Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 29.10.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Нина Кънчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 104
по описа за 2020г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е пряк иск на увредено от ПТП лице срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ /в сила
от 01.01.2016г./, вр. с чл.
45 ЗЗД и цена - 200 000
лв.
В
исковата молба ищцата твърди, че на 08.06.2019г. водачът В. В. Б., управлявайки
лек автомобил „Ф.“ с рег. № **, нарушил правила за движение по пътищата,
загубил управление на автомобила и самокатастрофирал
в крайпътно дърво, като при инцидента е настъпила смъртта на К. Й. К., който е
бил пътник в лекия автомобил управляван от Б..
За събитието бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 755/19 г. на РУ на МВР - Сливен.
Твърди, че К. К. е неин син, а тя изключително тежко
понесла загубата. Приживе били сплотени и задружно семейство, силно привързани
един към друг. Живеели в една къща, в атмосфера на любов и подкрепа. След смъртта
на своя съпруг, ищцата сама отгледала сина си и се стремяла никога нищо да не
му липсва, грижила се за него, той бил
нейна опора, разчитала
изключително много. Двамата се подкрепяли. Помежду им имало изградена силна
емоционална връзка и живели в разбирателство и обич. Синът й бил изключително
грижовен и всеотдаен, споделял всичко с майка си, като с неговата загуба нищо не можело да запълни празнотата. Щяла да изпитва болка и да скърби
до края на дните си.
Твърди, че по отношение на лекия автомобил, с което
е причинени процесното ПТП е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество валидна към
датата на ПТП.
Твърди че, с молба от 17.07.2019г. отправила
претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, но
въпреки че изтекъл законоустановения срок, застрахователя
не е определил и изплатил обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
Моли
за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й
заплати 200 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилата при ПТП на 08.06.2019г.
смърт на нейния син К. Й. К., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
20.08.2019г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, с който счита иска за допустим, но
неоснователен.
Не
оспорва наличие на сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите по отношение на
л..а Ф.“ с рег. № **, валидна към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП и твърди, че събитието е случайно за водача на
ПТП, тъй като за него е него била налице обективна невъзможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия при ПТП К. К.., който бил без поставен предпазен колан, а степента
на приноса му била 90%. Твърди, че вредите са резултат на собственото му противоправно поведение, т.к. при поставен предпазен колан,
не биха настъпили или щели да са в по-лека степен.
Оспорва твърдените от ищеца вреди под формата на стрес и душевни
терзания, както и твърдението за особено близки отношения с починалия.
Твърди, че родствената връзка сама по
себе си не е основание за присъждане на обезщетение, а в случая отношенията
между ищеца и загиналия са прекъснати към датата на ПТП.
Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно завишено с принципа на
справедливостта и съдебната практика
В
с.з. ищцата, ред. призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа
предявения иск и моли за уважаването му в пълен размер. Посочва, че в петитума на
исковата молба е допусната техническа грешка, като законна лихва се претендира
от 17.07.2019г, а не от дата
20.08.2019г. Претендира разноски съгласно списък.
Подробни съображения излага в писмена защита.
В с.з. ответното
дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията,
направени в отговора на исковата молба. Представя писмени бележки. Моли иска да
бъде отхвърлен изцяло, алтернативно- да бъде уважен до размер не по-висок от
50 000лв и отхвърлен за разликата от 200 000лв. Претендира да разноски съгласно списък. Прави
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Ищцата е майка и законен наследник на своя син К. Й. К., починал на 19г., при
ПТП, настъпило на 08.06.2019г, в гр.Сливен.
На 08.06.2019г, около 16.30часа, два
автомобила се движели в посока към м.“Даулите“.
В единия автомобил пътували св.С. С. и
приятеля му Д. С., а в другия – В. Б. и К. К..
Първият автомобил „М.“ с рег. № **,
който се управлявал от св. С. С., се движел след втория автомобил –„Ф.“,рег. №**,
управляван от В. Б..
К. К.
се возел на предната дясна седалка в автомобила, управляван от В. Б..
Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при суха пътна
настилка и нормална видимост.
При движение в зоната на ляв завой,
водачът на автомобил –„Ф.“ го позиционирал в средната част на
платното.
В същото
време, в насрещната лента се движил
неизвестен автомобил, като водачът му използвал най дясната част на собствената
лента за движение. При възприемане на насрещно движещия се автомобил, водачът на автомобила „Ф.“ променил
направлението, като достигнал десния
банкет, след което последвало двукратна
промяна на направлението на движение. Първо водачът насочил автомобила към
платното, а след това отново към десния банкет. Последвала промяна на направлението със завъртане на
волана наляво, след това надясно и отново наляво. Последвало пълна загуба на
управление и удар в крайпътни дървета, при който загинали водача и пътника в
автомобила“ „Ф.“- В. Б. и К. К..
За събитието бил съставен констативен протокол
пострадали лица за ПТП № 161/
08.06.2019г и образувано ДП № 755/19 г.
на РУ на МВР - Сливен. С постановление от ОП от 03.10.2019г, на основание чл.
234 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.и и т.4 от НК, е
прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл. 342 ал.1
б.“В“, вр. с чл. 342 ал.1 НК, поради настъпилата смърт на дееца.
Съгласно
заключението на приетата по делото САТЕ,
настъпилото произшествие е резултат на движение на
автомобила“Ф.“ с
технически несъобразена скорост съобразно видимостта и радиуса на левия завой,
предхождащ произшествието. Загубата на управление била в резултат на технически
неправилни действия от водача при рязка промяна на направлението първо наляво,после
надясно и след това отново наляво. Частичното първоначално напускане на платното
отдясно било в резултат на движение на автомобила с технически несъобразена
скорост в зоната на завоя .
Скоростта
на движение на автомобила „„Ф.“-преди ПТП била около 117 km/h., а опасната
зона му зона за спиране при тази скорост
на движение и конкретните пътни условия -
около 120 метра.
Опасната зона за спиране на
автомобила при скорост 90 km/h, била около 80 м. Водачът на автомобила „ Фолкваген Голф“ имал
техническата възможност да следи непрекъснато платното пред автомобила и
предотврати ПТП, като намали скоростта до максимално разрешената скорост и се
движи в дясната част на собствената дясна лента. Той нямал техническата
възможност да предотврати ПТП при подбраната скорост на движение избора си на
движение в средната част на платното. С действията си и избора на скоростта сам се е поставил в техническа невъзможност да
предотврати загубата на управление и последвалия удар в крайпътните дървета.
Автомобилът „Ф.“ бил оборудван с триточкови предпазни
инерционни колани, но според заключението
на вещото лице инж.У., наличието на предпазни колани не би променило нанесените
травматични увреждания на пострадалите.
Те били предизвикани от
значителното странично деформиране на купето и неимоверно големите инерционни
сили за телата в
автомобила. В конкретния случай наличието на значителна деформация на
автомобила „Ф.“ и то в неговата страничната дясна част било при значително
проникване на неподвижните обекти в купето при косото
напречно движение на автомобила, със значителна скорост. Наличието на предпазни
колени за водача и пасажера, при този вид механизъм на ПТП, според вещото лице
е без значение, тъй като уврежданията на купето
били в степен, при която наличието на колани не би предотвратило
травмите на пострадалите.
Според
заключението на приетата по делото САТЕ, техническите причина, довели до
възникване на процесното ПТП, били
следните :
1/предприетите
технически неправилни действия на водачът при допуснатата загуба на управление.
Напускането на дясната лента за движение е резултат от конкретни действия на
водачът и не се е дължало на друг участник в движението.
2/ технически
неправилното поведение на водача на „Ф.“ при избора на положение на автомобил в
зоната на завоя. Технически правилно било той да се движи максимално в дясно на
платното.
3/ Предприетата технически неправилна
маневра от водача на „Ф.“, довела до настъпила пълна загуба на управление
и напускане на платното от дясната страна по посока на движението.
4/Управлението на автомобила „Ф.“ със
скорост по-голяма от максимално разрешената за извън населено място.
Управлението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно
видимостта в зоната на завоя.
Съгласно заключението
на приетата съдебно-медицинска експертиза, постр. К. К.
получил
автомобилна травма/ травма в салона на лекия автомобил като пътник на предна дясна
седалка в резултат на напускане на пътното платно с висока скорост надясно по
посоката на движение и удар с десните предно-странични състави на автомобила в
ствола на крайпътно дърво). Травмата била тежка и съчетана, със засягане на главата, гръдния кош, корема и крайниците;
Черепно-мозъчната
травма се изразявала се в множество охлузвания, разкъсно-контузни
и порезни рани на кожата и меките тъкани предимно в дясната половина на лицето
и главата, масивни кръвонасядания на меките черепни
обвивки предимно в дясната половина на главата, счупване на костите, изграждащи
носната пирамида с изразен предимно в дясно периорбитален
хематом, линеарни фрактури на челната, теменната и
слепоочна кости на черепния покрив в неговата дясна половина, многофрагментно счупване на черепната основа в областта на
десните половини на предната и средна черепно-мозъчни ямки,
множество контузионни огнища на мозъка в областта на
двете хемисфери.
Гръдната травма
се изразявала в масивни кръвонасядания предимно в дясната половина на гръдния кош
по предната, странична и задна повърхности, с кръвоизливи и кръвонасядания
на подлежащите меки тъкани, счупвания на всички ребра от дясната половина на
гръдния кош и счупване на I, II, VI, VII,
VIII и IX ребра от лявата му половина, множество контузионни
огнища на белите дробове, предимно на десния с нарушаване на места на целостта
на белодробния паренхим и излив
на свободна кръв кръвни коагулуми в гръдната кухина в
количество около 1,5 литра;
Коремната травма се изразявала в
травматични руптури на слезката
и дясната половина на черния дроб с излив на 1 л.
кръв в коремната кухина.
Налице били и
контузия на дясната ръка с наличие на множество охлузвания и разкъсно-контузни наранявания на кожата и открито счупване
на раменната кост в областта на нейната долна трета; контузия на десния крак с
наличие на множество охлузвания и наранявания на меките тъкани с открито
счупване на бедрената кост в областта на долната й трета и счупване на костите
на подбедрицата в областта на средната им трета;
Тези телесни увреждания имали
травматична генеза и се дължали на
механичното действие-удар, притискане,
сътресение, протриване, порязване на твърди тъпи, тъпоръбести
предмети и на предмети с остри ръбове и добре отговаряли да са получени в
резултат и по време на процесното ПТП.
Характеристиките на уврежданията,
тяхната тежест и локализация свидетелствали за това, че посоката на основната
травмираща сила била отстрани отдясно и
отпред назад спрямо тялото на пострадалия. Всички увреждания се дължали на
удари и притискане от силно деформираните елементи на автомобилното купе и
салон, а между уврежданията, станали
причина за смъртта и процесното ПТП, е налице пряка причинна връзка .
Причината
за смъртта на пострадалия К. Й. К. била тежката, множествена, съчетана и
несъвместима с живота автомобилна травма със засягане на главата, гърдите,
корема и крайниците. Тези множествени тежки увреждания на анатомичната цялост
на тъканите в различни анатомични области на тялото, довели до масивни кръвоизливи в гръдната и
коремната кухини и отключването на тежко шоково състояние. В момента на удара
той изпаднал в тежко коматозно състояние, а смъртта е
била неизбежна. Постр. К. починал на мястото на
произшествието лечебни и възстановителни мероприятия спрямо него не са провеждани.
Вещото лице Д-р С. приема, че леталният
изход е бил неизбежен, независимо от
това дали постр.К. е бил с поставен предпазен колан
или не. Предпазният колан осъществявал преди всичко противодействие на
инерционните преносни сили, действащи върху тялото на пътуващия в автомобилния
салон, като по този начин го предпазват от свободно движение в пространството
на автомобилния салон или изпадане от него. В случая се касаело за удар със
значителна сила в неподвижен обект с висока скорост, с направления косо отпред
назад и отстрани отдясно на автомобила, който довел до значителни тежки
деформации на автомобилното купе предимно в предната му дясна половина, с
проникване
на
неподвижния обект в него. Уврежданията се дължали предимно на тези тежки
деформации на купето в дясно, при които деформираните негови части са ударили и
притиснали тялото на пострадалия К.. При този механизъм на ПТП, констатираните
телесни увреждания щели да бъдат същите, независимо от това дали е бил
пострадалият К. с поставен предпазен кола, като фаталният изход и в двата
случая бил неизбежен.
Към датата на ПТП, виновният на ПТП водач на лек автомобил –„Ф.“ с рег. № ** –В. Б. е бил правоспособен водач, а за
управлявания от него автомобил била сключена с ответника застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, и издадена застрахователна полица № BG/02/118001863650, валидна от
27.06.2018 г. до 26.06.2019 г.
На 17.0.2019г. ищцата предявила пред ответника писмено застрахователната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200 000лв .
До приключване на съдебното дирене
застрахователят-ответник не е определил,
нито изплатил някакво обезщетение на ищцата.
С настъпилата смърт
на К. Й. К., само на 19 години, в
разцвета на младостта му, на неговата майка причинени значителни по интензитет неимуществени
вреди -душевни болки и страдания.
Загубата била непрежалима и тежка. Болката й никога нямало да премине. Тя
преживяла шок от вестта за внезапната му смърт и не искала да я приеме. Двамата
имали винаги топли и сърдечни отношения. Свързвала ги обич и привързаност. След
смъртта на своя съпруг през 2015г,
ищцата сама отглеждала сина си. Имали намерение заедно да отидат на работа в
Кипър, дори имали закупени билети, но не могли да заминат.
Съгласно заключението на изслушаната по делото
съдебно-психологична експертиза, към момента на изготвянето й, при ищцата се
наблюдават белези на дълбоко психическо страдание. Психологичната оценка
на случилото си със сина й, се отнасяла
към постравматично състояние, свързано с
невъзможността й да премине от загубата
към раздялата и да намери опора за възстановяване на емоционалния баланс.
След ПТП, психичното й
състояние носело следи от драстични отклонения, а личностните характеристики
сочели, че е налице нестабилна психика
Тя не притежавала
работещи механизми за справяне с напрежението.
След инцидента с нейния
син, психолочичното
й състояние се променило драстично и носело тежки белези на психическо
страдание.
Към момента на прегледа, състоянието й било психически нестабилно, с хистеричен
компонент. Имало риск да развие инсомния /
невъзможност да извършва ежедневните си задачи и загуба на социални контакни. Ако преживеела нов стрес, щяла да развие инсомния. При нея се получило наслагване на емоциите, след
смъртта на съпруг я сполетяла и смъртта на син, и тоталната загуба на мъжете в
семейството придавала още по-голяма значимост на събитието.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени относими,
допустими и неоспорени.
Приема изцяло заключенията на приетите по делото съдебна авто-
техническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологични експертизи, като
обосновани, ясни и неоспорени.
Кредитира показанията на разпитаните по
делото трима свидетели, като преки, непосредствени и безпротиворечиви.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск на
увредено лице, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ/ в сила от 01.01.2016г/
и цена – 200 000лв.
Искът е процесуално допустим, а преценен
по същество- основателен и доказан, но предявен в завишен размер.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото
лице може да предяви претенцията
си за плащане
пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В случая
застрахователят е сезиран от ищците по реда на чл.380 КЗ , но застрахователят не е определил размер на застраховетлоното обезщетение, нито е изплатил някакво
обезщетение.
Наличието
на доказателства за изтичане на
срока по чл.498 ал.3 КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води
до изовод
за допустимост на
предявените преки
искове
по чл.432 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ,
увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на
чл.380 КЗ.
Ищцата
е увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ,
застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
/и други участници в движението по пътищата/, вреди – вкл. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесни увреждания или смърт; вредите
причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и непосредствен резултат
от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни разноски както
и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
За да уважи предявеният пряк иск на увредените лица
спрямо застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност“ на автомолистите, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка “ГО“ с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от
значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
В настоящия случай няма постановена и
влязла в сила присъда, с която виновния за процесното ПТП водач да е осъден и от която съгласно
чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан
относно извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, т.е. за всички елементи от фактическия състава на деликтната
отговорност. Затова тези елементи трябва да се доказани в настоящото производство.
Не се оспорва от ответника
наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „ГО“
към момента на ПТП.
Не се оспорва и настъпването на
застрахователното събитие.
От заключението на САТЕ, по делото се установи механизма на ПТП, причините
на неговото възникване, а от заключението на
СМЕ - причината за смъртта на загиналия син на ищцата, механизма на
настъпването и наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт.
Възприемайки
изцяло заключението на САТЕ, съдът намира, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на лек автомобил “Ф.“, който
предприел технически неправилна маневра ,
довела до настъпила пълна загуба на управление и напускане на платното
от дясната страна по посока на движението и управлявал автомобила със скорост по-голяма от максимално
разрешената за извън населено място и с технически несъобразена скорост
съобразно видимостта в зоната на завоя.
Неговото поведение е виновно и противоправно, и е довело
в причинна връзка до настъпване на собствената му смърт и тази на возещия се в
същия автомобил пътник на предна дясна седалка, който е сина на ищцата .
С
действията си водачът на лек автомобил “Ф.“- В. В. Б. нарушил правила за
движение по пътищата, а именно чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил собствената си смърт и тази на К. Й. К..
Вредите по вид, интензитет и продължителност
са безспорно установени по делото от събраните
гласни доказателства.
От
еднопосочните свидетелските показания на
двама свидетели се установи, че между майката и сина й К. е имало силна
обич, привързаност и разбирателство. Отношенията
помежду им били основани на взаимна обич, уважение и силна привързаност.
След смъртта на своя съпруг през 2015г, ищцата
отглеждала сама сина си, което довело до още по-голяма близост между тях. Само
няколко дни преди ПТП, той завършил средното
образование, положил успешно матура, отишъл на бал, а двама се канели да
заминат за Кипър, където да останат на работа. Вестта за неговата смърт
съкрушила ищцата, а страданието й било
неописуемо. Никога нямало за прежали детето си, нито да преживее загубата. Към
настоящия моменти има остатъчни емоционални нарушения и риск за развие инсомния.
Смъртта
на дете на всяка възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар за един
родител и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на
претърпените душевни болки и страдания от загубата, която се преживява се
тежко и изключително болезнено.
Съобразно критерия за справедливост, установен
в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за
всеки конкретен случай. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения,
начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на търпените
болки и страдания и техния интензитет и пр.
Като съобрази родствената връзка между
ищцата и починалия от ПТП, отношенията на обич и привързаност между тях,
начина, по който смъртта на детето се е отразила на родителя, младата
възраст на починалия – само на 19г, интензитета и продължителността на преживените душевни
болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от загубата на
най-свидното за една майка – детето й, сумата 140 000лв .
Искът до пълния му размер от 200 000 лв,
съдът отхвърля като неоснователен и недоказан.
Независимо от установените топли
отношения между детето и родителите и тежките последици за тях, претендираното обезщетение за разликата над 140 000 лв. до
200 000 лв. е завишено.
Понесената загуба поначало е без
паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото
състояние и финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии
за справедливост към момента на настъпването на вредите.
Съдът намира за неоснователно възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.К. К., който като пътник в процесния автомобил,
бил без поставен колан, с което допринесъл за настъпване
на собствената си смърт.
Заключенията на две съдебни експертизи-
САТЕ и СМЕ са категорични, че при
описания по-горе механизъм на ПТП, леталния изход за сина ищцата е бил
неизбежен, независимо зали е бил с или без поставен предпазен колан.
Обезщетението се дължи ведно с законната
лихва за забава, която съдът следва да присъди, като е претендирана,
от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя- 17.07.2019г.
При този изход от спора, н
а
основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищеца съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 350лв
от общо 500лв, платени за
възнаграждение на вещи лица.
Ответникът направи възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение, платено от ищеца, което е неоснователно.
В договора за правна защита и съдействие
е уговорено безплатна адв.защита на ищеца,
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съгласно
чл. 38 ал.2 от ЗА, когато
адвокат оказва безплатно адвокатска помощ, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните адв. възнаграждения и осъжда другата
страна да го заплати.
Съобразно
уважения размер на иска, на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. с чл 7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
полза на процесуалният представител на ищеца следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение в размер на сумата 4340 лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника разноски и
тъй като са претендирани, следва да му се присъдят в
размер на 2088лв от общо
6960лв, от които: 6660 лв- адв.
възнаграждение с ДДС/ 5550лв- адв. възнаграждение, платено в брой и 20%
ДДС- 1110 лв /
и 300лв –депозит за вещи лица.
Тъй като не е направеното
възражение за прекомерност на платеното от ответника адв. внаграждение,
съдът не може да го намали.
Върху уважения размер на иска, ответникът
дължи държавна такса в размер от 4%, или
сумата 5600 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87,
ЕИК-*********, представлявано заедно
от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на С.С.Г. ***18А, с ЕГН
- ********** и съдебен адрес: ***,
чрез адв.Р.М., сумата 140 000 лева /сто
и четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания от настъпилата в резултат на ПТП от 08.06.2019г смърт на нейния син К. Й. К., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя -17.07.2019г
до окончателното изплащане, както и сумата 350лв. - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му
размер от 200 000 лв,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-*********, представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
да заплати на адв. Р.И.М. от САК, с личен номер от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на дейността: гр.София, ул.“Цар Асен“ №
1, ет.4, сумата 4 330 лв/ четири хиляди триста и
тридесет лв/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на
С.С.Г. - ищец по
гр.дело № 104/2020г по описа на СлОС.
ОСЪЖДА С.С.Г. ***18А,
с ЕГН-**********,***“АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-*********, представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата 2 088лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-*********, представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов,
да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер
на 5600лв
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: