РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Русе, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105761 по описа за 2022 година
Адв.С. З. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на 02.03.2021г.
представляваното от него дружество сключило със С. Т. К. Договор за потребителски кредит
№FL1167745, по силата на който, на същата дата, предоставило на ответника заем в размер
на 7403.20 лева за текущи нужди. Кредитополучателят приел да възстанови заемната сума,
ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Пояснява, че кредитът е
отпуснат по повод писмено заявление, отправено от С. К. до банката с искане сумата да бъде
отпусната за срок от 48 месеца.
Въпреки установените между страните клаузи, кредитополучателят трайно
преустановил погасяването на кредита. Не заплатил 6-та вноска с падеж 02.09.2021г. и 7-ма
вноска с падеж 02.10.2021г., поради което и на основание чл.14 от Договора банката
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Уведомлението било връчено на
кредитополучателя от ЧСИ В.М. по реда на чл.47 ГПК. Въпреки положените усилия,
ответникът не бил установен на адреса, посочен в договора, а след справка за наличие на
регистрирани трудови договори, се оказало, че не работи по трудово правоотношение.
Размерът на дълга възлизал на: 6719.76 лева – главница; 344.68 лева –
възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва
за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г.
и 60 лева – такса за връчване уведомление за предсрочна изискуемост.
За събиране на вземането, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №1311/23.05.2022г., издадена по ЧГД №2617/2022г. по
описа на РРС и изпълнителен лист срещу С. Т. К. за сумите: 6719.76 лева – главница по
1
Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода
02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до
окончателното й изплащане; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. –
10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева –
такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – разходи по уведомяване за периода
07.09.2021г. – 11.05.2022г.; 149.90 лева – заплатена държавна такса и 590.79 лева –
адвокатско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът,
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения адв.С. З. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че С. Т. К., ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и П.Н. Д.
– изпълнителен директор сумите: 6719.76 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане; 344.68 лева –
възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва
за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г.
и 60 лева – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№1311/23.05.2022г., издадена по ЧГД №2617/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Л. В. – особен представител на ответника С. Т. К. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Намира претенциите за недоказани по основание и размер.
Счита, че кредитополучателят не дължи такси в общ размер 72 лева и такса за
уведомяване – 60 лева, тъй като начисляването им е в противоречие с разпоредбата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Поддържа, че Общите условия на банката не обвързват ответника, тъй като липсват
доказателства, обуславящи извод, че са приети от него.
Твърди, че клаузите в договора, свързани с определяне на лихви, разходи и неустойки
са с неравноправен характер и следва да се приемат за нищожни.
Приема, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, съобразно договореното
между страните.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационни отношения,
2
основани на Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., по силата на
който, на 02.03.2021г., банката предоставила на ответника заем в размер на 7403.20 лева за
текущи нужди. Кредитополучателят приел да възстанови заемната сума, ведно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора.
В чл.14 от контракта се сочи, че при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. Според чл.19 всички уведомления и изявления във връзка с договора
е следвало да бъдат направени в писмена форма, като ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с
куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, визирани в договора.
Прието е, че ако някоя от страните промени заявените адреси за кореспонденция е длъжна да
уведоми насрещната страна като посочи новия си адрес, като до получаване на такова
уведомление, всички съобщения достигнали до последния деклариран от съответната страна
адрес ще се считат за получени.
През м.март 2022г. ищецът изготвил уведомление за обявяване предсрочна
изискуемост на вземането по процесния договор, което изпратил до ответника чрез ЧСИ с
рег.№833. Съдебният изпълнител връчил уведомлението, по реда на чл.47 ГПК. Въпреки
положените усилия – посещения на два адрес, залепяне на уведомления, справки за наличие
на регистрирани трудови договор, местонахождението на ответника не било установено.
Ангажирани са доказателства, от които е видно, че на 07.03.2022г. банката заплатила на
ЧСИ с рег.№833 сумата 60 лева.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №1311/23.05.2022г., издадена по ЧГД №2617/2022г. по
описа на РРС и изпълнителен лист срещу С. Т. К. за сумите: 6719.76 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода
02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до
окончателното й изплащане; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. –
10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева –
такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – разходи по уведомяване за периода
07.09.2021г. – 11.05.2022г.; 149.90 лева – заплатена държавна такса и 590.79 лева –
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно -
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно
дадено. След извършена справка в счетоводството на банката, вещото лице е констатирало,
че на 02.03.2021г. заемната сума (7403.20 лева) е усвоена от ответника. Установено е, че
кредитополучателят е заплатил само 5 вноски от общо 48, като последното плащане е от
05.08.2021г. Изчислен е: остатъка от дължимата главница – 6719.76 лева; дължимата
3
възнаградителна лихва за процесния период – 344.68 лева; мораторната лихва за спорния
период – 298.67 лева; дължимите такси – 72 лева и разходите за уведомяване на длъжника –
60 лева. Констатирано е, че счетоводството на банката е водено редовно.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 6719.76
лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за
периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до
окончателното й изплащане; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. –
10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева –
такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – разходи по уведомяване за периода
07.09.2021г. – 11.05.2022г., предмет на заповед №1311/23.05.2022г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №2617/2022г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №2617/2022г. по описа
на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което на 28.10.2022г. заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса, като са му указани последиците при непредявяване на иска.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Претенцията на „Юробанк България” АД се основава на договор №
FL1167745/02.03.2021г., сключен със С. Т. К.. С договора за кредит, банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят – да ползва сумата и да я възстанови, съобразно уговореното. В случая,
ищцовото дружество следва да установи, че въз основа на валидно сключен договор за
кредит е предоставило на заемополучателя определена сума, но поради неизпълнение на
поетите с договора задължения от страна на ответника, има изискуемо вземане към него в
претендирания размер. Последният следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право, а именно, че няма задължение за връщане на
заетата сума, предвид въведените в хода на производството твърдения.
С оглед ангажираните в хода на производството писмени доказателства съдът
приема, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение,
основано на посочения по-горе договор за банков кредит. Безспорно е обстоятелството, че
банката е предоставила на кредитополучателя сумата 7403.21 лева, при условията, визирани
в контракта.
4
По релевираното от ответната страна възражение, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането:
Установено бе, че след 05.08.2021г. С. К. е преустановил погасяването на месечните
вноски и това е довело до предсрочна изискуемост на вземането. Предсрочната изискуемост
е уговорена при настъпване на определени обстоятелства, визирани в чл.14 от Договора
(непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита).
Ищецът претендира незаплатените суми по кредита на основание настъпила
предсрочна изискуемост, поради което съдът следва да обсъди дали са налице
предпоставките – изпадане длъжника в забава и уведомяването му за предсрочната
изискуемост. В чл.14 от Договора страните изрично са договорили, че банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски. От приетата по делото експертиза е видно, че след
05.08.2021г. не са заплащани погасителни вноски. Не са ангажирани доказателства от
ответната страна, които опровергават това обстоятелство, поради което съдът намира за
доказано, че кредитополучателят е неизправна страна в правоотношението, респективно за
банката е възникнало правото да обяви за изискуем целия дълг.
Уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост е връчено на длъжника по
реда на чл.47 ГПК от ЧСИ с рег.№833. Съдът намира, че връчването е сторено надлежно,
доколкото се установява, че е спазена процедурата по чл.47, ал.1 – 5 ГПК. Ответникът не е
посочил телефон, факс или електронна поща. Вписал в договора един и същ постоянен и
настоящ адрес – гр.Русе, ул.“Ц.Д.“№...... Съдебният изпълнител изготвил справка и
установил, че това е постоянния адрес на длъжника, но същият е с регистриран настоящ
адрес в гр.Русе, ул.“Ч.“№........ При посещение, връчителят е събрал данни, че С. К. не живее
на нито един от двата адреса и е удостоверил това с посочване източника на тези данни в
съобщението, така, както е указано в чл.47, ал.1, изр.4 ГПК. Уведомлението на всеки адрес е
залепено след проверка по чл.47, ал.3 ГПК – извършени справки в НБД Население и ТД
НАП – Регистър трудови договори. Изложеното води до извод, че кредиторът е положил
достатъчно усилия, уведомлението за обявената предсрочна изискуемост да достигне до
длъжника. Необходимо е да се отбележи, че действията на съдебния изпълнител по
връчване, обективирани в разписките, протоколите и уведомленията се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото представляват официални
свидетелстващи документи, съгласно чл.179 ГПК.
Предсрочната изискуемост по кредита следва да се счита обявена на ответника С. К.
с изтичане двуседмичния срок за получаването му, т.е. на 09.03.2022г. (чл.47, ал.5 ГПК).
Обявяването й предхожда заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
което е депозирано в съда на 20.05.2022г.
По наведеното възражение за наличие клаузи с неравноправен характер:
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
5
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава
трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
Не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1
начин. В процесния договор е визиран годишен процент на разходите като абсолютна
процентна стойност – 10.55%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му по определения в Приложение №1 начин. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва ясно разписана методика на
формиране ГПР (как е формирана сумата 10.55 при годишна лихва в размер на 6.6% и какви
компоненти допълнително са включени в него). По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Целта на разпоредбата (чл.11, ал.1, т.10 ЗПК) е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава допълнителни задължения,
невключени в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.10, ал.1 ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключване на договора.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК и води до санкция по чл.23 ЗПК.
Предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата
стойност по заема, но не и лихви или други разходи. От приетата по делото експертиза е
видно, че ответникът е изплатил 5 вноски на обща стойност 1089.67 лева, от които: 683.44
лева – главница; 196.11 лева – възнаградителна лихва; 4.12 лева – наказателна лихва; 206
лева - такси. Тази сума следва да се приспадне от предоставената в заем сума - 7403.21 лева.
При това положение С. К. дължи на ищеца сумата 6313.54 лева, ведно със законната лихва
считано от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане. В останалата част установителният
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
6
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 740.69
лева (държавна такса и адвокатско възнаграждение). Съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца по 623.92 лева. В исковото производство, ищецът е направил
разноски в размер на 1825.61 лева (заплатена държавна такса, възнаграждения за
процесуално представителство и вещо лице), а съразмерно с уважената част от иска следва
да се присъдят разноски в размер на 1537.81 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че С. Т. К., ЕГН
********** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от
Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и П.Н. Д. – изпълнителен директор сумата 6313.54 лева –
главница по Договор за потребителски кредит №FL1167745/02.03.2021г., дължима за
периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед №1311/23.05.2022г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №2617/2022г.
по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* срещу С. Т. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумите:
над 6313.54 лева до предявените 6719.76 лева – главница по Договор за потребителски
кредит №FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане; 344.68 лева –
възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва
за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г.
и 60 лева – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г., предмет на
заповед №1311/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №2617/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК
********* сумата 623.92 лева – разноски по ЧГД №2617/2022г.
ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК
********* сумата 1537.81 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
7
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8