ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно заседание на втори август
две хиляди двадесет и първа, в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
като разгледа гр.д. № 5 289 по
описа за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано
по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК от Л.С.М. и М.Н.С. срещу Н.Т.Т..
Видно от данните по делото е
налице съдебно решение по гр.д. 3068/2011 г. на СГС, І-17 състав, в което
производство е заявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищци по него са
ищците и по настоящото производство, а ответник по делото е соченият за
ответник и в настоящото производство. Предмет на заявения иск е недвижим имот,
идентичен с имота, сочен като предмет и в рамките на настоящото производство. В
развилото се съдебно производство пред СГС, Първо ГО, 17 състав е отхвърлен
заявеният ревандикационен иск на ищците в настоящото производство спрямо
ответника в настоящото производство. Горното се установява от приложените от
самите ищци решения на САС по гр.д. 690/2018 г. Решенията на САС, основно и
постановено по реда на чл. 250 от ГПК, са влезли в сила, доколкото не са
допуснати до касационен контрол, което се установява от извършена служебна
справка от настоящия съдебен състав в деловодната система на ВКС / определение
22/22.01.2021 г. по гр.д. 2388/2019 г. на Първо ГО на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК/.
Ревандикационният иск съдържа в
предметния си обхват и установителен иск за собственост. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята
практика, че е налице идентитет между отрицателния установителен иск и
положителния установителен иск за собственост досежно обема на защитаваното с
тях субективно материално право, което прави по-късно предявеният иск - в
отделно производство или по реда на чл. 211 от ГПК, недопустим (определение 330/05.07.2016 г.
по ч.гр.д. 2108/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС). Забраната да се образува второ дело по същия правен
спор, с която се изключва възможността за постановяване на различни решения по
спора, е приложима при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между
делата, като обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска
установяване на определено право, а с второто се претендира да се установи, че
това право не съществува (решение 154/03.07.2018 г. по гр.д.
4251/2017 г. на IV ГО на ВКС).
Налице е пълен субективен и
обективен идентитет между настоящото производство и развилото се такова по
гр.д. 3068/2011 г. пред СГС, ПГО, 17 състав.
Съобразно нормата на чл. 299
ал.1 от ГПК спорът, разрешен с влязло в сила съдебно решение не може да се
пререшава освен в случаите, когато законът предвижда друго. Разпоредбата на чл.
298 ал.2 от ГПК, очертаваща субективните предели на влязлото в сила решение,
установява неговото задължително действие и спрямо наследниците респ.
правоприемниците на страните. Решението по предходното съдебно производство е
задължително за тях респ. спорът относно собствеността е разрешен с влязло в
сила съдебно решение, което настоящият съдебен състав не може да пререшава под
страх от постановяване на недопустим съдебен акт, което налага извод за
недопустимост на настоящото производство респ. прекратяване на същото.
Дори, изцяло хипотетично, да се
приеме, че липсва идентичност на двете заявени дела, настоящото и предходно
развилото се между страните, за ищците в настоящото производство не съществува
и правен интерес от водене на настоящото такова с оглед установителното действие
на мотивите на решенията на САС по предходното дело, изразяващи се в липса на
идентичност между претендирания от ищците имот и този, за който са наведени
твърдения, че не принадлежи на ответника в производството.
По тези съображения
неоснователно се явява и искането по реда на чл. 389 от ГПК.
Предвид което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299
ал.2 от ГПК производството по гр.д. № 5 289/2021 г. по описа на СГС, І-19
състав.
ВРЪЩА исковата молба.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от връчване на препис от
същото на ищеца.
Съдия: