В конкретика, волята на А.Н.Б.
и Б. Н. Б. е била да получат в общ дял Дял Първи от определените в
заключението на в.л. В., очертан в червен цвят на скицата към него, в т.ч. и
частта от таванския етаж, очертана в същия червен цвят; волята на А.Х.Т. /по
мъж О.М./ е била да получи Дял Втори от определените в заключението на
в.л. В., очертан в син цвят на скицата към него, в т.ч. и частта от таванския
етаж, очертана в същия син цвят; съответно волята на В.Б.П. е била да получи
Дял Трети от определените в заключението на в.л. В., очертан в зелен цвят на
скицата към него, в т.ч. частта от таванския етаж (тази извън оцветените в
зелено и синьо, които попадат в Дял Първи и Втори) и терасата, очертА. в
същия зелен цвят.
Индиция за тази воля на съделителите е и обстоятелството, че видно от
показА.ята на разпитА.те по делото свидетели Ш. и Н., които съдът
кредитира като логични, последователни и кореспондиращи както помежду
си, така и с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че в
годините след извършване на делбата, както и към настоящия момент,
таванските помещения са ползвА., съответно от собствениците, а
впоследствие и от техните правоприемници, сред които и стрА.те в
настоящото производство, така както са отразени като част от дяловете,
получени на основА.е одобрената съдебна спогодба по гp. дело № 249/1959г.
13
на ВНС.
Добавените от съда географски посоки към описА.ето на попадащите в
съответните дялове тавански помещения в протокола за съдебната спогодба
от 07.09.1959г. не следва да бъдат съобразявА., както защото видно от
заключенията по изготвените в първата и във въззивната инстанция съдебно-
технически експертизи (първоначална единична и повторна тройна такава),
които съдът кредитира като обективно изготвени и даващи компетентен и
добре обоснован отговор на поставените задачи, тези посоки не отговарят на
действителната пространствена ориентация на таванските помещения с оглед
техните характеристики (действителното им разположение е завъртяно на 180
градуса, като в съдебния протокол са вписА. противоположните на
истинските посоки), така и защото същите не фигурират нито в словесната,
нито в графичната част (скицата) на заключението на в.л. Й. В., съобразно
което съделителите са се споразумели за прекратяване на съсобствеността
между тях, като в този смисъл не са част от формираната от последните воля.
Наред с това, възприемането на същите би означавало както разкъсване на
връзката самостоятелен обект – прилежащо към него таванско помещение в
рамките на съответния дял, съобразно определените такива от вещото лице В.
(т.е. делбата няма да е извършена, съобразно предложените от вещото лице
дялове), така и формирана воля на стрА.те по гр. д. № 249/1959г. на ВНС да
се раздели на две по-малкото по квадратура таванско помещение, което би
противоречало и на правилата на житейската логика.
Настоящият съдебен състав не кредитира особеното мнение на вещото
лице Й. В., че съдебния състав по гр. дело № 249/1959г. на ВНС не е възприел
заключението на в.л. В. относно разпределението на таванския етаж,
постановявайки югозападното таванско помещение да бъде предоставено на
Дял Първи и Втори с по ½ ид.ч. Да се възприеме същото означава да се
приеме, че волята на съделителите, които изрично са заявили, че се
споразумяват делбата да бъде извършена съобразно дяловете, определени в
заключението на в.л. В. и скицата към него, е заместена от съда чрез нанасяне
на корекции в посочените от вещото лице дялове, което е недопустимо и
съставлява превишаване на правомощията на съда при представена пред него
за утвърждаване съдебна спогодба да извърши преценка за
противоречие/съответствие на същата със закона и добрите нрави (в
производството по делба и дали стрА. по нея са всички съсобственици). При
констатирано такова противоречие съдът следва да откаже да одобри
спогодбата или да укаже на стрА.те да отстранят същото чрез коригирането ,
но не може да замества тяхната воля по нея.
Във връзка с доводите на въззивницата за изготвена по друго дело (без
да е налице идентичност на стрА.те) с предмет ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот съдебно - техническа експертиза със същите задачи, като тези
по изготвените в настоящото производство първоначална единична и
повторна тройна такава, вещото лице по която е достигнало до
противоположни изводи, следва да се отбележи, че последните не могат да
бъдат ценени от настоящия състав на съда. Изводите на вещо лице по
изготвено и прието като доказателство по друго дело експертно заключение
14
не могат да бъдат съобразявА. от съда в настоящото производство, в което
изготвилият това заключение експерт не е изслушан. В този см. е и Решение
№ 384 от 14.09.2009г. на ВКС по гр. д. № 1915/2007г., I г. о., ГК, съгласно
което, заключение, дадено по друго дело пред съд или пред следствени оргА.,
не може да служи като доказателство по настоящия спор. Само заключение на
вещо лице, назначено от съда по конкретното дело и събрано от съда може да
бъде годно доказателствено средство.
По изложените съображения настоящият въззивен съдебен състав
намира, че ищцата, чиято е доказателствената тежест за това, не е провела
успешно пълно и гласно доказване на релевантния по делото факт за
принадлежността към нейния патримониум на правото на собственост върху
процесното таванско помещение на твърдяното придобивно основА.е –
наследствено правоприемство от майка В.Б.П.. Доколкото последната не е
придобила правото на собственост върху процесното таванско помещение по
силата на съдебната спогодба по гр. дело № 249/1959г. на ВНС (не се твърди
друго придобивно основА.е в последващ момент) и съответно същото не е
било част от нейния патримониум към момента на откриване на наследството
ѝ, то няма как и това право да е преминало към ищцата – нейна наследница.
Предвид това и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции за неоснователност на предявения иск, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски за
настоящото производство има само въззиваемата страна. Същата
своевременно е претендирала и представила доказателства за извършени
такива в размер на 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред ВОС. Така сторените от въззиваемата
разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивницата, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Съдът констатира и че в указА.я за това срок – едноседмичен от
датата на о.с.з., проведено на 17.10.2022г., както и до момента на
постановяване на настоящото решение, въззивницата не е изпълнила
задължението си да довнесе по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 390
лева, представляваща остатък от определения с протоколно определение от
същата дата окончателен размер на възнаграждението на вещите лица по
изготвената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. На
осн. чл. 77 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати разноските,
за които е останала задължена по делото, с решението по съществото на спора
(в този см. Определение № 104/09.02.2015г. по ч. т. д. № 112/2015г. по описа
на ВКС, I т.о.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1121/19.04.2022г., постановено по гр. д.
№ 8694 по описа за 2021г. на Варненски районен съд, 39-и състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК, С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул."Княз Борис I" № 32, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд „Депозити вещи лица,
гаранции, депозити“, сумата от 390 (триста и деветдесет) лева,
представляваща остатък от определения окончателен размер на
възнаграждението на вещите лица по изготвената във въззивното
производство съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, С. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, бул."Княз Борис I" № 32, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул."Княз Борис I" № 32, ет. 1, сумата от 1500
(хиляда и петстотин) лева, представляваща сторени във въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на стрА.те.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16