РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501800 по описа за 2021 година
С решението на ВРС-17с-в № 260912/15.03.2021г, постановено по
гр.д.№ 17504/2019г
Е ОТХВЪРЛЕН предявениятот СВ. Й. АН. ЕГН ********** от гр.Варна
кв.“Виница“ ул.„Обзор“ № 41, втори жилищен етаж, срещу В. ЦВ. Н. ЕГН
********** с пост.и наст.адрес: гр.Варна кв.“Виница“ ул.“Обзор“ № 41,
партерен етаж, осъдителен иск с правно осн.чл.30 ал.3, предл.2-ро от ЗС за
осъждането на ответника да й заплати сумата общо от 12 075лв /дванадесет
хиляди и седемдесет и пет лева/, представляваща една втора от заплатената от
нея сума за извършване на неотложен ремонт на обща част-покрив на
жилищна сграда, притежавана в обикновена съсобственост между страните,
като бивши съпрузи, изразяващ се в следните СМР: демонтаж на покривна
конструкция в съществуващи сгради с изнасяне на материала, направа на
покривна конструкция в съществуващи сгради, доставка и монтаж на
керемиди, доставка и монтаж на топлоизолация – минерална вата 100 мм.,
доставка и монтаж на обшивка с OSB плоскости, доставка и монтаж на
хидроизолация – паропропусклива мембрана, доставка и монтаж на челни
1
дъски, лакиране на дървени повърхности, доставка и монтаж на PVC олуци,
доставка и монтаж на PVC водосточни казанчета, направа на поли и обшивка
с поцинкована ламарина, направа на гипсокартон (облицовка директно
закриване с топлоизолация), общо почистване с извозване на материали,
включително такса смет, ведно с законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане;
Е ОСЪДЕН В. ЦВ. Н. да заплати на СВ. Й. АН. сумата от 9 199,46лв
/девет хиляди сто деветдесет и девет лева и 46ст/, с която ответникът се е
обогатил, спестявайки си разходите заплатени от ищцата за извършване на
неотложен ремонт на обща част - покрив на жилищна сграда,
притежавана в обикновена съсобственост между страните, като бивши
съпрузи, изразяващ се в следните СМР: демонтаж на покривна конструкция в
съществуващи сгради с изнасяне на материала, направа на покривна
конструкция в съществуващи сгради, доставка и монтаж на керемиди,
доставка и монтаж на топлоизолация – минерална вата 100 мм., доставка и
монтаж на обшивка с OSB плоскости, доставка и монтаж на хидроизолация –
паропропусклива мембрана, доставка и монтаж на челни дъски, лакиране на
дървени повърхности, доставка и монтаж на PVC улуци, доставка и монтаж
на PVC водосточни казанчета, направа на поли и обшивка с поцинкована
ламарина, направа на гипсокартон (облицовка директно закриване с
топлоизолация), общо почистване с извозване на материали, включително
такса смет, ведно с законна лихва от датата на подаване на исковата молба
/25.10.2019г/ до окончателното плащане на задължението, на осн.чл.59
вр.чл.61 ал.3 ЗЗД, като Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над присъдената
сума от 9199,46лв. до целия размер на претенцията от 12 075лв;
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от В. ЦВ. Н. срещу СВ. Й. АН. насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждането на
ответницата по насрещния иск да му заплати обезщетение за причинени в
резултат от действията й в съсобствения им имот вреди общо в размер на
7707,50лв /седем хиляди седемстотин и седем лева и 50ст/, а именно:
1. стойността на разходите за възстановяване на таванския етаж и тавански
коридор, от които: за шпакловка стени и тавани - 150 кв.м – 1 800 лева; за
боядисване на стени и тавани – 1 200 лева; за почистване от боклуци и
обезпрашаване - 300 лева; за поправка и почистване на мебели - 300 лева;
2
2. полагаща се на ответника част от стойността на старите керемиди от
покрива - 1400 броя - 420 лева;
3. полагащата се на ответника част от стойността на ненужно изхвърлени
греди и дъски от покрива - 103 кв.м по 25 лева на кв.м - 1 287,50 лева.
4. обезщетение за лишаването на ответника от ползването на таванския етаж
на сградата за периода от м. септември 2018 г. до края на 2019 г. - 16 месеца
по 150 лева на месец - 2 400 лева;
Е ОСЪДЕН В. ЦВ. Н. да заплати на СВ. Й. АН. сумата от 1511,22лв
/хиляда петстотин и единадесет лева и 22ст/ - разноски по делото.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от двете
страни :
1/ от В. ЦВ. Н. с вх.№ 282540/09.04.2021г в осъдителната му част – за
сумата от 9199,46лв, с която ответникът се обогатил, спестявайки си
разходите, заплатени от ищцата за извършване на неотложен ремонт на обща
част - покрив на жилищна сграда, на осн.чл.59 вр.чл.61 ал.3 ЗЗД, и са
присъдени разноски в полза на ищцовата страна в размер на 1511,22лв, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК ; и в отхвърлителната част на неговата претенция по
предявения срещу ищцата С. Й.А. насрещен иск за присъждане на
обезщетение за причинени в резултат от действията на ищцата в
съсобствения им имот вреди общо в размер на 7 707,50лв, както е посочено
по-горе.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за отмяната му в
посочените части и вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на
предявения срещу него осъдителен иск и за уважаването на предявения от
него осъдителен такъв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
289544/3.06.2021г от С. Й. А., с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова
моли за потвърждаването му.
2/ от С. Й.А. е подадена насрещна въззивна жалба вх.рег.№
289543/03.06.2021г срещу отхвърлителната част на обжалваното решение, с
което е отхвърлена претенцията й за разликата над 9199,46лв до пълния
3
размер на претенцията от 12075лв, на осн.чл.59 вр.чл.61 ал.3 ЗЗД
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за отмяната му в
обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
294110/14.07.2021г от В.Ц. Ненов на насрещната въззивна жалба, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение .
Претендират се разноски за двете инстанции.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, взе предвид, че в исковата си
молба СВ. Й. АН. излага, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак бил
прекратен с влязло в сила решение № 1000/15.03.2016г на ВРС-XXс-в. По
време на брака придобили недвижим имот – ПИ с идентиф.№ 10135.2575.161
по КККР на Варна, с площ от 470кв.м., ведно с построената в него СГРАДА с
идентиф.№ 10135.2575.161.1, представляваща югозападен близнак, на два
етажа и тавански етаж, с адм.адрес: гр.Варна кв.„Виница“ ул.„Обзор“ № 41.
След прекратяването на брака им имотът преминал в режим на
обикновена съсобственост. По силата на цитираното решението за развод на
ищцата било предоставено за ползване жилището на втория етаж, състоящо
се от две стаи и санитарен възел, а на ответника – това партерния етаж в
същата сграда.
Още по време на брака им имало проблеми с теч от покривната
конструкция на сградата, които били временно отстранени.
От есента на 2017г в жилищните помещения започнала да прониква
влага, следите от която били постоянни. През късната зима на 2018г, след
обилни дъждове, от тавана, по хода на електрическите кабели, започнала да
се стича вода, в резултат от което се стигало до прекъсване на
електричеството поради късо съединение.
При оглед на покрива било установено цялостно увреждане на
покривната конструкция, което наложило ищцата да вземе решение за
извършване на неотложен ремонт за запазване целостта на къщата и
предотвратяване на по-значителни щети.
С нотариална покана от 2.07.2018г, получена лично от ответника,
ищцата го уведомила за неотложността на ремонта, но въпреки последвалата
4
продължителна кореспонденция между нея и посоченото от ответника лице за
контакт, между страните не било постигнато съгласие за извършване на
ремонтни дейности. Затова ищцата предприела действия за извършването на
ремонта. Била изготвена комплексна експертиза-конструктивно становище от
арх.инж. Д. Д.Д., която потвърждавала наложителността на ремонта.
На 13.08.2018г, след авансово заплащане на сумата от 5 500лв,
ангажиран от ищцата изпълнител предприел разпокриването на сградата.
Поради упоритото противопоставяне от страна на ответника чрез
различни действия работата била преустановена и изпълнителят отказал да
продължава ремонтните дейности.
На 1.09.2018г ищцата подписала договор за извършване на СМР с
„Гранд Гарант 1-Варна“ ЕООД и такъв бил направен на покривната
конструкция, за което А. заплатила 18 650лв.
На 5.11.2018г ищцата поканила ответника с нотариална покана да й
заплати половината от разходите, направени по ремонта, възлизаща на 12
075лв, на което той не се отзовал.
Поради изложеното моли за уважаване на исковата претенция в размер
на 12 075лв, представляваща половината от заплатената от нея сума за
извършване на неотложен ремонт на обща част - покрив на жилищна
сграда, притежавана в обикновена съсобственост между страните-бивши
съпрузи, ведно с законна лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане.
В случай, че за някои от разноските се установи, че не са били
необходими, моли същите да бъдат приети за полезни разноски,
извършването на които е било предприето както в чужд, така и в свой
интерес, в който случай ответникът се е обогатил с процесната сума, която
следва да й бъде присъдена.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника по първоначалния иск В. ЦВ. Н., в който предявеният
иск се оспорва като допустим, но неоснователен.
Ответникът оспорва квотите на страните от съсобствеността.
Отрича състоянието на покривната конструкция да е налагало спешен
или неотложен ремонт, като поддържа, че е съществувала необходимост само
5
от несъществени ремонтни работи, като твърди, че преди около 15 години е
подменил голяма част от покривните керемиди, с което конструкцията е била
изцяло възстановена.
Оспорва съществуването на описаните в ИМ повреди и заявява, че към
момента на предприетия от ищцата ремонт помещенията на таванския етаж
са били изцяло ремонтирани и преобзаведени.
Твърди, че до вреди по рогозката на покрива се е стигнало след
предприетите от ищцата ремонтни работи, които счита за самоволни и
ненужни. Дъските, премахнати от наетите от ищцата лица, са били здрави и
ненуждаещи се от подмяна, както и че след демонтирането им последната се
е разпоредила еднолично с тях.
Възразява, че поради пълното откриване на сградата, таванският етаж е
бил увреден и съответно вещите, намиращи се в помещенията.
Отрича да е проявявал незаинтересуваност към състоянието на имота,
като поддържа, че ищцата е предприела ремонта в нарушение на уговорката
между тях за условията, при които да бъдат извършени ремонтните дейности,
както и че същата е игнорирала предложената от ответника по-евтина и по-
уместна оферта.
Счита, че направените разноски за общия имот не са били нито
необходими, нито полезни, както и че извършеният ремонт бил некачествен, в
резултат на което в таванския етаж са нанесени значителни вреди.
Извършените работи в имота били предприети, без да са били необходими,
без съгласието и при изричното противопоставяне от негова страна.
Свалените от конструкцията дъски, греди и керемиди, които счита за напълно
здрави, са били изхвърлени от ищцата, вместо да бъдат продадени за втора
употреба.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК, с писмения отговор ответникът по
първоначалния иск предявява и насрещен иск за осъждане на ищцата да му
заплати обезщетение за причинени в резултат от действията на последната в
съсобствения им имот вреди, а именно:
1. стойността на разходите за възстановяване на таванския етаж и тавански
коридор, от които: за шпакловка стени и тавани-150 кв.м–1 800лв; за
6
боядисване на стени и тавани – 1 200лв; за почистване от боклуци и
обезпрашаване – 300лв; за поправка и почистване на мебели - 300лв;
2. полагаща се на ответника част от стойността на старите керемиди от
покрива-1400бр - 420лв;
3. полагащата се на ответника част от стойността на ненужно изхвърлени
греди и дъски от покрива - 103кв.м по 25лв на кв.м - 1287,50лв;
4. обезщетение за лишаването на ответника от ползването на таванския етаж
на сградата за периода от м.септ.2018г до края на 2019г - 16мес по 150лв на
месец = 2400лв, или общо 7707,50лв
Моли за уважаване на насрещната искова претенция.
Ответницата по НИ Св.А. в писмения отговор, представен в срока по
чл.131 ГПК, излага съображения за недопустимост, а по същество - за
неоснователност на насрещната претенция.
Твърди, че таванският етаж след ремонта не се е нуждаел от
възстановяване, тъй като не е бил повреждан, както и че цялото помещение е
било почистено и обезпрашено.
Поддържа, че демонтираните материали били напълно негодни и
изхвърлени като отпадък, тъй като не подлежали на реализация на вторичен
пазар, за което привежда подробни аргументи.
Счита за абсурдна претенцията за ползване на тавана, тъй като това
помещение не е било предоставено на ответника за ползване и той никога не
бил искал ползването му.
В случай, че претенцията за заплащане на обезщетение за неползването
на таванското помещение бъде счетена за основателна, прави искане за
прихващане на съответните суми с размера на пазарния наем за ползването на
1/2ид.ч. от помещение на първи жилищен етаж, представляващо лекарски
кабинет, ползван от ищеца по насрещния иск. Намира, че общият размер на
претенцията, която предявява под формата на възражение за прихващане до
по-малката сума, възлиза общо на 6000лв.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с
жалбата, твърденията на страните, и след преценка относимите за тази част от
спора доказателства, ценени в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна:
7
Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява,
че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила
решение, както и че по време на брака, на 16.01.1995, в условията на СИО са
придобили процесния недвижим имот /НА № 94/1995/.
С решението на ВРС № 1000/15.03.2016г по гр.д.№ 4628/2015 за
прекратяване на брака е било постановено и разпределението на ползването
на семейното жилище, находящо се югозападната част от къща близнак в
гр.Варна ул.„Обзор“ № 41. На ищцата е било предоставено ползването на
втори жилищен етаж, като подходът към този дял се осъществява от външно
стълбище, през първия етаж, предназначен за лекарски кабинет и след това по
вътрешното стълбище. На ответника е било предоставено ползването на
приземния етаж, като подходът за този дял се осъществява от входната врата
на къщата, находяща се под стълбището за първия етаж.
Понастоящем между страните е налице висящ спор по иск, предявен от
В.Н. срещу Св.А. за трансформация лични средства, на осн.чл.23 СК. Същият
не е приключил с влязло в сила решение поради постановената с решението
на ВКС № 60112/18.10.2021 по гр.д.№ 576/2021 отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, за което е
образувано в.гр.д.№ 576/2021.
От нотариална покана, изходяща от ищцата и адресирана до
ответника, е видно, че същата била връчена лично на последния на 9.07.2018
/л.12-14-I/. От съдържанието й е видно, че същата е по повод необходимостта
от извършването ремонт на покрива поради теч по подпокривния трегер на
втория етаж от сградата с произход северозападната част на покрива, където
имало голяма част натрошени керемиди, каквито имало и на югоизточния
скат на покрива, където имало видимо овлажняване на скоса на таванския
етаж; имало и паднала мазилка на таванския етаж и подпухнала мазилка на
втория жилищен етаж. По същия трегер върви и ел.инсталация за
осветлението на втория жил.етаж. След проливните дъждове през м.май и
юни на 2018г състоянието на втори жилищен и тавански етажи изисквали
неотложен ремонт, за да се предотвратели още по-големите поражения,
рушене на имота и електр.аварии.
Към нот.покана е приложена оферта с предварителна оценка на
ремонтните работи, описани по пера, при обща площ от 133кв.м., в размер на
8
18 600лв, от които ответникът бил поканен да даде 9300лв предвид равните
квоти в съсобствеността и поради това, че към него момент спорът за
частичната трансформация на лични средства на ответника в стойността на
имота не е бил окончателно разрешен.
В отговор ответникът изпратил до ищцата своя нот.покана от
17.07.2018 /л.32-I/, в която е изложено, че предложената оферта за СМР не
касае неотложен ремонт и предложените цени били завишени. Поради
предстоящата делба на съсобствения им имот и неприключилия спор относно
квотите, считал за уместно да бъдели извършени само належащи неотложни
ремонтни работи и то при общо съгласие. Същевременно е представил своя
ценова оферта на описаните СМР, като е заявил изрично, че желае за всички
СМР или ремонти в сградата, извън тези за покрива, да бъде уведомяван
лично или чрез неговия пълномощник адв.Кр.М..
В електронно писмо, изпратено от представителя на ответника –
адв.Кр.М., до ищцата с дата 25.07.2018 /л.37-I/ е изложено, че проблемът с
покрива датирал от 10 години и не отговаряло на истината, че той не
проявявал загриженост към общата им вещ. Предложената оферта от ищцата
била неприемлива поради високите цени и поради погрешно посочената
квадратура на покрива за ремонт. В последващ е-мейл е приложена и
насрещната му оферта с фирма „Латстрой“ЕООД /л.46-I/, предлагаща по-
ниски цени. Предложено е и провеждането на обща среща на двамата
строители за уточняване на цените.
В последваща нотариална покана, изходяща отново от ищцата от
24.07.2018г и връчена на ответника на 30.07.2018 /л.20-I/ е изложено, че
състоянието на таванския и втория жилищен етажи се влошавало с всеки
следващ дъжд и затова ремонтът бил належащ. Не се противопоставяла
ответникът да посочи строител, който да извърши ремонтните дейности,
както и е изразено съгласие при представена от ответника оферта ищцата да
предостави половината от сумата. В случай, че това не бъде сторено в кратък
срок - тридневен, ще предприеме действия за ангажиране с изпълнението
фирмата, предоставила й офертата.
В отговор, изготвен и изпратен на 25.07.2018г от ел.поща на адв.К.М.
като пълномощник на ответника /л.37-I/, адресиран до ищцата е посочено, че
проблемът с покрива бил с 10-годишна давност и не отговаряло на истината,
9
че той не проявявал интерес към съсобствената вещ. Валентин също имал
право да ползва част от имота по силата на съдебното решение, а дали и колко
време ще пребивава в него, било без значение за общия проблем. Офертата на
Св.А.ва била неприемлива поради завишените цени и квадратура на покрива.
След многократна размяна на и-мейли, на 14.08.2018г ответникът чрез
адв.Кр.М. заявил, че не бил давал съгласие за започването на ремонт и се
противопоставял на действията на ищцата по допускането в имота на външни
лица /л.48-I/.
В ел.писмо от 15.08.2018г /л.49-I/, изходящо от ищцата до
пълномощника на ответника, е изложено, че още в предходно писмо Св.А.
била изразила готовност да приеме официалната оферта на ответника за
конкретния обект – покрива на къщата на ул.“Обзор“ № 41, и а подпише
договор с избрания от В. изпълнител „Латстрой“ЕООД. Въпреки липсата на
данни за регистрацията му като търговец, квалификация и опит, не получила
такава в обещаните от Валентин чрез пълномощника му срокове - нито
оферта от „Латстрой“ООД в срок до 1.08.2018г, нито проект за договор до
13.08.2018г ; Валентин отказал срещите между строителите, посочени от
двете страни /което е било по негово искане, видно от съдържанието на
предходно писмо - бел.на съдията-докл./ относно уточняване площта на
покрива и обема на СМР; изразила е готовност да приеме квадратурата,
посочена от Валентин, и за своя сметка да заплати разликата в цената.
Ищцата живеела в този имот и не можела да отлага повече ремонта. Въпреки
уверението, че Валентин ще приемел ремонтът да бъде извършен от
посочения от нея строител, при корекция на квадратурата, тази сутрин, пред
свидетел, й заявил, че ще подаде жалба до Прокуратурата. Прогнозите за
времето я притискали, припомняйки за електрическата авария след последния
силен дъжд. И тъй като в момента времето позволявало СМР по покрива, тя
започнала ремонта. Част от покрива била разкрита /без керемиди и
подлежащата кал/. След вчерашния инцидент /т.е. на 14.08./, когато Валентин
изгонил работниците, работили по покрива, била поставена в ситуацията
буквално да няма покрив над главата си. А сега била заплашвана, въпреки че
добросъвестно се грижела за общата вещ. Затова при създадената ситуация
приемала В. да й заплати част от разходите по оферта и квадратура, каквито
намери за добре. Къщата в момента била открита и имало заплаха от
сериозни поражения. Знае, че за Валентин нямало значение, но ищцата
10
нямало къде другаде да живее.
Така, в обобщение, установената фактическа обстановка е следната:
през м.07.2018г ищцата предприела действия за наемане на фирма-
изпълнител /И. И./, който да извърши ремонт на покрива на сградата на
„Обзор“ № 41 при предложена от него цена от 18 600лв. съобразно изготвена
оферта.
Не се оспорва от ответника, а и данните по делото сочат, че е бил
поставен в известност от ищцата за необходимостта от извършването на
ремонт на покрива и за намерението й да предприеме действия в тази посока.
Макар да отрекъл необходимостта от това и изразил становище, че основен
ремонт не бил наложителен, анализът на цялостното съдържание на водената
между страните писмена кореспонденция налага извод, че страните не са
постигнали споразумение по отношение фирмата-изпълнител, обема и цената
на ремонтите работи. И, макар да предложил друг изпълнител и цена, на
което ищцата била съгласна, както и по отношение обема на СМР,
определени от изпълнителя, посочен от ответника, а също и площта на
покрива, ответникът е продължил да бездейства – не предприел последващи
действия по ангажирането на конкретен изпълнител с представена конкретна
ценова оферта според площта на покрива, вида и обема на необходимите
СМР.
Така, въпреки неразбирателството между страните ищцата предприела
действия по започване на ремонта на 13.08.2018г, когато била разкрита част
от него. Поради директната намеса на ответника на следващия ден
/14.08.2018г/, строителните работи били преустановени. Това се е случило и
на 17.08.2018г, след което работниците на първия изпълнител напуснали
обекта.
Около две седмици след като покривът на сградата бил разкрит,
ремонтните дейности продължили по инициатива отново на ищцата, но вече с
друг изпълнител - „Гранд гарант 1–ВАРНА“ЕООД с управител В.Г., сключен
на 1.09.2018г /л.22-I/, с договорена стойност от 18 650лв. За платените от
ищцата суми на строителя Валентин Грънчаров е направено ръкописно
отбелязване върху гърба на договора. Чрез заключението на вещото лице
Ем.А. по допуснатата СПочЕ /л.151-I/ се установи, че подписите са били
положени от лицето-изпълнител по договора Валентин Грънчаров. С подписа
11
си същият е признал получаването на сумите, както са били посочени : на
3.09.2018- 7640лв ; на 8.09.2018- 7640лв; на 11.10.2018 - 3000лв; на 26.11.2018
– 730лв или общо 19010лв. Същото лице е разпитано и като свидетел по
делото, като отново потвърждава получаването на горепосочените суми на
части след всеки етап на изпълнението.
По делото няма представени доказателства за извършено плащане от
ищцата към първия изпълнител в размер на 5500лв, но се установява, че СМР
във връзка с тях са били изпълнени.
По делото са приети заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ
– Г.Горунска /л.153-16-I/ и СОЕ – П.М. /л.221-233-I/.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: Х.И.Ч.
/л.165-I/; В.Т. Г. /л.167-I/, сочени от ищцата; К.З.Б. /л.135-I/ и П.Ц.Н.а /л.245-
I/, сочени от ответника.
Анализът на доказателствата съдът прави по-долу във доколкото имат
отношение към всеки от спорните въпроси.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Точното прилагане на процесуалния закон изисква въззивната
инстанция да разгледа спора по същество, без да изхожда единствено от
наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение.
Въззивният съд като втора първа инстанция следва да извърши самостоятелна
преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои
правни изводи по същество на спора, които са резултат от решаваща, а не
контролна дейност.
По главния иск на С.А. срещу В.Н. за сумата от 12075лв,
представляваща половината от сумата, дадена за необходими разноски за
ремонт на покрива на съсобствената им сграда
След прекратяването на брака, процесната сграда, състояща се от два
жилищни етажа и тавански етаж, е останала съсобствена между бившите
съпрузи при условията на обикновена дялова съсобственост и затова в
отношенията между тях са приложими нормите на чл.30 - 32 ЗС.
Съобразно чл.30 ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно частта си.
12
По правната квалификация на иска
В Решение на ВКС-I ГО № 242/21.12.2015г по гр.д.№ 3664/2015 се
прието, че задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на
претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват
необходими разноски за вещта и кои-подобрения/, да определи в качеството
на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и
дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки
противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да
даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл.72 ЗС, по
чл.74 ЗС, по чл.30 ал.3 ЗС, по чл.61 ЗЗД или чл.59 ЗЗД/ и да присъди на
съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
За да се определи правилната правна квалификация на предявения иск,
следва да се даде отговор на първия спорен въпрос - дали извършеният от
ищцата ремонт на покрива на къщата е имал характера на неотложен/
необходим, което прави и сторените от нея разноски необходими.
По факта на извършения ремонт няма спор и се установява от
събраните доказателства.
Самото естество на предприетото от ищцата извършване на СМР
очевидно говори, че става въпрос за необходим ремонт на покрива като обща
част, доколкото житейски оправдано и мислимо е, че такива действия биват
предприети само в случаи, когато това действително е наложително
доколкото ремонтът на покрив предполага разриването на сградата, с което
бива изложена на риск от външни атмосферни влияния, изисква качествено и
своевременно изпълнение, и съответното значително възнаграждение за
услугата. При това, в настоящия случай, от данните по делото става ясно, че
на ищцата се е наложило да ползва кредит поради липсата на средства и
отказа от страна на ответника да съдейства.
В подкрепа на тези разсъждения са и установените факти по делото
чрез съвкупния анализ на събрания доказателствен материал - становището и
на двете вещи лица Г. и М., които имат специалните знания и на които
кореспондират гласните доказателства на свидетелите, сочени от ищцовата
страна – Ч. и Г., на които съдът дава вяра.
Свид.Ч., съжителствал с ищцата на втория етаж от къщата от края на
13
2017г, обективно и подробно излага обстоятелствата около състоянието на
подпокривното пространство и втория етаж от сградата. През м.март-април
2018г му направило впечатление петно от влага на втория етаж на къщата.
Веднъж имало късо съединение и се установило, че е заради влагата на
таванския етаж /този инцидент е споменат в ел.писмо на ищцата, от чието
съдържание става ясна и конкретната му дата – 14.08.2018/ Свидетелят
посочва, че състоянието на имота било доста зле, като подробно описва това,
без да дава само обща оценка: таванът бил провиснал; от него се просмуквала
и капела вода; рогозката била скъсана и самият таван бил изтърбушен и
напукан, а мазилката била паднала. Сложили съдове, в които да капе водата и
на няколко пъти спирало електричеството. Бил е свидетел на това, че
майсторът, който ищцата извикала, дал становище, че е невъзможно покривът
да бъде възстановен и трябвало да се направи нов; състоянието на керемидите
било лошо и трябвало да бъдат подменени. Свидетелят видял, че гредите
били черни, изгнили и начупени, рогозката също била изгнила. След
започване на ремонта се установило, че състоянието им било доста зле и не
можели да се ползват. След това е дошъл друг майстор, който е потвърдил
казаното от първия.
На изложеното от горепосочения свидетел съответстват показанията на
свид.Г., извършил ремонта и затова непосредствено видял всички
компрометирани части от покривната конструкция. Същият описва
състоянието на покрива като „плачевно“ и не знаел как не се била запалила
дотогава къщата. Гредите били изгнили, таванът – увиснал; имало сериозни
течове по трегера на втория етаж, отиващ към разклонителната кутия, което
било предпоставка за късо съединение и възможност за пожар. Според него
не бил възможен само частичен ремонт, защото покривът бил в окаяно
състояние. Калта се била насъбрала на едно място и задържала влагата, след
което каратаванът щял да падне от само себе си. Най-много 20% от
керемидите е можело да бъдат използвани и ги използвали за заместването на
счупените керемиди по пристройката в дворното място. Гредите били изгнили
и черни и като ги пипнел ставали на прах.
Гореизложеното се потвърждава дори и от показанията на сочения от
ответната страна свид.Б., представил офертата на „Латстрой 1“. Същият
обяснява, че отдавна се занимавал с ремонт на покриви и бил посетил
14
процесната къща преди започване ремонта от ищцата. Установил, че
покривът следвало да се ремонтира като се препокрият старите керемиди,
махне се калта, положи се мембрана, наковат се летви и се пренаредят
старите керемиди, а при недостиг на керемиди да се закупели нови; челните
дъски били изгнили и за смяна, заедно с улуците.
В останалата част съдът намира изложеното от свид.Б. за необективно
доколкото самият не е имал преки впечатления, а направеното предположение
за цяло доброто състояние на покрива и от подмяна се нуждаели само около
10% от покрива, и че било необходимо да бъдат закупени нови керемиди
около 150-200 бройки понеже имало олюпени, спукани и счупени, е въз
основа на разпокритите на всеки от скатовете само по няколко квадрата. По
негово мнение ремонтът не бил наложителен и не било възможно да се
наводни етажът; нямало следи от влага и течове.
Свид.Н.а /сестра на ищеца/ излага, че не била виждала течове на тавана
докато посещавала къщата още, когато страните били семейство; след това
по-рядко. Говори за ремонт през 2005г, наложил се поради градушка. Знаела,
че страните били водили разговори за поради проблеми с теч, като тя не била
виждала такъв, когато била ходила. Излага, че синът на В. – Й. излязъл от
таванското помещение през м.септ.2017г и след това там се бил настанил да
живее другият му син–Ц. с приятелката си, до началото на 2018г.
Очевидно свидетелката няма непосредствени впечатления за
състоянието на подпокривното пространство и втория етаж от сградата за
времето, за което се твърдят възникналите проблеми с покрива. Що се отнася
до изявлението й, че последно 2-3 седмици преди ремонта се била качвала и
не била видяла теч и следи от влага, съдът намира същото за изолирано и
противоречащо на останалите данни по делото, поради което е необективно и
преднамерено.
Твърдяното влошаване състоянието на покрива поради проливните
дъждове във Варна се потвърждава и от общодостъпната информация в
Интернет, от която става ясно, че през м.юни и юли 2018 е имало такива
проливни дъждове, като най-обилните са били на : 4.06.2018, 11.06.2018 и
26.07-27.07.2018г /Проливен дъжд наводни Варна, проблеми с градския
транспорт Новини от Fakti.bg - България |ФАКТИ.БГ; Тема: Проливен
дъжд се излива над Варна (varna24.bg); Проливен дъжд наводни улици във
15
Варна (СНИМКИ И ВИДЕО) - bTV Новините (btvnovinite.bg)
Правилно ВРС се е позовал на решението на ВКС-III ГО №
193/30.11.2016г по гр.д.№ 842/2016г, в което е направено ясно разграничение
между необходимите и полезните разноски, възприето както в доктрината,
така и в практиката:
Необходимите разноски са свързани с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части,
предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./
или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни
дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се
цели привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното
предназначение.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата
и имат характера на подобрения. За извършването на последните е
необходимо вземането на решение от общото събрание на съсобствениците.
Отговорът дали извършени от единия от собствениците ремонтни дейности
съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на
сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на
подменените инсталации и/или елементи на общите части преди подмяната
им, както и от причината, наложила тази подмяна.
С оглед изложеното въззивният съд прави извода, че сторените от
ищцата разноски имат характера на необходими, а не на полезни такива. В
тази връзка недоказано остава твърдяното от ответника, че бил необходим
само частичен ремонт поради това, че преди около 15 год. бил подменил
голяма част от покривните керемиди и с това конструкцията била изцяло
възстановена; че към момента на предприетия ремонт помещенията на
таванския етаж били изцяло ремонтирани и преобзаведени. По делото се
установи, че процесната къща е била построена 1978г, т.е. 40 години преди
процесния ремонт. Въпреки твърденията на ответника, че същият бил
извършил ремонт на покрива на къщата чрез подмяната на керемиди след
градушка преди 15 години, тези факти не са установени по делото, освен чрез
изолираните показания на свид.Н.а /сестра на ответника/, за съмнението в
обективността на която съдът е изложил мотиви по-горе. Дори да се приеме,
че такъв ремонт е бил извършен, то подмяната на част от керемидите на
16
покрива на стара къща не води до извод, че не е бил необходим последващ
ремонт цялостен или на останалата част от покрива. В тази връзка вещото
лице М. дава принципно становище, че експлоатационната годност на
дървена покривна конструкция е 30 години. Няма данни по делото някога
къщата да е била ремонтирана. Амортизирането на дървената конструкция на
целия покрив води до необходимостта от цялостен ремонт, а не само за
компрометираната част.
И дори да се приеме, че е бил необходим само частичен ремонт, това не
променя естеството на дейността, свързана със запазването на общата вещ
/покрив/ за използването за обичайното й предназначение.
Що се отнася до обсъждания от ВРС спорен въпрос относно
противопоставянето на ответника за извършва- нето на ремонта.
В настоящия случай няма да намери приложение задължителната
съдебна практика, установена с ППВС № 6/1974г и ТР № 85/1968г, тъй като в
същата предмет на обсъждане са разноските, сторени за подобрения в имота.
Така в ППВС № 6/27.12.1974г по гр.д.№ 9/1974г. на Пленума на ВС и ТР №
85/2.12.1968г по гр.д.149/1968г на ОСГК на ВКС в актуалните им и
понастоящем части, са разгледани отношенията между съсобственици, когато
съсобственик /или част от съсобствениците/ е извършил подобрения в
съсобствен имот. В тези случаи е проведено разграничението между
различните хипотези, когато съсобственикът, извършил подобренията, е
действал като съсобственик, без да е изменил намерението си да владее
частите на останалите съсобственици /т.е. бива техен държател. Тогава
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят по
сл.начин:
-ако са били извършени със съгласието на останалите съсобственици по
правилата на чл.30 ал.3 ЗС ;
-ако са били извършени без съгласието им, но и без противопоставяне от
тяхна страна - по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по
чл.60-63 ЗЗД,
-ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на
чл. 59 ЗЗД.
В решение № 1/24.07.2019г по гр.д.№ 1131/2018г на ВКС-II ГО отново
17
са разгледани трите хипотези, касаещи подобренията. Увеличението се
заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му.
В обобщение следва да се посочи, че въведеното разграничение според
наличието или липсата на съгласие от останалите съсобственици се отнася
само за подобренията. Това произтича от нормата на чл.32 ал.1 ЗС, съгласно
която общата вещ се използва и управлява съобразно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общите части.
За необходимите разноски, сторени за поддържането на общата вещ,
не се изисква съгласието на останалите съсобственици. За тях е приложима
само нормата на чл.30 ал.3 ЗС, но не и тези на чл.61 ал.2 или чл.61 ал.3
вр.чл.59 от ЗЗД. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване направените
за това необходими разноски. На доказване подлежи само фактът, че тези
разноски са били направени за предпазване вещта от развала, а не дали с тях
се е увеличила стойността на вещта.
В настоящия случай се установи, че предприетите от ищцата действия
са били за предпазването на вещта от разрушаването й и затова сторените
разноски са от категорията на необходимите, поради което съгласието на
ответника не е било необходимо.
Дори да не възприеме горното, като се счете, че такова се изисква,
въззивният съд приема, че от страна на ответника не е имало
противопоставяне по отношение необходимостта от ремонт /било той
частичен или цялостен/ по сл.съображения: от самия факт на възражението
му за необходимостта от частичен ремонт. Цялостният анализ на водената
между страните кореспонденция налага извода, че в действителност същият
не се е противопоставял на самото извършване ремонт на покрива, а между
страните не се е постигнало споразумение кой да бъде изпълнителят по
договора за изработка, в какъв обем да бъдат необходимите СМР и на каква
цена. При това, ищцата е изразила съгласие с условията на ответника, който
поел ангажимента да осигури изпълнител с по-изгодна оферта. Това, обаче, е
останало неподкрепено от негови последващи действия, което повечето
говори за създаване на пречки от различно естество и препятстване
своевременното извършване на необходимия ремонт на покрива при
18
положение, че ищцата обитава постоянно втория жилищен етаж, а от данните
по делото става ясно, че ответникът не живее там по собствена воля. За
последното се съди от гласните доказателства /свид.Н.а, свид.Чакъров/, както
и съдържанието на електр. писмо от 27.07.2018г, обективиращо изявлението
на неговия представител, че В. имал право на ползване върху част от къщата
/от което, очевидно, не е бил лишен, след като липсват твърдения за
обратното/, но преценката кога и как да ползва имота си била негова.
По размера на претенцията
Според въведената оборима презумпция на чл.30 ал.2 ЗС „частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното“.
В процесния случай дяловете на двамата бивши съпрузи са равни
доколкото към настоящия момент между страните не е разрешен със сила на
пресъдено нещо спорът за по-голям дял на ответника в резултат на частична
трансформация на лични средства.
От представения договор за изработка, на гърба на който са отразени
частичните плащания при завършването на всеки етап, е видно, че общият
размер на разноските възлиза на 19010лв, чието реално заплащане е
удостоверено с подписа на строителя В. Г. /след проведената съдебно-
почеркова експертиза се потвърждава, че подписът е положен от него/ и
признанието на самото лице при разпита му като свидетел.
От заключението на в.л.Г. /л.153-158–I/ се установяват действителното
наличие на описаните СМР по ремонт на покрива чрез вложените материали
и труд. Не се възприема заключението на в.лице само в частта, в която е
дадено остойностяване на ремонтните работи по средни строителни цени към
момента на изготвяне на заключението -28.09.2020 от 15332,43лв, тъй като
предмета на спора не е дали извършването им е довело до увеличаване
стойността на имота.
Доколкото предмет на иска са необходимите разноски, то същите се
дължат в размера, в който са били направени към момента на извършването
на ремонта - м.08.2018г При това положение съдът приема, че заплатеният
общ размер на същите възлизат на 19010лв, от които половината е равна на
9505лв.
Като краен извод се налага, че ищцата Св.А. установява наличието на
19
кумулативното изискуемите предпоставки за основателността на предявения
от нея иск – съсобственост спрямо процесния имот, квотите в него;
извършването на подробно описаните СМР, необходими за запазването на
вещта /необходими разноски/-по вид, количество и стойност, както и
заплащането им на изпълнителя на възложената работа.
Ето защо искът като доказан по основание следва да бъде уважен до
размера от 9505лв, а за разликата над 9505лв до 12075лв подлежи на
отхвърляне, на осн.чл.30 ал.3 ЗС.
По акцесорния иск
Като обусловен от основателността на главния иск, основателен е и
акцесорният такъв за обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване
на исковата молба – 25.10.2019, до окончателното погасяване на
задължението, на осн.чл.86 ЗЗД.
По насрещния иск на осн.чл.49 ЗЗД, предявен от ответника срещу
ищцата за вреди във вид на
претърпени загуби:
по т.1 от НИ - стойността на разходите за възстановяване на таванския етаж и
тавански коридор, от които: за шпакловка стени и тавани-150 кв.м– 1 800лв;
за боядисване на стени и тавани – 1 200лв; за почистване от боклуци и
обезпрашаване – 300лв; за поправка и почистване на мебели-300лв; и
пропуснати ползи :
по т.2 от НИ - полагаща се на ответника част от стойността на старите
керемиди от покрива-1400бр - 420лв;
по т.3 от НИ - полагащата се на ответника част от стойността на ненужно
изхвърлени греди и дъски от покрива - 103кв.м по 25лв на кв.м - 1287,50лв;
по т.4 от НИ - обезщетение за лишаването на ответника от ползването на
таванския етаж на сградата за периода от м.септ.2018г до края на 2019г -
16мес по 150лв на месец = 2400лв, или общо 7707,50лв
Макар РС да е определил правната квалификация на иска като такава по
чл.45 ЗЗД, правилната е тази по чл.49 ЗЗД, доколкото настъпилия за
ответника вредоносен резултат не се твърди да произтича пряко от действията
на ищцата, а е последица от деянието на изпълнителя, на когото е било
20
възложено извършването на ремонта по договора за изработка, т.е.
отговорността е за чужди действия, като краен резултат това не води до
обезсилване на решението, а само до изменение правната квалификация на
иска.
По неговата основателност.
Върху ответника-ищец по НИ лежи тежестта да установи, че поради
действията на изпълнителя по договора за изработка – некачественото или
лошо изпълнение на работата са настъпили твърдените имуществени вреди,
което не се доказва. Не се установява и наличието на причинно-следствена
връзка между деянието на посоченото лице и вредоносния резултат, както и
видът и размерът на вредите.
Поради изложеното кумулативно обективно съединените облигационни
искове подлежат на отхвърляне.
Достигането до крайни правни изводи, различаващи се от тези на ВРС,
налагат обезсилване решението на ВРС в частта му, с която е постановено
отхвърляне на иска на ищцата с правно основание чл.30 ал.3 ЗС, отмяна на
решението в осъдителната и отхвърлителната част касателно главния иск за
сумата от 12075лв, на осн.чл.59 ЗЗД, и потвърждаване решението в
отхвърлителната част по предявения насрещен иск с правно осн. чл.49 ЗЗД.
За да постанови така решението си, въззивният съд съобразява
решението на ВКС № 242/21.12.2015г по гр.д.№ 3664/2015г, постановено по
реда на чл.290 ГПК, в което са цитирани множество други съдебни актове на
ВКС, всички постановени по чл.290 ГПК. В него е изложено, че в
противоречие със задължителната практика, в обжалваното решение било
прието, че след като ищецът бил квалифицирал претендираните от него
разноски, сторени за общия имот, като необходими, а в действителност
представлявали подобрения, затова не следвало да бъдат присъждани. Пак
там е указано, че е задължение на съда, а не на ищеца, да определи характера
на претендираните от последния строителни работи - кои от тях
представляват необходими разноски за вещта и кои-подобрения; да определи
дали в качеството на владелец или на държател са били извършени
подобренията и дали са били извършени със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание,
или въпреки противо поставянето им.
21
Така общата идея на Законодателя е да не бъде допускано
неоснователно обогатяване чрез отхвърлянето на иска на посоченото от
ищеца основание, щом като по делото са налице доказателства, че
неоснователно обогатяване е налице, макар и на друга сходна разпоредба на
закона. Затова в правомощията на съда е да определи качеството на лицето,
наличието на противопоставяне и характера на извършените подобрения и
едва тогава да присъди дължимото обезщетение на база правното основание,
приложимо към настоящия случай. По този начин се преодолявала
практиката ищците да предявяват множество евентуални искове със сходни
фактически състави за едни и същи суми /напр. чл.72 ЗС, чл.74 ЗС, чл.30 ал.3
ЗС, чл.61 ЗЗД, чл. 62 ЗЗД, чл.59 ЗЗД/, под страх от неуважаване на
претенцията на соченото от тях за правилно правно основание.
В подобен смисъл е и разрешението, дадено и в решение №
86/15.07.2014 по гр.д.№ 1515/2014 на ВКС - ако по делото се установи, че
ищецът е извършил претендираните подобрения на чуждия имот в качеството
му не като добросъвестен, а като обикновен /недобросъвестен/ владелец, то
предявеният иск за заплащане на тези подобрения, не може да се отхвърля
само за това, че посоченото основание е чл.72 ал.1 ЗС./.
Така по аналогичен начин следва да се подходи и в настоящия случай, в
който съдът е сезиран само с един иск за сумата от 12075лв, представляваща
половината от сторените от ищцата необходими разноски за неотложен
ремонт на покрива като обща част на съсобствения на страните имот–
двуетажна къща. И ако, с оглед данните по делото, се приеме, че се касае за
полезни разноски или подобрения, в правомощията му на съда е сам да
квалифицира цялата претенция или част от нея като такава по чл.30 ал.3 ЗС,
по чл.61 ЗЗД или чл.59 ЗЗД – според наличието или отсъствието на съгласие
от останалите съсобственици, респ.-противопоста вянето им.
Казано с други думи, съдът преценява дали това е искане за необходими
разноски или за полезни такива и затова решението следва да сдържа само
един диспозитив за цялата сума. В случай, че се приеме, че част от
претендираната сума съставлява необходими разноски, а останалата част –
полезни, то произнасянето би следвало да бъде за всяка част в рамките на
общо претендираната сума.
При липсата на предявен в евентуалност иск, не би могло да настъпи
22
сбъдването на вътрешното процесуално условие, даващо основание за
произнасяне с отделен диспозитив по него.
В настоящия случай с втория диспозитив РС се е произнесъл отново по
искане за присъждане на необходими разноски, но с друга правна
квалификация - по чл.59 ЗЗД, като е приел наличието на противопоставяне от
съсобственика-ответник. Последното, обаче, както се изложи по-горе, не е
елемент от фактическия състав за основателността на иска за необходими
разноски.
При това положените се налага обезсилване на решението на ВРС по
първия диспозитив, с който е отхвърлен искът по чл.30 ал.3 ЗС; за отмяна
решението в частта, с която е осъден ответникът да заплати част от
претендираната сума като необходими разноски, на осн.чл.59 ЗЗД и е
отхвърлен искът за останалата част на същото основание, като вместо това
бъде постановено друго за уважаването на иска по чл.30 ал.3 ЗС до размера
от 9505лв и за отхвърляне за разликата до 12075лв ; за потвърждаване
решението на ВРС в отхвърлителната му част по предявения насрещен иск, на
осн.чл.49 ЗЗД.
Обезсилването на първия диспозитив на решението на ВРС /макар да
липсва жалба/ се предпоставя от резултата от отменителната част на
въззивното решение, с която съдът следва да уважи иска по чл.30 ал.3 ЗС. В
противен случай би се стигнало до постановяване на два взаимно
изключващи се диспозитива: първият - отхвърлителен, а вторият - позитивен
по едно и също искане с едно и също правно основание – чл.30 ал.3 ЗС. Освен
това, при отмяната на втория диспозитив би могло да се стигне и до
недопустимо произнасяне – в осъдителната му част да е с правно основание
чл.30 ал.3 ЗС, а отхвърлителната част - за разликата над 9505лв /при
потвърждаване/ да бъде с правно основание чл.59 ЗЗД.
По разноските
С оглед настоящия изход на спора в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски по делото за двете инстанции, от които
2121,33лв за първата и 958лв–за втората, включваща заплатени държавни
такси, депозити за вещи лица и адв.възнаграждение, предвид че
възнаграждението за ползваната правна защита за първата инстанция е
посочена като обща сума и предполага включена защита по насрещния иск,
23
който е изцяло неоснователен. За въззивното производство възнаграждението
е разграничено по двете жалби–тази на ищцата и тази на ответника, от които
първата е основателна, а втората – не.
Предвид горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на ВРС-17с-в № 260912/ 15.03.2021г,
постановено по гр.д.№ 17504/2019г в ЧАСТТА му, с която Е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от СВ. Й. АН. срещу В. ЦВ. Н., за осъждането на
ответника да й заплати сумата общо от 12 075лв /дванадесет хиляди и
седемдесет и пет лева/, представляваща една втора от заплатената от нея сума
за извършване на неотложен ремонт на обща част-покрив на жилищна
сграда, притежавана в обикновена съсобственост между страните, като
бивши съпрузи, изразяващ се в следните СМР: демонтаж на покривна
конструкция в съществуващи сгради с изнасяне на материала, направа на
покривна конструкция в съществуващи сгради, доставка и монтаж на
керемиди, доставка и монтаж на топлоизолация – минерална вата 100 мм.,
доставка и монтаж на обшивка с OSB плоскости, доставка и монтаж на
хидроизолация – паропропусклива мембрана, доставка и монтаж на челни
дъски, лакиране на дървени повърхности, доставка и монтаж на PVC улуци,
доставка и монтаж на PVC водосточни казанчета, направа на поли и обшивка
с поцинкована ламарина, направа на гипсокартон (облицовка директно
закриване с топлоизолация), общо почистване с извозване на материали,
включително такса смет, ведно с законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане, на осн.чл.30 ал.3, предл.2-ро от ЗС;
ОТМЕНЯ решението на ВРС-17с-в № 260912/ 15.03.2021г,
постановено по гр.д.№ 17504/2019г в ЧАСТТА му, с която Е ОСЪДЕН В.
ЦВ. Н. да заплати на СВ. Й. АН. сумата от 9 199,46лв /девет хиляди сто
деветдесет и девет лева и 46ст/, с която ответникът се е обогатил,
спестявайки си разходите заплатени от ищцата за извършване на неотложен
ремонт на обща част - покрив на жилищна сграда, притежавана в
обикновена съсобственост между страните, като бивши съпрузи, изразяващ се
в следните СМР: демонтаж на покривна конструкция в съществуващи сгради
с изнасяне на материала, направа на покривна конструкция в съществуващи
24
сгради, доставка и монтаж на керемиди, доставка и монтаж на топлоизолация
– минерална вата 100 мм., доставка и монтаж на обшивка с OSB плоскости,
доставка и монтаж на хидроизолация – паропропусклива мембрана, доставка
и монтаж на челни дъски, лакиране на дървени повърхности, доставка и
монтаж на PVC улуци, доставка и монтаж на PVC водосточни казанчета,
направа на поли и обшивка с поцинкована ламарина, направа на гипсокартон
(облицовка директно закриване с топлоизолация), общо почистване с
извозване на материали, включително такса смет, ведно с законна лихва от
датата на подаване на исковата молба /25.10.2019г/ до окончателното плащане
на задължението, на осн.чл.59 вр.чл.61 ал.3 ЗЗД, и Е ОТХВЪРЛЕН искът за
разликата над присъдената сума от 9199,46лв. до целия размер на претенцията
от 12 075лв, на осн.чл.59 вр.чл.61 ал.3 ЗЗД,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА В. ЦВ. Н. ЕГН ********** с пост.и наст.адрес: гр.Варна
*****, партерен етаж да заплати на СВ. Й. АН. ЕГН ********** от гр.Варна
*****, втори жилищен етаж, сумата от 9505лв /девет хиляди петстотин и пет
лева/, представляваща половината от направените от нея необходими
разноски за извършване на неотложен ремонт на обща част-покрив на
жилищна сграда, притежавана в обикновена съсобственост между страните,
като бивши съпрузи, изразяващ се в следните СМР: демонтаж на покривна
конструкция в съществуващи сгради с изнасяне на материала, направа на
покривна конструкция в съществуващи сгради, доставка и монтаж на
керемиди, доставка и монтаж на топлоизолация – минерална вата 100 мм.,
доставка и монтаж на обшивка с OSB плоскости, доставка и монтаж на
хидроизолация – паропропусклива мембрана, доставка и монтаж на челни
дъски, лакиране на дървени повърхности, доставка и монтаж на PVC олуци,
доставка и монтаж на PVC водосточни казанчета, направа на поли и обшивка
с поцинкована ламарина, направа на гипсокартон (облицовка директно
закриване с топлоизолация), общо почистване с извозване на материали,
включително такса смет, ведно с законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане, на осн.чл.30 ал.3 предл.2-ро от ЗС, ведно със
законната лихва върху главницата от 9505лв, считано от датата на подаване
на исковата молба- 25.10.2019, до окончателното погасяване на
задължението, на осн. чл.86 ЗЗД.
25
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9505лв до общо претендирания
размер от 12 075лв, на осн.чл.30 ал.3 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-17с-в № 260912/ 15.03.2021г,
постановено по гр.д.№ 17504/2019г в ЧАСТТА му, с която Е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от В. ЦВ. Н. срещу СВ. Й. АН. насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждането на
ответницата по насрещния иск да му заплати обезщетение за причинени в
резултат от действията й в съсобствения им имот вреди общо в размер на
7707,50лв /седем хиляди седемстотин и седем лева и 50ст/, а именно:
1. стойността на разходите за възстановяване на таванския етаж и тавански
коридор, от които: за шпакловка стени и тавани - 150 кв.м – 1 800 лева; за
боядисване на стени и тавани – 1 200 лева; за почистване от боклуци и
обезпрашаване - 300 лева; за поправка и почистване на мебели - 300 лева;
2. полагаща се на ответника част от стойността на старите керемиди от
покрива - 1400 броя - 420 лева;
3. полагащата се на ответника част от стойността на ненужно изхвърлени
греди и дъски от покрива - 103 кв.м по 25 лева на кв.м - 1 287,50 лева.
4. обезщетение за лишаването на ответника от ползването на таванския етаж
на сградата за периода от м. септември 2018 г. до края на 2019 г. - 16 месеца
по 150 лева на месец - 2 400 лева;
ИЗМЕНЯ решението в частта, с която Е ОСЪДЕН В. ЦВ. Н. да
заплати на СВ. Й. АН. разноски по делото за първата инстанция, като ги
УВЕЛИЧАВА от 1511,22лв на 2121,33лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. ЦВ. Н. ЕГН ********** с пост.и наст.адрес: гр.Варна
*****, партерен етаж да заплати на СВ. Й. АН. ЕГН ********** от гр.Варна
*****, втори жилищен етаж, сумата от 958лв /деветстотин петдесет и осем
лева/ - разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК-.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните само в
частта по главния иск, по арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
26
1._______________________
2._______________________
27